№ 96
гр. Елин Пелин, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20221820100707 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Н. Н. Н., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр.Пловдив,
бул. “Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б е предявила срещу ответника „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр.София ул.
„Балша“ № 1, бл.9, ет.2 представлявано от Ц.П.К. – управител искове с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с
което да приеме, че клаузите съдържащи се в чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от
Договор за бяла карта от 13.08.2020 г. сключен между ищцата и ответника са
нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19, чл.33 от
ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Излагат се твърдения, че въз основа на процесния договор ищцата е
получила заемна сума от 500.00 лева - револвиращ кредит, който следва да
върне съгласно условията на договора. В чл.20 от договора е предвидено, че
ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срок от
три дни, дължи и неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като
същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
1
В чл.21, ал.4 от договора при забава в плащане на текущото
задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора, кредитополучателя
дължи и разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50
лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или
сумата по чл.12, ал.1 от договора. В случай, че не бъде предоставено
уговореното обезпечение – под формата на поръчител, но се заплати 15 % от
кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора в
размер на 10 %. Т.е. в случай на неизпълнение на тези задължения,
заемополучателят заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на
задължението – по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното
допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.
В чл.21, ал.5 от договора е предвидено, че след настъпване на
предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно
заплащането на такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите по
извънсъдебно събиране на задължението.
Във връзка с първия иск се излагат доводи, че уговорената клауза на
чл.20 от договора е неравноправна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК вр. чл.33
от ЗПК, тъй като има за цел заобикаляне на изискванията на закона. Според
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, поради което
неустойката която се начислява с чл.20 от договора е в пряко противоречие с
чл.33 от ЗПК. Посочената клауза на чл.20 от договора противоречи и на
чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на неустойка, която е
необосновано висока, което води до нейната неравноправност. Налице е
нищожност и поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, поради наличието на значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне интересите
на ищцата с цел извличане на изгода за кредитора. Клаузата за неустойка
предвидена в чл.20 от договора е нищожна и като противоречаща на добрите
нрави, тъй като сумата, която се претендира в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия
месец и се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението е в
огромен размер и нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Налице е и нищожност на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като клаузата на
2
чл.20 от договора не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от
ЗЗП.
По отношение на втория предявен иск касаещ чл.21, ал.4 от Договор
за бяла карта от 13.08.2020 г. се излагат доводи относно неравноправност на
същата по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК вр. чл.10а и чл.33 от ЗПК, тъй като
заплащането на такси разходи за действия по събиране на задълженията в
размер на 2,50 лева за всеки ден до погасяване на текущото задължение се
явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК. Съгласно чл.33 от ЗПК при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата – т.е. неустойката по чл.20 от
договора начислена поради не плащане на падежа и не представяне на
обезпечение и такси разходи за действия по събиране на задълженията в
размер на 2,50 лева за всеки ден до погасяване на текущо задължение се
явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. Твърди се наличието на
неравноправност по чл.143 от ЗЗП, доколкото уговорките за заплащане на
неустойка, както и допълнителни такси, които са необосновано високи
прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия него и водят до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка която излиза извън присъщите си функции
и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Клаузата на
чл.21, ал.4 от договора е нищожна и като противоречаща на добрите нрави на
основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, тъй като води до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договора, злепоставяне на
интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Отделно от това сумата която се претендира чрез неустойката и
допълнителните такси по чл.21, ал.4 от договора е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира с нея в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в
текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението и такси разходи за действия по
събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден до погасяване на
текущо задължение са в огромен размер. Това нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост, тъй като се предоставя възможност за
3
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника. Сочи се, че е налице
и неравноправност на клаузата на чл.21, ал.4 от договора съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално, а е част от стандартни и
бланкетни условия изготвени предварително и кредитополучателя не е имал
възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на
договора.
По отношение на третия предявен иск се сочи, че съгласно чл.21, ал.5
от договора, кредитополучателя следва да заплати такса в размер на 120.00
лева включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.
Навеждат се доводи за наличието на неравноправност по смисъла на чл.21,
ал.1 от ЗПК вр. чл.10а, чл.33 от ЗПК, тъй като е предвидена възможност за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
въпреки, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита –
заплащането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението
се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК. Отделно от това заплащането
на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението се явява в
пряко противоречие с чл.33 от ЗПК, съгласно който при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Твърди се и неравноправност на чл.21, ал.5 от
договора по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като с нея е предвидено
заплащането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението,
която е необосновано висока и е още едно допълнително обезщетение, което
води до обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Сочи
се и наличието на нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие с
принципа на добрите нрави, както и неравноправност по чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Аксес Файнанс“ ООД
депозира писмен отговор, в който изразява становище за допустимост на
предявените искове, но ги намира за изцяло неоснователни и ги оспорва.
Твърди, че размерът на кредита възлиза на 1500.00 лева, а не на 500.00 лева,
както се твърди в исковата молба, тъй като размерът на кредита е увеличаван
от ищцата пет пъти дистанционно по телефон, за което ответното дружество
разполага със записи на телефонните разговори на СD, както следва: на
11.01.2021 г. – лимитът е увеличен на 600.00 лева; на 11.05.2021 г. лимитът е
увеличен на 700.00 лева; на 11.08.2021 г. лимитът е увеличен на 900.00 лева;
4
на 11.11.2021 г. лимитът е увеличен на 1200.00 лева; на 08.04.2022 г. лимитът
е увеличен на 1500.00 лева какъвто е и към момента, като ищцата не е
изпълнила задълженията си по договора. Излага подробни аргументи относно
неоснователността на претенциите и моли съдът да отхвърли изцяло
предявените искове.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между „Аксес Файнанс“ ООД и Н. Н. Н. е
сключен Договор за кредит Бяла карта от 13.08.2020 г., по силата на който на
ищцата е предоставен револвиращ кредит в размер на 500.00 лева.
Ответникът по делото твърди, че договорът е увеличен в последствие от
ищцата до сума в размер от 1500.00 лева, като ангажира доказателства в тази
насока, които обстоятелства не са оспорени от ищцата. С чл.3, ал.2 от
договора ищцата се е задължила да заплаща до всяко второ число на месеца
текущото задължение по договора, което се формира като сбор на следните
суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия
месец; усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на
предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва върху
предходните суми съгласно уговорения годишен лихвен процент в договора;
неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране в случай,
че такива са начислени през текущия месец. С договора е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент по заема 43,2 %, дневен лихвен процент в размер на
0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената непогасена
главница; такси за ползване на картата дължими съгласно тарифата;
Годишния процент на разходите /ГПР/ по заема е 45,9 % .
Установява се също така, че ответното дружество е небанкова
финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните
институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона
за потребителския кредит. От друга страна ищцата по делото има качеството
на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита на
5
потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е
потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията уредени за
форма и съдържание съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит,
където са регламентирани нарушенията, които водят до извод за
недействителност /нищожност/ на този вид договори и ищцата разполага с
възможност да търси защита срещу неравноправи клаузи предвидени в
Глава шеста на ЗЗП.
По иска за нищожност произтичаща от клаузата на чл.20 от
Договор за кредит Бяла карта от 13.08.2020 г.:
С чл.20 от Договора за кредит Бяла карта от 13.08.2020 г. страните са
уговорили в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително
обезпечение в посочения срок по чл.15 от договора, последният дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Неустойката се начислява на шесто число на месеца, в който
кредитополучателят не е погасил текущото си задължение по Договора в срок
до второ число на текущия месец, като не е предоставил и допълнително
обезпечение в срока по чл.15, ал.1 т.е. до пето число на месеца, без
междувременно да е погасил текущото си задължение.
В чл.15 от договора за длъжника е предвидено задължение в случай,
че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа
съгласно условията на договора, в срок от три дни след падежа да предостави
на кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря
едновременно на следните условия: да е лице над 21 години с минимален
осигурителен доход от 1500.00 лева; да работи от минимум шест месеца по
трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; служебна
бележка от настоящия работодател на поръчителя; лицето да не е поръчител
или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес
Файнанс“ ООД.
При неизпълнение на така уговорените задължения в чл.20 от
договора, кредитополучателят дължи процесната неустойка от 10 % от
6
стойността на главницата, която се начислява за всяка просрочена месечна
погасителна вноска.
Тази клауза, съдът намира за недействителна, в частност нищожна,
тъй като е в противоречие с добрите нрави и се явява неравноправна поради
нейната прекомерност, доколкото се констатира противоречието й с чл.143,
ал.2, т.5 от ЗПК, поради което доводите на ответника в обратен смисъл са
неоснователни.
Това е така, тъй като е очевидно, че уговорените в чл.20 от договора
условия сочат, че дължимата неустойка излиза извън рамките на присъщите й
функции - предвидения в нея изключително кратък срок за предоставяне на
обезпечението – само три дни след сключване на договора и многобройните
изисквания към поръчителя, налагат извод, че на практика същата е
неизпълнима от кредитополучателя, а с уговарянето й се цели не да се
гарантира предоставяне на обезпечение за изпълнението на основното
задължение по договора, което да обезщети кредитора при евентуално
неизпълнение, а да гарантира на кредитора едно допълнително
възнаграждение за предоставения заем, което сочи на уговарянето на една
скрита възнаградителна лихва.
Следва да се отбележи, че ако кредиторът е целял да получи реално
обезпечаване на вземането си чрез поръчителство, той е могъл да укаже на
кредитополучателя, че с цел избягване на риска от неудовлетворяване на
вземането, договора може да бъде сключен само чрез осигуряване на
поръчител към момента на неговото сключване, а не да сключва договора при
условията на чл.20 от същия, които на практика са неизпълними от
длъжника.
Всичко изложено сочи, че неустойката по чл.20 от Договора за кредит
Бяла карта от 13.08.2020 г. по своята същност цели да осигури на кредитора
едно скрито възнаграждение към възнаградителната лихва, за което сочи и
начина й на изплащане – чрез ежемесечни вноски, които са неделими от
дължимата месечна погасителна вноска.
С оглед всичко изложено, следва да се приеме, че уговорената
неустойка по чл.20 от Договора за кредит Бяла карта от 13.08.2020 г. е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън
рамките на обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции. В
7
този смисъл са и задължителните указания в т.3 от ТР № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Отделно от това следва да се отбележи, че с оглед липсата на краен
срок на сключеното договорно правоотношение между страните по делото и
размерът на отпусната сума, то неустойка от 10 % от главницата, изчислена
за всяка просрочена вноска, означава, че на годишна база тази неустойка
може да надхвърли и 100 % от главницата, поради което очевидно е, че
клаузата за неустойка по чл.20 от договора се явява и прекомерна, поради
което е в нарушение изискванията и на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Това е така,
тъй като в договора липсва и уговорка за лимит на сумата за дължимата
неустойка, който да е съобразен със законоустановените ограничения
регламентиращи общите разходи по кредита, като се вземе предвид и
размерът на дължимата възнаградителна лихва.
На следващо място, уговарянето на такава неустойка противоречи и на
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – неосигурено
обезпечение, от което пряко не произтичат никакви вреди.
В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на
ответното дружество, че ищцата е запозната със съдържанието на договора,
поради което е можела да прецени дали да сключи договора при клаузите,
които предлага, тъй като противоречието с добрите нрави и прекомерността
на размера на неустойката, водещи до нейната нищожност са извън волята на
кредитополучателя при сключването на договора за кредит. Клаузата на един
договор е недействителна, независимо, дали кредитополучателят е съзнавал
нейната нищожност и не зависи от желанието му да сключи или не договора
за кредит.
По исковете за нищожност произтичащи от клаузите на чл.21, ал.4
и ал.5 от Договор за кредит Бяла карта от 13.08.2020 г.:
Съгласно чл.21, ал.4 от договора при забава за плащане текущото
задължение или на сумата по чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на
2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или
8
на сумата по чл.12, ал.1. В случай, че кредитополучателят не предостави
допълнително обезпечение по чл.15 от договора, но заплати 15 % от
кредитния лимит, съгласно чл.12, ал.1, същият не дължи разходите за
действия по събиране на задълженията по настоящата алинея, но дължи
неустойка по чл.20 от Договора в размер на 10 %. В ал.5 от договора е
уговорено, че след настъпване на предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120
лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя.
С нормата на чл.10а от ЗПК законодателят е предвидил възможност
кредиторът да събира от потребителя такси и и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, но не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисионни,
следва да са ясно и точно определени.
В чл.21 от ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договора, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. В случая
настоящият състав приема, че уговорените клаузи в договора по своята
същност представляват обезщетение на кредитора при забавено плащане,
доколкото касаят действия на заемодателя свързани със забава в плащанията
и целят да обезщетят кредитора като последица от неизпълнение на
задължението, поради което представляват неустойка, а не представляват
разходи по събиране на вземането. Констатираните обстоятелства водят до
извод, че с уговорените клаузи за начисляване на тези такси, кредитодателят
цели заобикаляне ограничението за въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост е свързана при забава на длъжника, поради което следва да
се приеме, че клаузите на чл.21, ал.4 и ал.5 от Договор за кредит Бяла карта от
13.08.2020 г. са нищожни.
Според чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Ето защо всички допълнително уговорени вземания на
кредитора като последица от просрочие на потребителя са ограничени както
9
по вид, така и по размер. Уговарянето на всякакви други задължения водят до
нищожност по чл.26 от ЗЗД, тъй като съгласно посоченото по-горе
императивно изискване, разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не
се дължат.
Относно уговорената в договора дължимост на сумата от 120.00 лева
представляваща разходи на кредитодателя за дейността на лице-служител,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя също е налице твърдяната нищожност от
страна на ищеца. В случая с ал.5 от чл.21 от договора не е уговорена такса на
услуга, а сума, която се дължи автоматично при забава или предсрочна
изискуемост без срещу нея кредиторът да дължи конкретни действия или
резултат или в краен случай да покрие евентуално допълнително положени
усилия по събирането на кредита. Не се установява обаче какви точно
действия би извършил кредитора срещу събирането на посочената сума,
поради което посочената клауза също противоречи на посочените по-горе
норми, които както бе посочено изключват уговарянето на клаузи в подобен
смисъл. Срещу уговорения разход за извънсъдебно събиране на задължението
не е посочено какво поведение следва да има кредитодателя, а изискуемостта
на задължението следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава.
По изложените съображения клаузите на чл.21, ал.4 и ал.5 по договора
са в пряко противоречие с императивната разпоредба и на чл.33, ал.1 от ЗПК,
поради което се явяват нищожни на сочените основания.
Предвид така установените обстоятелства, настоящият състав намира
предявените искове за основателни, тъй като се установи нищожността на
процесните клаузи по изложените по-горе съображения и исковете следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищцата сторените
разноски по делото – 50.00 лева заплатена държавна такса.
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв.Д. М.,
поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 1200.00
лева формирана от възнагражденията за осъществено процесуално
10
представителство по всеки един от трите иска – по 400.00 лева за всеки един
от тях. Предвид обстоятелството, че делото е протекло в едно съдебно
заседание, в което пълномощникът на ищцата не се е явил, а е депозирал
писмено становище, претендирания размер следва да бъде уважен, тъй като е
под минимално установения размер за адвокатско възнаграждение в
посочения случай.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузите съдържащи се в чл.20,
чл.21, ал.4 и ал.5 от Договор за кредит Бяла карта от 13.08.2020 г. сключен
между Н. Н. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.
“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б чрез адв.Д. М. и „Аксес Файнанс“ ООД,
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр.София ул. „Балша“ № 1, бл.9,
ет.2
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие със Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н.
Н., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 50.00 лева
/петдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.
В. М. – АК Пловдив с адрес: гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.3,
ап.Б сумата 1200.00 /хиляда и двеста/ лева разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
11