РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII въззивен състав, в публичното заседание нa двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при
участието на секретаря Красимира Динева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Гюрова ВНЧД № 1633/2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител Е.Д.М., с вх. № 93186/17.09.2020 г., срещу определение от 26.08.2020 г., постановено по НЧХД № 4744/2020 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, с коeто e прекратено, на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, наказателното производство по НЧХД № 4744/2020 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, и подадената от Е.Д.М. частна тъжба, с вх. № 1017867/30.03.2020 г., е оставена без разглеждане.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Прави се искане определението на първостепенния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество.
Препис от жалбата е изпратен и връчен на лицето, срещу което е подадена тъжбата – С.Б.Т.. Не е постъпил писмен отговор.
В закрито заседание на 29.04.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.
Пред въззивния съд представителят на частния тъжител поддържа депозираната въззивна жалба, като излага съображения, че първостепенният съд не се е произнесъл по направеното от тъжителя искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, а вместо това е постановил процесното прекратително определение. Сочи, че прекратяването на наказателното производство от първоинстанционния съд поради неплащане на държавна такса от тъжителя за разглеждане на депозираната частна тъжба, представлява отказ от правосъдие. Поддържа и, че не е нарушено правото на защита на лицето, срещу което е насочена тъжбата, доколкото въпросът за заплащане на държавната такса не касае неговото правно положение по делото. С оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане по същество.
В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител Е.Д.М. релевира оплаквания, че доколкото първата инстанция не е взела отношение по направеното от жалбоподателя искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, то е било нарушено правото му на справедлив съдебен процес. По същество оспорва възприетия от районния съд извод, че са били налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по делото. В тази насока заявява, че СРС нито му е предоставил възможност да заплати въпросната държавна такса, нито пък му е дал указания да представи доказателства за невъзможността си да я внесе, като по този начин според жалбоподателя се е стигнало до забавяне на производството по делото, прекратяване на последното на дискриминационен принцип, както и до ограничаване правото му на достъп до съд. В обобщение моли атакуваният акт да бъде отменен, а делото върнато на първия съд за разглеждането му по същество.
В откритото съдебно заседание по решаване на делото, лицето, срещу което е насочена тъжбата - С.Б.Т., редовно уведомен, се явява лично и с пълномощника си – адв. У.. От последната се излагат доводи, че освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса е възможно само при наличие на изрично предвидени в закона предпоставки, каквито за наказателните дела от частен характер не са предвидени. Изразява се несъгласие с доводите на тъжителя, че обективната невъзможност за заплащане на държавна такса, поради липса на средства, представлява основание за освобождаване от внасянето й. В този смисъл се твърди, че в НПК не е предвидена възможност за освобождаване на тъжителя от държавна такса за разглеждане на тъжбата. В заключение излага, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, поради което наказателното производство по делото правилно и законосъобразно е било прекратено от съда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 319, ал. 1 НПК петнадесетдневен срок, от процесуално - легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на глава XXI от НПК. Предвид това, въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Производството по НЧХД № 4744/2020 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, е образувано по повод депозирана частна тъжба от Е.Д.М. срещу С.Б.Т. с искане последният да бъде признат за виновен в извършване на престъпления от частен характер, а именно обида и клевета по чл. 147, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК. В частната тъжба е направено искане тъжителят да бъде освободен от заплащането на държавна такса, поради липса на доходи, като е представена и декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 19.05.2020 г., постановено по НЧХД № 4744/2020 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, съдията-докладчик е констатирал, че частната тъжба не отговаря на изискванията, посочени в чл. 81, ал. 1 НПК, доколкото към нея не е представен документ за заплатена държавна такса по т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за подаване на тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер, в размер на 12 лв. По тези съображения на жалбоподателя е указано в 14-дневен срок от получаване на съобщението да бъде представено доказателство, удостоверяващо заплащането на държавна такса, в размер на 12 лв., по сметка на СРС. На тъжителя са указани и последиците в случай на неизпълнение на указанията на съда, а именно, че частната тъжба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Съобщението с указанията на съда е връчено лично на Е.Д.М., на 16.06.2020 г.
С определение от 26.08.2020 г., постановено по НЧХД № 4744/2020 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, предмет на обжалване в настоящото производство, съдията - докладчик е прекратил наказателното производство по делото, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, и е оставил без разглеждане подадената от Е.Д.М. частна тъжба.
За да постанови атакувания акт, първоинстанционният
съд е приел, че тъжбата, подадена от Е.Д.М. не отговаря на императивните изисквания на чл. 81,
ал. 1, изр. 2 НПК, тъй като към нея не е приложен документ за заплатена
държавна такса за депозираната частна тъжба. Съдията-докладчик е посочил, че с
разпореждане от 19.05.2020 г. е констатирано, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като към същата не е приложен документ
за внесена държавна такса от 12 лева, дължима по дела от частен характер, на
основание т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието, поради което и на частния тъжител е указано, в 14-дневен срок от
съобщението, да представи доказателство за платена държавна такса, в размер на
12 лева, по сметка на СРС. На тъжителя било и разяснено, че при неизпълнение на
указанията в срок, тъжбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото - прекратено. Мотивирал е още, че видно
от върнатия отрязък от призовка, указанията на съда са били съобщени на частния
тъжител Е.Д.М., на 16.06.2020 г., като в дадения 14-дневен срок, а и до датата
на постановяване на атакуваното определение, не са представени доказателства,
че е заплатена дължимата се държавна такса за разглеждане на подадената частна
тъжба. Предвид това, и доколкото даденият от съда за изпълнение на указания
срок, е изтекъл на 30.06.2020 г., районният съд е формирал извод, че и към
настоящия момент тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. В заключение
контролираният съд е изложил, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т.
1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1, изр. 2 НПК за прекратяване на
висящото пред него наказателно производство.
Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по см. на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като към тъжбата не е приложен документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса, в размер на 12 лв., за подадената тъжба. Съображенията за това са следните:
Основанието, залегнало в атакуваното определение, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 4744/2020 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, е невнасянето на държавна такса по т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Въззивният съд счита, че фактът на невнасянето на дължимата държавна такса за завеждане на дело от частен характер не може да ограничава правата на частния тъжител с незабавното прекратяване на делото, а съдът следва да му даде възможност за внасянето й или за представяне доказателства за това. В конкретния случай, указания за заплащане на държавна такса действително са били дадени от съда, като тъжителят не ги е изпълнил в предоставения за това срок, а и към настоящия момент. Независимо от това обаче, становището, което застъпва този въззивен състав е, че неизпълнението на това задължение на тъжителя не може да доведе автоматично до прекратяване на производството по делото, след като тъжбата е внесена в рамките на изискуемия от закона срок и при изискванията на чл. 81 НПК. Внасянето на държавната такса по наказателните дела от частен характер е правнотехнически въпрос, който не е свързан с преклудирането на процесуалните права на тъжителя, поради което и непредставянето на дължимата сума не може на самостоятелно основание да доведе до прекратяване на производството, след като са изпълнени останалите изисквания за образуване на делото. Подобно ограничение не се съдържа в закона и допълнителното му поставяне от съда съществено нарушава правата на частния тъжител по чл. 82 НПК /в този смисъл Решение № 211 от 29.04.2003 г. по н. д. № 53/2003 г., III н. о. на ВКС/.
Отделно от изложеното, невнесената сума за
държавна такса би могла да се възложи на тъжителя при постановяване на
окончателния съдебен акт, в случая на наличните основания за това.
С
оглед на горното неправилно и незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че
е налице основание за прекратяване на наказателното производство по см. на чл.
250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК.
Предвид
изложените съображения, въззивният съд намира, че жалбата на частния тъжител
следва да бъде уважена, а обжалваното определение
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 334, т. 1 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 26.08.2020 г., постановено по НЧХД № 4744/2020 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, с коeто e прекратено, на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, наказателното производство по НЧХД № 4744/2020 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, и подадената от Е.Д.М. частна тъжба, с вх. № 1017867/30.03.2020 г., е оставена без разглеждане.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд, НО, 107 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.