Р Е Ш Е Н И Е
№ 955/23.12.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 815 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на Р.Х.И., ЕГН **********
*** против Решение № 1012-12-221#1/02.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик,
с което е потвърдено Разпореждане № 2141-12-1/28.06.2022г. на длъжностното лице
по пенсионно осигуряване.
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на материалния закон. Моли се да
бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е
постъпила писмена молба с вх. № 7555/23.09.2022 г., с която жалбоподателят, по
изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени обжалваното
решение, ведно с потвърденото разпореждане.
Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юриск. М.,
която по изложени в писмени бележки съображения моли съда да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Счита, че административният орган е
постановил правилен и законосъобразен административен акт, издаден от
компетентен орган, съобразен с материалния и процесуален закон и обоснован.
Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа
страна следното:
Началото на административното производство е поставено с подаването на Заявление
с вх. № 2113-12-619 от 13.05.2019 г. на Р.Х.И. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Съгласно §9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално
осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава
за осигурителен стаж по този кодекс. Трудовият стаж положен до 31.12.1999 г. при
условията на първа и втора категория труд, както и при специфичните условия на т.
66а-66к по отменения, с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от
1998 г., Правилник за категоризиране на труда (ПКТП) съгласно § 2 от ЗР Постановление
№ 235/20.10.1998 г., при пенсиониране се признава от съответната категория и при
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 01.01.2000 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10
години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия:
1. навършили са възраст до 31 декември
2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор
от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта
по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца
за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
Следователно правото на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО е съвкупност от три
условия - определена възраст, минимално необходим стаж от първа категория труд и
необходим сбор от възрастта и осигурителния стаж.
Към датата на заявлението за пенсия (13.05.2019 г.) Р.И. е на възраст 56 г.
06 м. 05 дни.
По предходно подадено заявление № 2113-12-2559 от 28.12.2018 г., по което има
постановен отказ на пенсия, г-н И. е приложил образец УП-30 № 427 от 16.06.1999
г., издаден от името на Рудник „Възраждане" - Редки Метали м. Селище. В документа
е посочен стаж за периода от 26.05.1982 г. до 30.10.1995 г. (13 г. 05 м. 04 дни)
на длъжност „технологичен работник - оператор сорпция", като стажът е предложен
да се зачете от първа категория труд съгласно т. 4, буква „д" от отменение
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). В представените трудови
книжки липсва заверен стаж за посочения период.
Видно от представеното удостоверение № 860 от 30.10.1982 г. жалбоподателят е
отбивал военна служба в периода от 06.10.1980 г. до 30.12.1982 г. (02 г. 00 м.
25 дни).
Стажът в Рудник „Възраждане" - Редки Метали м. Селище се дублира с времето
на военна служба през 1982 г., поради което е зачетен с продължителност 12 г.
10 м. 00 дни, за периода от 31.12.1982 г. до 30.10.1995 г.
Въз основа на представените документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
е зачетен стаж за времето от 10.04.1979 г. до 22.04.2019 г. вкл. с обща продължителност,
превърнат към трета категория труд 43 г. 06 м. 15 дни, от който стаж от първа категория
труд 12 г. 10 м. 00 дни за периода от 31.12.1982 г. до 30.10.1995 г. от Рудник
„Възраждане" - Редки Метали м. Селище и стаж от трета категория труд 22 г.
01 м. 25 дни.
Към 23.04.2019 г. са изпълнени необходимите условия по чл. 69б, ал. 1 от КСО
и с Разпореждане № 5/прот. № 01243 от 26.06.2019 г. на жалбоподателя е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО,
считано от 23.04.2019 г. в минимален размер по чл. 70, ал. 12 от КСО, която с Разпореждане
№ 26/прот. № 01326 от 22.08.2019 г. е изменена от началната дата в действителен
размер на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д" от КСО.
Установи се по делото, че при извършен последващ контрол е установено, че между
издадени документи от Рудник „Възраждане" - Редки Метали м. Селище на различни
лица са налични несъответствие между датата на издаване и изходящия номер на образците.
В представените удостоверения не фигурират имената на изготвилия удостоверението
и/или имената на ръководителя на осигурителя, положени са само подписи на длъжностните
лица.
Предприети са действия за служебно изясняване на стажа на лицата, за които има
данни за зачетен стаж и доход от Рудник „Възраждане" - Редки Метали м. Селище,
като е изпратен сигнал до Районна прокуратура - Пазарджик за установяване истинността
на заверения стаж в представените образци.
На 13.06.2022 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получено Постановление № 1860/20
г. от 09.06.2022 г. на Районна прокуратура - Пазарджик, от което е видно, че образец
УП-30 № 427 от 16.06.1999 г. за периода от 26.05.1982 г. до 30.10.1995 г. не е издаден
от Рудник „Възраждане" - Редки Метали м. Селище, а от свидетел по делото и
същият е неистински документ. Прието е, че стажът по образец УП-30 № 427 от
16.06.1999 г. за периода от 26.05.1982 г. до 30.10.1995 г. (13 г. 05 м. 04 дни от
първа категория труд) не следва да се зачита, поради което общият стаж на Р.И. е
22 г. 01 м. 25 дни от трета категория труд.
С оглед на установените нови обстоятелства административният орган е приел,
че към датата на заявлението за пенсия (13.05.2019 г.) жалбоподателят няма право
на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като няма 10 години осигурителен стаж, положен
по условията на първа категория труд и няма сбор от стаж и възраст 100.
Последвало е издаването на Разпореждане № 2141-12-1 от 28.06.2022 г., с
което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а" от КСО Разпореждане № 5/прот.
№ 01243 от 26.06.2019 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО на Р.И. и последващите го, са отменени. Със същото
Разпореждане № 2141-12-1 от 28.06.2022 г. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като не са изпълнени условията на чл. 69б, ал.
1 от КСО за изискващ се осигурителен стаж 10 години от първа категория труд и сбор
от осигурителен стаж и възраст – 100. На основание чл. 98, ал. 2 от КСО, във връзка
с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е указано, че недобросъвестно получените суми
от пенсията следва да се възстановят.
Подадена е жалба с вх. № 1012-12-221 от 08.07.2022 г., с която
жалбоподателят е оспорил издаденото разпореждане. С Решение № 1012-12-221#1/02.08.2022
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик е потвърдено оспореното разпореждане
като правилно и законосъобразно.
Постановеното решение е редовно съобщено на жалбоподателя,
като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба
пред Административен съд Пазарджик.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Административният
акт е издаден от упълномощено лице, съгласно Заповед № 1015-12-101/23.06.2021
г. (лист 117). При издаването на обжалваното мотивирано решение
административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на
закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил
както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира,
че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по
издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни
за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства.
Съгласно чл. 98, ал. 1
от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр.
Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за
отпускане и спиране на пенсиите. Съгласно чл. 98, ал. 4
от КСО разпорежданията за отпускане на пенсии за инвалидност се
издават въз основа на решение на медицинската комисия към ТП на НОИ. На основание
чл. 117, ал. 1,
т. 2, б."а", ал. 2
и ал. 3 от КСО
разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на задължително
обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган -
Директора на ТП на НОИ в 3 месечен срок. Последният се произнася с мотивирано
решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща
преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора
на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд.
Определеният ред и срокове за обжалване са спазени. Директорът на ТП на НОИ се
е произнесъл по обжалваното разпореждане с решение, с което го е потвърдил като
е изложил мотиви и подробни аргументи, в тази насока. Посочено е правното
основание за издаването му, както и относимите правни норми, които обуславят
постановяване на оспорения административен акт.
Съдът намира, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, издадено в законоустановената форма, при
спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10
години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените
и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
Следователно правото на пенсия по
чл. 69б, ал. 1 от КСО е съвкупност от три условия - определена възраст, минимално
необходим стаж от първа категория труд и необходим сбор от навършена възраст и осигурителния
стаж.
Поради обстоятелството, че жалбоподателят
има стаж от първа категория длъжностното лице по пенсионно осигуряване е направило
преценка за право на пенсия както по чл. 69, ал. 6 от КСО, така и по чл. 69б, ал.
1 от КСО.
В случая спорен е въпросът
относно зачитането на осигурителен стаж за периода от 26.05.1982 г. до 30.10.1995
г., положен в Рудник „Възраждане" - Редки Метали м. Селище, който
жалбоподателят счита, че неправилно не е зачетен.
Съдът намира, че правилно административният орган не е зачел положеният
труд за посочения период предвид на новоустановените факти при извършената
проверка от Районна прокуратура, а именно, че образец УП-30 № 427 от 16.06.1999
г., за периода от 26.05.1982 г. до 30.10.1995 г., не е издаден от Рудник „Възраждане"
- Редки Метали м. Селище, а от свидетел по делото и същият е неистински документ.
Въпреки дадените на страните указания във връзка с доказателствената тежест
и многократната възможност за представяне на доказателства за изясняване на правния
спор, съдът намира, че по делото не са представени такива, които да
удостоверят, че стажът на жалбоподателя за периода от 26.05.1982 г. до
30.10.1995 г. (13 г. 05 м. 04 дни от първа категория труд). като „технологичен
работник – оператор сорпция“ в Рудник „Възраждане" - Редки Метали м. Селище
е действително положен.
Правилно административният орган е приел, че стажът по образец УП-30 № 427 от
16.06.1999 г. за периода от 26.05.1982 г. до 30.10.1995 г. (13 г. 05 м. 04 дни от
първа категория труд) не следва да се зачита, поради което общият стаж на Р.И. е
22 г. 01 м. 25 дни от трета категория труд.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност
на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ -
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.И., ЕГН ********** *** против Решение
№ 1012-12-221#1/02.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № 2141-12-1/28.06.2022г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване.
ОСЪЖДА Р.Х.И., ЕГН ********** ***,
да заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.