Решение по дело №3608/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 639
Дата: 8 април 2015 г.
Съдия: Елена Русева Арнаучкова
Дело: 20145300503608
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2014 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е № 639     

 

гр.Пловдив , 08.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Пловдивският окръжен съд , Х състав на  гражданска колегия , в закрито заседание на 8.4.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ:     ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                              ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

                      

като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова гр.д.№ 3608/14 г. по описа на ОС Пловдив и , за да се произнесе , взе предвид следното:

         Въззивно частно – гражданско производство по реда на чл.463 във връзка с чл.278 от Гражданския процесуален кодекс , образувано по въззивна частна жалба вх. № 34 395/10.12.2014 г. , подадена от  „ТРЕЙС  ГРУП ХОЛД”, ЕИК *********, със седалище гр. София , представлявано от  Изпълнителния  директор М.М. , чрез  юрисконсулт Ц.К. – присъединен взискател  в изпълнителното производство  против Постановление за разпределение  на постъпили суми от публична продан  на недвижими имоти от 2.10.2014 г., извършено по изпълнително дело № 20118270400751  по описа на ЧСИ В.Апостолов . Оплакванията са за неправилност на обжалваното Постановление за разпределение , а искането е за неговата отмяна.

         Останалите страни в изпълнителния процес не вземат становище по жалбата.

         В мотивите  по чл.436 ал.3 от ГПК Частният съдебен изпълнител намира въззивната частна жалба за недопустима ,  евентуално – за неоснователна.   

         Пловдивският окръжен съд , Х граждански състав , като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при служебната проверка , намира следното:

          Въззивната частна жалба е допустима . Същата е подадена от  легитимирана страна  - от присъединен взискател в изпълнителния процес - против изрично предвиден като подлежащ на въззивно обжалване акт на съдебния изпълнител – Постановление за разпределение на постъпили суми от публична продан на недвижими имоти в размер на общо 110 000 лв. Въззивната частна жалба е подадена в законния тридневен срок от предявяване на разпределението,  внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор . Въззивната частна жалба отговаря на изискванията на закона по форма , съдържание и приложения .

         Изпълнителното производство, в което е извършено обжалваното Постановление за разпределение , е образувано  на 11.11.2011 г. въз основа на  издаден  изпълнителен лист по т.д.№ 409/2011 г. по описа на ОС Пловдив  в полза  на взискателя „Лиляна” ЕООД със седалище гр.Пловдив , ЕИК ********* против длъжника  „ТРЕЙС ПЛОВДИВ” ЕООД за вземане за сумата 156 897.78 лв. с начислен ДДС , представляващо сбор от неизплатени възнаграждения по договори за превоз , ведно със законната лихва от  върху тази сума от 1.6.2011 г. до окончателното издължаване и заедно с обезщетение за забава в размер на 48 650 лв. и 24 789 лв. разноски. Удостоверени  са от Съдебния изпълнител на гърба на изпълнителния лист частични плащания  на дълга  в хода на изпълнителния процес, извършени през 2012 г., както е посочено.

         Поканата за доброволно изпълнение до длъжника, която е  върната цяла с  отбелязване от връчителя за напускане  на адреса на управление , вписан в Търговския регистър , е приета за редовно връчена при прилагане  на фикцията на чл. 50 ал.2 от ГПК с Разпореждане  на Съдебния изпълнител от 1.12.2011 г..

         Въз основа на молба от 13.3.2014 г. жалбоподателят „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД ” АД , е присъединен като взискател в изпълнителния процес с вземане против същия длъжник въз основа на удостоверение  по изп.д.№ 20118270400751 по описа на ЧСИ  М. Бъзински  за вземане за главница в размер на  12 240 лв., ведно със законната лихва от 20.10.2011 г. , неолихвяема сума  в размер на 29 416.66 лв.  , пропорционална такса в размер на 3 440.45 лв.и следващите се такси  и  разноски по ТТР към ЗЧСИ.

         По молба от жалбоподателя с Постановление от 1.4.2014 г. изпълнителният  процес е спрян  само по отношение на него .

Съгласно Протоколи на Съдебния изпълнител от 10.4.2014 г. първоначалният взискател „Лиляна „ЕООД, който е участвал като наддавач с повече от едно наддавателно предложение , без да дължи задатък , е обявен за купувач на Поземлени имот 66915.32.38 и  66915.32.37 , за които е проведена публична продан за периода  9.3.-9.4.2014 г. , за предложената от този взискател   най-висока тръжна цена от 130 123 лв. и 120 323 лв.

Съгласно Протокол от 24.4.2014 г. и тъй като обявеният за купувач първоначален взискател не е внесъл в срок предложената цена , Съдебният изпълнител е  обявил жалбоподателя  за купувач на Поземлен имот 66915.32.38 с предложената  от него следващата най-висока цена в размер на 51 000 лв., съгласно Разпореждане от 24.4.2014 г.  жалбоподателят е  поканен да заплати предложената цена за Поземлени имоти 66915.32.38 и 66915.32.37. След  заплащане от жалбоподателя на предложената  от него цена в касата на ЧСИ  са  изготвени Постановления от 6.6.2014 г за възлагане на двата поземлени имота  на  жалбоподателя.

         С обжалваното Постановление  от 2.10.2014 г. е извършено разпределение   на постъпилата от  жалбоподателя  сума за цената на възложените му два поземлени имота в размер на общо 110 000 лв.

         Преди всичко в обжалваното Постановление   е  декларирано , че от постъпилата сума  се превежда  дължимият съгласно чл.131 от ДЗЗС данък добавена стойност в размер на 18 333.34 лв.   по сметка на НАП Териториално поделение Пловдив и остава за разпределение между страните сумата от 91 666.66 лв.

         Приемат се и се признава привилегия по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД на вземания за разноски за принудителното изпълнение  както следва : общо 156 лв. такси по разпределение по т.13 и т.5 ТТР ЗЧСИ; 6 115 лв. –такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ след приспадане на такса по т.20 в размер на 388.80 лв.;  152.89 лв. такси и разноски по ТТР ЗЧСИ по Протокол за разноски от 27.8.2014 г.  ; 1241.11 лв. такси и разноски по ТТР ЗЧСИ по Протокол за разноски от 13.05.2014 г. и по 84 лв. разноски в изпълнителния процес в полза на  всеки от присъединените взискатели - жалбоподателя и и „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ТРЕЙС” АД

         На следващо място  са приети и е призната привилегия  по чл.136 ал.1 т.6 , вр. чл.136 ал.2 от ЗЗД на вземания на Държавата , освен тези за глоби , съгласно Удостоверение от 3.9.2014 г. в размер на 22 794.70 лв.

         Останалата сума в размер на 61 038.76 лв. е разпределена с обжалваното Постановление между тримата взискатели - хирографарни кредитори - по съразмерност, като са посочени в обжалваното Постановление размерите на вземанията им и са  определени / приблизително/ припадащите им се проценти  от  подлежащата на разпределение сума . За база при определяне на участието в разпределението на първоначалния взискател „Лиляна „ЕООД  е посочено в обжалваното Постановление вземането му в размер на 169 710.45 лв. /без разноски  / и за него е определен приблизителен припадащ се процент на участие 67.30 % .

         Разпределението е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси : първо, кои са взискателите и  кои техни вземания  се признават и подлежат на удовлетворяване, второ,  кои от  признатите вземания са привилегировани и с каква привилегия същите се ползват , респективно кои вземания са хирографарни ; трето ,  какъв е редът за удовлетворяване  на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от признатите вземания . В разпределението се включват  само тези вземания , които са били предявени до деня на изготвянето му – вземанията на първоначалния взискател, вземанията на присъединените взискатели/присъединени по тяхно искане или по право /, както и разноските по изпълнението в това число и тези , които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред   съгласно ал. 3 на чл. 136 ЗЗД.

         Жалбата срещу разпределението може да се основава единствено на доводи за погрешни правни  изводи на съдебния изпълнител : относно кръга на взискателите, размера на приетите вземания и съответните привилегии, както и на процесуални нарушения при извършване на разпределението .  

         В изпълнение на служебните правомощия на основание чл. 269 от Гражданския процесуален кодекс въззивният съд извършва служебна проверка на обжалваното Постановление за разпределение за валидността му и – в обжалваната част – за   неговата допустимост , като при проверката за правилност съдът е ограничен от  оплакванията в жалбата ,  без ограничение в дейността по приложение на закона .

         Въззивната проверка на обжалваното Постановление за разпределение се извършва въз основа на доводите във въззивната частна жалба и при служебната проверка  за  процесуалната незаконосъобразност  за това дали при извършване на разпределението Съдебният изпълнител е изпълнил служебните си правомощия по чл.460, ал.1 ГПК  и  за правилно приложение на нормите на чл.136 ЗЗД и чл.137 ЗЗД .          В обжалваното Постановление за  разпределение  е необходимо да са посочени привилегированите вземания по редове , съобразно предвиденото от чл.136 ал.1 от ЗЗД, както и  да са посочени и хирографарните вземания,   като вземанията   следва са надлежно индивидуализирани по вид и размер.

         В  подадената въззивна частна жалба против Постановлението за разпределение се поддържат от въззивника следните конкретни оплаквания за неправилни правни изводи на Съдебния изпълнител  :

         На първо място се  възразява против размера на приетото вземане на хирографарния  взискател „Лиляна” ЕЕОД в размер на общо 169 710.45 лв. , чиито размер  се твърди да не отговаря  на посочения в издаденото от ЧСИ В.Апостолов удостоверение за присъединяване на този взискател по изп.д.№ 20138260400249 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков , конкретно  за размера на приетата главница ,  за който се поддържа да е неясно как е увеличен от 79 098.34 лв. на 136 708 лв. и за незачитане на извършените в изпълнителния процес погасителни плащания ,  както е удостоверено в Удостоверение с изх.№ 10 940/28.11.2013 г. , което  се твърди да води до съществена грешка в разпределението.

         На второ място се възразява против приетите  и признати за привилегировани по чл. 136  ал.1 т.1 от ЗЗД  вземания за такси и разноски по принудителното изпълнение  , като е поддържано в постановлението за разпределение да е недопустимо  препращането към други документи по изпълнителното дело , а  да е необходимо посочване  на основанието и размера на всяко вземане, което не е извършено .Отделно е поддържано, че  приетите и признати за привилегировани вземания за опис и за присъединяване  са авансови и е следвало да се включат към размерите на вземанията на взискателите, а не като вземания на ЧСИ. Поддържат се и оплаквания за  дублиране на извършени авансово  заплатени разноски за присъединяване на взискатели , за това , че чрез препращане към Протоколите за разноски неправилно са приети и е призната привилегия на   „други такси” , без същите да са индивидуализирани .

         На трето място се възразява  да  липсва изчислителен коефициент за съотношение на вземанията , както и за функцията на изчислението  му , а да са посочени само приблизителни  коефициенти , без да е посочено как същите са получени  и посочените стойности са  формални , бланкетни и необосновани.

         На четвърто място се възразява и за размера на вземането за пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 6115.20 лв. и за събиране на повече от дължимата пропорционална такса.

         Действително, вярно е,  че в обжалваното Постановление за разпределение е прието  за съразмерно удовлетворяване на хирографарно вземане на  първоначалния взискател ”Лиляна” ЕООД в размер на общо 169 710.45 лв./без разноски/ , а в издаденото и съдържащо се в изпълнителното дело Удостоверение изх.№09932/30.10.2013 г.  /стр.103/ е посочено , че непогасеното вземане за главница  на този взискател е в размер на 79 098.34 лв. .Съгласно удостоверение  изх.№ 10 940/28.11.2013 г. /стр.127/ , съставено на основание чл. 456 ал.3 от ГПК ,   е извършено разпределение на постъпилите  с банкови преводи от длъжника суми  в хода на изпълнителния процес от 28.2.2012 г. , от 21.5.2012 г. , от 30.7.2012 г. , от 13.8.2012 г., от 14.1.2012 г. , от 11.9.2012 г. , от 8.10.2012 г. и от 21.3.2012 г. , част от които е посочено да се преведат на взискателя .На гърба на изпълнителния лист са отразени постъпили частични плащания на дълга  през 2012 г. , извършени в хода на изпълнителния процес .

         От друга страна в обжалваното Постановление за  разпределение не са изложени  от Съдебния изпълнител мотиви  и не е ясно как  размерът на вземането на първоначалния взискател в размер на  79 098.34 лв. към 30.10.2013 г. е нараснал на посочения размер в  обжалваното постановление  от  169 710.45 лв. към  момента на разпределението .

         Оплакването във въззивната частна жалба досежно размера на дълга на първоначалния взискател е основателно и същото сочи на неизпълнение на служебните правомощия на Съдебния изпълнител .Допуснатото нарушение  е съществено, тъй като   вземането на първоначалния взискател се отразява както на определянето на съразмерното участие при разпределението, така и на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ .

         Основателни са и  другите поддържани във въззивната частна жалба оплаквания за неиндивидуализиране на  конкретните вземания за такси и разноски в изпълнението, които са приети и им е призната привилегия , както  и  за дублиране на авансово заплатени такси за разпределение и за опис. Обжалваното  Постановление не индивидуализира поотделно всяко едно от признатите вземания и не са изпълнени правомощията на съдебния изпълнител.

         Ето защо въззивната частна жалба  е основателна . Тъй като  въз основа на доводите във въззивната частна жалба и при служебната проверка се  установява, че  не са изпълнени служебните правомощия на съдебния изпълнител  при изготвяне на обжалваното Постановление, се приема да е налице хипотеза на чл. 270  ал.3 пр. последно от Гражданския процесуален кодекс , поради което обжалваното Постановление се обезсилва и делото се връща с  указания за изготвяне на ново разпределение  в изпълнение на служебните правомощия от съдебния изпълнител по чл.460, ал.1 ГПК  и  за правилно приложение на нормите на чл.136 ЗЗД и чл.137 ЗЗД. При новото разпределение  приетите вземания  следва са бъдат  поотделно надлежно индивидуализирани по вид и размер  и да бъде посочена и обоснована методиката  за изчисляване на вземането за пропорционалната  такса ,  както и на методиката за съразмерно удовлетворяване на хирографарните вземания.

          Мотивиран от горното , Съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

         ОБЕЗСИЛВА Постановление за разпределение  на суми от публична продан  на недвижими имоти от 2.10.2014 г.  , извършено по изпълнително дело № 20118270400751  по описа на ЧСИ В.Апостолов и ВРЪЩА ДЕЛОТО  НА СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ С УКАЗАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА НОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ в изпълнение на служебните правомощия от съдебния изпълнител по чл.460, ал.1 ГПК  и  за правилно приложение на нормите на чл.136 ЗЗД и чл.137 ЗЗД , като при  новото разпределение  приетите вземания  следва са бъдат  поотделно надлежно индивидуализирани по вид и размер  и да бъде посочена и обоснована методиката  за изчисляване на вземането за пропорционалната  такса , както и на методиката за съразмерно удовлетворяване на хирографарните вземания.

         ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д.№ 3608/2014 г. по описа на ОС Пловдив.

         Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.....................                                      2.......................................