Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 26.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на пети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов а.н.д.
№ 280 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел VIII от гл. III
от ЗАНН.
Образувано е по предложение на зам.районен прокурор
на Районна прокуратура – Русе и наблюдаващ прокурор по досъдебно производство –
пр.преписка № 4437/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Русе (досъдебно
производство № 425/2019 г. по описа на ОД на МВР – Русе) за възобновяване на административнонаказателното производство,
приключило с влязло на 08.04.2020 г. в сила наказателно постановление (НП) №
19-1085-002795/09.10.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Русе, с което, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на Р.Р.А. ***, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца. Наблюдаващият прокурор сочи, че с постановление от
14.05.2020 г. наказаното по административен ред лице било привлечено в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2
вр.ал.1, б.“б“, пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК – за това, че на 10.08.2019
г., в гр.Русе, на ул.“Съединение“, непосредствено след кръстовището с бул.“Цар
Освободител“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„БМВ“, модел „320D”, с рег. № Р 4533 АК, нарушил правилата за движение
по пътищата и по – конкретно чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Цветозара Йорданова
Чешмеджиева от гр.Русе, изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на
ляв горен крайник и в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е извършено в пияно състояние. В предложението се сочи, че
пияното състояние на дееца съставлява квалифициращо престъплението обстоятелство
по чл.343, ал.3, пр.1 от НК като за същото деяние, а именно за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, квалифицирано като
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, с посоченото влязло в
сила НП на обвиняемия вече били наложени административните наказания по чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Поддържа, че е налице основанието по чл.70, б.“д“ от ЗАНН за
възобновяване на приключилото административнонаказателно производство, тъй като
поведението, за което на А. са наложени посочените административни наказания,
осъществява квалифициран състав на престъпление, за което наказаното лице е
било привлечено като обвиняемо. По изложените съображения предлага
административнонаказателното производство да бъде възобновено, постановеното по
него наказателно постановление да бъде отменено като производството бъде
прекратено.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Русе поддържа направеното предложение.
Участващият в производството прокурор от Окръжна
прокуратура – Русе намира, че предложението е допустимо, а разгледано по
същество – основателно. Поддържа, че деянието, за което лицето е санкционирано
по административен ред, е обхванато от квалифициран състав на престъпление,
което обстоятелство, с оглед съблюдаване принципа ne bis in idem, е
пречка за развитието и приключването на наказателното производство и то било
спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 вр.чл.25, ал.1, т.5 от НПК, поради което
счита, че е налице основанието по чл.70, б.“д“ от ЗАНН за възобновяване на
административнонаказателното производство, отмяната на наказателното
постановление и прекратяване на същото производство.
Р.Р.А. ***, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмено становище с вх. № 2697/05.08.2020 г., в което привежда аргументи за
неоснователност на предложението и моли то да бъде отхвърлено. Възразява, че
възобновяването на административнонаказателното производство и отмяната на
наказателното постановление няма да премахнат последиците от наложените административни
наказания, каквато била целта на разглежданата забрана за ne bis in idem, тъй като същите вече били
изпълнени – глобата от 1000 лева била незабавно платена от него, като било
изтърпяно и наложеното административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, тъй като той доброволно предал своето
свидетелство за управление на МПС в сектор „Пътна полиция“ – Русе още през
месец август 2019 г.
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
доказателствата по делото, намира следното:
Предложението е направено от надлежно
овластен орган – от наблюдаващия прокурор по досъдебното производство съгласно
чл.72, ал.1 от ЗАНН, като същото не е обвързано със срок – арг. от чл.71 от ЗАНН, поради което е допустимо. Разгледано по същество, предложението е
основателно.
За да бъде възобновено приключилото с
влязло в сила наказателно постановление административнонаказателно производство на
разглежданото основание – чл.70, б.“д“ от ЗАНН, е необходимо деянието, за което
това производство е приключило, да съставлява престъпление. Административният
съд намира, че това условие ще е изпълнено не само, когато е налице пълно
съвпадение между елементите от състава на административното нарушение и
престъплението, като разликата се заключва само в степента на обществената
опасност, но и тогава, когато поведението, осъществяващо състав на
административно нарушение, се поглъща от състава на престъплението, бил той
основен, привилегирован или квалифициран.
Така е и в случая. Видно от постановлението
от 14.05.2020 г. за привличане в качеството на обвиняем, Р.А. бил привлечен в
това качество за престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2 вр.ал.1,
б.“б“, пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, което престъпно деяние включва и
квалифициращия белег по чл.343, ал.3, пр.1 от НК, а именно извършването му в
пияно състояние. Според задължителната съдебна практика (вж. т.4, б.“а“ от Постановление
№ 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС), квалифициращото
обстоятелство „пияно състояние“ е налице, когато по време на произшествието в
кръвта на дееца има алкохолно съдържание най-малко 0,50 %о. В мотивите към т.2 от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК,
също се приема, че за да бъде осъществен материално-правният критерий за
наличие на пияно състояние, съобразно правната теория и практиката на
съдилищата, е достатъчно съдържанието на алкохол в кръвта на водача да е не
по-малко от 0,50 %о.
