Р А П О Р ЕЖ Д А Н Е
№ 29.05.2023
г. гр.Търговище
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
В закрито съдебно заседание на 29.05.2023 г.
По т.д. № 82/2018 г. по описа на ОС – Търговище,
За да се произнесе, съдът съобрази следното
При извършената проверка по реда на
чл. 262 и сл. от ГПК относно допустимостта и редовността на въззивна жалба вх.
№ 260279/29.05.2023 г., депозирана от ищците, чрез пълномощник синът им Д.К.
(представени са генерални пълномощни от ищците от 03.04.2014г.,нот.заверени-
л.62-65 от приложеното гр.д.№ 56/2018 г. на РС-П.), срещу постановеното по
делото решение, съдът констатира следното:
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна, при редовни пълномощия, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, има
изискуемото от чл. 260 ГПК съдържание.
Въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ, с КЕП, поради което и на осн.чл. 102з,
ал. 3, изр. 1-во от ГПК не е необходимо представянето на препис от жалбата по чл.
261, т.1 ГПК, но се следва д.такса за преписа от в.жалба, освен в случая по чл.
83 ГПК (чл. 102з, ал. 3, изр.3 от ГПК) .
С жалбата е отправено искане на жалбоподателите „за освобождаване от разноски във въззивното производство на
осн.чл. 83, ал. 2 ГПК - същото основание, на което са освободени от разноски в
първоинстанционното производство“, тъй като няма промяна в материалното им
състояние.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК компетентен да се произнесе по това искане е настоящият съд, в качеството
му на администриращ на осн.чл. 262 от ГПК въззивната жалба.
За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:
С определение № 147/22.04.2019 г. съдът е освободил ищците от заплащане на
държавна такса по предявените искове, но не и от разноски, на осн.чл. 83, ал. 2
от ГПК.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК страната може да бъде освободена от заплащане
на д.такси и разноски в случай, че поради тежко имуществено и/или здравословно
състояние, както и други критерии, посочени в закона, не е в състояние да ги
заплати. Обстоятелствата, визирани в чл.
83, ал. 2 от ГПК следва да бъдат установени чрез надлежни писмени доказателства
за доходите на лицето и неговото семейство, семейното положение, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта и декларация за имущественото състояние
и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по
делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът трябва да
прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането,
като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние и ги
съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна
такса, като тази преценка е винаги конкретна.
Във въззивната жалба се декларира,
че няма промяна в материалното състояние на ищците, и доколкото същата е
подадена от техния пълномощник, въпросното деклариране следва да бъде сторено
лично от самите жалбоподатели, като предвид изтеклия период от около 5 години
от декларираните през 2018 г. обстоятелства
по чл. 83 от ГПК по гр.д.№ следва да
представят нови декларации за имуществено състояние и доказателства относно
обстотялствата, посочени в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК.
Следва и да бъде уточнено дали се иска освобождаване САМО от разноски във
въззивното производство (към настоящия момент – това са само разноските по чл.
102з, ал. 3, изр.3 от ГПК) или и от дължимата за въззивното производство
държавна такса в размер 426.11 лв. (при обжалваем интерес 21 305.48
лв.) – чл. 18, ал. 2 от ТДТССГПК.
Предвид изложеното, въззивната жалба се явява нередовна, поради което съдът
Р
А З П О Р Е Ж Д А:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба вх. № 260279/29.05.2023 г., депозирана от
ищците, чрез пълномощник синът им Д.К., срещу постановеното по т.д. № 82/2018г.
на ОС – Търговище решение № 260000/11.05.2023 г., като на осн.чл. 262, ал. 1 от ГПК
УКАЗВА на жалбоподателите в
ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК да представят доказателства за внесена по сметка на
Апелативен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер 426,11 лв. (чл.
261, т. 4 ГПК)
ИЛИ в същия срок да УТОЧНЯТ дали искането им във въззивната жалба по чл. 83, ал. 2 от ГПК е за
освобождаване САМО от разноски във въззиввното производство, или и от
дължимата за въззивното производство държавна такса, както и да ПРЕДСТАВЯТ:
1.Подписана лично от тях декларация за липса на промяна в декларираните през
2018 г. по гр.д. № 56/2018 г. на РС-П. обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т.1-7 от ГПК;
2.Предвид изтеклия 5 годишен период от
предходното деклариране, при промяна в доходите, ДА ПРЕДСТАВЯТ надлежни писмени доказателства относно обстоятелствата,
посочени в чл. 83, ал. 2, т.1 – т.7 от ГПК, а именно: за своите настоящи доходи,
семейно положение, здравословно състояние, трудовата заетост и декларация за
имущественото състояние или др. обстоятелства, относими към възможността за
изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса/разноски
за въззивното производство, необходими за произнасяне по искането в жалбата на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателите, че при
неизпълнение на горните указания въззивната жалба ще бъде върната, на осн.чл.
262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: