№ 2681
гр. Варна, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501507 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 41732/21.06.2022 г. от Ж. Т. Р., ЕГН
**********, с адрес: *************, срещу Определение № 6132 /08.06.2022 г., постановено
по ч.гр. дело № 996 / 2022 г.. на Варненски районен съд, 7 състав, с което е оставена без
уважение подадената от същата молба за изменение на постановеното по делото
определение No 5051 /11.05.2022 г.., в частта за разноските относно размера на присъденото
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
неоснователно е прието, че длъжникът по една заповед за изпълнение не прави разходи,
предизвикани от нуждата от правна защита, тъй като подава бланкетна молба по чл. 414 от
ГПК, а дейността на неговия процесуален представител не попада в приложното поле на
чл.7 ал. 7 от Наредба No 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди, че дейността на адвоката при защита на длъжника в заповедното
производство следва да се заплаща съобразно чл.7 ал.7 от Наредбата, като положеният от
адвоката труд в този случай, също съдържа пълна преценка относно актуалното
действително правно положение между страните. Сочи, че присъдените от съда разноски не
са справедлив размер, предвид положения от страна на процесуалния представител труд, а
размерът от 300лв. е справедлив и обоснован. Моли да бъде отменено обжалваното
определение и да бъде постановено ново, с което да бъде изменено решението в частта за
разноските. Претендира разноски и за настоящото производство.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че
жалбата е неоснователна. Твърди, че в Наредба No 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения липсва изричен текст, който да регламентира
1
възнаграждението на процесуалния представител на длъжника в производството по
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Доколкото за възражението не се изисква
обосновка, а и предвид характера на производството възможностите за защита на длъжника
са ограничени, присъденият размер от 50 лв. е справедлив и обоснован. Липсвали основания
за присъждане на сумата от 300 лв. Отделно сочи, че смисълът на чл.78 от ГПК бил да се
възстановят действително направените разходи, а в случая и искането на адв. Н. било за
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, за което липсвали и
доказателства, че лицето Ж.Р. е материално затруднено. Моли съда да остави жалбата без
уважение, както и да присъди разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Производството пред ВРС се е развило по заявление на „Сити кеш” ООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Ж. Т. Р., ЕГН
**********. С разпореждане на съда е издадена по така подаденото заявление заповед за
изпълнение № 481/31.01.2022 г.. Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане № 9800 от 22.03.2022 г.. съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иска си и да представи доказателства за същото съобразно
чл. 415 ГПК. Съобщението с тези указания е получено от него на 23.03.2022 г..
Едномесечният срок, в който искът по чл. 422 ГПК е следвало да бъде предявен е изтекъл на
26.04.2022 г.. На 26.04.2022 г.. заявителят е депозирал становище, с което е оспорил
дължимостта на адв. възнаграждение претендирано от длъжника за заповедното
производство, в евентуалност неговия размер. Тъй като в срока по чл. 415 ГПК изтекъл на
26.04.2022 г.. заявителят не е ангажирал доказателства за предявен иск, ВРС е приел, че са
налице предпоставките за служебно обезсилване на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и с определение No 5015 / 11.05.2022 г.. е обезсилил
Заповед за изпълнение № 481/31.01.2022 г.., издадена по ч.гр.д. № 996 по описа за 2022
г.одина на Варненски районен съд, 7 състав, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. С посоченото
определение „Сити кеш” ООД е осъдено да заплати на адв. П.Й. Н., рег. № ********** от
АК Варна с адрес на кантората гр. Варна, бул. Цар Освободител № 44, ет.4, офис 6, сумата
от 50лева, представляваща сторени в заповедното производство съдебно- деловодни
разноски за адв. възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
С молба от 27.05.2022 г.. длъжникът Ж.Р. е депозирала молба с правно основание чл.
248 от ГПК и искане за изменение на постановеното определение в частта за разноските,
като се присъди възнаграждение в размер на 300 лв. Със становище от 07.06.2022 г..,
заявителят е оспорил искането и моли съда да го остави без уважение.
С обжалваното определение No 6132 / 08.06.2022 г.. съдът е оставил без уважение
молбата за изменение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
2
Спорът се свежда до това по кой текст на Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения следва да се определи такова за депозиране на възражение по чл.
414 от ГПК. По този въпрос въззивният състав възприема, че при бланкетно възражение
следва да се присъди възнаграждение в размер, съобразен с посочения в чл. 6 т.5 от
Наредбата предвид утвърдения образец на възражение и очевидно по-скоро техническите
действия на процесуалния представител по депозиране на възражението по делото.
Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1
възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на самото
процесуално действие. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е
подал възражение в утвърдения образец като възражението е бланкетно. Посочването във
възражението, че се води исково производство за същото вземане, не променя
обстоятелството, че възражението е бланкетно. Отделно посоченото в него не е станало
причина за обезсилване на заповедта, а същата е обезсилена, тъй като кредиторът не е
предявил иска си в срока по ГПК. Ето защо и с оглед извършените от адвоката действия по
изготвяне на бланкетно възражение съдът намира, че по аналогия следва да намерят
приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от Наредба № 1 - възнаграждения за съвет,
справка и изготвяне на книжа, а именно по т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия
на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК. Съдът намира, че разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата - за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение
в случая се явява неприложима, доколкото подаването на възражението е само една от
възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, поради което и адвокатското
възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес. Предвид
гореизложеното съдът приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което
кредиторът дължи да репарира като сторени разходи на длъжника, следва да се определи при
съобразяване на разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо
обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, като основателно се цени
искането на насрещната страна за присъждане на разноски за ю.к. възнаграждение, които
съгласно чл.25а от НЗПП следва да се присъдят в размер на 50лв.
Предвид гореизложеното и съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6132 /08.06.2022 г., постановено по ч.гр. дело №
996 / 2022 г.. на Варненски районен съд, 7 състав, с което е оставена без уважение молбата
от Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: *************, с правно основание чл. 248 ал.1 от
3
ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото определение No 5051 /11.05.2022
г.., в частта му за разноските относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: *************, ДА ЗАПЛАТИ на
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ 29, ет.7, сумата от 50 лв. /петдесет лева/ за сторените разноски във въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4