№ 202
гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201258 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Н. Б., ЕГН: **********, от гр. Пазарджик,
ул. „****“ № **, ет. 2, ап. 3, чрез адв. Ф.Ф. от ПзАК, против Наказателно
постановление № 20-1006-001860, издадено на 07.07.2020 г. от Началник
група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на същия
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
В подадената жалба се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на издаденото НП с искане за
неговата отмяна. На първо място се сочи, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като макар и да е отказал да му бъде извършена
проба за алкохол с дрегер, е пожелал да даде кръв, която не му е била взета по
независещи от него причини. Също така в жалбата се релевират доводи за
допуснати нарушения в процедурата по издаване и връчване на талона за
изследване. Сочи се също, че от начина, по който е изписана санкционната
1
норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя не му е ясно какво
наказание му е определено. Претендира се присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, същият се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и пледира за отмяна
на НП.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Пазарджик не изпраща представител в съдебно заседание. От
упълномощен служител на дирекцията с юридическо образование е
депозирано писмено становище с кратко изложение по същество на спора с
искане за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно е формулирано искане за намаляване на
насрещно претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения
законов минимум.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 26.04.2020 г. свид. С. А. В., заемащ длъжността мл. автоконтрольор
към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, бил нощна смяна,
когато получил сигнал от ОДЧ при РУ – Пазарджик за настъпило ПТП в гр.
Пазарджик на кръстовището на ул. „Цар Асен“ и ул. „Никифор П.
Константинов“. При пристигане на място около **:55 ч. свид. В. установил
участниците в ПТП, като един от тях бил жалбоподателят К.Б., който при
управление на лек автомобил „****“ с рег. № ****, навлезал в кръстовището
без да спре на знак „стоп“, поради което се стигнало до удар с намиращия се
на пътя с предимство лек автомобил „*****“ с рег. № *****. В резултат на
удара настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила и леки
наранявания по водача и пътника, намиращи се в автомобил „*****“. Свид. В.
предложил на водача Б., който бил във видимо нетрезво състояние и лъхал на
алкохол, да го тества за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер ARDM № 0**3, но същият отказал, като заявил пред свидетеля, че не
той е управлявал автомобила, а неговата приятелка. Междувременно на
2
мястото на ПТП била пристигнала и приятелката на жалбоподателя – свид.
Н.И.Б., която отрекла да е управлявала автомобила и в разговор със свид. В.
заявила, че жалбоподателят Б. през целия ден е бил на Цигов Чарк, където е
употребявал алкохол. Впоследствие жалбоподателят признал, че той е
управлявал автомобила. На същия бил издаден талон за медицинско
изследване № 0060603, който той отказал да подпише. Талонът му бил
предявен в 21:15 часа, като жалбоподателят отказал и да получи екземпляр от
талона, като отказите му бил удостоверени с подписа на един свидетел. В
издадения ТМИ било определено време за явяване в МБАЛ – Пазарджик до
45 мин. от връчването му за даване на кръв за медицинско изследване.
В присъствието на жалбоподателя бил съставен и АУАН с бл. № 175393,
в който свид. В. приел, че същият с поведението си е извършил нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, като отказът
му бил удостоверен с подписа на един свидетел. На жалбоподателя Б. лично
бил връчен препис от издадения АУАН.
Жалбоподателят решил да даде кръв за изследване, като постъпил в
МБАЛ – Пазарджик към 23.40 часа на 26.04.2020 г., където свид. д-р Д. П.
отказала да му вземе кръв за медицинско изследване, поради неспазване на
определения час за явяване в медицинското заведение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя били
депозирани писмени възражения срещу акта, в които същият описва, че след
като получил ТМИ първо отишъл в дома на родителите си, тъй като трябвало
да закара лекарство на майка си и след като се уверил, че тя е добре, се
отправил към болницата. Там чакал за реда си дълго време, поради което
изпуснал часа за явяване и отказали да му вземат кръв. Посочил също, че не е
съгласен с констатациите в акта, че е бил в нетрезво състояние и е миришел
на алкохол, поради което помолил същият да бъде отменен.
АНО не приел възраженията на жалбоподателя и въз основа на акта било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
15.07.2020 г., видно от инкорпорираната в НП разписка, надлежно оформена.
Видно от пощенското клеймо върху приложения по делото пощенски плик /л.
8/ жалбата против НП била подадена от пълномощника на санкционираното
лице чрез АНО на 22.07.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
3
като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства - показанията на актосъставителя С.В. и свидетелите
Я.Е. и Д. П., както и от писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и тези събрани в съдебното
производство пред въззивната инстанция. От показанията на свид. В. се
установява, че на жалбоподателя във връзка с участието му в ПТП било
предложено да бъде тестван за употреба на алкохол, но последният
категорично отказал, поради което свидетелят му съставил АУАН и издал
ТМИ, в който посочил, че жалбоподателят разполага с 45 минути да се яви в
МБАЛ Пазарджик, за да даде кръв за изследване. Свидетелите Я.Е. и Д. П.,
макар и да не си спомнят за конкретния случай, дават категорични показания
в насока, че когато в спешния център пристигне лице с издаден ТМИ, на
което следва да се вземе кръвна проба в определен часови диапазон, същото
не изчаква реда си, а бива незабавно приемано от дежурния лекар с оглед
спазване на часа в талона, като в случай на закъснение на лицето, се отказва
вземане на кръвна проба. Настоящата инстанция кредитира показанията на
свидетелите като пълни, последователни и логични, взаимно допълващи се и
кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Н.Б., поради евентуалната й заинтересованост от
изхода на делото, предвид обстоятелството, че същата е приятелка на
жалбоподателя и поради противоречието им в отделните части. В показанията
си свидетелката заяви, че през целия ден е била с жалбоподателя, като
категорично отрече възможността същият да е употребил алкохол, поради
това, че се намирали в процедура по ин-витро. Същевременно се установи от
показанията на свид. В., че пред него Н.Б. е заявила, че цял ден
жалбоподателят е бил на Цигов Чарк, където е употребявал алкохол. Освен
това свидетелката заяви, че когато са пристигнали пред спешния кабинет е
имало много хора и се е наложило да чакат дълго време, тъй като охраната не
ги е допускала, което твърдение се опроверга от показанията на свид. Е. и П.,
които бяха категорични, че съществува организация, съгласно която лицата с
издадени ТМИ се допускат с предимство с оглед спазване на зададения им
час на изследване.
4
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира,
че АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице –
служител на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Пазарджик, надлежно упълномощен със заповед на министъра на
вътрешните работи. Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган,
притежаващ правомощие за това по силата на Заповед № РД 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, надлежно приобщена
и приложена по делото /л. 14/. При издаване на АУАН и НП са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В развилото се административнонаказателно производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН и в НП е дадено
идентично описание на нарушението, което е точно и ясно с посочване на
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация и в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е
обвинен и да организира защитата си. Установените релевантни факти
правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено е
времето и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване
на нарушението. От показанията на актосъставителя В. се установи, че К.Б. е
отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено в присъствието
и с подписа на посочения в акта свидетел – Б.С.М., поради което съдът
намира, че е спазена процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Установи се също,
че жалбоподателят, макар да е отказал да получи акта, е получил препис от
същия, видно от подписаната от него разписка, инкорпорирана в самия акт,
поради което актосъставителят е изпълнил задължението си да връчи на
нарушителя препис от акта, разписано в чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
С процесното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма предвижда ангажиране отговорността
на водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
5
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В конкретния казус от събраните гласни и писмени доказателства се
доказа категорично, че жалбоподателят Б., в качеството си на водач на
моторно превозно средство – доколкото се установи, че е управлявал лек
автомобил „****“ с рег. № ****, с който е предизвикал ПТП, е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Така
направеният отказ представлява самостоятелно извършено административно
нарушение, като е ирелевантен въпросът дали след него водачът ще даде или
не кръвна проба или ще бъде изпробван с доказателствен анализатор. Това
следва от нарушената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, от анализа на която следва, че първата диспозиция /хипотеза/, за
нарушението на която е санкциониран жалбоподателят, е отделена от
останалите със съюзите "и/или", поради което следва да се приеме, че е
напълно достатъчно да е налице първата хипотеза, предвиждаща отказ на
водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол, за да е налице административно
нарушение. Ирелевантно за довършване на нарушението се явява
обстоятелството дали след отказа да му бъде извършена проверка с
техническо средство водачът е избрал да се подложи на медицинско
изследване, доколкото законът не предвижда нарушителят да има право да
избира начина, по който да бъде изпробван за употреба на алкохол. В този
смисъл напълно неотносимо е и обстоятелството дали нарушителят е
подписал издадения му талон за медицинско изследване или дори дали такъв
изобщо му е бил издаден, доколкото нарушителят няма право да избира
начина, по който да бъде изпробван за употреба на алкохол. В тази връзка се
явяват и ирелевантни възраженията на пълномощника на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване и
връчване на талона за медицинско изследване.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 1 от **.07.2017 г.
6
предвижда издаване на талон за изследване при съставяне на АУАН за
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда, а в чл. 3а от същата е посочено, че установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а
на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест, но смисълът на тези
разпоредби е независимо от осъществения от водача отказ за проверка с
техническо средство, отново да му се предложи установяване концентрацията
на алкохол в кръвта му, посредством издаване на талон за медицинско
изследване. Предоставената възможност на нарушителя посредством
издаването на талона, удостоверяващ повторната покана за проверка, в
никакъв случай не означава, че той има право да избира начина на проверката
и да бъде оневиняван за отказа си да бъде изпробван с техническо средство,
ако се съгласи да даде кръвна проба. Да се приеме, че нарушител, който е
отказал проверката с техническо средство, но се е съгласил да му бъде
извършено медицинско изследване, не е извършил административно
нарушение, би противоречало изцяло на закона и би означавало, че с
подзаконов акт се отменя законовият състав, предвиждащ осъществено
административно нарушение с факта на установения отказ за проверка с
техническо средство. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция - Решение № 882 от 9.11.2020 г. на АдС - Пазарджик по КАНД №
986/2020 г.; Решение № 543/**.07.20** г. по КАНД № 612/20** г. на АдС
Пазарджик, Решение № 808/18.11.20** г. по КАНД № 917/20** г. на АдС
Пазарджик, която напълно се споделя от настоящата инстанция.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и при едно
такова незаконосъобразно тълкуване на закона, в настоящия случай от
събраните доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят не е
изпълнил и даденото му предписание за медицинско изследване, като се е
поставил в положение да наруши кумулативно и двете хипотези на
посочената разпоредба. К.Б., освен отказа си да бъде изследван с техническо
средство, не е изпълнил и предписанието да се яви до 45 минути от връчване
7
на талона за медицинско излседване, т.е. най-късно до 22.00 часа на
26.04.2020 г. в МБАЛ – Пазарджик, където да даде кръв за медицинско
изследване. Същият се е явил в Спешния кабинет на МБАЛ – Пазарджик в
23.40 часа, с над час и половина закъснение, поради което напълно
законосъобразно по арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от **.07.2017 г. свид.
П. е отказала да му вземе кръв. Твърденията на жалбоподателя, че пред
спешния кабинет е имало много хора и той е трябвало да изчаква ред се
опровергаха напълно от показанията на свид. П. и Е., както и от приобщените
писмени доказателсва. Съдът не намира за оправдателно и твърдението на
жалбоподателя, че първо е минал през дома на родителите си, за да им остави
лекарства и едва след това се е отрпавил към лечебното заведение, доколкото
ако същият действително искаше да изпълни даденото му предписание, най-
малкото можеше да помоли приятелката си да закара лекарствата на майка
му, а самият той да се отправи към спешния кабинет посредством такси или
друг транспорт, за да не губи излишно време.
От посоченото следва, че в случая, освен че е налице доказано
нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, то безспорно е
налице нарушение и по второто предложение, за каквото обаче няма
повдигнато надлежно обвинение от страна на АНО, поради което и същото
няма как да се отрази върху административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Следва да се отбележи, че макар и в наказателното постановление да е
посочен отказ на водача да изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, същите са правноирелевантни,
доколкото тези откази не са посочени самостоятелно като хипотези на
извършено нарушение, а съвкупно с другата възможна, наличието на която се
установи и посочването им по никакъв начин не нарушава правото на защита
на санкционираното лице, доколкото в обстоятелствената част на НП ясно и
точно е описано нарушението на първата хипотеза на чл. 174, ал. 3 от ЗАНН,
която АНО е приел за осъществена, а именно отказ на лицето да бъде
изпробвано за алкохол с техническо средство.
8
По отношение на направеното в жалбата възражение за
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради наличието на
неправилна констатация в акта, а именно, че жалбоподателят е бил във
видимо нетрезво състояние, лъхал е на алкохол и е говорил завалено, съдът
намира следното:
На първо място от събраните по делото гласни доказателства
посредством разпита на актосъставителя се установи, че жалбоподателят
действително е бил във видимо нетрезво състояние и е миришел на алкохол,
като както вече беше изложено по-горе при анализа на доказателствените
източници, настоящата инстанция не намира причина, поради която да не
кредитира показанията на полицейския служител в тази им част. Още повече,
че именно пред актосъставителя приятелката на жалбоподателя е признала, че
същият ден жалбоподателят е бил на Цигов Чарк, където е употребявал
алкохол, което обяснява и нетрезвото му състояние и заваления говор. Но
дори и тези констатации да не бяха налице, дори и да не бяха вписани в
АУАН или НП, то това нямаше до доведе незаконосъобразност или
необоснованост на обжалваното НП, доколкото извършената проверка на
жалбоподателя е по повод на участието му в ПТП. В тази връзка разпоредбата
на чл. 6 от Наредба № 1 от **.07.2017 г. предвижда, че в случаите, когато
контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно
произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при
необходимост – и на останалите участници в произшествието. От посочената
разпоредба следва, че винаги когато посещават ПТП, контролните органи
имат задължението да изпробват водачите на МПС с техническо средство за
установяване употреба на алкохол, поради което напълно ирелевантно се
явява обективното състояние на водача – дали същият лъха на алкохол, дали
говори завалено или се държи неадекватно. Тоест, дори и в процесния случай
по отношение на К.Б. да не бяха налице външни признаци за употреба на
алкохол, то на същия в качеството му на водач на МПС участник в ПТП, при
всички положения щеше да му бъде предложена проверка за алкохол с
техническо средство, поради което наличието или липсата на посочените
констатации в АУАН и НП по отношение на обективното му състояние се
явяват правноирелевантни. При това положение се явява неоснователно
9
направеното възражение в този смисъл.
Неоснователни са и възраженията на защитата на жалбоподателя, че е
налице неяснота по отношение на наложеното на жалбоподателя наказание. В
НП правилно е посочена относимата санкционна норма – чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, която, за извършеното от жалбоподателя нарушение, предвижда
кумулативно налагане на две наказания – лишаване от право да се управлява
превозно средство за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лв., като
нормата не предоставя възможност за преценка кое от двете наказания да
бъде наложено, а задължително се налагат и двете. Преценка не се извършва
и по отношение на продължителността на срока за лишаване от
самоуправление и досежно размера на глобата, доколкото същите са
законодателно фиксирани. В този смисъл в обжалваното НП правилно е
определено наказанието на жалбоподателя – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, поради което не
се споделя възражението за наличието на неяснота по отношение на
наложеното наказание. Посоченото в НП предл. първо на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП касае по-скоро хипотезата на нарушението, извършено от
жалбоподателя – отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с
техническо средство, за която хипотеза същият правилно е санкциониран с
предвиденото в същата норма наказание.
Изложените дотук съображения налагат извода, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37
от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Във
въззивното производство наказващият орган не е защитаван от юрисконсулт,
но от упълномощен служител, притежаващ юридическа правоспособност, е
депозирано писмено становище по спора, поради което съдът намира, че все
пак страната е валидно представлявана пред въззивната инстанция, поради
което има право на юрисконсултско възнаграждение. След като съобрази
предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, съдът намира,
че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
10
съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-001860,
издадено на 07.07.2020 г. от Началник група към ОДМВР – Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“, с което на К. Н. Б., ЕГН: **********, от гр.
Пазарджик, ул. „****“ № **, ет. 2, ап. 3, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
ОСЪЖДА К. Н. Б., ЕГН: **********, от гр. Пазарджик, ул. „****“ № **,
ет. 2, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11