Решение по адм. дело №557/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на П. В. И. от гр. Плевен, представляван от адв. Н. Н. от АК – Плевен, с която е предявен иск против ОД на МВР- гр.Плевен, [улица] правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена 30 000 /тридесет хиляди/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.05.2024 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца от ответника неимуществени вреди вследствие на отменената като незаконосъобразна Заповед за ПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен с Решение № 2095/12.06.2024 г. по адм. д. № 502/2023 г. на АС – Плевен, влязло в сила на 12.06.2024 г.

В исковата молба се излагат доводи, че по отношение на ищеца е съставен АУАН № 776935/03.05.2023 г. от ОД на МВР, Сектор „ПП“-Плевен, за управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози - нарушение на чл.5, ал.3,т.1, предл.2 от ЗДвП. На същата дата е издадена и Заповед за ПАМ № 23-0938-000259 по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и две регистрационни табели с номер [рег. номер]. Със ЗПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023 г. по чл.141, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на И. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С Решение № 2095/12.06.2024 г. по адм. д. № 502/2023 г., състав на АС-Плевен отменил като незаконосъобразна ЗПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която на П. И. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Решението е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 12.06.2024 г.

Сочи се, че в периода от 03.05.2023 г. до 12.06.2024 г.ищецът е бил лишен от възможността да управлява МПС по силата на Заповед за ПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023г. на началник Сектор“ПП“ при ОД на МВР- Плевен, а управлявания от него лек автомобил е бил с прекратена регистрация за периода от 03.05.2023 г. до 03.11.2023 г.

Твърди се, че П. И. е баща на малолетното дете Л. П. И. и след отнемане на свидетелството му за управление майката на детето Б. Б. Д. е предявила иск срещу него с правно основание чл.127 от СК, чл.149 от СК, чл.127а от СК и чл.127а, ал.4 от СК, във връзка с което е образувано гражданско дело № 126/2024 г. по описа на ПРС. В исковата молба като аргумент за определяне кой от двамата родители да упражнява родителските права, жената, с която П. В. И. е живеел на съпружески начала, е аргументирала претенцията си с обстоятелството, че ищецът през м.май 2023 г. е взел детето за свиждане, но е установено, че е шофирал след употреба на наркотични вещества, като в автомобила е било и детето им. Вследствие на това е задържан, отнето е свидетелството му за управление и автомобилът е спрян от движение. Според ищцата тези обстоятелства го правят опасен за детето им.

В исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето производство, се излагат доводи, че при извършената проверка на 03.05.2023 г. в автомобила на П. И. е било неговото дете Л. П. И., което е възприело задържането на ищеца, при което са му поставени белезници от служителите на МВР, както и извършеното претърсване на автомобила. Твърди се, че единият от проверяващите полицаи на висок глас е заявил на ищеца: „Не те ли е срам да возиш дете след употреба на наркотици“.

Твърди се, че този случай е станал достояние на много хора, вкл. бизнес партньори на П. И., след като е бил оповестен в интернет платформата „Забелязано в Плевен“.

Сочи се, че лишаването от право да управлява МПС и огласяването на случая са променили изцяло живота на П. И. в периода от отнемането на свидетелството за правоуправление до изготвяне на Протокола за извършена експертиза № 24/ТКХ-98/01.04.2024 г. на Центъра за експертни криминалистични изследвания при Национален институт по криминалистика при МВР, с който категорично е установено, че „в изследваните два броя вакуумни епруветки с кръв и един контейнер с урина, предоставена от лицето П. В. И., не е установено наличие на амфетамини, нито други упойващи лекарствени средства и наркотични вещества“. Излагат се твърдения, че в периода на исковата претенция И. преустановил упражнявания от него бизнес с кафе автомати, поради невъзможността да ги обслужва и зарежда. В този период е търпял укори от страна на майката на детето му, че е наркоман и не може да му се има доверие. Голяма част от познатите му се отдръпнали от него, ограничили контактите си и имали негативно отношение във връзка с неговото поведение. В този период ищецът изпитвал тревога и безпокойство заради неизвестността какъв ще е резултатът от взетата проба, въпреки увереността си, че не е употребявал наркотици. В този период изцяло е разчитал на своите родители за издръжката си, тъй като поради отнетото свидетелство за управление не е могъл да продължи с бизнеса, от който дълги години е получавал своите доходи. През този период е загубил и основни локации, на които са били разположени притежаваните от него кафе автомати. Струпването на толкова много неблагоприятни фактори са довели до ежедневно безпокойство, множество безсънни нощи, наранен авторитет и пълна финансова зависимост от неговите родители.

Наред с горното се сочи, че дори след издаване на Протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-98/01.04.2024 г. на Център за експертни криминалистични изследвания при ПИК при МВР, при посещение в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен за да му бъде върнато свидетелството за управление, служителка му е поставила условие преди това да заплати стойността на извършената проба. За този случай са излъчени два телевизионни репортажа по Нова телевизия - на 14.05.2024 г. и 15.05.2024 г., във връзка с което и поради драстичното нарушение от страна на органите на полицията, свидетелството за управление му е върнато лично от Министъра на вътрешните работи на нарочно посещение в гр.Плевен, получило своето отразяване в медиите.

С оглед горното и във връзка с причинените неимуществени вреди се претендира присъждане на обезщетение в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

Направено е и искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Н. Н., който поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения и претендира деловодни разноски в размер на 3050 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса, за които представя списък по чл.80 ГПК.

Адвокат Н. представя писмена защита, в която излага съображения, че исковата претенция е доказана по основание от събраните гласни и писмени доказателства, повтарят се доводите от исковата молба във връзка с вида и характера на причинените неимуществени вреди и се сочи, че е налице причинно-следствена връзка между отменената ЗПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. По отношение на размера на обезщетението адв. Н. изразява становище, че същият се явява обоснован с оглед актуалните социално-икономически условия, претърпените вреди в личен и материален план от И., променили живота и бизнеса му за период от една година. Претендира присъждане на разноски по представдения списък.

Ответникът в производството се представлява от гл. юрк. Г. К., която оспорва предявения иск по основание и размер. Прави искане за отхвърляне изцяло на предявения иск и алтернативно излага съображения за завишен размер на претендираното обезщетение.

В представени писмени бележки оспорва исковата претенция по основание и по размер, прави искане за нейното отхвърляне и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Излага съображения, че в хода на съдебното следствие ищецът не е доказал твърдените от него с исковата молба обстоятелства. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на отмяната на административния акт, т.е вредоносният резултат не се презумира. За да бъде уважен искът за вреди, следва безспорно да е доказана причинно - следствената връзка между отменената ЗПАМ и настъпилите за ищеца вреди. В конкретния случай, въз основа на отчетения положителен резултат за употреба на наркотични вещества, полицейските органи са действали при обвързана компетентност, доколкото законът не дава възможност за индивидуална преценка дали на нарушителя да бъде съставен АУАН, респективно дали да му бъде наложена ПАМ. Последващите действия на полицейските органи (след отчетена положителна проба за наркотични вещества при водач на МПС) са строго и формално определени в закона: След надлежно извършена проверка с техническо средство е получен резултат за употреба на амфетамин, което вещество се класифицира като наркотично на основание чл. 3. ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, вр. чл. 3. т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Изложеното представлява надлежен законен повод за издаване на ЗПАМ. Съгласно задължението по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, след като извършеният тест е отчел наличие на наркотични вещества, полицейският орган е съпроводил лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Съгласно чл. 20 от Наредбата взетите проби са изпратени за изследване в специализираната химико-токсикологична лаборатория на НИК- МВР. След установеното с полеви тест административно нарушение на водача нарушение на чл. 5. ал. 1. т. 1. предл.2 от ЗДВП с надлежен АУАН, подписан от него без възражения, по отношение на ищеца са приложени принудителни административни мерки - отнемане на свидетелството за управление, която ПАМ е постановена на основание чл. 171. т. 1.6. "б. " от ЗДвП с оглед задължението на полицейските органи да предприемат действия за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като заповедта за налагането и е влязла в сила без да е била обжалвана от ищеца. Заключението от химикотоксикологичното изследване, извършено в специализираната лаборатория на НИК-МВР, установяващо липса на наркотични вещества, е получено едва в хода на съдебното производство по обжалване на ЗПАМ. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство е получено в ОД на МВР-Плевен на 11.04.2024 г., а СУМПС е върнато на водача на 14.05.2024 г.

Сочи се, че до запознаване от административния орган с Протокол за извършената експертиза № 24/ТКХ-98 от 01.04.2024 г. чрез постъпилото в ОД на МВР-Плевен постановление за прекратяване на досъдебно производство, за административния орган не е била налице правна възможност да оттегли ЗПАМ и да върне СУМПС на водача П. И..

Излагат се доводи, че отмяната на ЗПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023 г. като незаконосъобразна не презумира незаконосъобразност на самата полицейска проверка, предшествала нейното издаване. Полицейската проверка е била извършена от материално и териториално компетентни полицейски служители, съобразно предоставените им законови функции. Като основна структура на МВР, съгласно чл. 37. ал. 1 от ЗМВР. ОД на МВР-Плевен осъществява и дейностите по чл. 6. ал. 1. т. 7 от ЗМВР ( контролна). Съгл. чл. 30 ал. 1. т. 2 и 5 от ЗМВР контролна дейност се осъществява от органите па МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място: проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на водачите на моторни превозни средства.

Процесуалният представител на ответника освен това твърди, че по делото не са доказани твърденията на ищеца, че именно отнемането на СУМПС е причина за завеждането на иск от Б. Б. Д. за постановяване на привременни мерки по отношение на малолетното им дете. Исковата молба пред ПлРС е заведена на 10.01.2024 г. - повече от осем месеца след отнемането на СУМПС, като от същата молба е видно, че отношенията на двамата родители са влошени от 2019 г., а от средата на 2021 г. те не живеят заедно. Освен това от изложението в същата са видни изразени съмнения от страна на ищцата, че П. И. е употребявал и преди процесния случай, както и че продължава да употребява наркотици. Б. Д. e посочила освен това, че И. е агресивен към нея и й е отправял заплахи.

Гл. юрк. К. твърди, че от разпита на бащата на П. И. се устаноява, че търговската дейност, с която обичайно се е издържал П. И. не е била преустановена през времето, в което е той е бил без СУМПС и обслужването на вендинг машините се е осъществявало именно от този свидетел. Сочи, че по делото не са представени никакви доказателства за преустановяване / затваряне на обекти- вендинг машини през този период, както и такива за намалени доходи на ищеца. Твърди, че не са налице и доказателства полицейската проверка и отнемането на СУМПС на водача да са станали достояние на трети лица, както и във връзка с твърдяната от ищеца промяна на отношението от познати, близки или роднини. Решението малолетното дете да бъде свидетел на цялата проверка било на бащата, тъй като от разпита на свидетеля А. С. е видно, че е имало възможност детето да бъде отведено от мястото на проверката много по- рано. Сочи се, че СУМПС на ищеца е върнато незабавно след разпореждане на министъра на вътрешните работи. Това разпореждане и фактическото връщане на СУМПC са станали публично достояние, тъй като г-н П. И. е сезирал медиите. В тази връзка, според процесуалния представител на ответника, може да се приеме, че е налице публично извинение за причиненото на ищеца неудобство.

Излагат се доводи, че претендираното обезщетение от 30 000 лв. е сериозно завишено като размер, не съответства на причинената вреда, поради което е направено искане да бъде спазен принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, тъй като в конкретния случай периодът, в който ищецът е останал без СУМПС е обичайният за този тип случаи, поради което и с оглед обстоятелството, че в този период П. И. не е бил безработен и не е оставал без доходи, отчетеният „фалшиво положителен резултат" не се е отразил негативно върху социалната му сфера. Ето защо процесуалният представител на ответника счита, че ищецът не е доказал за него да е настъпило притеснение, по- голямо от обичайното за този тип правоотношения.

В заключение е направено искане да бъде отхвърлена като неоснователна исковата претенция. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 200 лв.

По отношение на претендираните от ищеца разноски се излага становище, че при уважаване на исковата претенция и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да се редуцира размера на същите съобразно уважената част от иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незоконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност в случая следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията или бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка. Счита, че от събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства се установява, че искът е частично основателен, тъй като е налице отменен незаконосъобразен акт, постановен от ОД на МВР – Плевен със съдебно решение на Административен съд –Плевен. Обаче реалната причина за забавяне на кръвната проба е по вина на друг орган, а не от ОД на МВР. Пробата е забавена повече от една година от Института по криминалистика и криминология, така че исковата претенция частично следва да бъде насочена към този друг орган. Ето защо прокурорът счита, че предявеният иск следва да бъде частично уважен.

След обсъждане на заявените от ищеца фактически твърдения и анализ на събраните писмени и гласни доказателства, административен съд – Плевен приема за установени следните релевантни факти:

Между страните не е налице спор, а и справките за нарушител, находящи се в изисканите и приложени към настоящето производство адм.д. № 502/2023 г. и адм.д. № 503/2023 г. по описа на АС – Плевен е видно, че ищецът е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) категория "В", „М“ и „АМ“ от 2022 г.

На 03.05.2025 г. ищецът управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК№ [рег. номер], в който автомобил пътували малолетният му син Л. И. и свидетелят А. С.. Около 22.11 ч. автомобилът бил спрян за проверка в с. Бохот, обл. Плевенска от служители на ОД МВР – Плевен, при която след извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "Драг тест 5000", уредът отчел наличие на амфетамин. За горното е съставен АУАН № 776935/03.05.2023 г., ищецът бил задържан за срок от 24 часа, при което му били поставени белезници. Служителите извършили претърсване на автомобила, при което не открили наличие на наркотични вещества. П. И. бил отведен за да даде кръвна проба, а приятелят му А. С. се обадил на брат си, който дошъл с автомобил, за да вземе него и детето на И. от с. Бохот и ги закарал до дома на свидетеля в с. Тученица, където детето останало да пренощува поради късния час, а на другия ден било предадено на майката.

На същата дата по отношение на ищеца са издадени Заповед за ПАМ № 23-0938-000259 по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и две регистрационни табели с номер [рег. номер]. Със ЗПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023 г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на И. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Ищецът дал кръвна проба съобразно издадения талон за изследване.

И. обжалвал посочените по-горе заповеди.

С Решение № 348/07.07.2023 г., постановено по адм.д. № 503/2023 г. Административен съд – Плевен отхвърлил като неоснователна подадената от И. жалба против Заповед за ПАМ № 23-0938-000259 по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП.

С Решение № 2095/12.06.2024 г. по адм. д. № 502/2023 г. Административен съд – Плевен отменил като незаконосъобразна ЗПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която на П. И. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Решението е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 12.06.2024 г.

Постановеното решение по адм. д №502/2023 г. на Административен съд – Плевен /приложено към настоящето производство/ се основава на представения по това дело Протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ – 98 от 01.04.2024 г. на Център за експертни криминалистични изследвания към НИК при МВР, от който е видно, че в изследваните два броя вакуумни епруветнки с кръв и един контейнер с урина, предоставени от П. В. И., не е установено наличие на амфетамини и други упойващи и лекарствени средства.

От горното е видно, че ищецът е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за периода от 03.05.2025 г. до 12.06.2025 г.

Ищецът твърди, че СУМПС не му е било върнато веднага след влизане в сила на Решението № 2095/12.06.2024 г. по адм. д. № 502/2023 г. Административен съд – Плевен, тъй като служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен му поискал да заплати преди това стойността на извършеното изследване на кръвта и урината му, което той не сторил.

От свидетелските показания на В. П. И. – баща на ищеца и тези на А. С. С. се установява, че ищецът се обърнал към репортер на Нова телевизия, която излъчила два репортажа за случая, в резултат на което СУМПС било върнато на ищеца по разпореждане на министъра на МВР.

Във върза с твърдените от ищеца негативни преживявания в резултат на горните обстоятелства, свързани с претендираното обезщетение за неимуществени вреди, свидетелят С. твърди, че по време на полицейската проверка служителите на ОД МВР – Плевен са се държали грубо, не са се съобразили с обстоятелството, че на място присъства малолетното дете на И., поставили му белезници пред него, проверката продължила много време и във времеви диапазон, в който детето отдавна е следвало да бъде в дома си и да спи. На следващия ден свидетелят присъствал като поемно лице на претърсване в дома на ищеца. Твърди, че случаят бил оповестен в интернет пространството, в плевенски групи, свързани във Фейсбук, което хвърлило сянка върху репутацията на И.. По отношение на бизнеса на ищеца с вендинг машини сочи, че отнемането на СУМПС е имало негативно отражения върху него, тъй като е довело до затруднения със зареждането им. Твърди, че случаят е имал и негативно отражение в личния му живот, защото майката на детето му, с която към този момент са били разделени, е завела дело за родителските права и се е позовала на случилото се за да го възпрепятства да вижда сина си.

От показанията на свидетеля В. П. И., баща на ищеца, се установява обстоятелството, че ищецът е имал бизнес в вендинг машини, като в резултат на това, че е бил лишен от право да управлява МПС този бизнес се е свид, тъй като е имало затруднения със зареждането на машините. Свидетелят твърди, че ищецът е преживял тежко случилото се, тъй катообстоятелството, че е отнето свидетелството му за управление заради употреба на наркотици е станало извесстно на техните близки, а жената, с която живеел на съпружески начала взела детето и отишла да живее при родителите си.

По делото е представена като писмено доказателство Искова молба от Б. Б. Д. от гр. Плевен против П. В. И., заведена в РС – Плевен на 10.01.2024 г., с която са предявени искове с правно основание чл.127 от СК, чл.149 от СК за издръжка за минал период; чл.127а от СК и чл.127а, ал.4 от СК. Направено е и особено искане по чл.127, ал.3 от СК за постановяване на привременни мерки по отношение на малолетното дете Л. П. И..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск е частично основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като съгласно ал. 2, исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Както ищецът, така и ответникът ОД на МВР - Плевен са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразен акт на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД на МВР – Плевен, който съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно:

1/. причинена вреда – имуществена или неимуществена;

2/. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност;

3/. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че с Решение № 2095/12.06.2024 г. по адм. д. № 502/2023 г. Административен съд – Плевен отменил като незаконосъобразна ЗПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която на П. И. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Решението е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 12.06.2024 г.

При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Следователно, дължима е преценка, установяват ли се от събраните доказателства, претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменените административни актове.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменените по съответния ред административни актове.

Следва да бъде съобразено, че терминът "вреди" е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните в настоящия процес неимуществени вреди следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства и психичните му преживявания.

Самият факт на незаконосъобразното отнемане на СУМПС неминуемо води до определен дискомфорт, неудобство, притеснения и съответно до претърпени неимуществени вреди.

Несъмнено в периода от 03.05.2023 г. /датата на съставяне на отменената заповед/ до 12.06.2024 г. /датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната й/ ищецът е преживял стрес и смущение, тревожност, понижена самооценка, чувство за срам, обида, потиснатост и необщителност, недоверие от страна на близки и роднини, установени със събраните гласни доказателства, както и от приложената по делото искова молба, от която е видно, че наред с другите си твърдения ищцата се позовава и на процесната проверка, в резултат на която е издадена ЗПАМ, за да обоснове претенциите си, свързани с упражняване на родителските права и привременните мерки по отношение на детето им.

Следва да се посочи, че негативни преживявания ищецът е имал и след влизане в сила на съдебното решение до фактическото връщане на СУМПС, но в исковата молба не е налице посочване на датата, на която се е случило фактическото връщане на свидетелството, нито пък от изложението в нея може да се направи извод, че се претендира обезщетение и за този период.

По отношение на изложените твърдения за свиване обема на бизнеса на ищеца с вендинг машини следва да се посочи, че това твърдение е свързано с причиняване на имуществени вреди, обезщетяване на които обаче не се претендира с исковата молба. Освен това не са представени каквито и да е било писмени доказателства, от които да се установи с колко машини е разполагат ищецът преди издаване на отменената заповед и с колко са намалели те след нейната отмяна, нито пък е доказана причинно-следствена връзка между отменената заповед за ПАМ и твърдяното намаляване на броя и печалбите от тези машини.

Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства.

От събраните гласни доказателства се установиха посочените обстоятелства. Доказаните неимуществени вреди са преки, тъй като са причинени от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред. Причинените вреди са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. От свидетелските показания са установени твърдяните неимуществени вреди – психологически страдания, дискомфорт засягането на достойнството на пострадалия и неговото добро име. Те са в пряка причинно-следствена връзка именно с отменената като незаконосъобразна заповед. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния административен акт се е отразил на увреденото лице.

При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде отчетен фактът, че ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е временна принудителна административна мярка с определен срок на действие – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В случая претърпените в следствие от нея неимуществени вреди е в периода на нейното действие – от 03.05.2023 г. до 12.06.2024 г., т.е. една година, един месец и девет дни.

С оглед горното съдът намира, че справедливото обезщетение за този период възлиза на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, като предявеният иск над тази сума до претендираното с исковата молба обезщетение от 30 000 лева се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца са дължат направените разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 355,83 лв. съобразно уважената част от исковата претенция.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в съответствие с изхода на спора – съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 26а от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено съобразно отхвърлената част от исковата молба възлиза на 88,33 лв.

По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 267,50 лева разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на П. В. И. от гр. Плевен, [улица], вх.А, ет.3, ап.5, [ЕГН], сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода от от 03.05.2023 г. до 12.06.2024 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна), причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт - ЗПАМ № 23-0938-000258/03.05.2023 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, отменен с Решение № 2095/12.06.2024 г. по адм. д. № 502/2023 г. Административен съд – Плевен, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 30 000 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на П. В. И. от гр. Плевен, [улица], вх.А, ет.3, ап.5, [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 267, 50 лв.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.