Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 592/20.10.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 638/2023год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр.
чл.38, ал.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е
по жалба на Н.Д.Ц., срещу Решение № ППН-01-595/03.11.2022г., издадено от Комисия за
защита на личните данни.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на
закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Навеждат се доводи, че липсва съгласие за осъществяване
на видеонаблюдение от страна на Етажната собственост, монтираните камери
записвали и не били насочени към общите
части. В съдебно заседание жалбоподателя и упълномощения му процесуален
представител поддържат жалбата по наведените в нея основания. Прави се искане
за отмяна на оспорения административен акт, както и за присъждане на разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът – редовно призован, не изпраща процесуален
представител. В депозирано писмено становище чрез упълномощения си представител
навежда доводи за неоснователност на жалбата. Прави искане за отхвърляне на
последната, присъждане на съдебно-деловодни
разноски, алтернативно възражение за прекомерност на претендирания от
жалбоподателя адвокатски хонорар.
Заинтересованата страна е на мнение, че оспореното
Решение е правилно.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и
представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания,
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред административния орган е
образувано по жалба вх. № ППН-01-595/04.08.2021 г., от оспорващия, в която са
изложени твърдения за неправомерно обработване на лични данни, а именно осъществявано
от заинтересованата страна – Ц. Ц. видеонаблюдение в жилищна сграда - етажна
собственост, находяща се в гр.
Пазарджик, бул. „***“ № *, който без съгласието на останалите живущи е монтирал
3 бр. камери за видеонаблюдение - на
прозореца на складово помещение, което взел под наем, на прозореца на кухнята
на апартамента си и на стълбището над входната врата.
По този повод
жалбоподателя подал жалба до РУ на МВР - Пазарджик, откъдето бил уведомен, че е
съставен протокол по чл. 65 от ЗМВР, а от прокуратурата получил постановление за
отказ за образуване на досъдебно производство.
С оглед изясняване на обстоятелствата по жалбата, на
основание чл. 26 от АПК е уведомен Ц. Ц., като на
основание чл. 36 от АПК е указано да представи писмено
становище. Заинтересованата страна депозирала писмено становище по жалбата, в
което било посочено, че за монтирането на
камерата е взето съгласието на 13 от 17-те апартамента, които са присъствали на
общото събрание на входа, проведено на 02.09.2020 г. при провеждането на което жалб.
Ц. отсъствал. Ц. Ц. посочил, че камерата на прозореца на складовото помещение е
бутафорна, установено и от служителите
на МВР – Пазарджик, втората камера е работеща, но е насочена така, че да
обхваща единствено вратата на помещението, което държи под наем и паркомястото
пред него, с цел охрана на служебния автомобил и вратата на служебното помещение,
свързана със СОТ система, без лицево
разпознаване, с администратор „Тебикс“ ООД – гр. Пазарджик, третата камера също е бутафорна, констатирано
и при полицейската проверка, с поставен информационен стикер на вратата на
входа.
С оглед изясняване на случая и в изпълнение на Заповед
РД 15-106 от 10.03.2022г. е извършена проверка по предмета на жалбата. Изготвен
е констативен протокол, с приложен към него снимков материал, заснетите
графични изображения от проверявания обект, камерите, изходящия образ от
системата за видеонаблюдение, информационните стикери въпросник, становища от „Тебикс“
ООД.
Резултатите от проверката са обективирани в
констативен акт № ППН-02-328/20.06.2022 г.
Проверяващият екип е установил, че на посочения
в жалбата адрес се намира жилищна сграда - етажна собственост, състояща се от
шест етажа (пет жилищни и един партерен етаж с търговски обекти) и един вход,
като на всеки етаж има по четири апартамента, а на петия етаж са два
апартамента. Жилището на Ц. Ц. се намира на третия жилищен етаж, а жилището на
жалбоподателя се намира над това на Ц. - на четвъртия жилищен етаж. Ц.
притежава и две от помещенията на партерния етаж в сградата, като едното е
магазин за авточасти, а другото се използва като склад.
Системата за видеонаблюдение
се състояла от 4 бр. IP
видеокамери марка Dahua, модел:
DH-IPC-HFW1320SP-W, 3.0 Mpix, фиксиран
обектив 2.8 mm, ъгъл на виждане 100°, 1/3" Progressive Scan
CMOS, които нямат възможност за запис
на звук, както и 2 бр. видеокамери, чиито марка и модел не може да се
установят, които не са свързани към електрическата мрежа и към момента на
проверката не осъществявали видеонаблюдение. Според Ц. последните две камери
никога не са функционирали, а са поставени с превантивна охранителна цел.
Системата за
видеонаблюдение не позволявала осъществяване на запис и съхранение на видеокадри,
тъй като камерите не са свързани към записващо устройство и нямали поставени карти-памет.
Достъп до изходящия образ от системата за видеонаблюдение се осъществявал от Ц.
Ц. локално на лаптоп, съхраняван в жилището му. Основанието за извършваното
видеонаблюдение било предотвратяване на кражби във входа и вандалски прояви от
страна на жалбоподателя. Системата за видеонаблюдение била изградена през 2019
г., от „Тебикс“ ООД, за което не била предоставена удостоверяваща документация.
Камера 1 била
монтирана на тавана в склада, използван от Ц. и заснемала вътрешността на самия
склад; Камера 2 била разположена на тавана в магазина за авточасти на Ц. и
заснема вътрешността на самия магазин; Камера 3 била монтирана на прозорец от
жилището на Ц. и заснема подстъпа към входа на сградата, задния вход на
ползвания от него склад, както и паркинга, където живущите във входа паркират
автомобилите си; Камера 4 била разположена на стена на коридора в жилището на Ц.
и заснемала вътрешността на самото жилище. Двете нефункциониращи видеокамери били
разположени и насочени, както следва: Едната камера била монтирана на прозорец
от склада, ползван от Ц. и е насочена към подстъпа към този вход, а втората
била монтирана на тавана над входната врата на жилището на Ц., насочена към
подстъпа към този вход и етажната площадка на третия етаж.
Според проверяващите
чрез изградената система за видеонаблюдение се обработват лични данни на живущи
и посетители в етажната собственост.
Проверяващите
установили, че не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри
от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud
сървър, E-mail или друго място за
съхранение на данни).
На обекта не се
извършвала охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за
частната охранителна дейност, което да има права на достъп до системата за
видеонаблюдение. Системата за видеонаблюдение позволявала идентификация на
физически лица, но не позволявала лицево разпознаване на физически лица
(посредством осъществяване на достъп до база с данни).
Констатирано е
наличието на информационни стикери, предупреждаващи за извършваното
видеонаблюдение, без информация относно администратора на лични данни, както и
данни за контакт с него.
От страна на Ц. не били
предоставени документи (правила, процедура, инструкция или други),
регламентиращи обработване на лични данни чрез система за видеонаблюдение.
Впоследствие
заинтересованата страна предоставила на Комисията писмен отговор по жалбата, ведно с препис от
протокол от проведено общо събрание на собственици и живущи на проверявания
адрес.
С
писмо вх. № ППН-01-595#8/21/14.06.2022 г. „Тебикс„ ООД уведомили КЗЛД, че на
„Автотрейд“ ООД, със собственик Ц. Цолов през 2019г.монтирали видеосистема,
която не е в гаранция. „Тебикс“ООД не осъществява охрана на обекта, вкл. и този
на Ц. Цолов, няма достъп до изходящ образ от записите на системата, не
извършват дейност по видеонаблюдение.
На проведено на 29.09.202 г.
заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество и е постановено оспореното
в настоящото производство Решение.
При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като
извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с процесуална
легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1
от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на
всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда
от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт, представената административна преписка и събраните по
делото доказателства.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – Комисията за защита на лични данни. На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от
общия брой на членовете й, който съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 4, ал. 1 от Правилника е
председател и 4-ма членове при проведено открито заседание. След като изрично
не е посочен вида на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не
квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА: заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях
присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно
гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 29.09.2022 г. заседание
на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение,
са присъствали трима от членовете на комисията. Решението е прието с
единодушие. Предвид това, съдът счита, че актът е постановен от компетентен
орган в съответствие с предоставените му правомощия и в предвидената от закона
писмена форма, като съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити, поради което не е нищожен и е
постановен в съответствие с изискванията за форма на административния акт. Не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване
на правото на защита на участниците. На заинтересованата страна са връчвани
своевременно преписи от депозираните в производството книжа и доказателства и е
осигурена възможност да изрази становище.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните
данни / Комисията /, е постоянно действащ независим надзорен орган, който
осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването
на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон.
Съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗЛД, по смисъла на този закон 1. "Лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. "Обработване" е
понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Според чл. 1, т. 1. "лични данни" от Регламент (ЕС) 2016/679 означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да
бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер,
данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо
лице. Т. 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС)
2016/679 гласи,
че "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции,
извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други
средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение,
адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни,
подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
В чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 са посочени изискванията при
събиране и обработване на личните данни: 1. Обработването е законосъобразно,
само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
a) субектът на данните е дал съгласие за обработване
на личните му данни за една или повече конкретни цели;
б) обработването е необходимо за изпълнението на
договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки
по искане на субекта на данните преди сключването на договор;
в) обработването е необходимо за спазването на
законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени
жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
д) обработването е необходимо за изпълнението на
задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия,
които са предоставени на администратора;
е) обработването е необходимо за целите на легитимните
интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива
интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта
на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато
субектът на данните е дете.
Изрично в чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено, че когато
обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в
състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на
личните му данни.
В § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла
на този закон "Администратор", с
изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. А съгласно т. 3. от ДР на ЗЗЛД "Обработващ лични данни" е понятието
по чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съответно според чл. 4, т. 7 и т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679 "администратор"
означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга
структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за
обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се
определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът
или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото
на Съюза или в правото на държава членка. "Обработващ лични данни"
означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга
структура, която обработва лични данни от името на администратора.
Безспорно, в случая обработването на личните данни е
осъществено в сграда в режим на етажна собственост. Визираната хипотеза на
осъществено видеонаблюдение в жилищни сгради в режим на етажна собственост е
установен в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "а" и чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, в които са установени правомощията
на Общото събрание на ЕС като орган на управление. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "а" от ЗУЕС, Общото събрание приема решение за
извършване на разходи, които са необходими за поддържане на общите части.
Нормата на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС определя, че посоченото
решение се взема с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални част
от общите части на етажната собственост. Същото мнозинство е определено и
в чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС, за вземане на решение за поставяне
на рекламни или технически съоръжения на сградата и т.н.
По делото е приложен протокол от 02.09.2020г. на ОС на
ЕС ведно със списък към него на повече от 50 на сто от представените идеални
части от общите части, в който е обективирано решение за осъществяване
видеонаблюдение в сградата. По делото липсват доказателства за оспорване на
взетото решение за извършване на видеонаблюдение по съответния законов ред пред
районния съд по местонахождението на етажната собственост, т.е това решение
следва да се счита за влязло в сила, поради което следва да се приеме, че е
налице валидно взето решение на общото събрание за монтирането на камери за видеонаблюдение
на „подстъпа към входа“. Видно от констатациите на проверяващите четирите
проверени камери нямат възможност за запис на звук, а 2 бр. видеокамери, чиито
марка и модел не могат да бъдат установени не са свързани към електрическата
мрежа и към момента на проверката не осъществяват видеонаблюдение. В обхвата на камери № 1, 2 и 4
попадат вътрешността на склада, вътрешността на магазина и вътрешността на
жилището на Ц., а в обхвата на камера № 3, монтирана на прозорец на жилището на
Ц., попадат подстъпа към входа на сградата, задния вход на ползвания от него
склад, както и паркинга, където живущите във входа паркират автомобилите си.
Системата за видеонаблюдение не позволява лицево разпознаване на физически лица
(посредством осъществяване на достъп до база с данни). Достъп до изходящия
образ от системата за видеонаблюдение в реално време се осъществява от Ц.
локално на лаптоп, съхраняван в жилището му. Основанието за извършваното
видеонаблюдение е предотвратяване на кражби във входа и вандалски прояви от
страна на жалбоподателя.
Решението на общото
събрание е за видеонаблюдение на подстъпа към входа и предвид, че паркинга е
непосредствено пред входа, живущите респективно и Ц. имат основание да
наблюдават паркираните си автомобили. При проверката е установено, че действително камерата
която работи заснема паркинга пред входа на блока и подстъпа към входа, тоест в
съответствие с решението на ОС на ЕС, но не позволява лицево разпознаване
на физически лица (посредством осъществяване на достъп до база данни). Според съда и с оглед разпоредбата
на чл. 38 от ЗС посочените части представляват
общи части на ЕС. Дворът, извън застроената му част върху който в случая е
разположен паркинга е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Проблемът за ползване на част от
дворното място като паркинг следва да се разгледа на плоскостта на института на
етажната собственост. Паркингът, изграден върху дворното място, извън
застроената част е обща част на ЕС. Процесният терен – паркинг се намира пред
входа на сградата. Според съдебната практика паркинг изграден върху
незастроената част от дворното място върху което е построена сградата не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост. ЗУТ не допуска /по
арг. от чл. 37 / изграждането на открит паркинг като самостоятелен обект на
собственост в дворното място или върху друга обща част на сградата. Процесният
паркинг не притежава характеристиките самостоятелност и обособеност. Аргумент,
подкрепящ тезата за несамостоятелния характер на паркинга до сгради, намиращи
се в режим на етажна собственост е и легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 ДР на ЗУЕС относно понятието за
"Прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост", което е
част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е
построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно
обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други.
Взетото от живущите в блока на 02.09.2020 г. решение
касае "монтиране на видеонаблюдение на подстъпа към входа" на
сградата в режим на етажна собственост, каквито по смисъла на ЗУЕС е прилежащия
към блока паркинг и подстъпа към входа. Ето защо, съдът приема, че Ц. Ц. е
действал при наличие на валидно взето решение, като извършеното наблюдение е в
съответствие с чл. 6, пар. 1 от Регламент 2016/679. Допустимо е видеонаблюдението чрез
монтираните камери заснемащи общи части на ЕС. Не е налице друго наблюдение
извън общите части на ЕС. Осъществяваното видеонаблюдение е основано на изрично
съгласие на ОС на ЕС и преследва законна цел – опазване личността и имуществото
на живущите в блока лица. Въз основа на изложеното настоящият състав счита, че
оспореното решение на Комисията за защита наличните данни е законосъобразно,
постановено при правилното приложение на материалния закон, без допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, което налага
отхвърляне на оспорването.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна
сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Ц., срещу Решение №
ППН-01-595/03.11.2022г., издадено от Комисия за защита на личните данни.
ОСЪЖДА Н.Д.Ц., да
заплати на Комисия за защита на личните данни сумата от 100 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/