Р Е Ш Е Н И
Е № 260 123
23.12.2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 513 по описа на ВнАпС
за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на И.И.Р. от гр. Русе, представлявана от адв. Н.В. ***, срещу решение №
260109/27.07.2020г., постановено по т. д. № 433/2019г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от
въззивницата осъдителен иск с правно основание чл. 425, ал. 1 и ал. 2 КЗ вр.
чл. 432 КЗ срещу „ДЗИ Общо застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, за
присъждане на разликата над 20 000 до 100 000 лв., претендирана като
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат от смъртта на бащата ѝ И Н Р, настъпила при ПТП на 23.10.2018г.,
в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, по вина на водача на т. а. „Тойота Рав
4“, с рег.№Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на настъпване
на произшествието, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
07.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В
жалбата са релевирани оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размера на обезщетението по справедливост, което според въззивника е
силно занижено, и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за квота
на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 2/3 - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Сочи
се, че конкретните обстоятелства за поведението на пострадалото лице, не
обосновават по – висока квота на съпричиняване от 1/3. Петитумът на жалбата е
за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което искът да се уважи изцяло.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в съответната част съобразно процесуалното качество на жалбоподателя, и е
процесуално допустима.
Процесуалният представител на
въззиваемото дружество „ДЗИ Общо застраховане“ АД– гр. София е депозирал
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и
съображения.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбата и отговорът се поддържат.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският
окръжен съд е бил сезиран с осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.497 от КЗ във вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, предявени от И.И.Р. от гр. Русе срещу „ДЗИ Общо застраховане“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, за присъждане
на сумата 100 000лв., претендирана
като обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от смъртта на баща
й И Н Р, настъпила при ПТП на 23.10.2018г., в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“, по вина на водача на т. а. „Тойота Рав 4“, с рег.№Х ХХХХ ХХ,
застрахован при ответника по задължителна застраховка “ГО на автомобилистите“,
валидна към датата на настъпване на произшествието, ведно със законната лихва,
считано от 07.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението на ОС - Варна, с което осъдителните
искове са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки
и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото
на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения
е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.
Не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства, че ищцата, в качеството си
на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, е предявила
писмена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, получена от застрахователя на 07.11.2018г.
По образуваната преписка № 43072951800235 няма произнасяне в срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ. След изтичане на срока е постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, мотивиран със съображенията, че увреденото лице не
е представило документи, от които да се съди за механизма на настъпилото ПТП и
за вината на водача на застрахования автомобил.
Водачът
на увреждащия товарен автомобил е починал
в хода на процеса, поради което въпросите
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на лицето, сочено от ищеците като делинквент, застрахован при ответника, не могат да бъдат разрешени с присъда или
друг акт на наказателния съд по Глави 28 и 29 НПК, въпреки внесения на
18.06.2020г. в ОС – Варна обвинителен акт.
Застрахователното
дружество не е обжалвало решението на първоинстанционния съд в осъдителната му
част и е заплатило на ищцата, на 08.09.2020г., присъдената сума от 20 000
лв., ведно с законните лихви до датата на плащането. Следователно, в тази
инстанция не се оспорва и се ползва със силата на пресъдено нещо между страните
установеният от окръжния съд правопораждащ фактическия състав за основателността на пряк
иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от
застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на
автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащия автомобил; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования
автомобил; материално – правна легитимация на ищцата, която в случая е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по
правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно Пленума на ВС Постановления №
4/1961г.; претърпени
неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта
на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е
ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на
чл. 52 ЗЗД, както и за квотата на съпричиняване на вредите по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.
Оплакването в
жалбата за
нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, е основано на твърденията, че
обезщетението е необосновано занижено и не кореспондира с критериите за
справедливост с оглед установената дълбока духовна връзка между ищцата и нейния
баща и претърпените от неговата смърт болки, страдания и психически травми.
Справедливият размер според въззивницата е 150 000лв., от който следва да
се отчете приносът на починалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 1/3.
При извършване на
проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд констатира, че при определяне по обезщетение от 60 000 лв.
първоинстанционният съд е допуснал нарушение
на чл. 52 ЗЗД, тъй като тази сума действително е занижена с оглед установените интензитет,
характер и продължителност на претърпени от ищцата страдания и негативни
преживявания и неблагоприятното въздействие върху личността й в резултат на
смъртта на нейния баща, като тя не отговаря в пълнота на обществения критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика.
С Постановление № 4/1968
г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите, които
следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също
във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на
чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"ГО на автомобилистите".
За установяване вида,
интензитета и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на баща й са събрани гласни доказателства чрез разпит на К С Я.
Свидетелят е съпруг на ищцата, при което следва да се отчете евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира
несъответствие между други събрани доказателства и обстоятелствата, за които се
свидетелства, отразяващи непосредствени лични впечатления от отношенията между
ищцата и нейния баща, няма основание тези показанията да не се кредитират.
Установява се от
съвкупната преценка на събраните доказателства /гласни и писмени/, че
пострадалото лице е живяло в с. Тополи, а ищцата е с местоживеене в гр. Русе от
1983г. Родителите на ищцата са се раздели още когато тя е била много малка,
преди училищна възраст. Бащата е създал ново семейство и има още две дъщери, с
които ищцата не поддържа връзка. Въпреки тези обстоятелства починалият е
посещавал дъщеря си от първия брак редовно- веднъж месечно или на два месеца,
като двамата са поддържали контакт по телефона. Между тях не е настъпило често
срещаното при подобни житейски обстоятелства отчуждение. След инцидента ищцата била разстроена и скърбяла видимо, като често
говорела за баща си.
Надлежно и своевременно релевираните и установени
обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на
чл. 52 ЗЗД, в това число постоянният характер на вредите поради внезапната
загуба на баща, понесена тежко от ищцата, която е имала съхранена емоционална
връзка с него, въпреки ранната раздяла на родителите си и местоживеенето в
различни населени места, както и възрастта на починалия и на ищцата и тяхното
обществено и социално положение, обосновават извод за значителни
негативни емоции и преживявания, които
увреденото лице е претърпяло и ще продължават да търпи в бъдеще като последица
от смъртта на баща си.
Като съобрази всички надлежно установени факти и
обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите
на застрахователни обезщетения, както и
предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд
определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди в размер на сумата 90 000 лв.
По оплакване в
жалбата за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд във връзка
с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Представителят на
застрахователят е релевирал своевременно, с отговора на исковата молба, защитно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, обосновано с
фактически твърдения за осъществяване на множество нарушения на ЗДвП – чл. 32,
ал. 1 и ал. 2, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал.1, т. 1 и т. 2, чл. 114, т.1 и т. 2.
Въззивницата не оспорва наличието на основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. няма оплаквания за неправилност на установените от окръжния съд
релевантни факти по това възражение. Твърди се, че поведението на пострадалото
лице, така както е прието за установено от окръжния съд, не обосновават по –
висока квота на съпричиняване на вредоносния резултат от 1/3.
Предвид липсата на
възражения по факти, за се произнесе по оплакването съдът съобрази възприетата
в обжалваното решение фактическа обстановка, релевантна за преценка по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, а именно:
Процесното ПТП е настъпило
на 23.10.2018г., около 13.40 часа, на входа в гр. Варна, в посока центъра на
града, на бул.“Владислав Варненчик“, до кръстовището с ул. „Перла“, т. е. преди
отбивката за десен завой за навлизане в успоредното /локално/ платно на
булеварда. Булевардът е с две платна за движение във всяка посока, платното по
посока на ПТП е с две ленти-лява с ширина 4.40 м. и дясна с ширина 3.40 м.,
като пътната настилка е била суха и без неравности, с лек наклон надолу. Двете
платна на булеварда са разделени със затревен остров и монтирана в него метална
ограда с височина от 1.15 м., която няма деформации, пролуки или липсващи
елементи и служи да възпрепятства преминаването на МПС и пешеходци между двете
платна. В района на ПТП няма пешеходна пътека, подлез или надлез. Към момента
на произшествието в дясна лента, се е движило друго МПС-тип лек висок камион, а
в лявата лента се е движил процесния товарен автомобил “Тойота Рав 4“. Пешеходецът
е предприел пресичане на булеварда в посока от дясно наляво, като прибягал през
дясната лента пред движещото се там МПС и продължил да пресича лявата лента,
при което попада пред автомобил “Тойота Рав 4“. Водачът не е успял да спре и го
блъска с предна централна част на автомобила. Поведението на пешеходеца съставлява
внезапна опасност за движението, тъй като е предприето на място от пътен
участък, на което не би трябвало да се извършва пресичане, респ. водачите не
очакват да има пресичащи пешеходци в конкретния пътен участък. Измерената по
видеоматериали средна скорост на товарния автомобил в началната отсечка на
обхвата на кадрите е 66 км/ч и съответно - 63.5км/ч непосредствено преди
момента на ПТП. Разстоянието от автомобила до мястото на удара се е оказало по -
малко от дължината на опасната зона за спиране, поради което водачът на
автомобила при шофиране със средна скорост около 63.5 км./ч /при разрешена 50
км/ч/, не е имал техническа възможност да спре преди удара. Установено е, че при
управление на товарния автомобил с разрешената от закона скорост е имало голяма
вероятност да не настъпи летален изход от инцидента.
При отчитане на всички
конкретни обстоятелства, при които е настъпило ПТП, и тежестта на допуснатите
от пострадалия и от делинквента нарушения, съдът намира, че следва да се
определи процент за съпричиняване на вредите от пострадалото лице в размер на
50 %. Водачът на увреждащия автомобил е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 1 и
чл. 166 ЗДвП, като е управлява МПС в чертите на населеното място със скорост над
допустимата за движение от 50 км/ч. От друга страна, поведението на пешеходеца, съставляващо реализирани
нарушения на вменените задължения по чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДвП, а
именно: пресичането на платното за движение да се извършва на пешеходна пътека,
като преди да навлязат на платното за движение, пешеходците следва да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не преминават през
ограждения от парапети или вериги, е предизвикало в равна степен настъпването на
летален изход в резултат на ПТП. Въпреки че формално приносът на пострадалия,
реализиран с допуснатите от него нарушения, в причинна връзка с настъпването на
ПТП, изглежда по – съществен в сравнение с това на делинквента, в случая липсва
основание за определяне на процент за съпричиняване на вредите повече от 50%,
тъй като вменената от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за осигуряване
безопасност на движението е значително по - голяма от тази на останалите,
уязвими участници в движението, каквито са и пешеходците.
След
редукция на определеното обезщетение по чл. 52
ЗЗД с приетия процент на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалото лице сумата, която се дължи от
застрахователя на ищцата за обезщетяване на претърпени от нея неимуществени
вреди е 45 000 лв. Поради противоречие в крайните правни изводи на
двете съдебни инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното
решение подлежи на отмяна в частта, в която искът за обезщетяване на
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000лв. до
45 000лв., като тази разлика се присъди от въззивния съд, както и в
частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество част от
направени съдебно – деловодни разноски разликата над 2 202.75лв. до
3 204лв.
В останалата обжалвана част решението на ВОС следва да се потвърди.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на който при осъществена
безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил
се да поеме безплатна защита, на адвокатите Ангел Стойчев и Н.В. *** следва да
се присъдят за осъщественото представителство за първа инстанция още 750 лв., а
за въззивна инстанция се дължи сумата 1 280 лв. само на адв. Н.В., който е
подал жалбата и се е явил в открито съдебно заседание. Дъжимите суми са определени
съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес и
съобразно уважената част от жалбата. В приложените по делото договори за правна
защита и съдействие за всяка от инстанциите изрично е отбелязано, че
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е дължимо при
условията на чл. 38 от ЗАдв, като е посочено и конкретно основание от кръга на
визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1– т. 3 ЗАдв, при които законът допуска
осъществяването на безплатна адвокатска защита.
Въззивницата дължи
и следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата
2 014.37 лв., представляваща част от направени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция съразмерно с неоснователната част от
жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, застрахователят дължи държавна такса върху присъдената от въззивния съд
част от обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1 000 лв. / 4 %
върху 25 000 лв./ за първа инстанция и 500 лв. /2 % върху 25 000 лв./
за въззивна инстанция. Платените от бюджета на съда разноски в първа инстанция
в размер на 900 лв. са присъдени изцяло от първоинстанционния съд.
Воден от горното, ВнАпС,
І- ви състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260109/27.07.2020г., постановено по т. д. №
433/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в следните части:
1./ в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният
от И.И.Р. от гр. Русе осъдителен иск
с правно основание чл. 425, ал. 1 и ал. 2 КЗ вр. чл. 432 КЗ срещу „ДЗИ Общо
застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, за сумата от 25 000 лв.,
представляваща разликата над 20 000лв. до 45 000 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и
страдания, в резултат от смъртта на бащата ѝ И Н Р, настъпила при ПТП на
23.10.2018г., в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, по вина на водача на т.
а. „Тойота Рав 4“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна
към датата на настъпване на произшествието, ведно със законната лихва върху
тази разлика, считано от 07.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, и
2./ в частта, с която И.И.Р. от гр. Русе е осъдена да заплати на „ДЗИ
Общо застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебно – деловодни разноски за разликата над 2 202.75 лв. до
3 204 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на
И.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 25 000 лв. / двадесет и пет
хиляди лв./, представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част от
дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат от смъртта на бащата ѝ И Н Р, настъпила при ПТП на 23.10.2018г.,
в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, по вина на водача на т. а. „Тойота Рав
4“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на настъпване
на произшествието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.02.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 425,
ал. 1 и ал. 2 КЗ вр. чл. 432 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260109/27.07.2020г., постановено по т. д. №
433/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Витоша“ №89Б, да заплати общо на адвокатите А С и Н.В., със съдебен
адрес:***, сумата 750 лв., представляваща допълнително адвокатско
възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на И.И.Р. по т. д. № 433/2019г. по описа на ВОС,
на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА “ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на адв. Н.В.В., със съдебен адрес: ***,
сумата 1 250лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И.И.Р.
по в. т. д. № 513/2020г. по описа на ВнАпС, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА И.И.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на “ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, сумата 2 014.37 лв. / две хиляди и
четиринадесет лв. и тридесет и седем ст. /, представляваща част от разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция съразмерно с неоснователната
част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА “ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата 1 000лв. / хиляда лева/, и по сметка
на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 500 лв. / петстотин лева/, на основание
чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.