С влязлото на 08.04.2020 г. в сила
наказателно постановление № 19-1085-002795/09.10.2019 г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, на А. са наложени административни
наказания по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено административно нарушение по
чл.5, ал.1, т.3 от ЗАНН – за това, че на 10.08.2019 г., в гр.Русе, на
бул.“Съединение“ – срещу № 3, на около 25 м. след кръстовище с бул.“Цар
Освободител“, посока кръстовище с ул.“М-р Атанас Узунов“, като водач на лек
автомобил - марка „БМВ“, модел „320Д”, с рег. № Р 4533 АК, управлявал същия под
въздействието на алкохол от 1,15 промила, установено от издишания в
техническото средство въздух. Пробата била извършена в 07:23 часа с техническо
средство „Алкотест 7510“ с фабр. № ARBB 0099, проба № 2056.
При съпоставяне на обвинението, предявено
на А. с постановлението за привличане на обвиняем, с описанието на нарушението,
за което същият бил санкциониран с посоченото НП и от материалите по
досъдебното производство става категорично ясно, че се касае до един и същ
инцидент. Следователно нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което А. бил
наказан по административен ред, изразяващо се именно в управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, безспорно покрива
квалифициращия белег „пияно състояние“ по смисъла на чл.343, ал.3, пр.1 от НК.
Административният съд не споделя
аргументите, изложени в становището на А. досежно невъзможността да бъдат
премахнати последиците от изтърпените от него административни наказания по чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП, с която той обосновава тезата си за неоснователност на
предложението за възобновяване.
Според чл.190, ал.2 от ЗДвП наказанието
"лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от
датата на изземването на свидетелството за управление. Дори и да се приеме, че
12 - месечният срок на това административно наказание вече е изтекъл, тъй като
той предал своето СУМПС в сектор „Пътна полиция“ – Русе още през месец август
2019 г., то това обстоятелство ще бъде съобразено при изпълнението на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, наложено с акта на
наказателния съд по чл.343г от НК. Според цитираната разпоредба във всички
случаи на чл.343 от НК, каквото е и предявеното на А. обвинение, съдът постановява
и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7, но съгласно чл.59, ал.4 от НК при
изпълнение на наказанието лишаване от права по чл.37, ал. 1, т. 6 и 7 се
приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява тези права (вж. и чл.237, ал.1 от ЗИНЗС).
Възобновяването на
административнонаказателното производство и отмяната на НП, с което това административно
наказание е наложено, ще направи недължимо платена и глобата в размер на 1000
лева, която А. твърди, че заплатил на 30.03.2020 г. В този случай последиците
от налагането на това наказание биха могли да бъдат отстранени като същият
подаде искане по образец до ГД „Национална полиция” – МВР за възстановяване на
средствата, внесени за погасяване на задължения за нарушения по ЗДвП (указанията
за това с приложен образец на искане са достъпни на интернет страницата на МВР),
респ. подаде искане до ТД на НАП, ако глобата е била принудително събрана, за
възстановяването й по реда на чл.128 – чл.129 от ДОПК. Според практиката на ВАС
(вж. напр. решение № 4166 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2011 г., I
о.) глобата, събрана от орган по приходите, по издадено от държавен орган наказателно
постановление, което впоследствие е отменено с влязло в законна сила съдебно
решение, подлежи на възстановяване по реда на чл.128 и сл. от ДОПК, съгласно
изричната разпоредба на чл.129, ал.5, т.1 от ДОПК.
Според препращащата разпоредба на чл.73,
ал.2 от ЗАНН, когато предложението е основателно, съдът постъпва съгласно
разпоредбите на чл.68 от ЗАНН. Доколкото целият раздел VІІ „Преглед по реда на
надзора“ на ЗАНН е отменен (ДВ, бр. 59 от 1998 г.), то приложимият процесуален
ред в случая е този по чл.425, ал.1, т.2 от НПК, към който кодекс чл.84 от ЗАНН
препраща и във връзка с производствата пред административния съд по предложенията
за възобновяване. Според цитираната разпоредба, когато намери искането за
възобновяване за основателно, съдът може да отмени присъдата и да прекрати
наказателното производство. Пренесено на плоскостта на административнонаказателното
производство, това означава, че след неговото възобновяване издаденото
наказателно постановление, с което то е приключило, следва да бъде отменено, а
самото административнонаказателното производство - прекратено.
По изложените съображения съдът намира
предложението основателно, поради което то следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал.1 във вр. с чл. 70, б."д"
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното
производство, приключило с издаването на наказателно постановление №
19-1085-002795/09.10.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Русе.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1085-002795/09.10.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Русе, с което, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на Р.Р.А., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ПРЕКРАТЯВА посоченото
административнонаказателно производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: