Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 25.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 6856 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 81234 от 03.05.2020 г
постановено по гр. д. № 24593/2019 г на
СРС, 118-ти състав, е
признато за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, че В.С.И., ЕГН ********** дължи на С.в. АД, ЕИК ********,
на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата от 1660,01
лева-главница, представляваща стойност на потребена вода и
ВиК услуги през отчетния период от 11.12.2015г. до 10.11.2018г. в недвижими
имот - апартамент № 99, в гр.София, район Младост, местност „********, с клиентски № ********, ведно със законна лихва от 17.1.2019 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 23.01.2019г. по ч.гр.д.№ 2560/2019г. на
СРС, 118 състав, като е отхвърлен иска за разликата над
сумата от 1660,01 лева до пълния предявен размер от 1956,84 лева и за отчетния
период от 30.04.2015г. до 10.12.2015 г.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника В.С.И.,
чрез назначения му от съда особен представител адв.Р.Р. от САК, срещу решението
в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК искове. Въззивникът излага доводи за
неправилност и необоснованост на решението на СРС.
Поддържа, че неправилно съдът е приел за
установено в проведеното производство, че е ползвател на имота, за който са
били доставяни количества ВиК услуги възлизащи на исковата стойност. За да
формира този извод съдът се е позовал на представена справка от Столична
община, Дирекция „Общински приходи”, в която е посочено, че е ползвател на
имота. Сочи, че същата е издадена от длъжностно лице, но извън компетентността
му и не съдържа деклариране от негова страна, че е ползвател на имота.
Заявява, че чрез събраните в производството
доказателства не било установено, че е собственик или носител на вещно право на
ползване на имота. Освен това в производството не било установено количеството
реално потребени ВиК услуги в имота за процесния период. За част от последния
били начислени служебно количества без установяване дали са налице предвидените
от закона предпоставки за това, в т.ч. че не е бил осигурен достъп до имота за
отчет. Поради неустановяване количествата потребени реално в имота ВиК услуги
заявява, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна С.в. АД е подала писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага правни и фактически доводи, че представената
справка от Столична община има характер на официален документ и се основава на
декларираните от ответника данни за имота, до който са били доставяни ВиК
услуги. Именно в посочената справка е цитирана подадената от ответника
декларация по чл.14 ЗМДТ, в която е удостоверил, че е ползвател на имота. Тези
факти не са оспорени от ответника в производството и по съществото си
представляват извънсъдебно признание на неизгодни за страната обстоятелствата
пред държавен орган – в случая данъчна администрация. Данъчно задължено лице по
см. на чл.11, ал.1-3 от ЗМДТ е собственикът на имота или лицето, което
разполага с ограничено вещно право върху него. При така установеното в
проведеното производство правилно и законосъобразно СРС е приел, че ответникът
е потребител на ВиК услуги в имота за процесния период.
Оспорва, като неоснователни доводите на въззивника,
че в производството не са установени количествата ВиК услуги реално потребени в
имота за исковия период. Чрез ангажираните пред първата инстанция писмени
доказателства в т.ч. карнети съставени от служители на ищеца, които са
предоставени на ответника, подадените от ответника самоотчети и констатациите
на приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза се установява количеството
реално потребени в имота ВиК услуги, както и тяхната стойност. Неправилно
въззивника излагал доводи за служебно начисляване на потребени от него услуги
за част от периода. Именно чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата
инстанция е установено, че първоначално
начислените служебно суми за потребени в имота ВиК услуги са били приспаднати
от задълженията за исковия период след представяне на самоотчет от страна на
потребителя- ответник.
Съдът, като обсъди доводите
във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и неправилно.
В отговор на доводите за неправилност на
постановеното решение в обжалваната част изложени в подадената въззивна жалба,
съдът намира следното:
За да уважи предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове СРС, 118 с-в е приел, че по делото се установява, чрез представената справка от Столична община, Дирекция „Общински приходи“,
че ответникът В.С.И. е
декларирал, че е ползвател на процесния имот – апартамент № 99, находящ се в гр.София, Район Младост, местност „********, с клиентски № ********. Приел е, че съобразно действащата разпоредба на чл.198о, ал.1 от Закон за
водите, страните по облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по
смисъла на този закон и Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и потребителите. Според изразеното в постановеното решение,
приложимия параграф 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ определя за потребители юридически и
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Именно при установяване, че ответника е носител на
вещно право на ползване, СРС е приел, че същият е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот. Приел е, че по силата на цитираните действащи
разпоредби от посочените нормативни актове, облигационното отношение между страните
възниква по силата на закона въз основа на притежаваното право на собственост
или ползване на имота, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен
договор.
Така формираните изводи не се възприемат от
настоящия състав. Действително с приложимата разпоредба на чл.198о, ал.1 от Закон за
водите е предвидено, че страните по облигационното
отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К
операторите и потребителите. С параграф 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР
на ЗРВКУ са определени за потребители юридически и
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
В случая, чрез представената пред първата инстанция
справка от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ с приложени данни за декларирани обстоятелства не се установява, че ответникът В.С.И. е собственик
или ползвател на процесния имот – апартамент № 99, находящ
се в гр.София, Район Младост, местност „********, с клиентски № ******** при ищцовото дружество. Действително
установява се, че същият е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която е декларирал, че е собственик на ½ ид.ч. от имота. Представяне
на декларацията и документ за собственост или за учредяване на право на ползване
върху имота или конкретна част от него не е направено в производството. Поради
това, съдът не може да приеме за доказан сочения факт /при пълно и главно
доказване, т.е. без съмнение/ от страна на ищеца комуто правилно е разпределена
доказателствена тежест в процеса от страна на СРС с доклада по делото.
С оглед това изложените от ответника доводи за липса
на облигационни отношения с ищеца във връзка с доставени и ползвани ВиК услуги
в имота са основателни.
Неправилно СРС е приел, че ответникът е потребител
на Вик услуги и че същият е обвързан от общите условия на оператора. Предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Поради разминаване изводите на двете инстанции
постановеното решение следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на въззиваемата страна са деловодните разноски на въззивника в размер на 133.20 лв. според представения
списък за настоящата инстанция. В полза на ответника
следва да бъде присъдена и сумата 100.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство пред СРС и 100.00 лв. - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 81234 от 03.05.2020 г
постановено по гр. д. № 24593/2019 г на
СРС, 118-ти състав, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, че В.С.И., ЕГН ********** дължи на С.в. АД, ЕИК ********,
на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата от 1660,01
лева-главница, представляваща стойност на потребена вода и
ВиК услуги през отчетния период от 11.12.2015г. до 10.11.2018г. в недвижими
имот - апартамент № 99, в гр.София, район Младост, местност „********, с клиентски № ********, ведно със законна лихва от 17.1.2019 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 23.01.2019г. по ч.гр.д.№ 2560/2019г. на
СРС, 118 състав; както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от С.в. АД,
ЕИК ******** срещу В.С.И., ЕГН **********, искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.198о, ал. 1 ЗВ, за признаване съществуването на парично вземане за сумата от 1660,01 лева-главница, представляваща стойност на потребена вода и
ВиК услуги през отчетния период от 11.12.2015г. до 10.11.2018г. в недвижими
имот - апартамент № 99, в гр.София, район Младост, местност „********, с клиентски № ********, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.01.2019г. по ч.гр.д.№
2560/2019г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА С.в. АД, ЕИК ******** да заплати на В.С.И., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100.00
лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство
пред СРС и 100.00 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
ОСЪЖДА С.в. АД, ЕИК ******** да заплати на В.С.И., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
133.20 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.