Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. С Решение № 20/14.03.2005 година, постановено по НАХД № 19/2005 година, Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 408/09.12.004 година на Началника на РПУ Момчилград против Фахри Мустафа Къръш от с. Могиляне, общ. Кирково в частта му, с което за извършено административно нарушение по чл. 100 ал.1 т.4 от ЗДвП-за това,че не носи превозните документи, определени от МТ, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и е потвърдил наказателното постановление в частта му, с която за нарушение по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП; за нарушение по чл. 102 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 40 лева и на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП и на основание Наредба № І-139/2002 година на МВР са отнети 10 контролни точки. Решението се обжалва от Фахри Мустафа Къръш от с. Могиляне, общ. Кирково като неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано. Лекият автомобил “Жигула Комби” била спряна от движение през 2002 година. В деня на издаване на акта отивал от с.Могиляне в с.Бенкоски, за да извърши ремонт на колата, за да я пусне в движение и на сервизната врата органите на полицията го спрели. Нямал възможност да извърши ремонт в с.Биволяне и се наложило да отиде на сервиз в с.Бенковски. Съдът не преценил тези доказателства и постановил неправилно решение, което налагало отмяната му. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата- началникът на РПУ Подкова, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на закона и необосновано- касационни основания по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК, като жалбата касае частта на решението, с което наказателното постановление е потвърдено в т.1 и т.3 и относно постановеното отнемане на 10 контролни точки. Делото е изяснено от фактическа страна, като направените от районния съд изводи, че нарушенията са извършени от нарушителя така, както са описани в наказателното постановление в потвърдената му част, са правилни и почиват на доказателствата по делото.Установено по несъмнен начин, като не се оспорва и от жалбодателя е, че на 30.11.2004 година, при управление на лекия си автомобил “Жигула- комби”с ДК№ К 78 06 АВ, бил спрян за проверка на изхода за с.Бенковски от свидетелите Хубенов и Николов-автоконтрольори при РПУ –КАТ – Подкова и при поискване на свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал, не представил такова; както и че управлявал автомобила без да ползва обезопасителен колан. За констатираните нарушения, на жалбодателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който и наказателното постановление, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд. За да потвърди наказателното постановление в т.1 и т.3 от същото- за нарушенията по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл. 102 ал.1 от ЗДвП районният съд е приел, че извършването им е безспорно доказано, като са наложени и съответните им административни наказания в определения им законов размер. Изводите на районния съд относно законосъобразността на наказателното постановление в обжалваната му част се подкрепят от касационния съд. Установяването на административните нарушения е въз основа на свидетелските показания на свидетелите Хубенов и Николов, както и въз основа на редовно съставения акт за административно нарушение, който съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка жалбодателят не представя доказателства във връзка с твърдението си, че автомобилът бил спрян от движение и същия ден само го закарал до с.Бенковски за ремонт, за да бъде пуснат в движение и по това време бил спрян за проверка от полицаите. Дори и това обстоятелство да е такова, съобразно разпоредбата на чл.177 ал.1 т.4 от ЗДвП, управлението на МПС, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на МВР, представлява самостоятелно административно нарушение, като издаването на разрешение за временно движение става по реда на чл. 39 от Наредба № 1-45/24.03.2000 година на МВР, който ред жалбодателят не е спазил, ако действително автомобилът му е бил спрян от движение. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.2 от цитираната наредба, на временно спрените от движение превозни средства се поставя знак “Спрян от движение”. Очевидно, че такъв на лекия автомобил не е бил поставен, тъй като нито актосъставителят, нито свидетелят по съставяне на акта за нарушение установяват това обстоятелство. В тази връзка доводът на жалодателя, че управлявал автомобилът само, за да го закара на ремонт до съседното село, не изключва административнонаказателната му отговорност по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП- след като водачът е ползвал автомобила и не е разполагал с разрешение за временно движение на спрян от движение автомобил, издадено по съответния ред и автомобилът не е бил обозначен със съответния знак като спрян, то правилно от контролния орган е прието, че автомобилът е в движение и водачът е длъжен да носи и при поискване дÓ представя свидетелството за регистрация на МПС, което управлява, както и при движението си да ползва обезопасителен колан. Последното е задължително и е независимо от обстоятелството дали автомобилът е бил спрян от движение или не. С противното жалбодателят, като водач на МПС е допуснал административните нарушения така, както са описани в наказателното постановление- т.1 и т.3 от същото. Наложените му административни наказания глоби са в размера, който е фиксиран в санкционната разпоредба за съответното нарушение и са законосъобразно определени. В съдебно заседание жалбодателят сочи, че по-скоро обжалва решението заради отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № І- 139/16.09.2002 година на МВР. В тази връзка, следва да се посочи, че същите представляват средство за отчитане на установени нарушения, но не и самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка и отнемането им става въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В случая отнемането на 10 контролни точки е постановено на основание чл. 3 ал.1 т.17 от цитираната наредба за административното нарушение на чл. 102 ал.1 от ЗДвП- управление на МПС без водачът да ползва обезопасителен колан, за което му е наложено административно наказание на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП, като извършването на това нарушение не се оспорва от жалбодателя. Отнемането на контролните точки е последица от извършеното административно нарушение, броят им е определен в абсолютен размер, отнемането им е задъжително и не подлежи на преценка от наказващия орган. Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно и в частта относно постановеното отнемане на контролни точки, съдът е постановил правилно решение, като не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост. Поради изложеното касационната жалба е неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 40 ал.1от ЗВАС, Окръжният съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/14.03.2005 година, постановено по НАХД № 19/2005 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |