Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 133/03.12.2023 г., постановено по АНД № 227/2023 г., Районен съд Червен бряг е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №194/02.06.2023 г. издадено от и.д.Директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на К. Т. Г. с [ЕГН] от [населено място], обл.Плевен, общ. Червен бряг, [улица],

на основание чл. 266, ал. 1, пр.първо, от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 104, ал.1,т.5 от Закона за горите,

на основание чл. 266, ал. 1, пр.първо, от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 108, ал.1, т.4 от Закона за горите и

на основание чл. 20, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на наруението един брой моторен верижен трион, описан подробно в НП, с пазарна стойност 50 лв.,

за това, че на 06.03.2023 г. в землището на [населено място], общ.Червен бряг, обл. Плевен, отдел 47, подотдел „ф“ – частна горска територия, извършва сеч с моторен трион на 0,7 пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с КГМ и без да притежава писмено позволително за сеч.

Срещу решението е подадена касационна жалба от К. Г. чрез адв. Б.. В касационната жалба се твърди, че в НП липсва описание на мястото на извършване на нарушението, поради което не може да се определи какъв е бил редът за извършване на сеч в поземления имот и кой е компетентен да издаде НП за нарушението.

В заключение се моли решението на районния съд да бъде отменено и да се отмени наказателното постановление.

От ответника е подадено писмено становище по касационната жалба, с наведени доводи за нейната неоснователност. Посочва се, че описанието на имота, в който е извършено нарушението, е конкретно – частна горска територия, отдел 47, подотдел „ф“ в землището на [населено място]. Посочва се, че съгласно Горскостопанския план, действащ от 2015 г. за срок от 10 години, това е един единствен имот, представляващ частна горска територия, с площ от 2,5 ха (25 дка), който е с кад.№62503.415.10. Т.е. отдел 47, подотдел „ф“ покрива изцяло частната горска територия. Претендира се присъждане на разноски в размер на 150 лв.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Директорът на Регионална дирекция по горите - Ловеч се представлява се от юрисконсулт Й., който излага подробни съображения за законосъобразност на съдебния акт, моли решението да бъде оставено в сила и поддържа дадения писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ се забранява сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ.

Чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ разпорежда сечите за горските територии, извън посочените в т. 1 и 2 от същата разпоредба, да се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот.

За нарушението на тези императивни правила чл. 266, ал. 1, пр.първо от ЗГ предвижда за физическите лица, които в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му секат дървесина, глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на К. Т. Г. с [ЕГН] от [населено място], обл.Плевен, общ. Червен бряг, [улица], за това, че на 06.03.2023 г. в землището на [населено място], общ.Червен бряг, отдел 47, подотдел „ф“, частна горска територия, извършва сеч на дъбови дърва, без да издадено позволително за сеч по установения за това ред в Закона за горите и без дървесината да е маркирана с контролна горска марка.

Нарушението е установено от служител на ТП – ДГС Плевен горски стражар Х. Х. в присъствието на двама служители на РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, които са били очевидци на нарушението.

Съставен е акт за установяване на административното нарушение на 06.03.2023 г. в присъствие на нарушителя и му е връчен срещу подпис. В АУАН нарушението е квалифицирано като такова на чл. 104, ал.1,т.5 и по чл. 108, ал.1, т. 1 от ЗГ.

На 02.06.2023 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на К. Т. Г. с [ЕГН] от [населено място], обл.Плевен, общ. Червен бряг, [улица] са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 104, ал.1,т.5 от ЗГ, глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 108, ал.1, т.4 от ЗГ и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушението са отнети в полза на държавата.

Касационната инстанция споделя изводите на РС Червен бряг, че нарушението и авторството са безспорно доказани.

Първо-инстанционният съд е събрал всички относими доказателства – писмени и гласни. Пред касационната инстанция с отговора на касационната жалба са представени писмени доказателства за това, че данните в АУАН и в НП са достатъчни за идентифициране на имота, в който е извършено нарушението. В съставения АУАН мястото на нарушенията е описано с достатъчно идентифициращи данни, за да бъде определено точно и направените в касационната жалба възражения от касатора за невъзможност да се определи мястото на нарушенията не са основателни. От разпита на свидетелите се установява по безспорен начин, че наказаното лице е извършител на нарушенията. Посочването в АУАН като нарушена нормата на чл. 108, ал.1, т.1 от ЗГ не представлява съществено нарушение, тъй като в НП е посочена правилната норма – чл. 108, ал.1, т.4 от ЗГ, нарушенията по всяка от двете точки на разпоредбата са наказуеми в случая със санкцията по нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ. Съдът счита, че правото на защита на нарушителя не е засегнато.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по акта следва да бъдат кредитирани, като ясни, конкретни и непротиворечащи на останалите събрани по делото писмени доказателства.

От обективна и субективна страна Г. е осъществил състава на административните нарушения, което са му вменени.

Административно-наказващият орган е преценил, че наложената в минимален размер глоба е съразмерно наказание при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения, които да нарушават правото на защита на санкционираното лице. Нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че решението на РС следва да бъде оставено в сила като правилно и издадено в съответствие със закона. Мотивите на РС за потвърждаване на обжалваното пред него НП се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Регионална дирекция по горите [населено място] да се присъдят разноски в размер на 150 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА като законосъобразно Решение № 133/03.12.2023 г., постановено по АНД № 227/2023 г. по описа на Районен съд Червен бряг.

ОСЪЖДА К. Т. Г. с [ЕГН] от [населено място], обл.Плевен, общ. Червен бряг, [улица], да заплати в полза на Регионална дирекция по горите [населено място] направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.