№ 7468
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110152405 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.341 и сл. ГПК във фаза по извършване на делбата.
С решение от 05.06.2023г. по настоящото дело е допусната съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД – 18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес : гр. София, район
„В***, с площ от 225 кв.м., номер по предходен план 1, кв.244, парцел VII – част, при съседни
имоти с идентификатори : 68134.304.289, 68134.304.285, 68134.304.287 и 68134.304.302, между
следните съделители и при следните квоти : за ищеца В. Х. В. – 97/400 ид.ч. и за ответника
Столична община – 303/400 ид.ч.
По способа за извършване на делбата :
От страна на ищеца В. В. в срока по чл.349, ал.4 ГПК с писмена молба 11.03.2024г. (л.81) е
направено искане за възлагане на процесния имот. Искането за възлагане е обосновано с решение
на Столичен общински съвет № 516 от 23.09.2010г., влязло в сила в частта относно дадено съгласие
съсобствеността върху УПИ VII – 1,2,3,20, част от което УПИ е и процесният ПИ с идентификатор
68134.**, между страните – ищеца и Столична община, да бъде прекратена чрез изкупуване от
страна на ищеца В. В. на притежаваните от ответника - Столична община, идеални части от
посочения УПИ. Това решение на СОС било отменено по съдебен ред (с решение на АССГ по
адм.д. № 8001/2010г., потвърдено с решение на ВАС по адм.д. № 7225/2012г.) като
незаконосъобразно само в частта относно определената от СОС продажна цена и преписката била
върната на административния орган със задължителни указания за прекратяване на
съсобствеността при спазване на изискванията на закона. По искането за възлагане ищецът се
позовава на нормите на чл.35, ал.3 ЗОбС и чл.46, ал.1 от Наредбата за общинската собственост,
съгласно които продажба на общински имот, представляващ УПИ или ПИ, върху който физически
лица притежават законно построена сграда, какъвто бил настоящият случай, се извършва без търг
или конкурс. При това счита, че са налице предпоставките процесният поземлен имот, който е
неподеляем, да бъде възложен на ищеца въз основа на оценка, определената по предвидените по
ГПК способи.
Ответникът е оспорил възлагателната претенция като неоснователна предвид нежилищния
характер на имота и липса на останалите предпоставки по чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК.
В производството по съдебна делба предпоставките за възлагане на имот са лимитативно
определени в нормите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК. Задължително изискване и при двете хипотези на
1
възлагане е имотът, предмет на възлагането, да е неподеляем жилищен имот. В случая делбеният
имот представлява поземлен имот, като не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се
установява, че в него има законно построена сграда, собственост на ищеца, а именно сграда с
идентификатор 68134.**.1, представляваща сграда за търговия - магазин за работно облекло
(промишлени стоки), надлежно въведена в експлоатация съгласно удостoверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 33/29.05.2006г. на главния архитект на район „Възраждане“, Столична
община (л.19 от делото).
От горното следва, че делбеният имот не е жилищен, а е поземлен имот, в който е построена
сграда с нежилищно предназначение, собственост на ищеца, която не е предмет на делбата, и
поради това делбеният имот не може да бъде предмет на възлагане в производството по съдебна
делба (в такъв смисъл са определение № 82 от 8.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3746/2021 г., II г. о.,
ГК и определение № 173 от 5.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2017 г., I г. о., ГК). Отделно от това
липсват и останалите предпоставки за възлагане, свързани с основанието, на което възниква
съсобствеността (наследяване, прекратяване на граждански брак).
Обстоятелствата, на които се позовава ищецът, за да обоснове право на възлагане, са
неотносими в производството по съдебна делба за ликвидиране на съсобствеността чрез възлагане.
Ищецът се е позовал на висяща процедура по чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС за изкупуване от негова страна
на идеалните части на ответника (Столична община) от УПИ VII – 1,2,3,20, част от който УПИ е
процесният ПИ с идентификатор 68134.**. От събраните писмени доказателства се установява, че
такава процедура е започнала, като с решение на Столичния общински съвет № 516 от 23.09.2010г.
(л.92 от делото) е дадено съгласие Столична община да продаде на съсобственика си В. В.
общинските 395,85/840 ид.ч. от УПИ VII – 1,2,3,20, целият с площ от 840 кв.м., намиращ се в гр.
София, район „В***“, по пазарна цена в размер на левовата равностойност на 650 000 евро без
ДДС, определена от лицензиран и независим оценител. Със същото решение на СОС е възложено
на кмета на Столична община да подготви заповед и да сключи договор за продажба на основание
чл.36, ал.3 ЗОбС. Посоченото решение на СОС е отменено по съдебен ред само в частта относно
определената оценка за изкупуване от страна на ищеца на идеалните части на ответника и
административната преписка е върната на СОС за ново произнасяне съобразно задължителните
указания на съда – с решение от 06.03.2012г. по адм.д. № 8001/2010г. на АССГ, потвърдено с
решение от 27.03.2013г. (л.83 и сл.). Към приключване на устните състезания е висяща
процедудата по чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС за изкупуване от ищеца на идеалните части на съсобствения с
ответника УПИ, част от който е процесният ПИ, като в определение № 6223/23.06.2022г. на ВАС по
адм.д. № 5380/2022г. (л.94) се съдържат данни, че СОС не е взел решение за определяне на нова
цена на изкупуваните общински идеални части от УПИ.
Процедурата по чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС е способ за доброволно прекратяване на съсобствеността
върху имоти между общината и физически лица или юридически лица, като в тази процедура се
предпоставя от произнасяне на административен орган – общински съвет, който взема решение за
изкупуване и определя цената за изкупуването по нормативно установен ред (чл.36, ал.1 и чл.41,
ал.2 ЗОбС). Доброволното прекратяване на съсобствеността по посочения ред се финализира чрез
издаване на заповед на кмета на общината въз основа на решението на общинския съвет и
сключване на договор (чл.36, ал.3 ЗОбС). В конкретния случай договор не е бил сключен между
ищеца и ответника за прекратяване на съществуващата между тях съсобственост върху УПИ VII –
1,2,3,20, целият с площ от 840 кв.м., част от който е процесният ПИ (с предишен планоснимачен
номер 1). Пречка за това е обстоятелството, че не е разрешен с окончателен влязъл в сила акт
(решение на СОС) въпросът за размера на продажната цена на общинските идеални части, за които
СОС е дал съгласие за изкупуването им от ищеца, след отмяна по съдебен ред на решението на
СОС в частта за цената и липса на определена от СОС нова оценка на имота след връщане на
административната преписка с решението на АССГ.
Посочените обстоятелства не могат да обосноват право процесният имот да бъде възложен на
ищеца, защото процедурата за изкупуване по чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС е неотносима към
производството по съдебна делба. Производството по съдебна делба има за цел принудително
прекратяване на съсобствеността, докато процедурата за прекратяване на съсобствеността между
общината и физически лица по ЗОбС приключва със сключване на договор за продажба, т.е.
2
изисква съгласие и на двете страни. При предприетия по настоящото производство ред за защита –
принудително прекратяване на съсобствеността чрез иницииране на производство по съдебна делба
възлагането на имота (независимо от съгласието на другия съделител) се извършва само в
предвидените по ГПК случаи (чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК). Недопустимо е смесването на два различни
по естеството си способа за ликвидиране на съобствеността – чрез съдебна делба (принудително
прекратяване на съсобствеността) и чрез договор за продажба, който в случая поради общинското
участие в съсобствеността задължително се предшества от административна процедура. При това
след като възлагането като способ за прекратяване на съсобствеността върху процесния имот
представлява форма на принудителна продажба (правна възможност за принудително изкупуване
на идеалните части на другия съделител), то се подчинява на специални правила, предвидени в
ГПК (чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК), като позоваване на други способи за прекратяване на
съсобствеността по ЗОбС – чрез договор, са неотносими. От това следва, че решението на СОС по
чл.36, ал.1, т.2 ЗОбС не е обвързващо за настоящия съд в производството по съдебна делба. Същото
сочи само на започнала и нефинализирана процедура по изкупуване от ищеца на идеалните части
от ответника – Столична община от процесния имот, т.е. сочи на непрекратена съсобственост чрез
сключване на договор за продажба при спазване на съответния ред. Предвид изложеното
възлагателната претенция на ищеца е неоснователна.
По отношение на въпроса за поделяемостта на имота съдът намира, че същият неподеляем. В
такъв смисъл са изводите на вещите лица по първите две изслушани заключения по съдебно –
технически експертизи - на в.л. А. Р. и в.л. Д. Б., които се кредитират от съда в частта относно
направените констатации за неподеляемост на процесния имот. Както се посочи по - горе,
процесният имот е ПИ с идентификатор 68134.** с площ 225 кв.м. (стар имот с планоснимачен
номер № 1, кв.24, м. „***) и попада в УПИ VII – 1,2,3,20 от квартал 244 по плана на гр. София
местност „З***“, целият с площ от 841,71 кв.м. От изслушаното в първа фаза на делбата
заключение се установява, че за процесния поземлен имот няма приложен регулационен план.
Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване,
свободно или свързано в два имота, в градовете следва да се спазват следните размери : най-малко
14 м лице и 300 кв. м повърхност. При делба на поземлените имоти реално обособените части не
могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал.1 на чл.19 ЗУТ, намалени най-
много с 1/5 – чл.19, ал.4 ЗУТ. Нормата на чл.201, ал.2 ЗУТ гласи, че урегулираните поземлени
имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече
части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на
разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под
минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот
характер и начин на застрояване. При прилагане на посочените норми се установява, че процесният
поземлен имот с площ от 225 кв.м. не може да бъде реално обособен на две части при спазване на
изискванията за минимална повърхност предвид нормата на чл.19, ал.1, т.1, вкл. и при приложение
на чл.19, ал.4 ЗУТ и поради това е неподеляем съгласно чл.201, ал.2 ЗУТ. В случая не намира
приложение изключението по чл.19, ал.5 ЗУТ, която норма гласи, че при урегулиране на поземлени
имоти в квартали за средно и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече
от два имота, за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване размерите
на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал.1 на
чл.19 ЗУТ. Становище за неподеляемост на имота е застъпено и в писмо от главния архитект на
Столична община – Здравко Здравков, по заявление вх. № САГ24 – ДР00-1689/24.06.2024г. (л.153
от делото), в което е посочено, че нормата на чл.19, ал.5 ЗУТ допуска по целесъобразност
обособяване на УПИ с намалени размери, но в конкретния случай действащият застроителен план
не допуска и не налага такова обособяване на УПИ с намалени размери, напротив предвиденото в
действащия план основно застрояване изисквало процесният поземлен имот да остане неподеляем.
Отделно от това е посочено, че нормата на чл.19, ал.5 ЗУТ не намира приложение при делба. Това
становище на главния архитект на СО съдът намира за съответстващо на закона.
Предвид горното при неоснователност на възлагателната претенция и установената
неподеляемост на единствения делбен имот последният следва да бъде изнесен на публична продан
на основание чл.348 ГПК. Недопустимост на публичната продан на процесния имот не следва от
нормата на чл.46, ал.1 от Наредбата за общинската собственост, която гласи, че продажбата на
3
общински имот, представляващ урегулиран поземлен имот или поземлен имот в урбанизираната
територия на СО, върху който физически или юридически лица притежават законно построена
сграда, се извършва от кмета на общината, без решение на СОС и без търг или конкурс. Посочената
норма урежда способ за доброволно прекратяване на съсобствеността – чрез сключване на договор
за продажба, като специалната хипотеза (наличие на законно построена сграда, собственост на
физическо или юридическо лице) изключва общия принцип за продажба на общински имоти чрез
търг или публично оповестен конкурс съгласно чл.45, ал.1 от същата наредба. В случая обаче, както
се посочи, по – горе съдебната делба като принудителен ред за прекратяване на съсобствеността се
подчинява на правилата по ГПК и при това други процедури за прекратяване на съсобствеността,
които се финализират с договор, т.е. изискват съгласие на страните, са неприложими. Публичната
продан не представлява „търг“ по смисъла на чл.46, ал.1 от Наредбата за общинската собственост,
защото се касае за различен по естеството си ред за прекратяване съсобствеността – принудителен
ред (съдебна делба) за разлика от доброволно прекратяване на съсобствеността (договор за
продажба).
По дължимата държавна такса:
Съделителите дължат държавна такса в делбеното производство в размер на 4% от пазарната
стойност на имота съразмерно на квотите им в съсобствеността – чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Относно определяне на средна пазарна
цена на имота по делото са изслушани три заключения на вещи лица. На основание чл.202 ГПК
съдът кредитира последното изслушано заключение по съдебно – оценителна експертиза,
изготвено от С. К., тъй като същата е проверила значителни на брой пазарни аналози по
действително сключени сделки с имоти, чийто характеристики в най- пълна степен се доближават
до процесния имот, вкл. е взето предвид и застрояването в имота, като пазарните аналози отразяват
сделки на свободния пазар (без да се ползват аналози при продажба на идеални части от недвижим
имот – общинска собственост, по специалния ред по ЗОбС и особени правила за формиране на
продажната цена). Според заключението на вещото лице С. К. и предвид направената от нея
корекция на средната пазарна цена в открито съдебно заседание при изключване поради
неотносимост на един от ползваните аналози е определена пазарна цена на имота в размер на
85103,70 лева. Стойността на притежаваните от ищеца идеални части от имота е 20637,65 лева и на
ответника – 64466,05 лева. При това ищецът следва да плати държавна такса в размер на 825,51
лева и ответникът – държавна такса в размер на 2578,64 лева.
По разноските :
Съгласно чл.355 ГПК и съобразно т.9 от Постановление на Пленума на ВС № 7 от 1973г.
разноските в делбеното производство, направени необходимост (когато са свързани с
ликвидирането на съсобствеността), остават за сметка на страните, а когато са по повод спорни
въпроси и по съединени искове по реда на чл.346 ГПК, разноски се възлагат по общите правила по
чл.78 ГПК.
Ищецът претендира разноски за платените депозити за вещи лица по съдебно – технически и
оценителни експертизи по въпросите за поделяемост и пазарна оценка. Двете повторни експертизи
са допуснати по искане на ищеца поради несъгласие с определената от първите две заключения
паразната цена на имота и пряко касаят възлагателната му претенция, защото имат отношение към
размера на евентуалното дължимо парично уравняване на дела на ответника. В случая
възлагателната претенция е неоснователна, а от друга страна разноските за експертиза за
поделяемост и пазарна оценка на имота, без изслушване на която не може да бъде решено делото
по извършването на делбата (вкл. и да се определи дължима държавна такса), са такива, направени
по необходимост – свързани с ликвидиране на съсобствеността, и остават за сметка на страната
така, както са направени. При това ищецът няма право на разноски. По същите съображения на
ответника също не се следват разноски. В обобщение, страните не си дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК допуснатия до делба с
решение от 05.06.2023г. по гр.д. № 52405/2021г. на СРС, 64 – ти състав ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД – 18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес : гр. София, район „В***, с
площ от 225 кв.м., номер по предходен план 1, кв.244, парцел VII – част, при съседни имоти с
идентификатори : 68134.304.289, 68134.304.285, 68134.304.287 и 68134.304.302.
След извършване на публичната продан получената сума следва да се разпредели между
съделителите, както следва:
1/ В. Х. В., ЕГН **********, адрес : гр. София, район „К*** – 97/400 части и
2/ Столична община, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Московска“ № 33 – 303/400 части.
ОСЪЖДА В. Х. В., ЕГН **********, адрес : гр. София, район „К*** да плати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 825,51 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА Столична община, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Московска“ № 33 да плати по сметка на Софийския районен съд
сумата от 2578,64 лева - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5