Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 30.01.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание
на 17 октомври...………………….…………………… през две хиляди и осемнадесета година…….…..…….………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
985 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Правното основание на разглеждания иск
е чл.124 ГПК -отрицателен .
Предявен е
иск от М.Д.Б., по който е конституирана като ответник Община Берковица.
Ищцата
твърди, че владее имот № 07510.301.444 с административен адрес на имота – с.
Бързия, с площ от 301 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници и
съседи: имоти №№ 07510.301.446, 07510.301.445, и 07510.301.456. Твърди, че владее
и находящите се в имота сгради с №№ 07510.301.444.1 и 07510.301.444.2, които са
записани в имотния регистър като нейна собственост и е издаден нот. акт №
47/2017 г. Твърди още, че на 09.03.2016 г. научила, че за имот № 07510.301.444 е съставен АЧОС на името
на Община Берковица. Оспорва изцяло правото на собственост на Община Берковица
върху имота. Поддържа, че не са били налице основания за актуване на имота като
общинска собственост. Твърди, че признатото на ответника право на собственост
създава опасност в бъдеще владението да бъде смутено. Неговото отричане от
друга страна открива за ищеца възможност да придобие имота на основание
осъществяваното давностно владение. Именно това обосновава правния интерес да предяви настоящия иск. Моли съда,
да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответната
Община, че не е собственик на процесния
имот. Претендира и направените в производството разноски
В срока по
чл.131 ГПК ответника Община Берковица оспрова иска. На първо място заявява, че
предявеният иск е недопустим. Предвид твърдението, че ищцата обосновава правния
си интерес от владение, което е годно да я направи собственик, ако отрече
правата на ответника, то последната е длъжна да посочи период на владение и
начална дата на завладяване на имота. Освен това твърди, че до приемането на КК
и КР на с. Бързия през
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по
назначена съдебно техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като
професионално дадено и неоспорено от страните. От анализа на събраните
доказателства се установява следната фактическа обстановка :
Процесният имот се идентифицира като ПИ с идентификатор № 07510.301.444
по КК и КР на с.Бързия.
За имота е
издаден АЧОС 1185 от 09.03.2016 година. Като основание за придобиване на
собствеността от Община Берковица е записано : чл.59, ал.1 ЗОС и Решението на Директора на АГКК, с което е
одобрена КК на с.Бързия.
С НА №
47/2017 по описа на Нотариус Елена Петрова ищцата е призната за собственик на
построените в имота сгради с №№ 07510.301.444.1 и 07510.301.444.2, които са
записани в имотния регистър като нейна собственост.
Вещото лице
дава заключение, че по предходните регулационни планове на с.Бързия от 1926,
1954 и от 1963 година имотът не е съществувал самостоятелно. Касае се за краен
жилищен квартал, граничещ непосредствено с дере.
С
допълнителна молба след дадени от съда указания, ищцата е конкретизирала, че
владее имота непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години – от средата на
30те години на миналия век, както и че построените в имота сгради се предават
по наследство във фамилията на съпруга й.
По делото са
разпитани свидетели, които установяват, че процесният терен и имотът, в който
живее ищцата преди години са били едно цяло. По – късно (1962-1968 година) от
там е минал път, който е разделил имота. Ищцата ползва имота – обработва го и
го почиства, като върху същия са изградени масивна сграда и стопанска
постройка. За последните е съставен и НА за собственост, който не се оспорва от
ответника.
Оспорва се
както допустимостта, така и основателността на предявения иск.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА
Според задължителните разяснения, дадени с ТР 8 от 27.11.2013 година по
т.д.8/2012 година на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице в три случая:
1.когато ищецът притежава самостоятелно право, оспорвано от ответника; 2.
когато се позовава на фактическо състояние и 3. когато има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. Във всички случаи наличието на
правен интерес подлежи на доказване, доколкото чрез този иск по принцип се търси
защита не толкова на твърдяно собствено право, колкото се отрича чуждото право,
т.е. налице е вмешателство в чужда правна сфера. Ищецът следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес и наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.
Предмет на разглеждане в конкретния случай е отрицателен установителен
иск, чрез който ищецът цели да установи, че ответниците не са собственици на
процесния имот. Правният си интерес от вмешателство в чуждата правна сфера
обосновава първо с това, че владее имота, осъществява фактическа власт върху
него, а същевременно ответниците притежават титул за собственост. Легитимирайки
се като собственици, ответниците застрашават владението на ищцата от бъдещо вмешателство.
На второ място ищцата обосновава правният си интерес с факта, че владее
имота в достатъчно дълъг период от
време, като владението й притежава всички белези да бъде призната за
собственик, ако отрече правата на ответника. Разликата между положителния и
отрицателния установителен иск е в това, че при уважаване на положителния иск
силата на пресъдено нещо на решението по него
обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца,
като същевременно отрича претендираното от ответника право, докато при
отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника
право. Всеки сам преценява чрез какъв иск и в какъв обем да защити правата си,
но и в двата случая в тежест на ищеца е да докаже наличието на правата си, чрез
които обосновава правния си интерес. При отрицателния установителен иск едва
след установяване на тези права, съдът ще изследва притежава ли ответникът
правата, отричани от ищеца, като доказателствената тежест на последните е за
ответника.
Ищцата доказва в производството
осъществяване на владение върху процесния имот чрез показанията на разпитаните
свидетели : св.Ст.Иванова – съседка на имота установява, че имотът, в който
живее ищцата с кратък идентификатор 331 и процесният имот 444 докъм 1962, 1963
година са били едно цяло; тогава е направена улица, която е разделила имота;
процесният имот никога не е бил корито на река; М. поддържа имота, тъй като в
него има сгради, които ползва – почиства го, за разлика от съседния, който не е
обработен. Св.Ев.Тимчова, също съсед е категорична, че познава имота още от
1962 година; бил едно цяло с имот 331, където М. живее; наследствен е по линия
на съпъга й – по – рано бил на баща му; в имота има сгради, които и до момента
се ползват от ищцата и нейния съпруг, както и терена; коритото на реката не е
променяно и никога не е засягало процесния имот 444; последният се обработва от
М. и съпругът й Георги; масивната сграда в имота преди е ползвана като магазин,
а сега като склад; в стопанската постройка гледат кокошки, теле и овце;
св.Ем.Банков – познава имота от около 70те години на миналия век; бил е кмет на
селото, а преди това е работил в техническата служба на селото; категоричен е,
че имота от около 70те години на миналия век се е ползвал от бащата на съпруга
на ищцата, а след това от нея и и семейството й; стопанската постройка е
строена още от бащата на съпруга й и там са отглеждани животни; масивната
сграда построили 1991 – 1993 година и ползвали като кафе, магазин; категоричен
е, че и към настоящия момент ползват не само сградите, но и терена около тях;
обработват го и го поддържат.
За да обори твърдението на ищцата, че
владее имота и осъществява фактическа власт върху него, ответната община не ангажира
доказателства. Единственото възражение е, че до приемане на КК този имот не е
бил отразен върху плана на селото, следователно не е съществувал. След като не
е съществувал, то той е безстопанствен, а след като това е така, то по силата
на ЗОС е частна общинска собственост.
От тези доказателства съдът намира за
безспорно доказан правния интерес на ищцата от завеждане на отрицателен
установителен иск, заявен както като защита на осъществявано от нея фактическо
състояние, така и като възможност, ако отрече правата на ответника, да придобие
собствеността върху имота.
По разбиране на съда, самият факт на съставяне на АЧОС, удостоверяващ
титул за собственост сам по себе си „смущава” осъществяваното от ищцата
владение. От друга страна безспорно се доказа установяване на фактическа власт
върху процесния имот, осъществявана в достатъчно продължителен период от време,
неоспорвана от трети лица. При липса на други въведени от закона забрани, е
налице презумцията на чл.69 от ЗС, т.е. ищцата би могла да придобие право на
собственост върху имота на заявеното от нея оригинерно основание.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА
След като
прецени за допустимо вмешателството на ищеца в правната сфера на ответника и на
двете заявени основания, съдът следва да
установи собственик ли е последният на процесния имот, за който притежава титул
за собственост. Както е разяснено и в доклада по делото, възприет напълно от
страните, правото на собственост се установява на заявеното от страната
основание. В случая ответникът е заявил, че е собственик на основание чл.59,
ал.1 от ЗОС.
Посочената
норма предвижда при одобряване на КК за съответното населено място Общината да
състави нов АЧОС, в който да посочи актуалната идентификация на имота. Тази
норма не съдържа указание за основанието, на което Общината счита себе си за
собственик.
В отговора на
исковата молба е въведено твърдение, че процесният имот не е съществувал до
приемане на КК. От този факт, ответната Община достига до два извода: 1.след
като не е съществувал като реален обект, то той не би могъл да бъде
предмет на право на собственост, респ.
на претенция на такова право, основана на давностно владение и 2.с появяването
на имота с приемане на КК, последният е безстопанствен, а като такъв по силата
на чл.13, ал.2 от ЗОС се стопанисва и управлява от общината.
Съдът намира
въведените твърдения за основание за придобиване правото на собственост за
неоснователни.
На първо
място съдът не приема, че имотът „се е появил” едва с одобряване на КК.
Отразяването, респ.неотразяването в КК на един имот няма пряко отношение към
правото на собственост или владение. КК не създава права. Логично е, че
реалното съществуване на една вещ е предпоставка за съществуването на вещни
права върху нея. Липсата на техническо отразяване на имота в действащите
устройствени планове и/или в КК не прави имота негоден обект на вещно право, ако
последният може да бъде индивидуализиран (арг.Р 145 от 30.10.2018 г. по
гр.д.779/2018, I г.о). Нещо
повече. В случая процесният ПИ е съществувал като площ от земната повърхност
- част от имот сега с идентификатор 331
до 1962 – 1963 година. Разпитаните по
делото свидетели отграничават процесния от останалите имоти именно по това, че
е обработен, т.е. пред съда пресъздават впечатления както за очертанията на
имота, неговите граници, така и за факта, че се стопанисва, владее.
На следващо
място, фактът, че за собствениците на един имот липсват данни не прави имота
непременно безстопанствен. От друга страна разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗОС
не въвежда презумция за собственост, нито за владение от страна на общината.
Законът вменява задължение към общините да стопанисват и управляват
безстопанствени и изоставени имоти. Смисълът и съдържанието на тази норма,
целта на закона е различна от тази общините да си съставят АЧОС за всички
имоти, собствениците на които са неизвестни. По делото се установи, че имотът се
обработва и се владее от ищцата и семейството й, поради което не би могъл да се
квалифицира като безстопанствен. От друга страна общината дори и не въведе
твърдение евентуално да е установила фактическа власт върху имота, а още по –
малко пък да е демонстрирала „animus”.
Следователно
по делото се събраха доказателства, които водят до несъмнен извод, че ответната
Община не е станала собственик на процесния имот на заявеното основание, поради
което следва да се приеме, че предявения от ищеца иск е не само допустим, но и
основателен.
При този
изход на делото и във връзка с направените искания и представени списъци по
чл.80 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца и направените от него по
водене на делото разноски.
При такива
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Б. с ЕГН **********,*** че ответника Община
Берковица с Булстат BG *********,
гр. Берковица, пл. Й. Радичков № 4, представлявано от кмета инж. Милчо Доцов НЕ
Е СОБСТВЕНИК на имот № 07510.301.444 по КК и кадастралните регистри, одобрен
със Заповед № РД-18-76/15.07.2008 г. на изп. Директор на АГКК, , последно
изменен със Заповед № РД-18-9867/15.12.2015 г. на началника на СГКК Монтана, с
административен адрес на имота – с. Бързия, с площ от 301 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при граници и съседи: имоти №№ 07510.301.446, 07510.301.445 и
07510.301.456.
ОСЪЖДА Община
Берковица с Булстат BG *********, гр.
Берковица, пл. Й. Радичков № 4, представлявано от кмета инж. Милчо Доцов ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.Б. с ЕГН **********,*** направените в производството разноски в
размер на 982.37 лева.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: