РЕШЕНИЕ
№ 2345
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110213551 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от "ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК ,
представлявано от управителя И А, чрез пълномощника му – юрк. М. Д.,
против Наказателно постановление № 23-2200469/23.09.2022г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда“ Софийска област, с което му е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.
416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл. 141, ал. 5 КТ.
С депозираната пред съда жалба се иска отмяна на издаденото
наказателно постановление. Алтернативно, ако съдът не намери предпоставки
за това, се иска да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН или да бъде
изменено обжалваното наказателно постановление като се намали наложената
санкция до минималния размер по чл. 415в КТ. Твърди се, че наказателното
постановление е издадено при неосъществен състав на твърдяното
нарушение, тъй като при проверката не е бил взет предвид представеният за
м. юли 2022г. окончателен график за работа от страна на упълномощен
представител на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, а от т.нар. работен график също
не може да се направи заключение за нарушение на разпоредбата на чл. 141,
ал. 5. Сочи се още, че констатациите, направени в наказателното
постановление не отговарят, а противоречат на действителната фактическа
обстановка, тъй като видно от утвърдения с подпис и печат от упълномощен
представител на дружеството график за м.юли 2022г., служителят Ц. Ц. не е
работила две последователни работни смени. Жалбоподателят твърди, че не
1
са налице доказателства, от които да е видно, че Ц. действително е работила 2
последователни работни смени и които да обосноват санкционирането на
„ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД. Посочено е също, че в случай на установяване на
извършено нарушение то следва да се квалифицира като маловажен случай.
Жалбоподателят счита, че размерът на санкцията надвишава определения в
закона минимален размер за такъв тип нарушение, като решението за това не
е подкрепено с мотиви. Жалбоподателят изтъква, че липсата на мотиви за
определената санкция в значителен размер преставлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят – редовно призован,
представлява се от адв. К., с пълномощно по делото. Същата заявява, че
поддържа жалбата, като желае наказателното постановление да бъде
отменено. Твърди, че в случая не е бил налице компетентен орган, който да
извърши проверката, поради което самите актове са незаконосъобразни.
Счита, че не се установява виновно поведение на работодателя, доколкото
отговорността му е безвиновна. Освен това счита, че не се установява
поведение на работодателя, което да може да се подведе под нормата на чл.
141, ал. 5 от КТ, а доколкото на служителя не е възлагано да извършва работа
на смени, случаят е бил инцидентен и е станал без знанието на прекия
ръководител. Претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – редовно призована, представлява се от
юрисконсулт А, с пълномощно по делото. В съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че при издаването на
процесното наказателно постановление не са допуснати нарушения на
разпоредбите на ЗАНН – същото е издадено в предвидения от закона срок и
от компетентен орган. Освен това, като съдържание отговаря на изискванията
на ЗАНН, а именно не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава правото на защита. Въззиваемата страна заявява, че контролните
органи на Инспекция по труда извършват проверки въз основа на
представената при инспектирането документация от работодателя, а именно
от същата нарушението е установено. Сочи, че нарушението е доказано по
безспорен и категоричен начин и моли съдът да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди като законосъобразно издаденото наказателно
постановление, като се има предвид, че разпоредбата, за нарушение на която
е санкционирано дружеството, касае въведена забрана с цел опазване и
гарантиране здравето на работника и запазване на неговата трудоспособност.
Твърди, че за извършване на нарушението е достатъчно само да е възложено
извършването на работа в две последователни работни смени, т.е.
нарушението е формално. Претендира юрк. възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на заповед № З-0683/11.08.2022г и заповед № З-
2
0057/14.01.2022г. на изпълнителният директор на ИА”ГИТ” е разширена
териториалната компетентност на посочените в заповедта служители в
дирекция "Инспекция по труда”, като всеки от тях извършва контрол на
територията на Столична община.
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
„ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК: на 29.07.2022г. и 30.07.2022г. на място в
обект на контрол: Охрана на жилищен комплекс „Резиденшъл парк“, гр. С, ул.
„Р П К“ № и на 08.08.2022г. и 23.08.2022г. по документи в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област със седалище гр. С, бул.
„В“ № , било констатирано, че „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД в качеството си на
работодател по смис. на пар. 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е нарушил чл.
141, ал. 5 от КТ. Видно от представени по време на проверката на място
график за работа за м. юли 2022г. и дневник за ежедневен инструктаж и
приемане и предаване на смените лицето Ц. А. Ц. e отразено, че е на работа
през две последователни работни смени. На 16.07.2022г. Ц. работила дневна
смяна от 07:00ч. до 19:00ч. като застъпила нощна смяна в 19:00ч. до 07:00ч.
на 17.07.2022г. Нарушението било извършено на 16.07.2022г., когато Ц.
застъпила нощна смяна, а било констатирано на 23.08.2022г. при
приключване на проверката по документи.
Проверката била обективирана с протокол № ПР2224934/23.08.2022г., в
който са посочени констатираните от наказващия орган нарушения,
включително възлагане на работа през две последователни работни смени,
като са дадени и предписания за тяхното отстраняване. За възлагането на
работа през две последователни работни смени на лицето Ц. А. Ц. на
жалбоподателя бил съставен АУАН № 23-2200469/23.08.2022г. от В. И. П. -
гл. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област, София.
Фактите били подведени под правната квалификация на чл. 141, ал. 5 от КТ.
Актът бил връчен на Виолета Георгиева – упълномощено лице при
проверката. На основание АУАН № 23-2200469/23.08.2022г. било издадено
атакуваното наказателно постановление с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 141, ал.
5 от КТ.
Съдът приема, че изложената фактическа обстановка се подкрепя от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, с
изключение на представения по – късно реален график. Единствено
показанията на св. В. П., кореспондират с изложената в наказателното
постановление фактическа обстановка. Показанията на свидетелите В Г и Ц.
Ц. противоречат и не кореспондират с останалите доказателства по делото,
което налага тяхното анализиране.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. П., по отношение на
заявените от нея обстоятелства, че е съставила акт на „ВИП СЕКЮРИТИ“
ЕООД, в качеството му на работодател, за това, че е възложил работа през 2
последователни смени на лицето Ц. Ц., като нарушението било установено
както при проверката по документи, така и на място от представения по време
на проверката график за работа на лицата, от който е било видно, че на
16.07.2022г. Ц. е работила дневна смяна от 07:00ч. до 19:00ч. и застъпила
нощна смяна от 19:00ч. до 07:00ч. на 17.07.2022г., като при проверката е било
3
налице копие на графика, по който служителите работят и по който е нямало
нанесени корекции. На място не са били представяни други графици. След
приключване на проверката са били представени други документи и отчетни
форми, които не са съвпадали с тези при проверката на място. Съдът
кредитира и заявеното от свидетеля, че при проверката на място е
разговаряно с всички лица, които са били там, вкл. и със св. Ц. и всички те са
заявили, че им се налага да работят по две последователни смени. Св. П.
заявява, че сигналът, който е бил подаден към инспекцията касаел системни
нарушения на работното време, които действително са били констатирани.
При проверката, проверяващите не са се съобразили с представеният по –
късно „реален график“. П. изрично заявява, че при една от проверките Ц. е
била на място и в протокола са отразени нарушенията на работното време.
Показанията на свидетеля, отчитайки и служебното й качество са
последователни и непротиворечиви, поради и което съдът не намери
основания да се съмнява в тяхната безпристрастност.
Съдът кредитира показанията на св. В Г в частта, в която заявява, че е
била упълномощено лице при проверката, след която е занесла всички
изискуеми документи в Инспекцията по труда, подписала протокола и са и
били връчени 2 акта, както и заявеното, че в дружеството няма практика да се
налагат извънредни смени, но изразява предположение, че служителите може
сами да се заменят без знанието на дружеството. Съдът не кредитира с
доверие заявеното от свидетеля, че графиците за следващия месец се правят в
края на предходния, като се съставя график носещ заглавието „Проекто
график“, а след приключването на месеца се създава реален такъв. В тази им
част съдът приема, че представеният втори график е съставен единствено за
нуждите на производството, доколкото в него не фигурира, че св. Ц. реално е
била две последователни смени, така както е отбелязано в приложения по
делото „Проекто –график“.
Съдът кредитира заявеното от св. Ц. Ц. която в показанията си сочи, че
е била две последователни смени на работа, но същата признава, че това е
станало по време на проверката на контролните органи на инспекцията по
труда, която проверка обаче се е осъществила на 29.07.2022г., а не на
16.07.2022г., датата на която е било установено нарушението, поради и което
в тази им част показанията й сочат единствено, че извънредните смени,
респективно последователни такива не се явяват инцидентен случай, а
практика на дружеството и са й били възлагани. Нещо повече, св. Ц. заяви, че
е заместила нейн колега М., тъй като той бил в отпуск и в последствие той й е
върнал деня, но в случая както в проект – графика, така и в представения
допълнително от жалбоподателя график, озаглавен реален се установява, че
лице с имена М. Йолов е бил в отпуск и не е бил предвиден за тази нощна
смяна на 16.07.2022г., а лицето което е било нощна смяна е Р С, поради и
което заявеното от свидетеля, че работодателя не е бил известен за тези
промени съдът не възприе с доверие.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице - наказаният жалбоподател, срещу обжалваем акт и в
срока на обжалването му, поради което разглеждането и е допустимо.
́
4
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
При извършената служебно проверка, съдът не констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването
на обжалваното НП, представляващи основания за отмяната му, като всички
изложени в противен смисъл възражения в жалбата и в съдебно заседание са
неоснователни и голословни: АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни органи и съдържат всички задължителни
реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, в т. ч. дата на извършване на
нарушението, ясно и недвусмислено описание на нарушението със
съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. Налице е
и съответствие между текстовото описание на нарушението, дадената му
цифрова квалификация и приложената санкционна норма. Не са налице и
нарушения на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен въз основа на
писмени документи.
От материално-правна страна, обжалваното НП е и напълно
обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
работодателят е възложил на Ц. работа през две последователни работни
смени-дневна смяна на 16.07.2022 г. от 07. 00ч. до 19. 00ч. и нощна смяна на
16.07.2022г. от 19. 00ч. до 7. 00ч. на 17.07.2022г., с което е нарушена
забраната по чл. 141, ал. 5 КТ за работа в две последователни работни смени.
За това поведение, правилно и обосновано наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на работодателя, съгласно чл.
414, ал. 1 КТ.
Не са налице нарушения на сроковете на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, предвид
посочената дата на извършване на нарушението 16.07.2022г., след като актът
за установяване на административно нарушение е съставен около 2 месеца
след това - в годишния срок от извършването на нарушението и тримесечния
срок от откриване на нарушителя. Обжалваното наказателно постановление е
съставено около два месеца след съставяне на акта в шестмесечния срок
на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ е предвидена
административнонаказателна отговорност за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
Видно от трудов договор № 10568/09.11.2017г. „ВИП СЕКЮРИТИ“
ЕООД има качество на работодател спрямо Ц. Ц..
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 141, ал. 5 от КТ не касае
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Разпоредбата забранява възлагането на работа през две последователни
смени, поради което за нарушението и се дължи административнонаказателна
́
отговорност съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ.
От доказателствената съвкупност се установява несъмнено, че
работникът е положил труд в нарушение на императивната разпоредба на чл.
141, ал. 5 от КТ и нарушението е осъществено от обективна страна.
Установената забрана за работа през две последователни работни смени
5
е с цел осигуряване на работниците и служителите на време за отдих и
почивка с цел запазване на трудовия им капацитет и работоспособност.
Последиците от нарушаване на законоустановеното време за полагане на труд
влияе върху здравето и трудоспособността на лицата, която последица
априори е вредна и не може да бъде отстранена. Затова и за съда е
неприемливо твърдението, че нарушението може да се квалифицира като
маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
За извършеното нарушение е наложена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ. Що се отнася
до размера на наказанието съдът намира, че нарушенията на трудовото
законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, са с висока степен на обществена опасност и това
предполага значителни по размер санкции. Нормите на трудовото
законодателство защитават основни обществени отношения, свързани със
свободата и закрилата на труда, както и с осигуряването на справедливи и
достойни условия на труд, поради и което правилно е завишена над
минимално определения размер от 1500лв. Касае се за административно
нарушение, свързано с нарушаване на основно право на работника и
служителя - правото на почивки, с оглед на което законосъобразно
административнонаказващият орган е санкционирал дружеството. Няма
изискване АНО да излага мотиви, включително и защо е приел, че не се
налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, поради което отсъствието
на такива не представлява формално нарушение на процедурата.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, като претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, а искането на
представителя на наказващия орган за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно изричното право на такова,
регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН уважено в минималния
размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата
инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2200469 от
23.09.2022г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Софийска
област - София, с което на „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД е наложена
имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 1 от КТ в размер на 2000 (две
хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 141, ал. 5 от КТ.
ОСЪЖДА „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ сума в размер на
80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
6
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София -
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на глава XII от АПК, на касационните основания
предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7