Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 / 17.01.2020г.,
град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 312 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба вх.№ 3985/ 27.09.2019г. от
адвокат С.И.И., пълномощник на Е.Х.Б. *** против наказателно постановление №
6330/ 02.09.2019г. издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С, с
което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата в.в. чл.37,
ал.1, т.1 на Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС на жалбоподателят е наложена административна санкция – Глоба в
размер на 3500лв. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде
изцяло отменено. В приложени писмени бележки развива своите доводи за нарушение
на закона. Счита че неправилно е определена материалноправната норма въз основа
на която е съставен АУАН-а и Наказателното постановление. Нормата на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от закона за пътищата изисквала „специално ползване на
пътищата“, каквото в случая не е установено. Жалбоподателят счита, че
нарушението е неправилно квалифицирано по Закона за пътищата, а в случая е
следвало да намери приложение нормата на чл.177, ал.3 от ЗДвП. Оспорват
връчването на АУАН-а, като твърдят, че им е връчен напълно нечетлив екземпляр
от акта, което ограничавало правото на защита на санкционираното лице. В
съставеният АУАН имало поправки, които не били удостоверени с подписите на
лицата, които са ги извършили. Счита, че нарушението е установено с негодно
техническо средство, като оспорва сертифицирането на електронната везна
измерила тонажа на ППС. Твърдят, че при приемане на товара общото тегло на
състава от ППС е било 39200кг. От субективна страна липсвал умисъл за
извършване на нарушението, тъй като лицето водач е било със съзнанието, че
превозва товар с тегло 39900кг. При определяне на наказанието не е взето
предвид, че това е първо нарушение на жалбоподателя, не е преценено
материалното му състояние. По всички изложени съображения жалбоподателя моли
наказателното постановление да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
За въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ –
Областно пътно управление - Р се явява представител – юрисконсулт Иванова,
която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено издаденото Наказателно
постановление.
За РП-Исперих уведомени, не се явява представител и не
вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка: На 05.08.2019г. служители на АПИ
осъществявали проверки на товарни пътни превозни средства, като били в центъра
на село К, община И, област Р. Спрели за проверка управляваното от
жалбоподателя съчленено пътно превозно средство с пет оси – МПС с две оси марка
„Д“, модел „Ф“ с рег.№ и полуремарке с три оси рег.№ . Осите на ППС-то били
измерени чрез мобилна електронна везна CAPTELS ORA 10
№ 785 и ролетка 1303/ 18 (5м). Измерването установило, че натоварването на задвижващата втора единична
ос на ППС-то е 14.820т. при максимално допустимо натоварване 11.5т., съгласно
чл.7, ал.1, т.4, б.“А“ от наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
както и при измерено разстояние между осите 1.32м., сумата от натоварването на
ос на тройната ос на полуремаркето била 34.220т., при максимално допустимо
натоварване на тройна ос 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата.
Контролните органи заключили, че се касае до тежко пътно превозно средство по
чл.3, т.2 от Наредбата. Поискали водачът да им представи изискуемо по закон
разрешение за движение на такова пътно превозно средство, но той нямал такова.
Съставили му АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното Наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите М.К. и В. Ц, както и от приобщеният
писмен доказателствен материал съдържащ се в административно-наказателната
преписка.
Жалбоподателя представя Кантарна
бележка № 33027/ 05.08.2019г. /л.42 от делото/, видно от която брутото на
превозваният товар в 17.17 часа на инкреминираната дата е било 39200.00 кг.
Представя и писмени доказателства, че везната, с която е измерен товара,
отговаря на метрологичните изисквания за годност.
Представени са писмени доказателства,
от които е видно че електронната везна, с която е извършена проверката е с
неавтоматично действие тип ORA 10, като
издаването на удостоверението за одобрен тип е било на 27.03.2006г. и срока му
на валидност е бил до 27.03.2016г. Процесуалният представител на въззиваемия
твърди, че контролни метрологични проверки са били правени на всяка година от
2006г. насам, като последната такава е била на 29.03.2019г. Представени са
писмени доказателства, че това е така.
В своите показания свидетелят М.К.
твърди, че измерването с везната става автоматично. Везната се поставяла,
включвала се автоматично, нулирала се, като са показали на водача че индикатора
сочи 00.00. Самата мобилна везна представлявала две плочи с размери 60/ 40. Те
се поставяли на разстояние, което да обхваща габаритите на превозното средство
и то се предвижвало по плочите ос по ос. Това била мобилна везна за осово
измерване на товара, а не за измерване на обща маса. Товарът на трите оси се
измервал и се получавала сума, която била сбор от измерванията на трите оси.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи : Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана
по същество, е частично основателна.
От формална страна съдът
счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при спазване на изискуемите за
тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от
надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка законосъобразността
на административно-наказателният акт съдът е длъжен да установи дали описаното
в него нарушение е било действително извършено от жалбоподателят. Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата „За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства“. Съгласно параграф 1, т.8 от Закона за пътищата "Специално ползване на
пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки
и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на
пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски
крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на
пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други
лица“. В конкретният случай при извършеното измерване с посочената в акта
електронна везна CAPTELS ORA 10 № 785 и
ролетка 1303/ 18 (5м) е установено, че натоварването на задвижващата втора
единична ос на ППС-то е 14.820т. при максимално допустимо натоварване 11.5т.,
съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“А“ от наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както и че при измерено
разстояние между осите 1.32 метра, сумата от натоварването на ос на тройна ос
на полуремаркето е 34.220 тона, при максимално допустимо натоварване на
тройната ос 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от наредбата. В
конкретният случай предвид резултатите при измерванията безспорно се
установява, че в момента на проверката ППС-то е било тежко по смисъла на чл.3,
т.2 от Наредбата. За движение на такова ППС по републиканската пътна мрежа се
изисква специално разрешение по аргумент от нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от Закона за пътищата. В момента на проверката жалбоподателят не е показал
такова разрешение на контролните органи. Забраната по цитираната разпоредба е
била нарушена, поради и което служителите на въззиваемия са съставили АУАН на Е.Х.Б.,
като при съставяне на акта лицето е посочило, че натоварването е извършено с
фадрома и водача не е имал информация за тонажа. Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което правилно отговорността на лицето
е ангажирана по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, която предвижда „глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите
на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности: т.2 движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.“ Безспорно
жалбоподателят е извършвал движение с тежко пътно превозно средство и
извънгабаритно такова, като е нямал разрешение за такова и в този смисъл е лице
по отношение на което съгласно цитираната разпоредба на закона може да се
ангажира административно-наказателна отговорност. Съдът, обаче, счита че при
определяне на санкцията административно-наказващият орган не е съобразил
материалното положение на жалбоподателя, не е събрал и данни дали лицето вече е
било наказвано за такова нарушение. Видно от материалите по делото
жалбоподателят работи на минимална работна заплата от 510.00лв. и няма данни
друг път да е нарушавал същата разпоредба, за да се изведе извод за
рецидивиращо поведение, което да обуславя налагане на по-високо наказание, над
средния размер установен от закона. Съдът счита, че справедливото наказание в
конкретният случай за извършеното административно нарушение е Глоба в размер на
1500.00лв., като до този размер санкцията следва да бъде намалена, като се
отчита факта че след проверката тежкото ППС е продължило своето движение и с
това е създадена отново опасност за пътната настилка. Съдът не кредитира
представеното от жалбоподателя писмено доказателство Кантарна бележка № 33027 от дата
05.08.2019г. съставена в 17.17 часа, в която общият тонаж на ППС е посочен като
39200кг измерен в 16.57, тъй като това измерване е осъществено два часа след
извършената проверка от контролните органи и е възможно част от товара след проверката да е бил отстранен, за да
може ППС безпрепятствено да стигне до своето местоназначение и без изискуемото
разрешително в случай на втора проверка. Освен това тонажа е мерен като обща
маса, а не натоварване на ос, което също се явява довод за писмено
доказателство, което не може да обори резултатите от проверката на контролните
органи, която не е касаела общ тонаж, а осово натоварване, за което закона
предвижда специални изисквания и максимални допустими размери.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 6330/ 02.09.2019г.
издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С, с което за нарушение по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата в.в. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11/
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на
жалбоподателят Е.Х.Б. *** е наложена административна санкция – Глоба в размер
на 3500лв. КАТО НАМАЛЯВА размерът на наложената административна санкция от
3500.00 /три хиляди и петстотин лева/ на 1500.00 /хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Р в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :