МОТИВИ по НЧХД №178/’16г.:
Обвинението против подсъдимата А.И.П., ЕГН********** ***»*** е за това, че на 20.05.2016г. в с.Д., общ.Гулянци, ***
около 18.00ч. причинила разстройство на здравето на О.И.Д., ЕГН********** ***,
изразяващо се в кръвонасядане с дължина 10см. и
ширина 2,5см. по задната повърхност на горната трета на мишницата на дясната
ръка и линейни охлузвания с дължина 2,5см. до 3,5см. на предмишницата
на същата ръка по вътрешната й повърхност в долната трета – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Спрямо подсъдимата А.И.П., ЕГН********** ***»***
с тъжбата е повдигнато и друго обвинение
за това, че по същото време и на същото място казала унизителни думи за честа и
достойнството на О.И.Д., ЕГН********** *** в нейно присъствие, като употребила
думите „парцал“, „курва“, „помия“, „боклук“, „проститутка“ и с това засегнала
честа и достойнството на О.И.Д., ЕГН********** - престъпление по чл146, ал.1 от
НК.
С тъжбата тъжителката моли съда да осъди подсъдимата
да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди за всяко едно от
престъпленията в размер общо на 2000лв., в едно със законната лихва върху всяка
една от сумите от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане
на сумите и направените по делото разноски.
В съдебно заседание на 12.09.2016г. съдът на основание
чл.84 от НПК е конституирал тъжителката О.И.Д., като граждански ищец и е приел
за разглеждане предявените от нея граждански искове.
По време на проведеното съдебно следствие подсъдимата
е дала обяснения, но не се признава за виновна по нито едно от обвиненията.
След приключване на съдебното следствие защитникът на
тъжителката навежда доводи, че фактическата обстановка по делото е изяснена.
Подробно се спира на установената на проведеното съдебно следствие фактическа
обстановка, посочва отделни факти имащи отношение към действията на подсъдимата,
като акцентира на факта, че тъжителката с действия или думи не е предизвикал
реакцията на подсъдимата. Обръща внимание на показанията на разпитаните други
свидетели доведени от подсъдимата, като ги съпоставя с показанията на свидетелите,
които са били доведени и разпитани в съдебно заседание от тъжителката.
Коментира изготвената по делото експертиза, като в заключение моли съда да
признае подсъдимата за виновна по повдигнатите й обвинения и я осъди да заплати
размера на предявените граждански искове, както и направените деловодни
разноски.
Тъжителката е заявила, че поддържа изцяло становището
на защитника си. Поддържа тъжбата
си. Иска подсъдимата да
бъде осъдена, като се уважат гражданските
искове, които е предявила.
Защитата на подсъдимата пледира, че тя изобщо не е
извършила каквито и да е посегателства срещу тъжителката. Отбелязва като важни
обстоятелства посочени в тъжбата и ги съпоставя с показанията на свидетеля Д.. Твърди,
че е налице противоречие относно датата, на която е прегледана тъжителката, който факт е посочен в тъжбата и заключението на ВЛ. Взима становище относно механизма на деянието по
чл.130, ал.1 от НК, за което на подсъдимата
е повдигнато обвинение, като в заключение достига до извода, че по нито едно от обвиненията подсъдимата не следва да бъде призната за виновна, а следва да
бъде оправдана, като се отхвърлят и предявените граждански искове.
Моли при оправдателна присъда
на подсъдимата да се присъдят
направените разноски.
На проведеното
съдебно следствие подсъдимата е заявила, че не се признава за виновна по нито
едно от повдигнатите й с тъжбата обвинения. В дадената й на основание чл.297,
ал.1 от НПК последна дума подсъдимата е заявила, че взаимно са се обиждали с тъжителката,
но не я е обиждала с думите, които тъжителката твърди - „Курва, проститутка!“.
Моли да се отхвърлят предявените граждански искове. Иска да бъде оправдана.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото
намира за установено следното:
Първоначално преди откриване на съдебното следствие в
съдебно заседание на 12.09.2016г. съдът е поканил страните към спогодба, но
такава не е била постигната.
Тъжбата е подадена в срока по чл. 81, ал.3 от НПК,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Подсъдимата А.И.П., ЕГН********** е родена
на ***г***»***, ***, българска гражданка, със средно специално
образование, омъжена, не работи-пенсионер по болест, не осъждана.
Тъжителката О.И.Д. и подсъдимата А.И.П. са
сестри. Свидетелят ЗАХАРИН
СЪЕФАНОВ Д. съжителства на семейни
начала с тъжителката, а свидетелят
ПЕПО МАРИНОВ П. е съпруг на подсъдимата.
Свидетелката МИЛЕНА ПЕПОВА П. е дъщеря
на подсъдимата и племенница
на тъжителката.
Тъжителката и подсъдимата живеят в с.Д., общ.ГУЛЯНЦИ
като адреса на тъжителката е на ул.“МАРИН ДРИНОВ“№6, а на подсъдимата на ул.»***, но има пряка видимост към домовете на всяка една от
тях. Дворовете на двете къщи имат обща граница, като ги дели оградна мрежа.
На 20 май 2016г. в с.Д., общ.ГУЛЯНЦИ около 18,00ч.
тъжителката и свидетеля Захарин Д., с който съжителствала от няколко години на
семейни начала събирали изсушено сено от двора и през портите откъм ул.“ЦАР
ОСВОБОДИТЕЛ“ го изнасяли и трупали на купа. Гъските на тъжителката били пуснати
и тъй като портите на двора, в който се намирала къщата на тъжителката били
отворени, те излезли на улицата. По това време били пуснати, както малките
пиленца на тъжителката, които от време на време Д. наблюдавал да не се пръснат
или изгубят, така и гъските на подсъдимата. Поради нежеланието си гъските на
подсъдимата да влязат в двора й и да не се сбият, тъжителката ги подгонила. От
своя страна подсъдимата, ядосана от поведението на тъжителката, носейки със
себе си черничева пръчка се приближила към тъжителката. В този момент
свидетелят Д. ангажиран от една страна с малките пиленца, а от друга с мисълта,
че двете са сестри, се отдалечил на около 50м. от двете. Докато свидетелят Д.
наблюдавал тъжителката, подсъдимата се приближила до тъжителката и викайки й „Боклук,
парцал, помия, проститутка!“, с черничевата пръчка, която държала я ударила в
областта на дясната ръка. От болката в следствие на удара тъжителката се извъртяла
и хванала с една ръка пръчката на подсъдимата. Издърпала я, след което я счупила на две и я хвърлила в тревата. В следствие на това издърпване и неравната повърхност на пръчката се разранила дланта на подсъдимата.
След това
свидетелят Д. се приближил към тях, но двете
вече се били отдалечили една от друга. Въпреки разделянето им, подсъдимата продължила да вика на
тъжителката - «Не те ли е срам, проститутка, да ми крадеш пиленцата, а сега ми съдра ръката!».
След като се приближила до Д., тъжителката
си вдигнала ръкава на тениската и му показала мястото, където я била ударила подсъдимата. В началото нищо не личало, но в последствие удареното място започнало да посинява. Негодувайки от действията и думите на подсъдимата, тъжителката се обърнала към Д. с думите - «Докога да търпя сестра си и тези обиди?». Заявила още, че до този момент е търпяла подсъдимата, но вече ще вземе мерки и е по-добре да се отиде на съд, за
да може подсъдимата да бъде спряна
да я обижда.
След случката
тъжителката и Д. се прибрали. Тъжителката
решила да извади медицинско за нанесената
й повреда.
Подсъдимата след като се отдалечила, първо позвънила на ЕЕН 112, като на оператора съобщила,
че нейна съседка я ударила няколко пъти по ръката, а след това отишла при свидетеля С.Б., който
в двора си й промил ръката
на охлузеното място. Сигналът
бил предаден на дежурния в
РУ-Гулянци, като на място
бил изпратен полицейски патрул. От подсъдимата и тъжителката били снети обяснения и им били съставени на
основание чл.65 от ЗМвР протоколи за предупреждение.
На следващият
ден - 21.05.2016г. тъжителката
и свидетелят Д. ***, където в катедра
«Съдебна медицина» тъжителката
била прегледана и било установено,
кави наранявания е получила,
като за това било издадено
медицинско удостоверение №253/21.05.2016г.
Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, частично от обясненията
на подсъдимата, заключението на вещото лице и приетите писмени доказателства.
В обясненията си пред съда подсъдимата според
възприятията си описва фактическата обстановка, като посочва с кого е влязла в
конфликт. Посочва част от свидетелите, които са очевидци на станалото, като
допълва разказа си с факти и обстоятелства от предходни събития и случки, които
поради натрупването си са довели до влошените отношения между нея и
тъжителката. В останалата част, която съда не кредитира, подсъдимата разказва
за факти, а именно, че тъжителката я е ударила по ръката, че й е отвърнала с
обидни думи, за които факти на проведеното съдебно следствие не се събраха
категорични доказателства, от които настоящият състав да достигне до еднозначен
извод за извършване от страна на тъжителката на такива действия и
осъществяването на твърдените от подсъдимите факти.
В потвърждение на този извод на съда относно
обясненията на подсъдимата, която присъства на проведеното съдебно следствие са
показанията на свидетеля С.Б., при когото след инцидента подсъдимата е отишла,
за да й се промие раната на дланта. Извода на съда се подкрепя и от показанията
на свидетелите Стефка Водева и Пепо
П., които не са очевидци на случилото се.
Основен коректив относно обясненията на подсъдимата, а
от друга страна факт хвърлящ яснота върху заетата от подсъдимата защитна
позиция представляват показанията на свидетелката Милена П.. От една страна
свидетелката, както се посочи по-горе е дъщеря на подсъдимата и племенница на
тъжителката. Същата непринудено в показанията си посочва и причината, поради
която е взела решение да свидетелства по това дело, а именно негативното
отношение на родителите й по отношение на нея и съпруга й. От показанията на
тази свидетелка става ясно, че свидетелят Пепо П.,
който й е баща е уговарял свидетелите Б. и Водева за
съдържанието на показанията им пред съда. В допълнение на това се явяват и
показанията на свидетеля Б., който след като даде показания и бе предупреден от
съда за наказателната отговорност, която носи в съдебно заседание на
12.09.2016г. заяви, че не си спомня нищо по случая.
Поради изложеното съдът намира, че с обясненията си
подсъдимата изгражда на база на чутите показания на свидетелите защитна теза за
това, че тъжителката от една страна я е предизвикала с действия и думи, а от
друга страна след посегателството от страна на подсъдимата и отправените обидни
думи срещу тъжителката, последната й е отвърнала, като я е ударила и също
използвала обидни думи. За тези твърдени от подсъдимата факти на проведеното
съдебно следствие не се събраха доказателства.
Установената на съдебното следствие фактическа
обстановка се подкрепя от свидетелските
показания на свидетелите Д., Станкова, а от друга страна от показанията на
свидетеля М. Георгиев.
Д. и Станкова са очевидци на станалото между
подсъдимата и тъжителката. И двамата са присъствали непосредствено на случилото
се – Д. на поляната, където са се намирали тъжителката и подсъдимата, а
Станкова в дома си, където от стаята, в която се е намирала е чула и видяла
случващото се между двете. Всеки един от тези свидетели подробно разказва за
случилото се, като описва отделни детайли от станалото, а именно първоначалното
местоположение на страните, причината за гоненето на гъските на подсъдимата от
тъжителката, възникналия спор и неговия предмет, участниците, реакциите на
страните, употребените думи от подсъдимата, броя удари, които подсъдимата е
нанесла на тъжителката, реакцията на тъжителката и последователността, в която
страните са се разделили. Показанията на тези свидетели са логични и
последователни, кореспондират частично с обясненията на подсъдимата, частично с
показанията на свидетелите П., П., Б. и Георгиев,
както и със заключението на ВЛ по отношение нараняванията получени от тъжителката.
Свидетелят М. Георгиев съда приема, че също е очевидец
на случилото се, но кредитира показанията му частично. Този свидетел по време
на случилото се между тъжителката и подсъдимата съда приема, че се е намирал в
двора на дома си, където пръскал за плевели. Съдът приема, че той е могъл да
види какво се е случило между двете, но от разстоянието, което се е намирал не
е могъл да чуе какви думи са си разменили двете, за който факт самият той изказва две противоречиви твърдения –
първоначално твърди, че от 50м.-60м. е чул, че тъжителката викала на
подсъдимата – „Ще те пребия!“, а веднага след това е заявил, че не може да си
спомни какво тъжителката е викала на подсъдимата. В резултата на това за съда
остава извода, че този свидетел, макар и очевидец е могъл да види какво се
случва между страните, но не и да чуе какви думи си разменят, но действително
случилите се факти този свидетел не излага точно, тъй като според съда той е
повлиян от други фактори, като подкрепяне защитната теза на подсъдимата. Ето
защо съда кредитира показанията на този свидетел само в частта, в която
разказва за това къде се е намирал по време на случилото се между страните и че
от разстоянието, на което се е намирал е могъл да види какво се е случило между
тях, но не и да чуе разменените думи. В останалата част съда не кредитира
показанията на този свидетел, тъй като те са в противоречие с показанията на
свидетелите П., Б., Д., Станкова.
Свидетелите П., П., Водева и Б. не са очевидци на станалото.
Свидетелят Б. е този, който след случилото се е промил
и превързал раната на дланта на подсъдимата в следствие издърпване от страна на
тъжителката на пръчката, с която подсъдимата е ударила тъжителката. Показанията
на този свидетел са кратки и лаконични, поради което съда ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелката Водева
също са кратки, като те допълват показанията на Б. и способстват за изясняване
на фактическата обстановка относно това, че подсъдимата е имала нараняване, а
по-късно на място е дошъл и полицейски патрул, поради което съда ги кредитира.
Показанията на свидетелите П. и П. са подробни, но от
една страна се отнасят за факти и обстоятелства, които поради натрупването си
са довели както до влошаване на отношенията между тъжителката и подсъдимата,
така и за влошаване отношенията между подсъдимата, П. и П.. Показанията на
свидетеля П. съда кредитира относно това, че на 20.05.2016г. той е бил на
тържество на внука си в гр.Плевен и едва по-късно, когато се е прибрал е научил
от подсъдимата какво се е случило. Съдът кредитира показанията на този свидетел
и относно местоположението на трактора, както и относно твърденията му за това,
че свидетеля Б. се е погрижил за раната на подсъдимата. В останалата част съда
не кредитира показанията на този свидетел, защото те са в противоречие с
показанията на П. и Б.. С показанията на свидетелката П. се установяват от една
страна важни особености от поведението на подсъдимата, свидетеля П., както и
връзката между свидетелите Б. и Водева относно
съдържанието на показанията им. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка,
тъй като те способстват за разкриване на обективната истина по делото.
Свидетелят Б. не е очевидец на станалото, въпреки че
той твърди първоначално този факт и навежда доводи за това. Едва след като съда
му напомня отговорността по НК свидетелят категорично заяви, че не си спомня
нищо по случая. Поради това показанията на този свидетел съда не кредитира
изцяло и не ги обсъжда със събраните по делото доказателства.
Възприетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени
доказателства – съдебномедицинско удостоверение №253/21.05.2016г., писмо от дирекция «Национална система 112» ведно с
компакт диск съдържащ запис
на разговора и електронен картон, справка от РУП Никопол с вх.№2852/09.11.2016г. ведно
с докладна записка с рег.№270р-3872/25.05.2016г., копие на обяснения от А.И.П. и О.И.Д.,
копия на протоколи за предупреждение на А.И.П. и О.И.Д.,
копие на справка
с рег.№270р-2673/08.04.2016г., копие на сигнал от О.И.Д.
с рег.№270000-876/31.03.2016г., копие на протокол за
предупреждение на А.И.П.,***70000-1004/08.04.2016г.
За изясняване на фактическата обстановка съдът е
допуснал и е била извършена съдебно медицинска експертиза. В съдебно заседание
вещото лице с оглед даденото от него заключение подробно е разяснил на съда и
страните механизма на получаване на нараняването, времетраенето на лечението и
трайността на болките и страданията във връзка с тях. С оглед поставените му
въпроси ВЛ е пояснило и възможната поява на наранявания при подсъдимата в
следствие неравната повърхност на пръчката след издърпването й от ръката на
подсъдимата от тъжителката. Експертизата е пълна, поради което съдът я
кредитира изцяло.
Относно личностната характеристика на подсъдимия по
делото е представено свидетелство за съдимост.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че на 20.05.2016г. в с.Д.,
общ.Гулянци, ул.“Цар Освободител“ около 18.00ч. подсъдимата е причинила
разстройство на здравето на О.И.Д., ЕГН********** ***, изразяващо се в кръвонасядане с дължина 10см. и ширина 2,5см. по задната
повърхност на горната трета на мишницата на дясната ръка и линейни охлузвания с
дължина 2,5см. до 3,5см. на предмишницата на същата
ръка по вътрешната й повърхност в долната трета – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна
престъплението по чл.130, ал.1 от НК е извършено от подсъдимата при форма на
вина пряк умисъл, тъй като е съзнавала обществената опасност и противоправност на действията си, съзнавала е, че с
нанасянето на удара на пострадалата ще й причини телесни увреждания и пряко е
искал и целял настъпването на такива.
От обективна страна подсъдимата е извършила действия,
с които е увредила здравето на тъжителката, като с оглед интензивността на това
увреждане се е стигнало до причиняване на лека телесна повреда.
При така приетото за установено съдът счита, че
подсъдимата А.И.П., ЕГН********** ***»*** следва
да носи наказателна отговорност по чл.130, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата съдът взе предвид, че за престъплението по
чл.130, ал.1, НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация. Подсъдимата не е осъждана, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на 28 от НПК, а от деянието няма причинени имуществени
вреди, които да не са били възстановени. Поради изложеното съдът намира, че са
налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, като в тази
връзка подсъдимата А.И.П., ЕГН********** следва да бъде освободена от наказателна отговорност и й се наложи административно наказание глоба в полза на държавата в предвидения минимален размер от 1000лв. (Хиляда лева).
По отношение на
предявения граждански иск във връзка с престъплението по чл.130, ал.1 от НК
съдът, счита същия за основателен с оглед извършения деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Следва да
се посочи, че в основата на гражданската отговорност в случая стои
установяването на увреждащи действия от страна на подсъдимата, които
едновременно с това следва да осъществяват и състава на престъплението за което тя е предадена на съд. Според съда от
доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на нанесени
телесни повреди на тъжителката, поради съображения изложени по-горе и съответно
съдът приема наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимата, с които
на тъжителката да са причинени неимуществени вреди. За да присъди обезщетение в
размер на 300лв. (Триста лева) съдът отчете нанесените телесни увреждания на тъжителката,
срокът за възстановяване от тях, причинените болки и страдания, както и
обстоятелствата, че оздравителните процеси са протекли без усложнения. По време
на лечението тъжителката не е била подложена на значителни по сила и
сравнително продължителни болки и страдания и не са отразени съществени
остатъчни болестни явления при възстановяването й. За да не уважи изцяло предявения
граждански иск в размер на 1000 лева съдът отчита обстоятелството, че
претенциите са завишени от страна тъжителя. Все пак не се събраха доказателства
от една страна за странични последици, които да се довели до по-продължителни и
тежки травми, евентуално до значителни нарушения в здравето и социалния живот
на тъжителката, а от друга страна не се събраха доказателства за клинично
лечение и допълнителна лекарска намеса при оздравяване на тъжителката.
Подсъдимата А.И.П., ЕГН********** следва да носи
наказателна отговорност и по чл.146, ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че на 20.05.2016г. в с.Д.,
общ.Гулянци, *** около 18.00ч. подсъдимата казала унизителни думи за честа и
достойнството на О.И.Д., ЕГН********** *** в нейно присъствие, като употребила
думите „парцал“, „курва“, „помия“, „боклук“, „проститутка“ и с това засегнала
честа и достойнството на тъжителката.
От субективна страна
престъплението по чл.146, ал.1 от НК е извършено от подсъдимата при форма на
вина пряк умисъл, тъй като е съзнавала обществената опасност и противоправност на действията си, съзнавала е, че с
отправените към тъжителката думи засяга самооценката на тъжителката, което
представлява елемент от честта и достойнството й.
От обективна страна са засегнати обществените
отношения осигуряващи неприкосновеност на честта и достойнството на
тъжителката, като нейни неотменими морални блага. Подсъдимата е демонстрирала с
поведението си неуважение към личните качества на тъжителката от една страна, а
от друга е излязла извън рамките на уважението, което хората си дължат един на
друг.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата съдът взе предвид, че за престъплението по
чл.146, ал.1, НК предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева, като
съдът може да наложи и наказание обществено порицание. Подсъдимата не е
осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на 28 от НПК, а
от деянието няма причинени имуществени вреди, които да не са били възстановени.
Поради изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК, като в тази връзка подсъдимата А.И.П., ЕГН********** следва да бъде освободена от наказателна отговорност и й се
наложи административно наказание глоба в полза на държавата в предвидения
минимален размер от 1000лв. (Хиляда лева). Съдът счита, че предвиденото наказание обществено
порицание в конкретния случай не следва
да се налага от една страна с оглед
тежестта на извършеното посегателство, а от друга с оглед
опазване на честта и достойнството на тъжителката.
По отношение на
предявения граждански иск във връзка с престъплението по чл.146, ал.1 от НК
съдът, счита същият за основателен с оглед извършения деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Следва да
се посочи, че в основата на гражданската отговорност в случая стои
установяването на увреждащи действия от страна на подсъдимата, които
едновременно с това следва да осъществяват и състава на престъплението, за
което тя е предадена на съд. Според съда от
доказателствата по делото може да се направи извод, че подсъдимата е отправила
в присъствието на тъжителката думите „парцал“,
„курва“, „помия“, „боклук“, „проститутка“ и с това засегнала честа и
достойнството й поради съображения
изложени по-горе и съответно съдът приема наличието на извършени увреждащи
действия от подсъдимата, с които на тъжителката да са причинени неимуществени
вреди. За да присъди обезщетение в размер на 500лв. (Петстотин лева) съдът
отчете, че отправянето на думите е станало в присъствието на тъжителката,
свидетелят Д. и Станкова. Пак в тази връзка, за да не уважи изцяло предявения
граждански иск в размер на 1000 лева съдът отчита обстоятелството, че
претенциите са завишени от страна тъжителката. Съдът приема, че негативната
оценка на подсъдимата не е станала известна на широк кръг лица и това не е
довело до промяна на положителната обществена оценка на честта и достойнството
на тъжителката. Сложилите се отношения между двете, като резултат са се
проявили именно в действията на подсъдимата, която поради емоционалното си
състояние в дадения момент е излязла извън рамките на дължимото поведение
относно личността на тъжителката.
С оглед разпоредбата на
чл.23, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1 от НК следва на подсъдимата А.И.П., ЕГН**********
да се наложи едно общо
наказание за извършените от нея престъпления,
а именно ГЛОБА в полза на държавата
в размер на 1000.00лв.
Следва на основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимата А.И.П., ЕГН********** да бъде осъдена да заплати на О.И.Д., ЕГН********** направените по делото разноски в размер на 512.00
лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: