Определение по дело №364/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 63
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700364
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………/ 06.02.2023 г., гр. Добрич                                    

         Административен съд – Добрич, касационен състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                            НЕЛИ КАМЕНСКА

 

         като разгледа докладваното от председателя КАНД № 364 по описа на АдмС - Добрич за 2021 г., намира следното:  

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 357/ 25.01.23 г. на А.А.С., чрез адв. М.Д.,***, с която се иска да бъде изменено Решение № 458/ 21.12.22 г. по КАНД № 364/ 21 г. на АдмС – Добрич в частта, в която е осъден А.А.С., ЕГН **********,***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Административен съд - Добрич разноски за съдебно – техническа експертиза в размер на 1000 лв. (хиляда лева).  

Молителят настоява, че Решението в тази му част е незаконосъобразно, като изтъква, че законодателят не е предвидил заплащане на разноски в полза на Държавата от наказаното лице, независимо че е потвърдено наказателното постановление. Излага становище, че ако това е следвало да бъде предвидено, то щяло да бъде сторено с изменението на Закона за административните нарушения и наказания с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Допълва, че основанието, на което съдът е присъдил заплащане на разноски от касатора в полза на органа на съдебна власт, касае страните по делото, а Административен съд – Добрич не е страна. Прави възражение, че съдът с Определение № 214/ 30.05.22 г. е уважил молбата на касатора и е определил депозитът за вещо лице да бъде заплатен от бюджета на съда.

         При така изложените съображения иска отмяна на Решението в частта на разноските.

Молбата за произнасяне в частта на разноските е изпратена на 23.01.2023 г., видно от печата върху плика, приложен по делото.

Решението, чието изменение се иска, е постановено на 21.12.2022 г. Решението не подлежи на обжалване. С оглед на това и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, срокът за подаване на молба за изменение на Решението е едномесечен, като започва да тече на 21.12.2022 г. и изтича на 21.01.23 г., но на основание чл. 60, ал. 6 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като 21.01.23 г. е неприсъствен ден, то срокът изтича на 23.01.23 г., първият работен ден, когато именно е изпратена молбата.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.

С Решение № 458 от 21.12.22 г. съдът е потвърдил Наказателно постановление № 18 – 1099 – 000468/ 01.08.2018 г., издадено от ВПД Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ – Силистра при ОД на МВР - Силистра, с което на А.А.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането и е осъдил А.А.С., ЕГН **********,***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Административен съд - Добрич разноски за съдебно – техническа експертиза в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

По отношение осъждането съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, доколкото, както сочи и молителят, чл. 63д, от ЗАНН касае разноските на страните по делото.

Горното обаче не означава, че изводът за осъждане на наказаното лице за разноски в полза на органа на съдебна власт е неправилен. Това е така, защото:

Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По отношение заплащане на разноски от съда за експертизи в административнонаказателното производство с изменението не е създадена конкретна норма. Същевременно е запазена нормата на чл. 84 от ЗАНН, съгласно която, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съобразявайки нормата на чл. 84 от ЗАНН и обстоятелството, че производството по второто Решение по КАНД № 364/ 21 г. на АдмС – Добрич е по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК, т.е. съдът действа като първа инстанция и в този смисъл е приложим редът на НПК предвид препратката на чл. 84 от ЗАНН, съдът с Определението, на което се позовава молителят, от 30.05.22 г., е определил депозитът за вещо лице да бъде внесен от бюджета на съда, тъй като по НПК разноски предварително от обвиняемия не се внасят.

С платежно нареждане от 05.12.22 г. от бюджета на Административен съд – Добрич на вещото лице, инж. Г., е изплатено възнаграждението за изготвеното заключение в размер на 1000.00 лв.

С решение № 458/ 21.12.22 г. съдът е счел, че наказаното лице следва да понесе административнонаказателната отговорност и е потвърдил издаденото срещу него наказателно постановление. В този смисъл следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 190, ал. 1, във връзка с чл. 189 НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Съгласно чл. 189 НПК съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение, в случая с решението на касационната инстанция, действала като първа такава. Според чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. С текста на чл. 189, ал. 3 от НПК обаче е разписано, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане, а според чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В този смисъл, по аргумент от противното на чл. 190, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 189, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, не са налице основания за изменение на Решението в частта на разноските.

С оглед горното молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното, Административен съд – Добрич, касационен състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 357/ 25.01.23 г. на А.А.С., чрез адв. М.Д.,***, с която се иска да бъде изменено Решение № 458/ 21.12.22 г. по КАНД № 364/ 21 г. на АдмС – Добрич в частта, в която е осъден А.А.С., ЕГН **********,***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Административен съд - Добрич разноски за съдебно – техническа експертиза в размер на 1000 лв. (хиляда лева). 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: