6
С решение № 5 от 03.04.2009 г., постановено по гр.д.№ 581/2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Сабахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова, и двамата от гр.Кърджали, срещу Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир, и двамата от гр.Кърджали, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир, че са собственици на следния недвижим имот – северозападна част от масивна жилищна сграда на един етаж с призем, обособена като самостоятелно жилище със застроена площ от 65 кв.м., състояща се в призема от три складови помещения, коридор и вътрешно стълбище за първия етаж, и на етажа – от три стаи, коридор и санитарен възел, ведно с отстъпено право на строеж с договор от 12.08.1986 г. върху ½ идеална част от държавна земя, представляваща УПИ Х в кв.2, с площ от 532 кв.м., находящ се в строителните граници на кв.”Горна Гледка” гр.Кърджали, при посочени граници., както и е отхвърлил искането да се отмени нотариален акт № 94/12.08.2005 г., том V, рег.№ 7374, нот.дело № 894/2005 г. за собственост на недвижим имот,придобит по давностно владение, на нотариус Калин Димитров. С решението си съдът е осъдил Сабахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова да заплатят солидарно на Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир сумата в размер на 600 лева,представляваща направени разноски. Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Сабахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова, които чрез своя процесуален представител го обжалват в срок. Считат, че решението на съда е необосновано и немотивирано. Поддържа се, че първият ответник бил упълномощен с пълномощно от първия ищец да стопанисва и управлява процесния имот, което не предполага владението му от ответниците. Твърди се също, че не била постигана уговорка за продажба на имота. Молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, като се признае за установено, че ищците са собственици на процесния имот и се отмени нотариален акт № 94, том V, рег.№ 7374, дело №894 от 12.08.2005 година на нотариус Калин Димитров. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир. В представена по делото молба от процесуалния им представител молят съда да потвърди обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо. По делото е предявен от Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова против Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир, че Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова са собственици на процесния недвижим имот, представляващ северозападната част от масивна жилищна сграда на един етаж с призем, обособена като самостоятелно жилище със застроена площ от 65 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху ½ идеална част от държавна земя, представляваща УПИ Х в кв.2, с площ от 532 кв.м., находящ се в строителните граници на кв.”Горна Гледка” гр.Кърджали, при посочени граници. Установява се по делото, че със заповед № РД-15-291/07.08.1986 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет на селищна система /ОНССС/ гр. Кърджали е отстъпено право на строеж на Илиян Ангелов Маринов и Събин Асенов Евтимов върху държавен парцел № Х, кв.2 по регулационния план на с.Горна Гледка от 532 кв.м., актуван за държавна собственост с акт № 6039/02.06.1986 г., за построяване на жилищна сграда с две жилища с разгъната застроена площ от 240 кв.м. Въз основа на цитираната заповед на 12.08.1986 г. е бил сключен договор за учредяване право на строеж върху държавна земя, между председателя на ОбНС гр. Кърджали и Илиян Ангелов Маринов и Събин Асенов Евтимов, с който на последните им е било учредено правото да построят в парцел № Х, кв.2 по регулационния план на с.Горна Гледка от 532 кв.м. една двуетажна жилищна сграда с две жилища с разгъната застроена площ от 240 кв.м. по утвърден архитектурен проект. С разрешение за строеж № 270/10.12.1986 г. на Илиян Ангелов Маринов е разрешено да построи жилищна сграда от 120 кв.м. в югоизточната част на парцел Х в кв.2 по плана на с.Горна Гледка, а на Събин Асенов Евтимов – жилищна сграда от 120 кв.м. в северозападната част на парцела, съгласно одобрени проекти от 04.12.1986 г. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 306/29.07.2008 г. на Община Кърджали се установява, че Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Събин Асенов Евтимов са имена на едно и също лице. Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 14.07.2008 г. на Община Кърджали, въззивниците Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова /ищци по делото/ са съпрузи ,сключили граждански брак на 30.01.1977 г. От удостоверение за родствени връзки № 597/23.10.2008 г. на Община Кърджали се установява също така, че ищецът Себахтин Алиосманов Мюмюнов и първия ответник Сунай Алиосман Бекир са братя, като техен баща е Алиосман Бекир Мехмедали. От удостоверения за идентичност на лице с различни имена - № 477/ 24.10.2008 г. и № 478/24.10.2008 г., и двете на Община Кърджали и удостоверение за граждански брак № 048277/23.06.1989 г. на кметство с.Горна гледка при ОбНС – Кърджали се установява, че въззиваемите Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир /ответници по предявения иск/ са съпрузи, сключили граждански брак на 23.06.1989 г. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 94/12.08.2005 г., том V, рег.№ 7374, н.дело № 894 от 2005 г. по описа на нотариус № 020, с район на действие Районен съд – Кърджали, въззиваемите Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир са признати за собственици на недвижим имот, представляващ северозападна част от масивна жилищна сграда на един етаж с призем, обособена като самостоятелно жилище със застроена площ от 65 кв.м., състояща се в призема от три складови помещения, коридор и вътрешно стълбище за първия етаж, и на етажа – от три стаи, коридор и санитарен възел, ведно с отстъпено право на строеж с договор от 12.08.1986 г. върху ½ идеална част от държавна земя, представляваща УПИ Х в кв.2, с площ от 532 кв.м., находящ се в строителните граници на кв.”Горна Гледка” гр.Кърджали, при посочени граници. В тази връзка от назначената по делото съдебно – техническа експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема от съда, се установява, че имота, построен въз основа на обсъдените по – горе – заповед № РД-15-291/07.08.1986 г., договор за учредяване право на строеж върху държавна земя от 12.08.1986 г., одобрен проект от 04.12.1986 г. и разрешение за строеж № 270/10.12.1986 г., е идентичен с имота, за който въззиваемите Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир са признати за собственици с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 94/12.08.2005 г., том V, рег.№ 7374, н.дело № 894 от 2005 г. по описа на нотариус № 020, с район на действие Районен съд – Кърджали. Не е спорно по делото, че първият ищец Себахтин Алиосманов Мюмюнов е упълномощил първия ответник Сунай Алиосман Бекир да стопанисва и управлява процесния имот, както и при нужда да го продава. Това се установява и от представеното по делото пълномощно, видно от което Събин Асенов Евтимов / Себахтин Алиосманов Мюмюнов/ е упълномощил Мартин Асенов Евтимов /Сунай Алиосман Бекир/ да стопанисва, управлява и да продава при нужда недвижимия имот, находящ се в землището на с.Горна Гледка, парцел Х, кв.2, двуетажна жилищна сграда. От разпитаните по делото свидетели Ердинч Ахмед /племенник на ищцата Сабрие Мюмюнова/, Алиосман Мехмедали /баща на Себахтин Мюмюнов и Сунай Бекир/ и Мохамед Йълмаз /баща на ответницата Ферхунда Бекир/ се установява, че процесната къща е била построена през 1988 г. От посочените свидетели, както и от разпитаните по делото свидетели Халил Мустафа, Юмер Юмер и Хайрие Ахмед /сестра на ищцата Сабрие Мюмюнова/ се установява също, че първоначално след построяването на къщата в нея живеели Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова, а след заминаването на последните в Република Турция в къщата са заживели ответниците Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир. В тази връзка самите ищци в исковата си молба твърдят, че в края на месец юни 1989 г. се изселили в Република Турция. По отношение на това обстоятелство свидетелите Ердинч Ахмед и Халил Мустафа твърдят, че Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова са заминали за Република Турция през 1989 г., а свидетелят Алиосман Мехмедали – че първоначално отишли в Република Турция заедно със сина им Себахтин Мюмюнов през 1989 г., като през 1990 г. се върнали, след което втори път Себахтин и жена му /ищците по делото/ отишли в Република Турция през 1991 г., като взели всичкия си багаж и казали, че повече няма да се връщат тук. Свидетелят Мохамед Йълмаз твърди, че ищецът Себахтин заминал за Република Турция през лятото на 1989 г., след което се върнали и останали до средата на 1990 г., когато си взели багажа и заминали за Република Турция. И четиримата свидетели, както и свидетелят Юмер Юмер са категорични, че след като ищците заминали за Република Турция /през 1989, 1990 или 1991 г./ ответниците са се нанесли да живеят в процесната къща. Впрочем, това обстоятелство не е спорно и се признава от първия ответник, който в исковата си молба заявява, че след заминаването им за Република Турция, се е върнал и е казал на първия ответник Сунай Бекир /негов брат/ да се нанесе в имота им, като му е оставил и пълномощно да стопанисва имота. От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че на първия ищец Себахтин Алиосманов Мюмюнов /Събин Асенов Евтимов/ през 1986 г. – по време на брака му със втората ищца Сабрие Раифова Мюмюнова, му е било учредено право на строеж /със заповед № РД-15-291/07.08.1986 г. и договор от 12.08.1986 г./ и издадено разрешение за строеж № 270 от 10.12.1986 г. на жилищна сграда от 120 кв.м. в северозападната част на парцел Х в кв.2 по плана на с.Горна Гледка, съгласно одобрен проект от 04.12.1986 г. Установява се също, че процесната къща е била построена през 1988 г., като с построяването й същата е станала собственост на ищците Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова. От горецитираните доказателства се установява също така, че след заминаването на ищците за Република Турция през 1989 – 1991 г., в къщата са се нанесли да живеят ответниците Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир, както и че на първия от тях е било дадено пълномощно от Себахтин Алиосманов Мюмюнов да стопанисва и управлява процесния имот, както и при нужда да го продава. През 2005 г. ответниците Сунай Алиосман Бекир и Ферхунда Мохамед Бекир са били признати са собственици на процесния имот по давностно владение с нотариален акт № 94/12.08.2005 г., том V, рег.№ 7374, н.дело № 894 от 2005 г. по описа на нотариус № 020, с район на действие Районен съд – Кърджали. С оглед изложеното дотук спорно е по делото придобили ли са ответниците по иска /въззиваеми пред тази инстанция/ по давностн¯ владение процесния имот. От представеното по делото удостоверение за декларирани данни изх.№ **********/15.10.2008 г. на Община – Кърджали се установява, че с декларация вх. № 6805/05.03.1998 г. въззиваемият Сунай Алиосман Бекир е декларирал процесния имот като свой собствен. Разпитаният по делото свидетел Алиосман Мехмедали /баща на ищеца Себахтин Алиосманов Мюмюнов и ответника Сунай Алиосман Бекир/ установява, че след заминаването през 1992 г. за Република Турция на Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова, Сунай Алиосман Бекир и съпругата му Ферхунда Мохамед Бекир влезли да живеят в къщата, където живеели постоянно и до сега, като сменяли прозорци, купували керемиди и ги сменяли. Свидетелят установява също така, че Себахтин Алиосманов Мюмюнов им е искал от тях – от него и от Сунай Бекир и съпругата му Ферхунда Бекир, пари за къщата в размер на 3 000 германски марки. Твърди също, че след като посочената сума му била изплатена от свидетеля и съпругата му, както и от ответниците, синът му Себахтин Алиосманов Мюмюнов казал на брат си Сунай Алиосман Бекир: „От сега нататък къщата е твоя”, като след това не са идвали да гонят ответниците Сунай и Ферхунда. Свидетелят Мохамед Йълмаз /баща на ответницата Ферхунда Бекир/ установява, че ищците казали, че ако се наложи ще продадат къщата на ответниците Сунай Бекир и Ферхунда Бекир за 3 000 германски марки, тъй като така се били разбрали. Твърди, че през 1995 г. парите били дадени, за което помогнал и баща им. Свидетелят Халил Мустафа установява, че ответниците Сунай Бекир и съпругата му Ферхунда Бекир, които са в процесната къща от около 1990 г., използвали двора, наскоро правили ремонт на къщата, сменяли керемиди, поправяли канализацията и живеели там като в собствена къща. Разпитаният по делото свидетел Ердинч Ахмед /племенник на ищцата Сабрие Раифова Мюмюнова/ установява, че когато идвали леля му и калеко му /ищците Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова/ отсядали у тях, тъй като чули, че са прехвърлили къщата, а преди това оставали в къщата, както и у тях. Твърди, че това го разправял зетя от Турция /ищецът Себахтин Мюмюнов/. При тези доказателства въззивният съд намира предявения установителен иск за собственост на процесният недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за неоснователен. От събраните и обсъдени по – горе доказателства се установява, че след заминаването на ищците за Република Турция през 1990, 1991 или 1992 г., ответниците са заживели в имота, където живеят и понастоящем. Установява се също така, че същите са живеели там като в собствена къща, като са правили ремонт на къщата, сменяли керемидите, поправяли канализацията, сменяли прозорците /показанията на свидетелите Халил Мустафа и Алиосман Мехмедали/. Обстоятелството, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение да го своят като свой собствен се установява както от подадената от Сунай Бекир през 1998 г. декларация за имота, така и от показанията на свидетелите Алиосман Мехмедали, Мохамед Йълмаз и Ердинч Ахмед, които установяват намерението на ищците да продадат имота на ответниците, респективно – желанието на последните да го купят. Така свидетелят Алиосман Мехмедали изрично установява, че след получаването на договорена сума синът му Себахтин Алиосманов Мюмюнов казал на брат си Сунай Алиосман Бекир: „От сега нататък къщата е твоя”, както и че след това не са идвали да „гонят” ответниците Сунай Бекир и Ферхунда Бекир. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля Мохамед Йълмаз, който установява, че ищците казали, че ако се наложи ще продадат къщата на ответниците Сунай Бекир и Ферхунда Бекир за 3 000 германски марки, тъй като така се били разбрали, като твърди че през 1995 г. парите били дадени. Впрочем, свидетелят Ердинч Ахмед, който е племенник на ищцата Сабрие Раифова Мюмюнова/ изрично установява, че ищците са били със съзнанието, че са продали къщата си. Така същият заявява, че когато идвали леля му и калеко му /ищците Себахтин Алиосманов Мюмюнов и Сабрие Раифова Мюмюнова/ отсядали у тях, тъй като били прехвърлили къщата, което го е разправял сам ищецът Себахтин Мюмюнов – „зетят от Турция”. Тук следва да се посочи, че самият ищец Себахтин Алиосманов Мюмюнов не отрича, че е взел от брат си Сунай Бекир и баща си Алиосман Мехмедали 3 000 германски марки, но твърди, че уговорката била да ги върне. Във връзка с горното съдът не кредитира показанията на свидетелката Хайрие Ахмед /сестра на ищцата/, която в своите показания твърди, че знае, че Сабахтин е получил 3 000 марки назаем, тъй като същата сама заявява, че не е присъствала на разговори за това, нито установява от къде й е известно това обстоятелство. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Сабри Халибрям /първи братовчед на ищцата, разпитан пред въззивната инстанция/, в частта, с която твърди, че през 1995 г. бащата на Сабахтин Мюмюнов – Алиосман, дал на Сабахтин пари назаем, тъй като същите в тази им част противоречат на показанията на цитираните по – горе свидетели Алиосман Мехмедали, Мохамед Йълмаз и Ердинч Ахмед. При това положение настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че след 1995 г. ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение да го своят, респективно – владели са имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години – от 1995 г. до 2008 г., когато е предявен настоящия иск за собственост, поради което и на основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността са го придобили по давност. С оглед на това, неоснователен се явява предявения, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, установителен иск за собственост на процесния недвижим имот, представляващ северозападната част от масивна жилищна сграда на един етаж с призем, обособена като самостоятелно жилище със застроена площ от 65 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху ½ идеална част от държавна земя, представляваща УПИ Х в кв.2, с площ от 532 кв.м., находящ се в строителните граници на кв.”Горна Гледка” гр.Кърджали, при посочени граници. Предвид изложеното, неоснователно е и искането, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт за собственост по давностно владение № 94/2005 г. по описа на нотариус № 020, с район на действие Районен съд – Кърджали. Ето защо, като е приел горното и е отхвърлил предявения иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и искането за отмяна на цитирания нотариален акт, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени пред въззивната инстанция. Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 03.04.2009 г., постановено по гр.д.№ 581/ 2008 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |