№ 242
гр. Шумен, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Г.
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Г. Административно
наказателно дело № 20243630200431 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-2400004/05.02.2024 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.3 от КТ на “ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, с ЕИК204245305, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя Тедески” №16, представлявано от С.Й.П.,
с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си
за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.
За тях се явява упълномощен представител, като поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоначално на 30.11.2023 год. в 11.20 часа, а впоследствие и на 18.12.2023 год.
била извършена проверка на „ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, с ЕИК204245305 от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен по спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни условия на труд при извършване на СМР,
изпълнявани в гр.Шумен, ул.“Жечко Спиридонов“ №4 на строежа „Център за спешна
медицинска помощ /ЦСМП/-вътрешно преустройство и промяна на предназначението на
част от съществуваща сграда /Дом за медико-социални грижи за деца-гр.Шумен/ в ЦСМП, с
навес за линейки, дизел генератор и паркинг – кв.580 с възложител Министерство на
здравеопазването; Строител „Ир строй Груп“ ДЗЗД, гр.Варна, РС №195/14.09.2018 год.,
ПОСП от 06.07.2023 год. от екип на „ЕВРО СТРОИТЕЛ 1“ ЕООД, гр.Варна. Към момента на
първата проверката лицето С. Е. А., с ЕГН********** се намирало на обекта, като
извършвало дейности по шпакловане на стени. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от
същото били взети писмени обяснения, в които посочило, че работи на обекта, като
изпълнява дейността шпакловане, че на 30.11.2023 год. работи с работно време от 08.00 до
17.00 часа и че има уговорка с работодателя да му заплаща възнаграждение в размер на 1000
лева плюс бонуси. На 08.12.2023 год. били снети писмени обяснения на основание чл.402,
ал.1, т.2 от КТ от лицето В. И. Целева – счетоводител на дружеството-жалбоподател, в които
последната е изложила, че трудови договори с изрично посочени трима работещи в
дружеството лице, между които и лицето С. Е. А. са били подписани от лицата на 30.11.2023
год. сутринта, преди да се явят на работното си место в гр.Шумен.
По делото е представено копие на трудов договор №193/30.11.2023 год., от който се
установява, че същият е бил сключен между „ЕВРО СТРОИТЕЛ 1“ ЕООД, гр.Варна и С. Е.
А., с ЕГН**********, като в договора изрично е посочено, че същият се сключва на
30.11.2023 год. за 8-часов работен ден и че работникът се задължава да постъпи на работа на
30.11.2023 год., че е постъпил на работа на 30.11.2023 год. и че на същата дата са му връчени
екземпляр от трудов договор, копие на удостоверение по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТДЗ
на НАП и длъжностна характеристика. Видно от представената като писмено доказателство
по делото Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ трудовият
договор с лицето С. Е. А., с ЕГН********** е бил регистриран в НАП чрез изпратено
уведомление на 30.11.2023 год., в 11.57 часа. Било установено, че към момента на
постъпване на работа на лицето не е било връчено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от
КТ, заверено от ТП на НАП в гр.Шумен. Резултатите от проверката били обективирани в
Протокол за извършена проверка №ПР2345955 от 04.01.2024 год. За констатираното
нарушение на 04.01.2024 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение
№27-2400004, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
2
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на упълномощен представител и
подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие дружеството-жалбоподател се е
възползвало от законното си право и е депозирало допълнителни възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които е изложило, че от изложената в акта фактическа обстановка не
са успели да разберат какво нарушение се твърди, че е извършило дружеството. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка и депозираното възаржение е издадено наказателно №27-2400004/05.02.2024 год.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416,
ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, с ЕИК204245305,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя Тедески” №16,
представлявано от С.Й.П., с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. и на
свидетелите С. Г. Т., С. Е. А. и В. И. Ж., както и от присъединените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. и С.
Г. Т., доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверката на дружеството,
като пряко са възприели фактите за които свидетелстват и най-вече факта, че посоченото по-
горе лице се е намирало на обекта в момента на проверката. В същото време показанията й
са последователни, непредубедени и кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетелите С. Е. А. и В. И. Ж. съдът намира, че
същите също следва да бъдат кредитирани изцяло. Показанията на двамата свидетели
кореспондират помежду си и въпреки, че противоречат на информацията, изложена от
лицето В. Ж. по време на извършване на проверката на 08.12.2023 год. в снети от същата
писмени обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, се подкрепят от останалия събран в
хода на съдебното производство доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ /в сила към датата на констатиране на
нарушението и към настоящия момент/ работодателят е длъжен да предостави на работника
или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата
на ал.2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави посочените документи.
От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Я. и Т. се
3
установява по безспорен начин, че в деня на проверката 30.11.2023 год., лицето С. Е. А. е
работило в обекта на длъжност „шпакловчик“. От дадените от лицето обяснения на
основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ става ясно, че е на работа от посочения ден с работно време
от 08.00 часа до 17.00 часа, с договорено трудово възнаграждение в размер на 1000 лева
плюс бонуси. В същото време на лицето не е било връчено уведомлението за сключения
трудов договор, въпреки че към момента на извършване на проверката работния ден е бил
започнал.
Съдът намира, че от материалите по делото не може да се направи категоричен извод
относно точния час на сключване на трудовия договор между работника и дружеството-
работодател. В този смисъл от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите С. Е. А. и В. И. Ж. се установява, че трудовият
договор не е бил сключен към момента на извършване на проверката.
Независимо от изложеното обаче съдът намира, че от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че по време на проверката лицето е престирало работната си
сила с конкретно и ясно определено работно време, при ясно посочено трудово
възнаграждение. В същото време видно от книгата за инструктаж на същата дата на лицето е
бил проведен начален инструктаж. С оглед на изложеното се налага извода, че между
работника от една страна и работодателя от друга е възникнало трудово правоотношение,
поради което работодателят не е имал право да допусна до работа работника, без да му
връчи екземпляр от уведомлението до НАП.
Не се спори между страните по делото, че такова не е било връчено на работника към
датата на извършване на проверката – 30.11.2023 год., когато лицето вече е изпълнявало
трудовите си функции и преди допускането му до работа.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа лицето С. Е. А., с ЕГН**********, без да му е предоставил копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, действително е осъществил от обективна и субективна
страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ нарушение. За това нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда
административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до 15000 лева за
работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай, именно жалбоподателя се
явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно “ЕВРО
СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, с ЕИК204245305 е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение.
В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, като е наложил наказание в размер на минимума, предвиден
в закона, съобразявайки факта, че нарушението е извършено за първи път.
Съдът не кредитира изложеното от страна на дружеството-жалбоподател в съдебно
заседание твърдение, че липсва осъществен състав на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ,
доколкото към датата на констатиране на нарушението, респективно на извършване на
4
проверката между страните е нямало сключен трудов договор. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че както бе посочено и по-горе от събраните в хода на съдебното
производство доказателства не може да бъде установено с точност в колко часа на
30.11.2023 год. е бил сключен трудовия договор между страните, респективно, че същият е
бил сключен към момента на извършване на проверката. Независимо от изложеното обаче
съдът намира, че липсата на сключен трудов договор представлява друго административно
нарушение, с оглед задължението, визирано в разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, за което на
дружеството не е било наложено наказание и не може да черпи права от това свое
неправомерно поведение, обосновавайки липсата на подадено уведомление с липсата на
сключен трудов договор.
Доколкото по изложените по-горе причини съдът намира, че към момента на
извършване на проверката, респективно към момента на допускане на работника до работа,
между страните е било възникнало трудово правоотношение, то за работодателя е
възникнало и задължението да предостави на работника и то преди допускането му до
работа на екземпляр от сключен трудов договор и уведомление до НАП. При преценка на
съставомерността на нарушението съдът съобрази и приетата законодателна промяна с ДВ
бр.85 от 2023 год., в сила от 01.06.2025 год., съгласно която след промяната разпоредбите на
чл.62, ал.3 от КТ и чл.63, ал.2 от КТ предвиждат задължение за работодателя в предвидения
в закона срок от сключването или изменението на трудовия договор, респективно от
неговото прекратяване да бъдат вписани данните в регистъра на заетостта, като
работодателят е длъжен преди да допусне работника до работа да му предостави копие от
вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
От изложеното се налага извода, че целта на вписването е да бъдат максимално
охранени интересите на работника, като не се допуска същият да полага труд, без същият да
бъде отчетен в съответните регистри, като трудов, респективно осигурителен стаж, без да
бъдат охранени неговите здравно-осигурителни и трудови права.
Следователно независимо от обстоятелството, че не може с точност да бъде
установен факта, дали към момента на проверката между страните вече е имало сключен
между тях трудов договор, с оглед извода, че работникът вече е престирал работната си сила,
респективно, че е бил допуснат до работа и е било възникнало трудово правоотношение
между тях, то за работодателя е възникнало и задължението да му предостави копие от
съответното уведомление до НАП. Както бе-посочено и по-горе несключването на трудов
договор представлява друго административно нарушение и работодателят не може да черпи
права от това свое неправомерно поведение, обосновавайки липсата на подадено
уведомление с липсата на сключен трудов договор.
Съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство,
изразяващи се в неправилно установена фактическа обстановка и непълнота на
5
доказателствата. В този смисъл съдът след цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление намира, че същото е ясно, съдържа подробно изложение на установената
фактическа обстановка и на доказателствата, въз основа на които органът е приел за
установена именно описаната фактическа обстановка. Както акта за установяване на
административно нарушение, така също и обжалваното наказателно постановление са ясни
и въз основа на отразените в тях факти и обстоятелства дружеството е могло да разбере
какво нарушение се твърди, че е извършило, кога го е извършило, въз основа на какви
доказателства, поради което правото му на защита не е било нарушено.
Съдът не кредитира и твърдението, изложено в жалбата, че административно-
наказващият орган не е обсъдил и съобразил депозиранато от страна на дружеството
възражение в срока по чл.44 от ЗАНН. Видно от текста на самото наказателно
постановление в същото е посочено, че от страна на дружество е било депозирано писмено
възражение с вх.№24002366/10.01.2024 год., по което е било извършена допълнителна
преценка и същото е счетено за неоснователно.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай, въпреки, че
нарушението е било отстранено непосредствено след неговото констатиране в същия
работен ден, е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ. Съгласно посочената
разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лева. В същото време
в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да бъдат
квалифицирани като „маловажни” нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
2 от КТ. В настоящия случай дружеството-жалбоподател е санкционирано, именно за
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на
„маловажните нарушения”, поради което настоящия състав намира, че разпоредбата на
чл.415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е било
отстранено и независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици за лицето.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В
настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на дружеството-нарушител,
обстоятелството, че същото не е инцидентна проява в неговата дейност, доколкото видно от
приложения по делото Протокол за извършена проверка №ПР2345955 от 04.01.2024 год. по
време на проверката на дружеството са констатирани множество нарушения, които въпреки,
че не са предмет на настоящото производство доказват, че нарушението не е инцидентна
проява в дейността на дружеството. А с оглед на изложеното същото не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този род, поради
което същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на
6
изложеното и поради същите правни съображения съдът намира, че не са налице условията
деянието да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нито пък
като „малозначително“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е било изменено,
намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-2400004/05.02.2024 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, с ЕИК204245305, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя Тедески” №16,
представлявано от С.Й.П., с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА “ЕВРО СТРОИТЕЛ 1” ЕООД, с ЕИК204245305, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя Тедески” №16, представлявано от С.Й.П., с
ЕГН********** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80
/осемдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7