№ 3743
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. И.а
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело №
20211100513836 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2017787 от 27.08.2021 г. по гр.д. № 33911/2020 г. на Софийски
районен съд е отхвърлен предявения от В. А. А. срещу Регионална дирекция по горите
– София иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 188, ал.1 от КТ иск за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със Заповед № РД – 05-
175/07.07.2020 г. на директора на РДГ-София. С решението ищецът е осъден да
заплати на ответника юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е обжалвано от ищеца като неправилно и необосновано, с искане
същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „забележка”. В жалбата се излага
възражение за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във
връзка с оценката на събраните доказателства. Поддържа се, че съдът е приложил
неправилен и коренно различен подход към отделните групи доказателства, свързани с
насрещните тези на страните – проведена била непълна и превратна оценка на
ангажираните от двете страни доказателства. Представените от ответника –
работодател писмени доказателства били възприети безкритично, а ангажираните от
ищеца свидетелски показания, отразяващи пълното фактическо развитие на
отношенията, свързани с работните смени на 03.05.2020 г. и 10.05.2020 г, били
игнорирани от съда.
В писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Счита за
неоснователно наведеното в нея възражение за игнориране от съда на гласните
доказателства. В тази връзка излага довод, че свидетелите на ищеца са заинтересувани
1
страни, а показанията им били общи, неопределени и взаимно противоречиви.
Поддържа, че по делото са установени всички предпоставки за законосъобразното
налагане на оспореното дисциплинарно наказание.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. А. А. срещу Регионална
дирекция по горите – София иск за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка”,
наложено му със заповед № РД-05-177/07.07.2020 г., издадена от директора на РДГ-
София.
Ищецът твърди в исковата молба, че работи по трудов договор на длъжността
„Главен специалист – горски инспектор” при Дирекция „Горско стопанство” в РДГ-
София. Сочи, че дисциплинарното наказание „забележка”, наложено с горепосочената
заповед и връчено му на 09.07.2020 г., е незаконосъобразно, поради следното:
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била немотивирана; не бил
извършил вменените му със заповедта нарушения на трудовата дисциплина – в
посочените в нея времеви интервали той е изпълнявал съвестно трудовите си
задължения съвместно с другия колега от техния екип; събраните в дисциплинарната
процедура данни за протичането на работните дни на 03.05.2020 г. и на 10.05.2020 г. не
са намерили необходимия анализ от страна на работодателя и установяването приетите
от него нарушения на трудовата дисциплина било извършено най-вече на базата на
проследени технически данни от системата за контрол на местоположението на
служебни автомобили, оборудвани с GPS-система, като последната не била достатъчна
за точен извод относно това местоположение; недооценени били установените
отношения по организация и изпълнение на трудовите функции на екипа,
координиране и субординационни връзки в рамките на цялото служебно звено.
В писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага съображения за
формална и материална законосъобразност на оспорената заповед за налагане на
дисциплинарното наказание.
Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно
установена в мотивите на обжалваното решение чрез посочване на относимите към
спора факти, изводими от съответните доказателствени източници, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, и препраща към нея
на основание чл. 272 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл.
188, т. 1 от КТ.
Искът е допустим – предявен е в срока по чл. 358, ал. 2 от КТ. За вменените със
заповедта нарушения на трудовата дисциплина работодателят е узнал от доклада на
И.И. – гл. спец. горски инспектор при РДГ –София с вх. № 453/ 21.05.2020 г., а
процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на
07.07.2020 г. и връчена на ищеца на 09.07.2020 г.
Правото на работодателя да наложи на работника дисциплинарно наказание за
нарушение на трудовата дисциплина се упражнява в уредено от КТ елементарно
производство, чийто основни правила касаят задължението на работодателя да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарно
наказание /чл. 193 от КТ/ и да обективира волята си за налагане на конкретно
дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед със задължителни реквизити,
2
представляващи минималните изисквания към нейното съдържание /чл. 195, ал. 1 от
КТ/. Неспазването от работодателя на което и да е от тези основни правила на
дисциплинарното производство има за последица незаконосъобразно упражняване на
правото на дисциплинарно наказване, тъй като по този начин се нарушава правото на
защита на наказаното лице срещу фактическите и правните съображения за налагането
на дисциплинарно наказание. Това обуславя незаконосъобразност на заповедта и
отмяна на наложеното с нея дисциплинарно наказание, независимо дали поведението
на работника съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
В случая с оспорената заповед ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно
наказание „забележка” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187,
ал. 1, т.1 от КТ – неуплътняване на работното време, по чл. 187, ал. 1, т. 7 -
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, и чл. 187, ал.1, т. 10 от КТ –
неизпълнение на други трудови задължения.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана съобразно
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ по отношение на първото посочено в нея
дисциплинарно наказание по чл. 187, ал. 1, т.1 от КТ – неуплътняване на работното
време.
В началната част на заповедта е посочено, че същата се издава въз основа на
доклад № РДГ-14-4534/21.05.2020 г. на И.И. – гл. специалист горски инспектор при
РДГ-София относно мониторинг на служебните автомобили, снабдени с GPS
устройства, като в обстоятелствената част на същата е посочено, че съгласно
утвърдения график на РДГ-София относно движението на екип № 1 с автомобил с рег.
№ *******, с отговорник В. А., е установено разминаване на работния график по дати
и часове. В табличен вид е посочено, че на датите 03.05.2020 г. и 10.05.2020 г. при
работно време за всеки от двата дни от 10,30 ч. до 19,00 ч. - няма движение. Посочено
е, че това съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 от КТ
/неуплътняване на работното време/. Така изложените в заповедта мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – в нея са
посочени нарушителят, нарушението, времето на извършването му, наказанието и
законния текст, въз основа на който се налага. По ясен и разбираем начин са описани
обективните признаци на извършеното нарушение, изразяващо се в неуплътняване на
работното време на посочените дати, а именно липсата в рамките на работния график
за съответните дни на движение на екип 1 /към който се числи ищецът/ със служебния
автомобил с рег. № *******. От съдържанието на заповедта става ясно какво е
фактическото основание на вмененото му нарушение – а това е неизпълнението от
ищеца на трудовите му функции в посочените работни дни, установено посредством
данните за проследяване на движението на предоставения на ищеца служебен
автомобил в уеб страницата за последяване с GPS устройство. За извършената
проверка за изпълнение на работния график на екипа, към който се числи ищеца, и
резултатите от нея, данни се съдържат в доклада на главния специалист горски
инспектор И. И., който доклад е цитиран в процесната заповед за налагане на
дисциплинарното наказание и е станал известен на ищеца преди налагане на
наказанието, видно от съдържанието на писмото - искане до ищеца за даване на
писмени обяснения, както и от съдържането на дадените от последния такива. В
заповедта е налице словесно описание на нарушението, съответстващо на цифровото
посочване на разпоредбата от КТ, която е нарушена. С оглед на всичко това следва да
се приеме, че в частта досежно вмененото на ищеца дисциплинарно нарушение по чл.
187, ал.1, т. 1 от КТ заповедта да налагане на дисциплинарното наказание е
3
мотивирана.
Спазена е процедурата по чл. 193 от КТ като преди налагане на дисциплинарното
наказание от ищеца са поискани писмени обяснения относно нарушението, за което
впоследствие е наказан. Искането съдържа достатъчно ясно описание на нарушението
на ищеца, като по ясен и разбираем начин за него е изложено за какво точно се искат
обясненията.
По отношение на останалите посочени в процесната заповед две нарушения – по
чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ /неизпълнение на законни нареждания на работодателя/ и по
т. 10 /неизпълнение на други трудови задължения/, същата е немотивирана. Не е
посочено кое конкретно законно нареждане на работодателя не е изпълнено, а и по
отношение на такова нарушение не са изисквани писмени обяснения от ищеца. Не е
описано кое конкретно трудово задължение, предвидено в закон или друг нормативен
акт, в правилника за вътрешния трудов ред или колективния трудов договор, не е
изпълнено от ищеца, а е посочена само бланкетната разпоредба на чл. 187, ал.1, т. 10 от
КТ. Липсата на мотиви в заповедта досежно част от вменените нарушения не
опорочава изцяло дисциплинарната процедура, след като по отношение на друго
нарушение /по чл. 187, ал. 1, т. 1/ са налице всички изисквания по чл. 195, ал. 1 от КТ и
е спазена процедурата по чл. 193 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установява извършването от ищеца на
вмененето му с оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.
1, т. 1 от КТ.
Не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че на
процесните дати 03.05.2020 г. и 10.05.2020 г. ищецът е следвало да бъде на работа
съгласно утвърден от работодателя график, при работно време от 09.30 ч. до 18.30 ч.
на 03.05.2020 г. и от 10.30 ч. до 19.00 ч. на 10.05.2020 г.
Според утвърдената длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност
„главен специалист – горски инспектор”, задълженията на изпълняващия длъжността
служител включват: осъществяването на контрол върху дейностите, свързани с
горските територии, лова и риболова в обектите за любителски риболов,
стопанисването и ползването на дивеча, ползването на рибните ресурси, достъпа до
горските територии и движението на транспортните средства в горите, ползването на
дървесина и недървесни продукти от горските територии, транспортирането,
съхраняването, преработката и търговията с дървесина и недървесни продукти,
придобити от горските територии, строителството в горските територии и др.; участие
в тематични и комплексни проверки на дейностите, свързани с горските територии,
лова и риболова, както и проверки по сигнали и жалби.
Със заповед № РД-05-68/16.03.2020 г. на директора на РДГ-София е наредено за
изпълнение на служебните си задължения горските инспектори да се организират в 18
екипа с по двама служители, които да изпълняват служебните си задължения с
конкретно посочени служебни автомобили, и с посочени райони на действие. Ищецът
В. А. е включен в първи екип заедно със ст. специалист Г.С..С., със служебен
автомобил „Лада Урбан” с рег. № *******.
Установено е въз основа на резултатите от дистанционната система за
наблюдение и проследяване на маршрутите на автомобилите на РДГ-София, че на
процесните дати по отношение на възложения на екип 1 служебен автомобил „Лада
Урбан” с рег. № ******* не е било регистрирано движение на този автомобил. Ищецът
не твърди да е използвал възложения му служебен автомобил на процесните дати, а в
4
писмените си обяснения сочи, че в посочените дни е извършвал проверки в район
„Суходол” с частен автомобил, съвместно с горския стражар Б.Б.. В подкрепа на това
негово твърдение са показанията на разпитаните като свидетели служители на
ответното дружество Г.С. и Б.Б.. На първо място, показанията на посочените двама
свидетели следва да се преценяват при условията на чл. 172 от ГПК с оглед
възможната тяхна заинтересуваност от изхода на делото в полза на ищеца, основана на
това, че същите са служители на ответното дружество и по отношение на тях са
образувани дисциплинарни производства за същите нарушения, за които ищецът е
наказан с процесната заповед. Не са налице по делото други доказателства, които да
потвърждават изложените от тези свидетели твърдения, че на процесните дати за
извършвали съвместна проверка чрез обход на съответните места с личен автомобил и
в изпълнение на възложените и контролни функции. Не са представени дневници за
процесните дати 03.05.2020 г. и 10.05.2020 г. със съдържанието, предвидено в чл. 5, ал.
1, т. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, нито
каквито и да било други писмени доказателства за извършени проверки от страна на
ищеца на посочените дати /напр. пътни листа, констативни протоколи, доклади и пр./, а
в месечното сведение за резултатите от дейността на екип 1 при РДГ – София не е
попълнено нищо за посочените дати. С оглед на това показанията на свидетелите С. и
Б., че на процесните дати съвместно с ищеца са извършвали проверки в посочения
участък в изпълнение на служебните им задължения, не следва да се кредитират. Дори
и да се приемат за достоверни тези показания относно извършването на обход от
свидетелите и ищеца с личен автомобил по време на въпросните работни дни, това не
доказва точно и пълно изпълнение на служебните задължения от страна на ищеца в
рамките на установеното работно време. По делото не се твърди, а и няма
доказателства на ищеца да е било възложено от прекия му ръководител извършването
на съвместни проверки със служители от други екипи, нито извършването на проверки
с личен или друг автомобил, различен от възложения му служебен такъв, или проверки
чрез пешеходен обход. С горепосочената заповед № РД-05-68/16.03.2020 г. на
директора на РДГ-София за определяне на екипите от горски инспектори изрично е
разпоредено тези екипи да изпълняват служебните си задължения със служебни
автомобили. Това е в съгласие с разпоредбата на чл. 200, ал.1, т. 5 от Закона за горите,
съгласно която при изпълнение на служебните си задължения горските инспектори
използват моторни превозни средства със специален режим на движение.
Следователно, ищецът е бил длъжен да използва предоставения му по изричното
нареждане на директора на РДГ-София служебен автомобил за изпълнение на
трудовите му задължения, свързани с контрола на горските територии. Ищецът е бил
длъжен да изпълнява тези свои задължения съобразно нормативно установените
правила и нарежданията на работодателя. След като по време на процесните работни
дни ищецът не е осъществявал фактически трудовите си задължения съобразно
регламентирания начин, а именно извършване на проверки в горските територии чрез
служебен автомобил, и не е установено на същия да е било възложено друго, налице е
неизпълнение на задължение, свързано с установения режим на работното време.
Според отразеното в процесната заповед основание за налагане на дисциплинарното
наказание, се касае за частично неизпълнение на задължението на работника да бъде на
разположение на работодателя през цялото работно време за изпълнение на
съответната работа, което е предмет на нарушението на трудовата дисциплина по чл.
187, ал.1, т.1, предл. 4 от КТ.
С оглед на горното, съдът намира, че работодателят законосъобразно е
упражнил правото си да наложи на ищеца дисциплинарно наказание за нарушение на
5
трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ, поради което предявеният иск за
отмяна на така наложеното наказание е неоснователен.
Предвид гореизложеното и поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
въззиваемия искане за разноски, в полза на същия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2017787 от 27.08.2021 г. по гр.д. № 33911/2020 г.
на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН **********, да заплати на Регионална дирекция по
горите – София сумата 100 лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6