№ 8698
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110140515 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 411 КЗ.
Ищецът "ЗЕАД Б.В.И.Г." АД твърди, че на 18.04.2023г. е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение против ответника "ЗАД О.З." АД за сумата 1583,69 лева,
представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”-
застрахователна полица № 4704210281001759, обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 11.05.2022г., за което е образувана щета № 470421222225126. Въз основа на
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било
образувано ч.гр. дело No 20214/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като
по същото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.05.2023г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на
влекач марка “Скания” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна полица
№ 4704210281001759, със срок на застрахователно покритие от 26.06.2021г.- 25.06.2022г.
Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 11.05.2022г, е настъпило
застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между влекач марка
“Скания” и автомобил марка “МАН”, което представлява покрит застрахователен риск.
Ищецът развива съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на автомобил м. "МАН", който предприел на маневра "обратен завой".
Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно
1
събитие, за което била образувана щета № 470421222225126, по която било платено
застрахователно обезщетение в размер на 3172,37 лева и били сторени ликвидационни
разноски. Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. м. „Нисан", била
застрахована от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования
срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
платил сумата 1588,68 лева, като дължима останала сумата 1583,69 лева.
Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 1583,69 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено
по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 4704210281001759, обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 11.05.2022г., за което е образувана щета №
470421222225126. Претендира присъждане на законна лихва и направените по разноските по
делото.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са
релевирани доводи, с които оспорва механизма на ПТП и причинно- следствената връзка
между последния и вредите по увредения автомобил. Предявеният иск се оспорва и по
размер, като в тази връзка се излагат съображения, че платеното застрахователно
обезщетение не съответства на действителната стойност на увреденото имущество.
В отговора на исковата молба е релевиран довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на влекач м. "Скания". Посоченото възражение е обоснована с доводи, че
водачът на лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество, е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл. 15 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗдвП и
чл. 23 ЗДвП.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
От събраните писмени доказателства- застрахователна полица № 4704210281001759, се
установява, че на 17.06.2021г. между ищеца и собственика на автомобил “Скания” е скл.
договор за застраховка “Каско”, с предмет влекач м. “Скания”, м. “G410”, с период на
застрахователно покритие 26.06.2021г.- 25.06.2022г.
2
В периода на застрахователно покритие, на 11.05.2022г., е настъпило застрахователно
събитие- ПТП, между влекач м. “Скания” и автомобил м. “МАН”, за което участниците в
него съставили двустранен констативен протокол за ПТП. За настъпилото събитие
застрахованият е уведомил застрахователя, за което е образувана щета № 470421222225126.
Установява се, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер
3147,37 лева, платено на 11.10.2022г.
Относно механизма на ПТП е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ) и
са събрани гласни доказателствени средства.
Съгласно заключението на САТЕ, механизмът на ПТП е следния: на 11.05.2022г.
автомобил м. “МАН” се движел по автомагистрала “Струма”. Непосредствено преди тунел
“Люлин” водачът предприел маневра “обратен завой” и отклонение наляво, след което
настъпил удар между автомобил м. “МАН” и движещият се след него влекач м. “Скания”.
Според вещото лице причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на
автомобил м. “МАН”, който е предприел маневра “обратен завой”. Същото разяснява, че
ПТП е било предотвратимо и за двамата водача. Водачът на автомобил м. “МАН” е имал
техническа възможност да предотврати същото, ако не беше предприел маневра “обратен
завой”. Водачът на влекач м. “Скания” е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако беше изчакал водачът на автомобил “МАН” да
извърши маневра “обратен завой”. Настъпилите увреждания по влекач м. “Скания” се
намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на
вредите по влекач м. “Скания” е 3776,84 лева.
От показанията на св. Д. А. се установява, че през м. май 2022г. същият управлявал
влекач м. “Скания” в лявата лента на автомагистрала “Струма”, в посока от гр. София към
кариера “Студена”. Преди тунел „Люлин“ автомобил м. “МАН” пресякъл отбивката за
почивка, за да направи маневра “обратен завой”, намалил рязко скоростта си на движение и
спрял, след което двата автомобила се ударили. Движещият се пред него автомобил м.
“МАН”. Свидетелят сочи, че не е могъл да избегне удара, защото в дясната лента се движели
други автомобили.
От показанията на св. Б. Р. се установява, че през 2022г. управлявал автомобил м.
“МАН”, който бил автомобил на „Пътна помощ“. Свидетелят сочи, че спрял на празно
пространство преди тунел “Люлин”, за да обезопаси аварирал автомобил, който бил
натоварил, когато движещият се след него товарен автомобил, изпреварващ друг товарен
автомобил, спрял и се ударил в автомобил м. “МАН”.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
3
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № 4704210281001759, че между ищеца и собственика на влекач м.
“Скания” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното
покритие от 26.06.2021г.- 25.06.2022г. Установява се, че пътно- транспортното
произшествие съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на водачът на автомобил м. “МАН”.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява
от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и
уведомление за щета.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в
протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка
причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Механизмът е установен и
от събраните гласни доказателства- показанията на св. А. и св. Р..
Конкретиката на случая сочи, че водачът на автомобил м. “МАН” не е спазил
правилото, регламентиращо задължение на водачите на МПС, при извършване на ляв завой,
да пропуснат насрещно движещите се превозни средства, регламентирано в разпоредбата на
чл. 37 ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства“.В случай, че водачът на автомобил м. “МАН” бе спазил задължението
по чл. 37 ЗДвП, до удар не би се стигнало. Изложеното обуславя извод, че по делото е
установена противоправността на деянието на водача на автомобил м. “МАН”.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е платил сумата 1583,69 лева, което следва
4
да бъде тълкувано като извънсъдебно признание. Изложеното обуславя извод, че ответникът
е признал обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП.
Установена е и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди.
Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва да се посочи следното:
Деликтната отговорност, съгл. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди- имуществени и
неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато
вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден,
законът - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото
обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл
за увреждането. Причинно- следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение
на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни
последици. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института
на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/ 1963г.- т. 7. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат; Съобразно конкретните
обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които
малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от
неспособността на тези субекти да действат разумно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. В конкретния случай се установява, че водачът
на влекач м. “Скания” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо
задължение на водачите да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко- чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно което „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”.
Установява се, че дистанцията между двата автомобила не е била достатъчна за безопасното
им придвижване по пътя и за предотвратяване удар чрез аварийно задействане на
5
спирачната система. Неизпълнението на това задължение е в пряка причинна връзка с
резултата. В случай, че водачът на влекач м. “Скания” бе спазил задължението по чл. 23
ЗДвП, до удар не би се стигнало.
Така установеното сочи, че и двамата водачи в еднаква степен са допринесли за
настъпването на процесното ПТП, поради което застрахователното обезщетение, дължимо
от ответното дружество следва да се намали с ½. Не се спори, че ответникът е платил на
ищеца сумата 1583,69 лева.
За пълнота следва да се добави, че по делото не е установено, че поведението на водача
на влекач м. “Скания” е в нарушение на правилото, регламентирано в разпоредбата на чл.
15, ал. 2, т. 2 ЗДвП. В конкретния случай от доказателствения материал се установява по
категоричен начин, че влекачът се е движел по пътно платно с две пътни ленти за движение
в една посока, обозначени с пътен знак, по които е разрешено движението на пътни
превозни средства със скорост не по- голяма от 80 км/ч.
Водачът на влекач м. “Скания” не е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП, регламентираща задължение за водачите на МПС да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. В конкретния случай не се установява
водачът на увредения автомобил да е изгубил контрол върху превозното средство, съответно
да не е реагирал навреме на настъпилата опасност.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
6
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС
по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за
приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към
имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на
изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не
са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този
смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213
КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на
овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о:
„Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г.
на ВКС по т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Нормата на чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ
7
(отм.), изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е
произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и
решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на
случая сочи, че действителната стойност на повреденото имущество е 3776,84 лева, а
платеното от ищеца обезщетение- 3147,37 лева, като ищецът е направил ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдено по- ниската
от двете суми, а именно платеното обезщетение. Отчитайки платената сума от ответника и
приноса на водача на влекач м. “Скания” за настъпване на вредоносния резултат,
настоящият съдебен състав счита, че ответникът е изпълнил задължението си да плати
платеното застрахователно обезщетение, което обуславя неоснователността на предявения
иск и неговото отхвърляне.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В първоинстанционното исково производство ответникът е направил разноски за депозит
за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева и депозит за възнаграждение на
свидетел е размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ответника за присъждане
на разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК **********, против “ЗАД
О.З.” АД, с ЕИК ************, иск за установяване на съществуването на вземането на
“ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД, за сумата 1583,69 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица №
4704210281001759, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 11.05.2022г., за
8
което е образувана щета № 470421222225126, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 20214/ 2023г. по описа на Софийски
районен съд, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, като неоснователен.
OСЪЖДА “ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК **********, да плати на “ЗАД О.З.” АД, с ЕИК
************, сумата 350 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9