№ 22
гр. П., 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. С.а
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. С.а Административно
наказателно дело № 20243520200078 по описа за 2024 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на К. С. С. от гр.П., против НП № ***г. издадено от Началника на РУ П. към
ОДМВР Т. с което, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 20.00 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец и на на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, или всичко –глоба в размер на 320.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца, за това, че : " На 20.01.2024г., в 08.30ч., в гр.П., ул.“О.“,
пред дом №15, в посока ул.“Д.“, управлява л.а. „Ф.Ф., рег.№*** МТ, като на заснежена
пътна настилка в изкачване, движейки се с несъобразена скорост спрямо релефа и съС.ието
на пътя, водача губи контрол над управляваното от него МПС, напуска пътното платно в
ляво по посока на движение и се блъска в железобетонен стълб. Настъпва ПТП с
материални щети по автомобила и стълба. Впоследствие водача не остава на място, напуска
местопроизшествието и не уведомява службите на МВР. Водача е установен в последствие
и изпробван за употреба на алкохол в 10.48ч.“ - нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20,
ал.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорва изцяло издаденото НП, като жалбоподателя твърди,
че при ангажиране на отговорността му са допуснати нарушения на процесуални правила,
които обосновават отмяната на атакуваното НП.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован, се явява пълномощник - адв. Ц.Х. от АК-Т.
който поддържа жалбата, и моли НП да бъде изцяло отменено.
Ответникът по жалбата –Началникът на РУ П. към ОДМВР Т. редовно призован, не
изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Т. ТО-П. уведомени по реда на чл.62 от ЗАНН, не изпращат
1
представител в с. з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима.
Жалбоподателят К. С. С. е правоспособен водач по см. на чл.150 от ЗДвП, като до
настоящия момент бил санкциониран нееднократно за различни по вид нарушения на
правилата за движение по пътищата (справка за нарушител, приложена на л.12 и л.13 по
делото).
Не се спори за това, че същия е собственик на л.а. „Ф.Ф., рег.№*** МТ.
На 20.01.2024г. около 08.40ч., се движел със собствения си лек автомобил в гр.П., по
ул."О." към гробищния парк на града. На този ден валял сняг и пътят бил заснежен. На
посоченото място, при предприемане на управление в десен завой, от хлъзгавия път л.а. се
плъзнал, в следствие на което се е ударил в намиращия се срещу него уличен стълб. От
удара паднала бронята на автомобила. Тъй като обаче,жалбоподателя бързал за работа,
решил по-късно да мине и да прибере падналата част. Живеещите на ул.“О.“ №15, чувайки
силен шум, погледнали навън и видели как един червен автомобил се отдалечава надолу, по
улицата. Тъй като ел.захранването било спряло, тогава забелязали, че стълба пред дома им
бил наклонен. Излезли навън и видели до стълба броня на автомобил с номер на нея -
***МТ.
Около 09.10ч., на същия ден, по разпореждане на ОДЧ при РУ-П., на място били
изпратени св.Я. и св.Д.. На място тези свидетели установили, че уличния стълб бил счупен,
като бил изместен около 1м. от основата си и бил наклонен, както на място намерили броня
от автомобил с рег.№ на нея- ***МТ. Проведена била беседа с живущите на ул.“О.“ №15,
като били снети сведения само от единия от тях-К. М..
По-късно по рег.№ бил установен и собственика и водача на МПС, който бил
призован в РУП П., където му било снето сведение, след което му бил съставен АУАН
серия GA, № ***1 (приложен, л.7), с който се ангажирала отговорността на К. С. С. за
нарушения чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП. Нарушителят се запознал с акта и го подписал с отбелязване, че няма
възражения. Не били депозирани допълнителни писмени такива в установения срок по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № ***г.
издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т. връчено лично но 09.04.2024г.
Фактическата обстановка беше установена от съда от приложените и приобщени по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Видно от приложеният АУАН серия GA, № ***1/20.01.2024г., както и от показанията
на полицейските служители Я. и Д. в с. з. става ясно, че настъпилото ПТП на 20.01.2024г., за
което се претендира, че е провокирано от неправилно управление на жалбоподателя К. С. не
е констатирано непосредствено от полицейски служители, т. е. безспорно е, че посочените в
акта полицаи не са свидетели – очевидци. За подобна хипотеза законодателят императивно е
предвидил, че при липса на свидетели, които са присъствали при установяване на
нарушението, актът се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това
изрично се отбелязва в него, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. В конкретният случай нито
едно от посочените две отделни императивни изисквания не е спазено, тъй като свидетелят е
само един – А. Д., която е вписана като очевидец, каквато очевидно не е, както и не е
2
отбелязано, че актът се съставя именно по този ред. Липсата на втори свидетел по акта в
случая несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
нередовност от външна страна на същия, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото
НП.
Законодателното изискване актът да се състави в присъствието на двама други
свидетели е израз на основния принцип в административнонаказателното процесуално право
– публичността, т. е. констатираната нередовност на акта поражда съмнение относно
самоличността на нарушителя, извършването на деянието и вината за това именно на този
нарушител. В конкретният случай е налице усложнена фактическа обстановка, като за
правилното й изясняване е следвало да бъдат посочени като свидетели-очевидци например
живущите на ул.“О.“№15; да бъдат снети обяснения от тях, а не само от единия; при
възможност да бъде приложен снимков материал от настъпилото ПТП, в т.ч. и след
установяване на автомобила. След като това не е сторено, настоящата въззивна съдебна
инстанция намира, че е допуснатото съществено процесуално нарушение на императивни
правила, което винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП,
тъй като прави същото изцяло незаконосъобразно. Спорните обстоятелства във връзка с
мястото и най-вече начина на извършване на нарушенията, наред с липсата на свидетели-
очевидци разколебават презумптивната доказателствена сила, с която и съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва всеки АУАН и водят до незаконосъобразност на издаденото НП, респ.
до неговата отмяна.
Независимо от посоченото по-горе процесуално нарушение, съдът намира, че
извършването на вменените нарушения по ЗДвП не е доказано и по необходимия за това
убедителен начин. Основен и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е
"описание на нарушението... обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават"-чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като така
посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН даваща легална
дефиниция на понятието за административно нарушение.
Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към
установяване на обективната действителност и участието на лицето, което се твърди, че е
извършило вмененото му нарушение. От установената в хода на съдебното дирене
фактическа обстановка съдът приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин,
че именно жалбоподателят е извършил умишлено посочените нарушения. Съдът не споделя
начина и следваната от двамата полицейски служители процедура по ангажиране
отговорността на водача въз основа на косвени доказателства, тъй като същата грубо
противоречи на административно-процесуалните правила на ЗАНН и НПК. Доказването на
извършеното нарушение е основно задължение на АНО, т. е. нарушителя никога не следва
да доказва, че е невинен, респ. да доказва къде се е намирал на 20.01.2024г. около 08.30ч., и
дали точно тогава е управлявал МПС, с което умишлено е извършил неправилното
управление, и е причинил ПТП, от мястото на което впоследствие е избягал. Още по-малко
има доказателства за това, че са били налице разногласия относно обстоятелствата около
ПТП, като не уведомил службите и не изпълнил указанията им.
Ето защо, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със задълженията си по закон
вменени му по силата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН детайлно да провери акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил такава допълнителна проверка,
Началникът на РУП П. очевидно би стигнал до съвсем други правни изводи за недоказаност
на вината на посочения като нарушител К. С..
С оглед на изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не е извършил
административните нарушения, за извършването на което е бил санкциониран, поради което
и издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
3
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ***г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което на К.
С. С., ЕГН ********** от гр.П., обл.Т. ул.“Б.М.“ №10, на основание чл.185 от ЗДвП, за
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 20.00 лв.; на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв.; на осн. чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, или всичко –глоба в размер на 320.00 лв. (триста и
двадесет лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4