№ 731
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330208421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш
серия К № 4704584, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Д. В. Д., на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева за извършено
нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В жалбата излага доводи за
незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен фиш.
Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
1
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. М.М. от АК- Хасково, който поддържа подадената жалба. Излага
подробни съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени обжалвания
електронен фиш. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 31.10.2020г. в 17.22 часа в
път Ι- 8 км 213+ 230 посока на движение запад- изток, при ограничение на
скоростта въведена с пътен знак ПЗ В 26 (60 км/ч), при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача, лек автомобил БМВ
Х5, с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост от 91 км/ч, а
именно с превишаване на скоростта от 31 км/ч. Собственик на моторното
превозно средство е Д. В. Д..
Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като
същият е недоказан, издаден при нарушение на материалния и процесуалния
закон, предвид което се явява незаконосъобразен.
От представените по делото- писмо с вх.№ 5821/ 25.01.2022г. на ОПУ
Пловдив ведно с хоризонтална и вертикална планировка и писмо с вх.№ 3022/
14.01.2022г. на ОПУ- Пловдив, се установява, че към датата на нарушението-
31.10.2020г., процесният участък път Ι- 8 км 213+ 230 посока на движение
запад- изток, попада в зоната на прав участък, извън границите на населено
място, и не попада в зоната на действие на пътен знак В 26 (60 км/ч).
Нарастването на километража е в посока Пловдив. Пътният знак се намира на
друго, различно от процесното място и обхваща периметър различен от
процесния. От представената схема ведно с писмата, от посочените
координати в статичното изображение и от служебно извършена справка в
„Google maps” се потвърждава същото обстоятелство. Гореизложеното води
2
до единствено възможния извод, че на въпросния пътен участък път Ι- 8 км
213+ 230 липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно
поставен пътен знак В 26 (60 км/ч), поради което се явяват оборени
фактическите констатации в електронния фиш, че е допуснато превишение на
режима на скоростта. Това е така, тъй като знакът В 26 въвеждащ
ограничение на скоростта 60 км/ч е поставен на км.213 + 340- място което се
намира на 110 метра след мястото, на което е заснет автомобила и посочено
като място на нарушението в електронния фиш. Съгласно чл. 50 ППЗДвП
забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат
до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2. Знакът В26 не е придружаван от табела Т2,
която да указва зоната на действието му. Следователно, зоната на действие на
поставения знак В 26 започва от км 213+ 340 и важи след него, като забраната
не важи преди този знак. При липса на надлежно поставен знак В26 няма как
да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискваща превишаване на
режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26. Отделно от това, предвид
констатираната скорост на движение от 91 км/ч и при липса на надлежно
поставен знак В26 се оказва, че поведението на жалбоподателя е изцяло
ненаказуемо, доколкото би се явило приложимо общото ограничение на
скоростта от 90 км/ч извън населено място.
В подкрепа на горния извод следва да се посочи, че именно Областно
пътно управление- Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ е
единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна
информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има
законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на
действие. Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г.
за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е
предвидено, че проектът за организация на движението се одобрява, както
следва: за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища"; за републикански пътища II
и III клас - от директора на съответното областно пътно управление; за
местни пътища - от кмета на съответната община. В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от
3
Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация
на движението включва и организацията на скоростните режими, което
съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на
съответната пътна маркировка и пътни знаци. Абсолютно същото е
предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен
режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори
и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с
извършвани строителни или ремонтни дейности. Компетентен да одобри
плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна
или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ,
респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за
законосъобразно поставени знаци по процесния път.
На следващо място, от представените по делото писма- от сектор Пътна
полиция с вх.№ 6501/ 26.01.2022г., вх.№ 3091/ 14.01.2022г., вх. № 9473/
07.02.2022г., вх. № 16313/ 28.02.2022г., и писмо от ОД на МВР- Пловдив с вх.
№ 18080/ 07.03.2022г., се установява, че протокол по чл.10 от Наредбата за
използване на АТСС, за процесния случай, не е съставен. С ТР 1/2014г. на
ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва
да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за
условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват. Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е
законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол,
съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата
/след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице
следните условия: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; автоматизираното техническо средство да е
използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
4
посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г.; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като за всяка употреба на мобилно АТСС надлежно да е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система. С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно
приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В процесния случай нарушението е установено с АТСС МD 1196.
Видно от представеното по делото удостоверение за одобрен тип, от
представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2. Според т.65 от ДР на ЗДВП Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. От дадената легална дефиниция е видно, че процесното АТСС
представлява мобилно такова, във втората му алтернатива- преносимо, което
временно се разполага на участък от пътя. Така изрично Решение № 1985 от
04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2349 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 147 от 16.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3367 / 2019 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 635 от 12.03.2020 г.
по к. адм. н. д. № 122 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1222 от 07.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 942 / 2019 г. на
5
XXII състав на Административен съд – Пловдив
Поради това съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата е било
безусловно задължително. В процесния случай по преписката не е приложен
Протокол по чл. 10 от Наредбата, и както и по-горе бе посочено, такъв не е
съставен при използването на АТСС. Следва да се отбележи, че
несъставянето на Протокол за използване на АТСС представлява особено
съществен порок, доколкото: само по себе си представлява нарушение на едно
от императивните изисквания, обуславящи законосъобразност на
използването на АТСС; освен това съгласно трайната съдебна практика
Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на осъществявания
контрол за движение на скоростта, както и използването на АТСС съобразно
нормативните и техническите изисквания. Така изрично Решение № 15 от
05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се
предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и
технологични изисквания, а както е добре известно административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим. В този
6
смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, приемаща че
несъставянето на протокол по чл. 10 при възникнало задължение за това е
безусловно основание за отмяна на ЕФ. Така изрично Решение № 1979 от
04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2214 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, и искането на жалбоподателя, следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените разноски в размер на 400.00 лева адвокатско възнаграждение. В
този смисъл следва да бъде отбелязано, че възражението за прекомерност на
адвокатски хонорар на въззиваемата страна е неоснователно доколкото
делото представлява фактически и правна сложност, провело се е в две
открити съдебни заседания на които адвокатът се е явил лично и събраните
доказателства са в пъти повече от други такива дела.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4704584, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на Д. В. Д. ЕГН: **********, адрес: ****, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение по чл.21
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********, да заплати
на Д. В. Д. ЕГН: **********, адрес: ****, сумата в размер на 400.00 лева
разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар.
7
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8