№ 69
гр. П. , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500409 по описа за 2021 година
С Решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ №2388 по описа
за 2020 година по иска на „Х.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.П. 4023, район Т., жж.“Т.“, ул.“Ш.“ №7, вх.В, ет.8, ап.38,
представлявано от управителя Ж.Г.Н., с ЕГН **********, против „Е.-Х. - 90“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. 4400,
ул.“А.З.“ №12, представлявано от управителя Г.С.Д., с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от
ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗДе
прието за установено по отношение на ответника „Е.-Х.-90" ООД, ЕИК
*********, че дължи на ’’Х." ЕООД, ЕИК *********, по заповедното
производство - ч.гр.дело №5067/2019г. по описа на Районен съд - П., както
следва: сумата от 15642,60 лева - неплатена главница по фактура
№**********/17.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 19.12.2019г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 4762,31 лева - законна лихва
за забава по фактура №**********/17.12.2015г. за периода от 18.12.2016г. до
18.12.2019г., за които е издадена Заповед №2835 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 20.12.2019 год. по ч.гр.дело №5067/2019 год.
1
по описа на Пазарджишкия районен съд.
Присъдени са разноски.
Производството по делото е проведено с участието на трето лице
помагач - „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., район Северен, ул.“Ибър“№27, ет.1, представлявано от управителя
Е.А.Д..
В срок така постановеното решение е обжалвано от“Еко Хидро-90“
ЕООД. Излагат се оплаквания , че решението е неправилно, като
постановено при нарушение на процесуалния закон и съществено нарушение
на материалния закон.
За да уважи заявената искова претенция, съдът приел, че между третото
неучастващо по делото лице - търговско дружество „А. - И.Т“ ЕООД, от една
страна като продавач и ответника „Е.-Х.-90“ ООД, от друга страна, като
купувач на дата 14.12.2015 г. е сключен договор за търговска продажба, във
връзка с който са издадени процесиите фактури. Този извод на съда бил
неправилен, тъй като по делото не е представен договор между дружествата.
Съдът приел в мотивите си, че издадените документи - акцизен данъчен
документ; документ за удостоверяване на предназначението на акцизните
стоки и точният адрес на мястото на доставката, товарителница и Приемно-
предавателна разписка и данъчна фактура са подписани от страните. Този
извод на съда бил неправилен, доколкото процесната данъчна фактура не
носи подписа на представител на „Е.-Х.-90“ ООД, същата не е изпращана и
получаване от дружеството.
От счетоводната експертиза се установило, че процесната фактура не е
осчетоводена в при ответника, което означавало, че дружеството не се е
съгласило с фактурирането на доставените стоки и не дължи плащане по нея.
Съдът не съобразил при постановяване на решението , възраженията за
липса на представителна власт за приемане на стоки и представените по
делото писмени доказателства Допълнение към Трудов договор и длъжностна
характеристика, според които на лицето И. не са му предоставяни такива
правомощия.
2
Молят решението да бъде отменено.
Писмени отговори от другите страни в производството не са
постъпили.
Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Производството е по чл.415 ал.1 от ГПК, правната квалификация на
предявените искове е чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и
чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗД.
В исковата си молба „Х.13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П. 4023, район Т., ж.к.“Т.“, ул.“Ш.“ №7, вх.В, ет.8,
ап.38, представлявано от управителя Ж.Г.Н., с ЕГН **********, твърди, че по
заявка на „Е.-Х. -90" ООД, "А. - И. Т.” ЕООД е продало и доставило газьол за
отопление /маркиран дизел/ - 17 980 литра. Твърди, че за извършената
доставка надлежно е съставен Акцизен данъчен документ
№**********/14.12.2015г., Документ за удостоверяване на предназначението
на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, Товарителница
№0006087/14.12.2015г. и Приемо-предавателна разписка
№**********/14.12.2015г., надлежно разписани без забележки и възражения
от представител на купувача. Издадена била и данъчна фактура №9100003
645/17.12.2015г. на обща стойност 15642,60 лева (петнадесет хиляди
шестстотин четиридесет и два лева и шестдесет стотинки) с ДДС. Продавача
заплатил и дължимия акциз.
Съгласно електронна система „контрол на горивата", горивото - 17 980
литра е доставено на 14.12.2015г. в гр. П., ул. "Заводска" №41 /Асфалтова
база/ и получено от лицето И.П.П., с ЕГН **********.
Тъй като нямало друга уговорка , то ответникът следвало да плати в
деня на доставката или издаване на фактурата.Плащане обаче не било
извършено.
Поради забавеното плащане и на основание разпоредбата на чл.294 ал.1
ТЗ, във връзка с чл.86 ЗЗД, ответникът „Е.-Х.-90" ООД дължал и мораторна
лихва за забава върху неплатената главница за периода от 18.12.2016г. до
3
18.12.2019г. в размер на 4762,31 лева.
С Договор за прехвърляне на вземане от 02.02.2016г. "А. - И. Т." ЕООД
прехвърлило на "Х." ЕООД, ЕИК ********* своите вземания срещу длъжника
„Еко – Хидро -90" ООД, ЕИК ********* за продажба и доставка на гориво
към 31.12.2015г. на стойност 16 960,61 лева с ДДС. Било извършено частично
плащане ,като неплатеният остатък бил само по процесната доставка на
газьол от 14.12.2015г. и издадена фактура №**********/17.12.2015г. -
15642,60 лева с ДДС.
Твърди, че с Уведомление по чл.99 ал.З ЗЗД, получено редовно от
длъжника „Е.-Х.-90" ООД, последният е бил уведомен за извършената цесия.
С писмо изх.№133/17.02.2016г., длъжникът ,след като узнал за
извършената цесия , отказал плащане с твърдение, че след счетоводна
справка няма задължения към цедента.
Ищецът твърди, че фактът, че счетоводно от ответника не е отразено
задължение ,не означава че доставката на гориво не е реализирана и не следва
да бъде заплатена.
На 19.12.2019г. било подадено в Районен съд - П. Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК срещу „Е.-Х.-90" ООД относно
парично вземане в общ размер на 20 404,91 лева, от които 15642,60 лева -
неплатена главница по фактура №**********/17.12.2015г., 4762,31 лева -
мораторна лихва за забава върху неплатената главница за периода от
18.12.2016г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 19.12.2019г. до изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в общ размер на 2009 лева, от които 409 лева държавна
такса и 1600 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на същото било
образувано ч.гр.дело №5067/2019г., 16 гр. състав по описа на Районен съд -
П.. По същото ч.гр.дело съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК срещу длъжника.
Въпреки това, в законоустановения срок „Е.-Х.-90" ООД депозирало
възражение по чл.414 от ГПК по образувано ч.гр.дело №5067/2019г., 16
състав, по описа на Районен съд - П., в резултат, на което съдът ги задължил
да предявят установителен иск относно вземането си, в противен случай
4
издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
Оспорва доводите в представеното възражение по чл.414 от ГПК. Сочи,
че видно от приложените към исковата молба доказателства било установано
съществуването на неформален договор между ответника и продавача на
гориво.
Моли да се приеме за установено по отношение на ответника „Е.-Х.-90"
ООД, ЕИК *********, че дължи на "Х." ЕООД, ЕИК ********* по
заповедното производство - ч.гр.дело №5067/2019г., 16 гр. състав по описа на
Районен съд - П., както следва: сумата 15642,60 лева - неплатена главница по
фактура №**********/17.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 19.12.2019г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата 4762,31 лева - законна
лихва за забава по фактура №**********/17.12.2015г. за периода от
18.12.2016г. до 18.12.2019г., както и да осъди ответника „Е.-Х.-90" ООД, ЕИК
********* да заплати на "Х." ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2009 лева -
разноски в заповедното производство, от които 409 лева държавна такса и
1600 лева адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва иска ,като оспорва изобщо, че по заявка на „Е.-Х.-
90" ООД, гр.П. е доставен газьол за отопление - 17 980.00 литра и са
съставени и подписани без забележки документи за извършената доставка -
Акцизен данъчен документ №**********/14.12.2015г.; Документ за
удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точният адрес на
мястото на доставката, Товарителница №0006087/14.12.2015г. и Приемно-
предавателна разписка №**********/14.12.2015г. Оспорва истинността на
представените документи. Твърди, че е налице разминаване между
описанието в Товарителницата - маркиран дизел и посоченото във фактура
№91000003645/17.12.2015г. - газьол за отопление. Сочи, че действително,
съгласно чл.327 ал.1 от Търговския закон плащането на продажната цена
следва да бъде изпълнено в деня на предаването на стоката, освен ако между
страните не е уговорено друго. Твърди, че посочената фактура
№91000003645/17.12.2015г. обаче не носи подписа на представител на „Е.-Х.-
90" ООД, гр.П., същата не е изпращана и получавана от дружеството и не е
5
осчетоводявана в счетоводната програма на дружеството. Следователно
издадената фактура не подлежи на заплащане от страна на „Еко- Хидро-90"
ООД.
Оспорва твърдението, че с „А. - И.Т" ЕООД са налице трайни търговски
и договорни отношения.
Липсвало съгласие за обвързване между „Е.-Х.-90" ООД и „А. - И.Т"
ЕООД по отношение на фактура №91000003645/17.12.2015г.; Товарителница
№0006087/14.12.2015г. и Приемно-предавателна разписка
№**********/14.12.2015г. Твърди, че лицето И.П.П., посочено за получател
от името на ответното дружество, не е имало правомощия да разписва
документи - Товарителница и Приемно-предавателна разписка за получените
стоки, т.е. същите са подписани от лице без представителна власт, за което
прилага като писмени доказателства Допълнение към Трудов договор и
длъжностна характеристика. „Е.-Х.-90" ООД се противопоставя изцяло на
действията на служителя И.П.П. по смисъла на чл.301 от Търговския закон.
Отбелязва факта, че дружество „Х.-13" ЕООД предявило против „Е.-Х.-
90" ООД иск по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №1344/2019г. по описа на
Районен съд - П. и с предявяване на исковата молба по гр. дело №3259/2019г.
по описа на Районен съд П., ответното дружество за първи път научило за
наличието на тези документи - фактура №91000003645/17.12.2015г.;
Товарителница №0006087/14.12.2015г. и Приемно-предавателна разписка
№**********/14.12.2015г. Сочи, че към исковата молба бил приложен
Договор за продажба на вземане от 02.02.2016г. на стойност 15642.60 лева,
който не е връчван на дружеството, както и уведомление за него и след
подаване на отговора на исковата молба и представяне на Договор за
продажба на вземане от 02.02.2016г. на стойност 16960.61 лева, който им бил
връчен и направените доказателствени искания, ответникът сам преценил и
оттеглил исковата си претенция и с Определение №3037/17.10.2019г.
районният съд прекратил производството по гр. дело №3259/2019г. по описа
на Районен съд - П., а ответникът предявил отново същия иск със Заявление
по чл.410 от ГПК.
Сочи, че договорът за продажба на вземане от 02.02.2016г. на стойност
6
16960.61 лева и Уведомление към него, които се представили от „Е.-Х.- 90"
ООД с отговора на исковата молба по гр. дело №3259/2019г. по описа на
Районен съд - П. са представени като писмени доказателства по настоящото
гражданско дело.
По отношение на претенцията за лихва възразява, че „Е.-Х.-90" ООД не
дължи лихва за забава, тъй като срок за заплащане на доставената стока не е
уговарян, но дори да се приеме, че е налице главно вземане, дружеството би
изпаднало в забава след покана, но такава не е отправяна.
На следващо място счита, че с оглед неоснователността на главния иск,
акцесорната претенция за дължима лихва се явява също неоснователна,
поради което я оспорва изцяло. Процесната фактура не е подписана от страна
на ответното дружество и не е получавана от същото, поради което същата е
недължима.
Излагат се доводи и за сторените в заповедното производство разноски
, като се подържа прекомерност.
С Определение № 1990/21.09.2020г., постановено в производството по
делото, на основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането на трето
лице помагач по делото, а именно: „Р.Б.“ ЕООД.
Третото лице реално е встъпило в производството .В молбата си сочи,
че дружеството желае да встъпи в делото на основание чл.226 ал.2 от ГПК
като помагач на страната на ищеца. Заявява, че признава за действителна и
редовна извършената цесия между "Х.” ЕООД и ”Р.Б.” ЕООД, обективирана в
Договор за прехвърляне на вземане от 27.04.2020г.
Твърди, че от момента на уведомяването /т.е от 04.05.2020г./ кредитор
на ответното дружество "Е.-Х.-90” ООД е станало дружеството - трето лице
помагач. Тъй като спорното право е прехвърлено в хода на висящ
установителен процес, производството по делото следва да продължи своя
ход между първоначалните страни по заповедното производство.
По отношение на предявения иск и представените с него доказателства
заявява, че счита искът за допустим, основателен и напълно доказан. Сочи, че
видно от приложените с исковата молба писмени доказателства - акцизен
7
данъчен документ №**********/14.12.2015г., документ за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на
доставката, товарителница №0006087/14.12.2015г. и приемо-предавателна
разписка №**********/14.12.2015г., надлежно разписани от представител на
купувача без забележки и възражения, "А.- И. Т." ЕООД е доставило на дата
14.12.2015г. 17980 литра маркиран дизел в базата на ответника, находища се в
гр.П., ул."Заводска” №41 /Асфалтова база/. Твърди, че това обстоятелство се
потвърждава и от представената с настоящата молба справка от електронна
система „контрол на горивата”, което е важно доказателство по делото, тъй
като всяка доставка се контролира от НАП, именно чрез тази система.
Подаването на информация пред НАП за доставени/получени течни
горива е задължение, регламентирано в чл.118 ал.10 ЗДДС, според който
данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива е
длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката
и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. От тази норма следва, че ЕДД се подават
за доставени/получени течни горива, посредством уникален контролен номер
на е- АДД, от което може обосновано да се заключи, че ищецът е доставил на
ответника течните горива, декларирани пред НАП. Ответното дружество е
декларирало пред НАП данни за доставката и движението на доставените-
получените количества и видове течни горива /видно от приложената
електронна справка/, което има правното значение на признание и за
получаването на процесиите стоки.
Издадена е от "А. - И. Т." ЕООД фактура №**********/17.12.2015г. на
обща стойност 15642,60 лева с ДДС като е заплатило на държавния бюджет
ДДС в размер на 2607,10 лева и АКЦИЗ в размер на 899 лева.
Твърди, че без правно значение е, че фактурата не е подписана от
купувача-ответник, защото цената се дължи не защото е издадена фактура, а
защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки.
Сочи, че няма правна и житейска логика, доставчикът-продавач да
заплаща на фиска ДДС и АКЦИЗ по фактура, по която не е извършена реална
8
доставка, респ. сделка.
Твърди, че безспорно по делото е, че ответното дружество не е
заплатило дължимата цена за доставено гориво в един дълъг период от време
- от датата на фактурата 17.12.2015г. до датата на входиране на Заявление по
чл.410 от ГПК - 19.12.2019г., т.е. 4 години. В тази връзка ирелевантен по
делото е доводът на ответника, че в счетоводството няма заведени неплатени -
дължими суми към "А.- И. Т." ЕООД.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
прие за установено следното:
По заявление на дружеството „Х.“ ЕООД от 18.12.2019 година по чл.410
от ГПК, е образувано ч.гр.дело №5067/2019г. по описа на Пазарджишкия
районен съд. Издадена е Заповед №2835 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 20.12.2019год., с която съдът е разпоредил
ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми:
15642,60 лева - главница, законна лихва върху главницата от 15642,60 лв., а
именно 4762,31 лв. за периода от 18.12.2016 г. до 18.12.2019г., законна лихва
от подаване на заявлението - 19.12.2019г. до изплащане на вземането, както и
съдебни разноски - държавна такса в размер на 409.00 лв. и възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка
с чл.26 от Наредбата за заплащане на правна помощ в общ размер на 1600
лева.
В срок е постъпило възражение и в съответствие с указанията на съда е
предявен иска за установяване на вземането.
Така изложеното обуславя допустимостта на предявения установителен
иск при наличието и на специалните предпоставки.
За доказване на твърденията за извършена доставка на гориво са
представени Акцизен данъчен документ №**********/14.12.2015г.,
Документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и
точния адрес на мястото на доставката, Товарителница
№0006087/14.12.2015г. и Приемо- предавателна разписка
№**********/14.12.2015г., подписани, без забележки и възражения, от
служител на ответника-купувач. За извършената търговска сделка е издадена
9
данъчна фактура №**********/17.12.2015г. на обща стойност 15642,60 лева с
ДДС. Дружеството – доставчик е заплатило акциз.
От доказателствата е видно ,че гориво 17980 литра е доставено на
датата 14.12.2015г. в гр.П., ул."Заводска" №41 - Асфалтова база на ответника.
Същото е получено от лицето И.П.П., с ЕГН **********., който към датата
14.12.2015г. е бил работник на трудов договор в ответното дружество на
длъжност „работник производство на асфалтови смеси“ и е подписал първите
четири от горепосочените документи, което е прието за безспорно.
Извършената доставка и мястото й се установяват и от приетите по
делото електронната система „контрол на горивата", справка на ТП на НАП
П., Справка на „Джи Пи Ес България“ АД и извадка от Гугъл мапс.
Дружеството доставчик е изпълнило задължението си по ЗДДС да
подаде в НАП данни за доставката и движението на горивата.
Представено е писмо изх.№11-00-1610/08.12.2020г. на ТД на НАП – П.,,
че получаването на горивото е потвърдено с издаден ЕДП №0021-
1268816/14.12.2015г. от получател „Еко- Хидро-90“ ООД с място на
получаване друг обект без ЕСФП, гр.П., предал - "А.- И. Т." ЕООД с
транспортното средство рег.№РВ4754РА /което е и транспортното средство
по процесната товарителница/.
С Договор за продажба на вземане от 02.02.2016г. "А. - И. Т." ЕООД в
качеството си на Цедент е прехвърлило на ищеца "Х." ЕООД като цесионер
вземания си от ответника „Е.-Х.-90" ООД в размер на 16960,61 лева, дължими
за извършени доставки на газьол за отопление към 31.12.2015г. по договор за
доставка. Съгласно чл.2 ал.1 от договора, прехвърленото вземане преминава в
патримониума на цесионера, ведно с принадлежностите му, включително с
изтеклите законни лихви.
Поради извършеното частично плащане , претенцията е за заплащане на
доставка на газьол от 14.12.2015г. и издадена фактура
№**********/17.12.2015г. на стойност 15642,60 лева с ДДС.
Безспорно е , че ответникът е уведомен за извършената цесия ,като
отказа му се основава на отричане на задължението изобщо.
10
В хода на процеса спорното право е прехвърлено на третото лице-
помагач, като процеса е продължил хода си между първоначалните страни.
Чрез заключение на експерт е установено ,че в счетоводството на
доставчика са извършени всички надлежни операции по повод доставката на
конкретното гориво и съответно са заплатени дължимите данъци и акцизи.
Установено е още,че в счетоводството на ответника издадената фактура
не е осчетоводено.
Между доставчика на горивото и ответното дружество за 2015 година са
съставен 65 броя фактури с основание „газьол за отопление“ и 4 броя с
основание „услуга по договор“. Процесната фактура е последната издадена от
„А. - И.Т.“ ЕООД на ответното дружество за газьол за отопление. Останалите
фактури са включени в дневниците за продажби на „А. - И.Т.“ ЕООД в
месеца на издаването им. За начисления ДДС при извършена облагаема
доставка е подадена в срок към НАП месечна справка-декларация по ЗДДС.
Така установеното обосновава неоснователността на твърденията в писмения
отговор за липса на трайни търговски отношения.
Съобразявайки тази фактическа обстановка , която е приета и от
първоинстанционния съд ,въззивната инстанция намира предявените искове
за основателни.:
Между „А. - И.Т.“ ЕООД, от една страна, като продавач и ответникът
„Е.-Х.-90“ ООД, от друга страна, като купувач, на датата 14.12.2015г. е бил
сключен договор за търговска продажба, във връзка с който са издадени
процесните, цитирани по- горе документи, както и процесната данъчна
фактура №**********/17.12.2015г.
В тази връзка е и първия довод във въззивната жалба ,който съдът
следва да обсъди съобразно нормата на чл.269 от ГПК и го намира за
несъстоятелен.
Договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден,
консенсуален и кумутативен договор, който има облигаторно - вещно
действие. След като същият е и неформален, договорът се счита за сключен с
постигането на страните на съгласие по основните му клаузи, като това
11
съгласие може да е постигнато и устно. Принципен отговор на въпроса за
значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска
продажба на стоки, неговото изпълнение и наличието на основание за
плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на
ВКС,постановени по реда на чл. 290 ГПК,като:Решение № 30/8.04.2011г. по т.
д. № 416/2010 г., I т. о.;Решение № 118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г.,II т.
о.;Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г.,II т. о.;Решение №
211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г.,II т. о.;№ 109 от 7.09.2011г. по т. д. №
465/2010г.,II т. о.;№ 92/7.09.2011г. по т. д. № 478/2010г.,II т. о.;Решение №
46/27.03.2009г. по т. д.№ 546/2008г.,II т. о.;Решение № 71/22.06.2009г. по т. д.
№ 11/2009г.; Решение № 62/25.06.2009г. по т.д.№546/2008г.;Решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., II т. о.;Решение № 252 от 3.01.2013г.
на ВКС по т. д. № 1067/2011г.,II т. о.,ТК;Решение № 20 от 25.03.2013г. на
ВКС по т. д. № 206/2012г.,I т. о.,ТК;Решение № 114 от 26.07.2013г. на ВКС по
т. д. № 255/2012г.,I т. о.,ТК;Решение № 103 от 11.07.2014г. на ВКС по т. д. №
2334/2013г., II т. о.,ТК;Решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС по т. д. №
1598/2013г.,IIт.о.,ТК и др.В цитираните решения еднозначно е обосновано
становището,че фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество -
ответник,включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС,представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.Изрично в Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС,II
т. о. и в Решение № 92/2011г. по т.д.№ 478/2010г. на ВКС,II т.о.,е прието,че
дори издадената фактура да е останала неподписана за "получател" от
купувача по договор за търговска продажба,тя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка,отразена е
счетоводно от двете страни.В настоящия казус фактурата не е подписана и не
е осчетоводена, но са съставени редица други документи , с оглед
специфичния характер на предмета на сделката , които са подписани от лице-
работещо при ответника.
Втория довод във въззивната жалба е свързан именно с качеството на
лицето , подписало документите ,свързани с доставката на горивото. Дори и
12
лицето, получило процесната стока-газьол за отопление - И.П.П. да е
действало от името на ответника без представителна власт, то ответникът,
като търговец, като е узнал това обстоятелство, не се е противопоставил
своевременно. С това, същият е потвърдил действията и извършената
търговска продажба ангажира ответника, като страна-купувач по нея,
съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ.Така е приел първоинстанционният
съд и въззивната инстанция изцяло споделя този довод.Установено е по
делото от издадното удостоверение от НАП, че получаването на горивото е
потвърдено от ЕДП издаден от ответника на 14.12.2015 година.Това са
действия въз основа на разпоредбата на чл.118 от ЗДДС и се касае за
електронен документ на получател, който се подава до НАП с квалифициран
електронен подпис от получателя на горивото.
Процесната фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на
дружеството-продавач. Заплатен е и дължимият акциз.
Безспорно е ,че плащане по фактурата не е извършено нито по
отношение на първоначалния кредитор , нито по отношение на цесионера.
Върху главницата от 15642,60 лева се дължи и законната лихва, считано
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 19.12.2019 год. и до
окончателното изплащане на сумата.
Последния довод във въззивната жалба касае ддължимостта на лихва за
забава , като се подържа , че такава би се дължала от момента на покана.
Ответникът е в забава по отношение на задължението по процесната
фактура от деня на издаването й /друг уговорен между страните срок не е
отразен във фактурата/. Поради това съществува и вземането на ищеца
спрямо ответника по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка е чл.86 от ЗЗД - за
обезщетение за забавено плащане за претендирания със заявлението и с
исковата молба период, а именно от 18.12.2016 год. до 18.12.2019 год. в
размер от 4762,31 лв. В този смисъл е и заключението на експерта.
Като се има предвид всичко това , следва да се приеме,че иска за
установяване на вземането е доказан по основание и следва да бъде уважен .
Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е
13
постановил правилно решение , което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред тази инстанция на ответника се дължат
сторените пред нея разноски в размер на 1600 лева адвокатско
възнаграждение , каквото според данните по делото е изплатено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
№2388 по описа за 2020 година,с което по иска на „Х.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П. 4023, район Т., жк.“Т.“,
ул.“Ш.“ №7, вх.В, ет.8, ап.38, представлявано от управителя Ж.Г.Н., с ЕГН
**********, против „Е.-Х. - 90“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.П. 4400, ул.“А.З.“ №12, представлявано от управителя
Г.С.Д., с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ,
във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД,
във връзка с чл.99 от ЗЗДе прието за установено по отношение на ответника
„Е.-Х.-90" ООД, ЕИК *********, че дължи на ’’Х." ЕООД, ЕИК *********,
по заповедното производство - ч.гр.дело №5067/2019г. по описа на Районен
съд - П., както следва: сумата от 15642,60 лева - неплатена главница по
фактура №**********/17.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 4762,31 лева -
законна лихва за забава по фактура №**********/17.12.2015г. за периода от
18.12.2016г. до 18.12.2019г., за които е издадена Заповед №2835 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.12.2019 год. по
ч.гр.дело №5067/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд и са
присъдени разноски.
Осъжда „Е.-Х. - 90“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П. 4400, ул.“А.З.“ №12, представлявано от управителя Г.С.Д.
14
да заплати на на „Х.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П. 4023, район Т., жк.“Т.“, ул.“Ш.“ №7, вх.В, ет.8, ап.38,
представлявано от управителя Ж.Г.Н. сумата 1600 лева , разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15