О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/ 06.02.2023 г., гр. Добрич
Административен съд – Добрич, касационен
състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета
година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
като
разгледа докладваното от председателя КАНД № 364 по описа на АдмС - Добрич за
2021 г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 357/ 25.01.23 г. на А.А.С.,
чрез адв. М.Д.,***, с която се иска да бъде изменено Решение № 458/ 21.12.22 г.
по КАНД № 364/ 21 г. на АдмС – Добрич в частта, в която е осъден А.А.С., ЕГН **********,***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Административен съд - Добрич разноски за съдебно – техническа експертиза в
размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Молителят настоява, че Решението в тази му част е незаконосъобразно,
като изтъква, че законодателят не е предвидил заплащане на разноски в полза на
Държавата от наказаното лице, независимо че е потвърдено наказателното
постановление. Излага становище, че ако това е следвало да бъде предвидено, то
щяло да бъде сторено с изменението на Закона за административните нарушения и
наказания с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Допълва, че
основанието, на което съдът е присъдил заплащане на разноски от касатора в
полза на органа на съдебна власт, касае страните по делото, а Административен
съд – Добрич не е страна. Прави възражение, че съдът с Определение № 214/
30.05.22 г. е уважил молбата на касатора и е определил депозитът за вещо лице
да бъде заплатен от бюджета на съда.
При така изложените съображения иска
отмяна на Решението в частта на разноските.
Молбата за произнасяне в частта на разноските е изпратена
на 23.01.2023 г., видно от печата върху плика, приложен по делото.
Решението, чието изменение се иска, е постановено на
21.12.2022 г. Решението не подлежи на обжалване. С оглед на това и на основание
чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, срокът за подаване на молба
за изменение на Решението е едномесечен, като започва да тече на 21.12.2022 г.
и изтича на 21.01.23 г., но на основание чл. 60, ал. 6 ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, тъй като 21.01.23 г. е неприсъствен ден, то срокът изтича на
23.01.23 г., първият работен ден, когато именно е изпратена молбата.
При така установената фактическа обстановка настоящият
състав намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна.
Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.
С Решение № 458 от 21.12.22 г. съдът е потвърдил
Наказателно постановление № 18 – 1099 – 000468/ 01.08.2018 г., издадено от ВПД
Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ – Силистра при ОД на МВР - Силистра, с
което на А.А.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането и е осъдил А.А.С., ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Административен съд - Добрич разноски за съдебно –
техническа експертиза в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
По отношение осъждането съдът неправилно се е позовал на
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, доколкото, както сочи и молителят, чл. 63д, от ЗАНН касае разноските на страните по делото.
Горното обаче не означава, че изводът за осъждане на
наказаното лице за разноски в полза на органа на съдебна власт е неправилен.
Това е така, защото:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата
на чл. 63д ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. По отношение заплащане на разноски от съда за експертизи в
административнонаказателното производство с изменението не е създадена
конкретна норма. Същевременно е запазена нормата на чл. 84 от ЗАНН, съгласно
която, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс. Съобразявайки нормата на чл. 84 от ЗАНН и обстоятелството, че
производството по второто Решение по КАНД № 364/ 21 г. на АдмС – Добрич е по
реда на чл. 227, ал. 2 от АПК, т.е. съдът действа като първа инстанция и в този
смисъл е приложим редът на НПК предвид препратката на чл. 84 от ЗАНН, съдът с
Определението, на което се позовава молителят, от 30.05.22 г., е определил
депозитът за вещо лице да бъде внесен от бюджета на съда, тъй като по НПК
разноски предварително от обвиняемия не се внасят.
С платежно нареждане от 05.12.22 г. от бюджета на
Административен съд – Добрич на вещото лице, инж. Г., е изплатено
възнаграждението за изготвеното заключение в размер на 1000.00 лв.
С решение № 458/ 21.12.22 г. съдът е счел, че наказаното
лице следва да понесе административнонаказателната отговорност и е потвърдил
издаденото срещу него наказателно постановление. В този смисъл следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 190, ал. 1, във връзка с чл. 189 НПК, във връзка
с чл. 84 от ЗАНН. Съгласно чл. 189 НПК съдът решава въпроса за разноските с
присъдата или с определение, в случая с решението на касационната инстанция,
действала като първа такава. Според чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за
преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а
разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. С текста
на чл. 189, ал. 3 от НПК обаче е разписано, че когато подсъдимият бъде признат
за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник,
както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са
направили такова искане, а според чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на
частния тъжител. В този смисъл, по аргумент от противното на чл. 190, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 189, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, не са
налице основания за изменение на Решението в частта на разноските.
С оглед горното молбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното, Административен съд – Добрич,
касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 357/ 25.01.23 г. на А.А.С.,
чрез адв. М.Д.,***, с която се иска да бъде изменено Решение № 458/ 21.12.22 г.
по КАНД № 364/ 21 г. на АдмС – Добрич в частта, в която е осъден А.А.С., ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Административен съд - Добрич разноски за съдебно – техническа
експертиза в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: