Мотиви
към присъда по НОХД №
486 по
описа за 2010г. на ШРС
На 08.04.2010г. от Шуменска Районна прокуратура е
внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу А.К.Ю., С.К.Ю.
и Р.М.А. за извършено от тях престъпление от общ характер наказуемо по чл.196,ал.1,т.2 от НК
/по отношение на С.Ю. и А./ във връзка с чл.195,ал.1,т.3
и т.4, предл. второ и т.7 /по отношение на А.Ю./ от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК
във връзка с чл.20,ал.2 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК / за А.Ю. и С.Ю./ във връзка с чл.29,ал.1,б.”а”
и б.”б” от НК /С.Ю. и А./ във връзка с чл.28,ал.1 от НК /за А.Ю./ и срещу Р.С.Т.
за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195,ал.1,т.3 от НК
във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че за времето
от 15.02.2010г. до 21.02.2010г. /за А.Ю. ***, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители с Р.М.А. отнели чужди движими вещи – 2 броя метални секача,
25 броя тръби с дължина 2,20 м., 4 броя тръби 2,5 цола с дължина 2,60 м., 7 броя
П-образен винкел с дължина 2,5 м., 10 броя Г-образен винкел с дължина 1,5 м., 4
броя повдигащи механизми за матрак и 2 броя катинари на стойност 545,30 лева от
владението на Н.В.А. и в съучастие с Р.С.Т. – 6 броя чаши за бира, 4 броя чаши за кафе, 10 броя
чинии, 13 броя вилици, 1 брой яке от шушляк, 1 брой губер, 1 брой джанта –
перостия,60 метални колове за домати, 1 брой медна пръскачка и 1 брой
електрическа печка “Елва” на стойност 209,50 лева от
владението на Б.А.Б., всичко на обща стойност 754,80
лева без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като за
извършване на кражбата разрушили прегради здраво направени за защита на имот и
използвали техническо средство, деяние, представляващо немаловажен случай и
извършено при условията на опасен рецидив по отношение на С.Ю.
и Р.А., извършено при условията на повторност по
отношение на А.Ю..
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото
обвинение
срещу четиримата подсъдими и
предлага на съда, след като ги
признае за виновни да наложи на всеки от подсъдимите
С.Ю. и Р.А. над минималния
предвиден размер “лишаване от свобода” за срок от 3 - 4
години, което да изтърпят ефективно. По отношение на подс. А.Ю.
предлага на съда да му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок около
година и половина.
Подсъдимите А.Ю., С.Ю. и Р.А.
се признават за виновни и дават обяснения. Подсъдимият Р.С.Т.,
редовно призован и уведомен, че делото може да бъде разгледано и в негово
отсъствие не се яви в открито съдебно заседание и бе даден ход на делото в
негово отсъствие. Назначеният служебен защитник на подсъдимия А.Ю. намира, че на практика са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като моли съда да му наложи
наказание по справедливост. Назначеният служебен защитник на подсъдимия С.Ю. моли съда да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи вината, обстоятелства и с оглед степента на обществена опасност на
дееца и деянието да му определи наказание под минимума, а именно около 1 година
“лишаване от свобода”. Назначеният служебен защитник на подсъдимия Р.А. също намира, че на практика са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и моли съда да му наложи минималния предвиден размер на
наказанието. Назначеният служебен защитник на подсъдимия Р.Т.
моли съда да наложи на подзащитния му наказание около една година
“лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК, предвид чистото му съдебно минало, самопризнанието му в досъдебното
производсто и сравнително ниската стойност на
откраднатото.
След
преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимите А.К.Ю., С.К.Ю. и Р.М.А. били криминално проявени личности, осъждани за
извършени престъпления от общ характер и трайно безработни, като изкарвали
прехраната си от събиране и предаване на “желязо”. На 15.02.2010г. след обяд, тримата
подсъдими решили да събират дърва в
местността “Под манастира” – вилната
зона край гр. Шумен. Тримата стигнали до вилата, собственост на свидетеля Н.В.А. и видели, че част от оградната мрежа била скъсана и
не се виждали живущи. Подс. А.Ю.
влязъл в дворното место и огледал вилата. Видял, че пристройката, която свид. А. ползвал като склад била заключена с два катинара.
С помощта на желязо, подсъдимият А.Ю. счупил двата
катинара и отворил вратата на пристройката, където видял складирани дърва и
железа. Железата били П и Г образен винкел с различни дължини, водопроводни
тръби и други. Подсъдимият извикал и другите двама подсъдими – С.Ю. и Р.А., които също влезли в
дворното место. Подсъдимият А.Ю. изнесъл от
пристройката намерените метални елементи – два секача, 25 тръби с дължина 2,20
метра, 4 тръби – 2,5 цола с дължина 2,60 м., 7 броя П-образен винкел с дължина
2,50 м., 10 броя Г-образен винкел с дължина 1,50 м., 4 броя повдигащ механизъм
за матрак като ги подавал на другите двама подсъдими. Тримата заедно пренесли
всичките метални елементи в друга вила, която била изоставена и без покрив, след
което отишли да дома си и взели ножовка. Подсъдимите А.Ю.,
С.Ю. и Р.А. по-късно се
върнали в изоставената вила, където с помощта на ножовката нарязали тръбите и
винкела на по-къси части, като тримата се редували при рязането. На следващият
ден – 16.02.2010г. тримата подсъдими отново отишли до изоставената вила, където
били оставили отнетите и нарязани метални елементи с два велосипеда. Натоварили
частите в чували, които прикрепили на велосипедите и потеглили в посока към
пункт за изкупуване на метални отпадъци, който се намирал в бившето ТКЗС и било
най-близо до кв. Еверест. Междувременно свидетелят Ш.А.А.,
който живеел във вила, съседна на свид. Н.А. видял, че катинарите, с които било заключена
пристройката на съседа му били счупени. Свид. А. веднага
се обадил по телефона на свид. Н.А.
и му съобщил за констатираното. Свидетелят А. незабавно потеглил с автомобила
си и пристигнал на вилното си место, където установил, че пристройката му била
разбита и складираните от него, метални елементи липсвали. Междувременно
пътувайки по пътя, водещ към пункта тримата подсъдими били забелязани от
служители на РУ “Полиция” гр. Шумен – свидетелите А.В.Т.,
И.А.Г. и С. Сеергев С.,
които ги спрели за проверка. Тримата свидетели видели, че тримата подсъдими
пренасяли с велосипедите парчета от винкел и тръби и ги попитали от къде.
Първоначално тримата подсъдими отговорили, че били намерили железата, като подс. А.Ю. тръгнал със
свидетелите Т. и С. да показва местото, а другите двама подсъдими останали да
изчакат заедно със свидетеля Г.. Подсъдимият А.Ю.
завел служителите на полицията до някакъв гараж, около който обаче нямало никакви
следи в снега. При по-настоятелното и повторно запитване от страна на свид. Т., подсъдимият А.Ю. признал, че били взели железата от вила и ги завел до
местото – вилата на свид. Н.А., който по това време
вече си бил тръгнал. Прибирайки се към гр. Шумен, свид.
А. видял подсъдимите С.Ю. и Р.А.,
които чакали на пътя заедно със свид. И.Г. и спрял. Свидетелят А. веднага разпознал в чувалите,
пренасяни от подсъдимите нарязаните части от неговите метални елементи. Още
същият ден, с Разписка всички отнети от пристройката вещи били върнати на
собственика им – свидетеля Н.А..
На 21.02.2010г. двамата
братя – подсъдимите А.Ю. и С.Ю.
отишли до дома на подсъдимия Р.С.Т., който бил брат
на съпругата на С.. Двамата братя
уговорили подсъдимия Р.Т. да тръгнел заедно с тях и
тримата заедно влезли в имот във вилната зона “Под манастира”, намиращ се
наблизо. Имотът бил собственост на свидетеля Б.А.Б.,
който в момента не се намирал там. Тримата подсъдими прескочили оградната мрежа
и се насочили към избеното помещение. Подсъдимите А. и С. Юсуфови
счупили катинара и заварките на металната врата с помощта на лост, който първия
носел със себе си, след което тримата заедно избутали дървената врата на
мазата, която излязла направо от касата и влезли вътре. От избеното помещение
подсъдимите А.Ю., С.Ю. и Т.
изнесли една джанта от камион, която свид. Б. бил
преправил на перостия, 60 метални колове за домати
една медна пръскачка и една електрическа печка “Елва”.
После подсъдимите А.Ю. и С.Ю.
изкъртили една от решетките на прозореца на първия етаж на вилата, след което
първия с лакът счупил и прозореца. Тримата подсъдими влезли в помещението,
откъдето взели 10 чаши, 10 чинии, 13 вилици, яке от шушляк и губер, които вещи
слагали в чувал, който носел подс. С.Ю.. Всички вещи, изнесени от избеното помещение от етажа,
тримата подсъдими първо отнесли в дома на подс. Р.Т..
На следващият ден тримата подсъдими предали в пункта за изкупуване на метални
отпадъци в бившето ТКЗС, джантата – перостия,
металните колове и пръскачката, като си разделили парите от продажбата им. От
изготвените в хода на досъдебното производство две съдебно – икономически
експертизи се установили, че стойността на отнетите от вилата на свид. А. вещи възлизала на 545,30 лева, а от вилата на свид. Б.Б. към датата на деянието
– 1.02.2010г., възлизала на 209,50 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на събраните
доказателства – показанията на свидетелите Н.А., Ш.А., Б.Б., А.Т.,
И.Г.С.С. и В.К., обясненията
на подсъдимия Р.Т., дадени пред съдия при ШРС, в хода
на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, както и
приобщените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства, събрани в
досъдебното производство. Предвид установената фактическа обстановка съдът намира
за установено и доказано времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, както и авторството на подсъдимите и вината им.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение
на съда и обосновават решението му по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни
за делото съгласно чл.14
от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното
деяние
подсъдимите
А.Ю., С.Ю., Р.А. и Р.Т. са
осъществили
от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195,ал.1,т.3 и т.4, предложение второ от НК във
връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК,
поради следното:
* обект
на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи и
гарантиращи нормалните условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи;
* от
обективна страна подсъдимите чрез
своите действия са
отнели
чужди движими вещи,
с определена стойност от владението на свидетелите Н.А. и Б.Б., тяхна собственост,
като са
прекратили
владеенето и собствеността им,
които
до момента на деянието се упражнявали
от свидетелите
и са
установили
своя фактическа власт върху
тях,
без съгласието на владелците, съответно собствениците;
- квалификацията на извършеното
от подсъдимите е по т.3 на ал.1 на чл.195 от НК, предвид обстоятелството, че деянието
е осъществено от подсъдимите, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот – счупили са двата катинара, поставени от свид. А. на вратата на пристройката, счупили са катинара на
металната врата на избеното помещение и извадили от касата дървената врата,
огънали решетките и счупили прозореца на първия етаж на вилата на свид. Б.;
- квалификацията на
извършеното от подсъдимите е по т.4 предложение второ на ал.1 на чл.195 от НК,
тъй като за извършване на деянието подсъдимите са използвали техническо
средство – подс. А.Ю.
счупил катинарите на свид. А. с помощта на желязо,
тримата нарязали изнесените метални елементи с помощта на ножовка, а металната
врата на избеното помещение на свид. Б. и катинарите
изкъртили с помощта на лост, носен от подс. А.Ю.;
- квалификацията на
извършеното от подсъдимия А.Ю. е и по чл.195,ал.1,т.7
от НК, предвид факта, че същият е бил осъждан като пълнолетен за друго деяние
наказуемо по чл.195 от НК, като и двете кражби не представляват маловажен
случай;
* субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми лица; подсъдимите не са имали фактическа власт върху движимите
вещи - предмет на престъплението и не са били техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено
с пряк умисъл – подсъдимите
са съзнавали, че
лишават
от фактическа власт собственика на
чуждите движими вещи, предвиждали
са преминаването
им в тяхна
фактическа власт и са целяли да
установят
тази власт върху вещите - т.е. съзнавали
са
обществено опасния характер
на деянието и са
целяли
настъпването на
обществено-опасните последици;
- квалификацията за
подсъдимите С.Ю. и Р.А. е
по чл.196,ал.1,т.2 от НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК, тъй като са
извършили процесното деяние в условията на опасен рецидив – подс.
С.Ю. е бил осъждан девет пъти за престъпления против
собствеността, като последното наказание “лишаване от свобода” изтърпял на
17.10.2008г., а подс. Р.А. е бил осъждан шест пъти за
престъпления от общ характер, като последното си наказание “лишаване от
свобода” е изтърпял на 23.12.2009г.;
- квалификацията е по
чл.20,ал.2 от НК, тъй като кражбата от вилата на свид. А.
е била извършени от тримата подсъдими – А.Ю., С.Ю. и Р.А., като съизвършители,
а кражбата от вилата на свид. Б. е била извършена от
подсъдимите А.Ю., С.Ю. и Р.Т. също като съизвършители;
- двамата подсъдими А.Ю. и С.Ю. са осъществили
състава на две деяния, наказуеми по чл.195 от НК през непродължителен период от
време – 15.02. -21.02.2010г. при еднородност на вината и при една и съща
обстановка, при което последващото се явява продължение на предходното, поради
което е налична и квалификацията по чл.26,ал.1 от НК.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до незачитане
правото на собственост другиму и стремеж към придобиване
на облаги по лесен, но
недопустим и неправомерен начин, както и обстоятелството, че съществуват пунктове за
изкупуване на метални отпадъци.
При
определяне на наказанието
на всеки един от четиримата подсъдими за извършеното от тях
престъпление съдът прецени:
степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява
като висока, степента на обществена опасност на подсъдимите - данните
за техните личности, както
и мотивите и
подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността им:
Съдът
преценява, че и за четиримата подсъдими са налице следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – пълни самопризнания, тежко семейно и материално положение, съдействие за
разкриване на обективната истина.
Съдът не констатира
наличието на отегчаващи вината обстоятелства – предишните осъждания на
подсъдимите А.Ю., С.Ю. и Р.А. са включени в квалификацията на деянието.
Гореизложените
обстоятелства,
мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да
бъдат постигнати по
отношение на подсъдимите,
като наказанието им бъде
определено при превес
на смекчаващите отговорността
обстоятелства и
налагането на наказание към предвидения минимум, а именно около Три години “лишаване
от свобода” по отношение на двамата подсъдими С.Ю. и Р.А., а по отношение на подсъдимите А.Ю. и Р.Т. – “лишаване от свобода” за около Една година.
Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното
ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" за срок от Три години и Шест месеца, при първоначален
“строг” режим на изтърпяване в затвор за всеки от двамата подсъдими С.Ю. и Р.А..
По отношение на подсъдимият А.Ю. съдът счита за справедливо и съответно на извършеното
ще бъде наказание “лишаване от свобода” за срок от Една година и Шест месеца
при първоначален “строг” режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от
закрит тип. По отношение на подсъдимият Р.Т., предвид
чистото му съдебно минало и изложените по горе смекчаващи вината, обстоятелства
съдът намира за справедливо да му наложи предвидения минимум, а именно Една
година “лишаване от свобода”, като счита, че за постигане целите на наказанието
и поправянето му не е наложително, същия да го изтърпи ефективно, поради което
и на основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от Три години. Така
определеният
размер на наказанията за всеки от
четиримата подсъдими, съдът счита за справедлив
и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдените. Освен
това съдът счита, че така
определеното
наказание
ще въздейства предупредително върху тях и ще
им
се отнеме възможността да вършат
други престъпления, като
ще въздейства възпитателно
и предупредително и върху
другите членове на обществото. По този начин и с това
наказание,
съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи пропорционално на подсъдимите А., Ю., С.Ю., Р.А. и Р.Т.
направените деловодни разноски.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.