Р Е Ш Е Н И Е № 142
01.10.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 204 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г Й Т , чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д З , против И.Т.Й., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***.
Ищецът твърди, че И.Т.Й. е клиент на
дружеството по силата на валидно правоотношение с предмет доставка на В и К
услуги. Счита, че ответникът притежават качеството на потребители във
възникналата облигационна връзка на водоснабдения обект в съответствие с чл.3
от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по отношение на
водоснабден обект с административен адрес: гр.Средец, ул.” . Това обстоятелство
не било оспорвано до настоящия момент нито пред дружеството, нито по съдебен
ред, поради което и на основание валидно съществуващото правоотношение редовно,
точно и добросъвестно е осъществявано непрекъснато водоподаване, тъй като
ищецът считал абоната Й. за свой контрагент. Съобразно публично известните Общи
условия на оператора за надлежно водене и остойностяване на потреблението е
открита и заведена партида в базата данни с абонатен № 865530, като доставените
ВиК услуги били отчитани по електронен път, като са взети предвид показанията
на измервателните средства – един водомер, монтиран в шахтата в двора на имота, находящ се в гр.Средец, ул
. …. Твърди се, че ответникът, като абонат на дружеството съобразно чл.33, ал.2
от публично известните Общи условия на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
следва да заплащат консумираните услуги в 30 дневен срок от издаване на
съответната фактура. По издадените фактури за периода от 25.02.2016г. до
26.03.2018г., неплатените в срок задължения, съобразно действащите цени за
доставка, одобрени от КЕВР, възлизали на 428,25 лева, като същите произтичат от
потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен
период от 15.01.2016г. до 08.03.2018г. Върху тези суми ответникът дължал и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността
по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата
претенции, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното
ѝ изплащане, като претендираната сума е в размер на 78,97 лева за периода
от 27.03.2016г. до 12.12.2018г., както и лихва от датата на подаване
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Излага, че за
дружеството се поражда правен интерес, като кредитор по неудовлетворената претенция
да потърси съдействие от съдебните институции чрез иск за сумата от 507,22 лева, която все още
не била заплатена. Твърди, че за процесния период не са постъпвали молби за
откриване, прехвърляне или закриване на партидата на водоснабдения имот. Счита,
че с оглед липсата на изпълнение и въпреки изричната разпоредба на Закона за
водите, даваща право да бъдат инициирани съдебни производства, без изпращане на
предварителна покана, са предприети действия, целящи доброволно изпълнение, но
плащане не било последвало. Предвид това дружеството пристъпило към
принудително изпълнение, като било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с цел сдобиване с изпълнителен лист, като в
тази връзка било образувано ч.гр.д.№ 672/2018г. по описа на Районен съд –
Средец и съответно издадена заповед за изпълнение. Тъй като по делото се
установило, че длъжникът не може да бъде намерен на адреса, за да му бъде
връчена заповедта за изпълнение, съдът приел, че са налице предпоставките на чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5 от ГПК, във връзка с което дал указания на
дружеството да предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед
за изпълнение, като от това произтичал и правния интерес от предявяване на
процесната искова претенция. Отправя искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено, че И.Т.Й. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
сумата от 428,25 лева, което задължение произтича от фактури за периода от
25.02.2016г. – 26.03.2018г., като същите са за потребени ВиК услуги –
доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 15.01.2016г. до
08.03.2018г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер
на общо 78,97 лева от 27.03.2016г. до 12.12.2018г., както и лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските сторени за платена
държавна такса, събиране на доказателства и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и присъдените разноски с издадената заповед за изпълнение
в заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника И.Т.Й., чрез особения
представител адв.Б.Ч.. С него оспорва
исковете, като твърди, че са неоснователни и недоказани. Излага, че от
представените доказателства от ищеца не се доказва по безспорен начин, че
именно на И.Й. е открита партидата, като и възникването и съществуването на
отношенията на ищеца и ответника по повод ползването на ВиК услуги. Счита, че
не се установява дали именно ответницата в притежавания от нея имот е
използвала ВиК услуги и по – конкретно вода и услуги в посоченото количество,
за която да са издадени процесните фактури и че дължи плащане на същите.
Излага, че не се доказва Й. да е собственик на недвижимия имот, в който е
монтиран водомер 251. Доколкото не бил представен и протокол за монтаж на
водомера и други документи за откриване на партидата, счита претенциите на
ищцовото дружество за неоснователни. Дружеството не било представило
доказателства, че в апартамента има монтиран работещ и пломбиран водомер - измервателно устройство, което да отчита
потребената вода от ответницата. Твърди, че не са представени доказателства, че
водомерът на ответницата е преминал периодична проверка съобразно Закона за
измерванията на водомерите с номинален дебит
и е изправен и работещ към настоящия момент и към момента на издаването
на процесните фактури. На 11.05.2017г. и 13.04.2017г. било извършено служебно
отчитане на водомера и начислени 10 кубика вода, като за тези отчитания били
издадени фактури № 35033858/25.05.2017г. и фактура № 35170796/26.06.2017г.,
като счита че вземанията за служебно начислена вода са недължими от страна на
ответницата, доколкото същите били отнети, а ищецът не бил изпълнил
задължението да отчете потребените количества вода по законосъобразния за това
начин. Излага, че на 15.01.2016г. имало подмяна на водомера с нов, като нямало
информация дали старият водомер е имал повреда и дали вярно е отчитал
потребеното количество вода. Счита главния иск за недоказан, тъй като не са
представени доказателства за падежите на задълженията. Претенцията за законна лихва била неясна по
размер и основание. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената справка за показания на студен
водомер с мобилно устройство на адрес гр.Средец, ул за титуляр на партидата И.Т.Й. с абонатен №
865530 за периода от 15.01.2016г. до 08.03.2018г., начисленото количество вода
е отчетено по показания на водомера,
които са видени, като за част от
въпросния периода от 10.05.2017г. до 06.06.2017г. начисленото количеството вода
е направено служебно. За начислените суми за вода са издадени следните фактури:
фактура № **********/26.03.2018г. за сумата от 49,12 лева; фактура №
**********/25.01.2018г. за сумата от 7,67 лева; фактура №
**********/22.12.2017г. за сумата от 11,63 лева; фактура №
**********/27.11.2017г. за сумата от 2,27 лева; фактура №
**********/25.10.2017г. за сумата от 22,68 лева; фактура №
**********/26.06.2017г. за сумата от 11,34 лева; фактура №
**********/25.05.2017г. за сумата от 11,34 лева; фактура №
**********/25.04.2017г. за сумата от 11,34 лева; фактура №
**********/24.03.2017г., за сумата от 24,95 лева; фактура №
**********/24.02.2017г. за сумата от 11,34 лева; фактура №
**********/25.01.2017г. за сумата от 11,34 лева; фактура №
**********/23.12.2016г. за сумата от 11,34 лева; фактура № **********/25.11.2016г.
за сумата от 11,34 лева; фактура № **********/25.10.2016г. за сумата от 11,34
лева; фактура № **********/26.09.2016г. за сумата от 13,61 лева; фактура №
**********/25.08.2016г. за сумата от 18,14 лева; фактура №
**********/25.07.2016г. за сумата от 15,88 лева; фактура № **********/27.06.2016г. за сумата от 4,34
лева; фактура № **********/25.05.2016г. за сумата от 4,34 лева; фактура №
**********/25.04.2016г. за сумата от 13,03 лева; фактура №
**********/25.03.2016г. за сумата от 10,86 лева; фактура №
**********/25.02.2016г. за сумата от 139,01 лева. По делото е прието заключение
на Съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, като същото не е оспорено от страните по делото. От него
се установява, че в имота, находящ се в гр.Средец, ул.“ , има едно измервателно
устройство, монтирано във водомерна шахта в двора на имота, за него бил открит
абонатен номер 865530, като на същия номера на файла в програмата на водния
оператор, в който са нанесени всички технически и счетоводни данни на процесния
обект и еднозначно индивидуализират водоснабдения обект. От заключението става
ясно също, че от 14.09.2018г. водоснабдяването е прекъснато и водомера се
намира на съхранение в експлоатационен район на ВиК ЕАД в гр.Средец, като
същият е 5 кубиков с отчет на скалата 188. Относно състоянието на водомера е
констатирано, че не е бил повреден през процесния период, отчитан е електронно.
В заключението е посочено, че тъй като абонатният номер има монтирано
измервателно устройство може да каже, че за отчетения период от 15.01.2016г. до
08.03.2018г. доставената и консумираната питейна вода преминала през
измервателното устройство е 188,00 кубически метра. Твърди се също, че водомера
е заводски пломбиран, не може да посочи какви са били показанията на стария
водомер при демонтажа, но новомонтираният водомер е бил с отчет 000. Експертът
сочи, че не е възможно да се провери изправността на водомера към настоящия
момент, но след като се прегледа електронния карнет на абоната, може да се
направи извода, че през процесния период водомера на абоната е работил
нормално, всички отчети са във възходящ порядък, а това е признак, че
измервателното устройство не е развалено и с точността, с която работи в
момента е отчел всяко количество на отчетените месечни периоди, като нямало
данни за повреда в работата на измервателното устройство, следователно
отчетите, които са записани в електронния карнет са реални, измерени с
точността, с която измерва монтирания водомер. В доказателствената съвкупност в
настоящото производство е приобщено заключение на Съдебно – икономическа
експертиза, от което се установява, че представените по делото фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищеца по партида на ответника, като за периода
от 25.02.2016г. до 26.03.2018г., като от страна на ищеца били издадени на И.Т.Й.
с абонатен № 865530 фактури на обща стойност 428,25 лева с основание „вода,
канал и пречистване“ за имот в гр.Средец, ул и към дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК и към датата на изготвяне на експертизата стойностите по
фактурите не били платени. От заключението става ясно също, че счетоводството
на ищеца е водено редовно, а законната лихва за забава върху неизплатените суми
по фактурите в общ размер на 428,25 лева, изчислени от датата следваща датата
на падежа на всяка фактура до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
18.12.2018г., възлизала общо на 85,60 лева. Представен е и Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 156, том VIII, рег.№ 5002, дело № 1392/2015г. на
нотариус В К , с район на действие –
Районен съд – Средец, видно от който на дата 18.12.2015г. ответницата е
придобила собствеността над процесния водоснабден имот. Като доказателство по
делото е ангажиран и протокол за прекъсване на водоснабдяването от 05.02.2019г.
за имота, находящ се в гр.Средец, ул.“ , видно от който показанието на водомера
към момента на прекъсването е бил 188. Разпитана е свидетелката Д.Й.Ч. – на
длъжност инкасатор в ищцовото дружество. Същата заявява, че е отчитала водомера
от 05.10.2017г., виждала е ответницата на адреса, като за периода когато тя е
работила при дружеството – от
05.10.2017г. до края на отчетения период, водомерът е бил изправен и не е имал
повреди.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с
материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 672/2018г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично
задължение № 1389/21.12.2018г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.Т.Й. за
вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираните в
заповедното производство суми в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид това е
налице правен интерес от предявения в настоящото производство на
установителни искове, което от своя страна обуславя тяхната допустимост.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответника, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се в гр.Средец, ул.“ , валидно
възникнало облигационно отношение с ответника по партида с абонатен № 865530,
т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания
размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на
вода за въпросния обект. Следва да се
докажат и твърденията на ищеца за начина на отчитане на консумираните услуги и
начислените в тази връзка суми, редовността на представените фактури, както и
изправността на измервателното устройство. В доказателствена тежест на
ответника е да докаже правопогасяващи и правоизключващи факти, включително, че
е погасил задълженията си чрез плащане.
За периода, за който ищецът претендира,
че ответникът му дължи стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване
на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите
водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да
бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата
предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има
и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на
собственика. Предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане са осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото
производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.Средец
е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците
на водоснабдителните и канализационни системи или от оправомощени от него/тях
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най –
малко в един централен и в един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник. В случая общите условия
несъмнено са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР.
Видно от представения нотариален акт по
делото, се установява, че ответницата е собственик на водоснабдения имот,
находящ се в гр.Средец, ул.„ , като собствеността е придобита на дата
18.12.2015г. Предвид това в настоящото производство се установява
обстоятелството, че И.Т.Й. има качеството на потребител на ВиК услуги.
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтирани водомери, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител, освен при отчитане по електронен път. Нормата на чл.23,
ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също
изисква отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, като това не се прилага при
дистанционно отчитане и използване на електронен карнет, както е в процесния
случай. По делото е представено копие от извършени отчети с мобилно устройство
на адреса на водомера – гр.Средец, ул.“ за абонатен № 865530 и титуляр на партидата ответника
И.Й., видно от който за процесния период са вписани реални показания от
монтирания водомер, чрез отчитане по електронен път – т.е. чрез индустриални
мобилни компютри, при което отчитането е визуално, а данните от водомера се
вкарват в мобилния компютър за обработка, където е създаден електронен карнет
за абоната.
Относно начина на отчет и вписаните
данни е допусната Съдебно техническа експертиза, от чието заключение, се
установява, че отчитането на начислените количества вода е извършено чрез
монтирано измервателно устройство – водомер, на адреса на водоснабдения обект,
като по отношения на същия е констатирано, че няма данни да е бил повреден през
процесния период. Обстоятелството, че водомерът е бил изправен при извършването
на отчетите се установява и от свидетелските показания на инкасаторката Д.Й.Ч..
Количеството вода, отчетено от водомера за процесния период е 188 куб.метра,
като това се установява както от заключението на Съдебно – техническата
експертиза, така и от представения протокол за прекъсване на водоподаването от
05.02.2019г., при който е демонтиран и водомера в имота. От заключението става
ясно също, че при монтиране на водомера първоначално неговите показания са били
000, т.е. същият е бил занулен и отчетеното по него количество вода е било
занапред от момента на неговото монтиране, предвид което отчетеното от стария
водомер и това дали същият е бил изправен е ирелевантно при преценката за измереното
количество вода и дължимостта на исковата претенция за процесните ВиК услуги,
които са отчитани само с нови водомер. Съответно така установеното показание,
съответства на отчетеното количество вода с мобилното устройство, за които
количества вода съответно са издадени и представените по делото фактури. Също
така със записаните данни в електронния карнет се установи, че са отразени след
лично възприемане от инкасатор, доколкото отчитането на показанията е извършено
при режим „видян“, с изключение на двата месеца – май 2017г. и юни 2017г.,
когато отчитането е станало служебно, но впоследствие изразходваното количество
вода отново е възприето и удостоверено от служител на ВиК дружеството.
Относно релевираното възражение от
ответника, че са недължими сумите по фактура № 35033858/25.05.2017г. и фактура
№ 35170796/26.06.2017г. същото е неоснователно. Действително за месец май
2017г. и юни 2017г. е начислено служебно количество вода от по 5 кубика за
всеки месец или общо 10 кубика. При следващия извършен отчет през месец август,
от представения по делото електронен карнет става ясно, че показанията на
водомера са 151 – т.е. с плюс десет кубика разлика от предходното отчитане,
което е направено с инкасатор, при което водомерът е бил с показание 141.
Съответно записаното количество служебно вода е записано със знак минус, но
реално това количество при последващата проверка от инкасатор е констатирано,
че е изразходвано с оглед записаната разлика. Ето защо начислените с въпросните
фактури суми са дължими.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответницата е
потребител на ВиК услуги. Възраженията на особения представител не се
възприемат. По делото са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставил услугите, чието плащане търси.
Инкасаторът е правил реални отчети, след снемане на показания от водомера, за
който няма данни да е неизправен, дори напротив уредът е бил годен и не са
давани предписания за подмяната му. При отчитането на показанията на водомера
са спазени ОУ на дружеството, доколкото отчитането е ставало по електронен път
с мобилно устройство.
Относно размера на исковата претенция е
ангажирано заключението на Съдебно - счетоводна експертиза, което съдът счита
за обективно и компетентно изготвено, като същото не е оспорено и от страните
по делото. Установява се, че представените фактури по делото, които са издадени
за отчетените количества вода в процесния обект, са осчетоводени в счетоводството
на дружеството, същото е било водено редовно и към момента на изготвяне на
заключението стойностите по фактурите не са платени. Общата стойност по
фактурите е в размер на 428,25 лева и съвпада с исковата претенция за главница.
Законната лихва за забава по всички фактури, включени в главницата по
настоящото дело, от датата на техния падеж до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е в размер от общо 85,60
лева, като тази сума е посочена и в разбивка за начислената по всяка отделно
фактура лихва. Доколкото в настоящото производство се претендира законна лихва
за забава в размер на 78,97 лева, претенцията следва да бъде уважена до
предявения размер.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 –
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК
услуги не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и
акцесрони вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно: 75
лева, представляваща платена държавна такса, 150 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 150 лева – депозит
за възнаграждение на вещото лице по Съдебно – счетоводната експертиза, 200 лева
– депозит за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – техническата експертиза
и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева или общо
сторените разноски в исковото производство са в размер на 675 лева. Следва да
се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение или общо сторените
разноски в заповедното производство са в размер на 75 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Т.Й.,
ЕГН *********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №
3, ет.4, представлявано от инж.Г Й Т , чрез пълномощника гл.юрисконсулт К Б , следните суми: 428,25 лева /четиристотин двадесет и осем лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен
период от 15.01.2016г. до 08.03.2018г.,
по абонатен № 865530, за обект, находящ се в гр.Средец, ул , 78,97 лева /седемдесет и осем лева и
деветдесет и седем стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 27.03.2016г. до 18.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 18.12.2018г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1389/21.12.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 672/2018г., по описа на Районен
съд – Средец.
ОСЪЖДА И.Т.Й., ЕГН *********, с адрес: ***, да
заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г Й Т , чрез
пълномощника гл.юрисконсулт К Б , сумите
от общо 675.00 лева /шестстотин
седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
разноски и общо 75.00 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща сторените разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен
съдия:………………………….