М О Т И В И
Към присъда по
НОХД № 880/2019 г. по описа на КрлРС
По отношение на подс. П.Г.С. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен
акт за това, че в началото на месец май 2016 г. в гр. С., обл.
П., с. К., обл. П. и землището на с. А., обл. П. при условията на продължавано престъпление с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у М.В.Л.,
ЕГН ********** ***, Х.М.А., ЕГН ********** ***, И.А.Ц., ЕГН ********** ***,
изразяващо се в обстоятелството, че срещу съответно заплащане ще им съдейства
за изготвяне на диплома за завършено образование и свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство и с това им е причинил имотна
вреда, както следва:
1) В началото на
месец май 2016 г. в гр. С., обл. П. е възбудил и
поддържал заблуждение у М.В.Л. и с това му е причинил имотна вреда в размер на
1800,00 лева;
2) В началото на
месец май 2016 г. в с. К., обл. П. е възбудил и
поддържал заблуждение у Х.М.А. и с това му е причинил имотна вреда в размер на
2000,00 лева;
3) В началото на
месец май 2016 г. в землището на с. А., обл. П. е
възбудил и поддържал заблуждение у И.А.Ц. и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 900,00 лева,
като общият
размер на причинената имотна вреда е в размер на 4700,00 лева /четири хиляди и
седемстотин лева/ и измамата представлява опасен рецидив, тъй като
престъплението е извършено, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК- престъпление по чл.211 ал.1 предл.3-то във вр. с чл.209 ал.1
във вр. с чл.26 ал.1 във вр.
с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК.
Районна
прокуратура- П., ТО- Карлово представлявана от прокурора Димитрина Шекерева счита вината на подс. С.
в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение за безспорно
доказана, поради което пледира на същия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер, близък до минималния, предвиден в закона, както и да му бъдат
възложени направените по делото разноски.
Подс. С., лично,
разбира обвинението и дава обяснения. Не се счита за виновен в престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Пледира за оправдателна присъда.
Защитникът на
подсъдимия- адв. Ш. счита вината на подзащитния му за недоказана по безспорен и категоричен
начин, като пледира за оправдаването му.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. П.Г.С., ЕГН **********
е роден на *** ***. ****** е. Има завършено *****образование. *****. ******.
Същият страда от увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия. Живущ ***.
Подс. С. е осъждан
единадесет пъти в периода от 1982 г. до 2015 г. За три от осъжданията на
лицето- по НОХД № 690/1982 г. на РС- Казанлък, НОХД № 17/1987 г. на РС-
Казанлък и НОХД № 291/1989 г. на РС- Казанлък е постановена съдебна
реабилитация.
С протоколно определение по НОХД №
31/2005 г. на РС- Казанлък, влязло в сила на 22.03.2005 г. С. е осъден за
извършено на 05.11.2004 г. престъпление по чл.325 ал.2 вр.
ал.1 от НК, за което му е наложена глоба в размер на 1000 лв.
С присъда по НОХД № 1322/2004 г. на РС- П.,
влязла в сила на 15.05.2006 г. С. е осъден за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, извършено от 02.11.2003 г. до 30.11.2003 г., за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от три години.
С присъда по НОХД № 135/2005 г. на РС-
Казанлък, влязла в сила на 26.05.2006 г., С. е осъден за извършено на
23.12.2004 г. престъпление по чл.142 ал.2 вр. ал.1 от
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
което да се изтърпи при първоначален общ режим.
С присъда по НОХД № 408/2006 г. на ОС-
Стара Загора, влязла в сила на 14.06.2006 г., С. е осъден за извършено на
21.04.2004 г. престъпление по чл.199 ал.1 т.3 вр.
чл.198 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
Съгласно приетата по делото справка от
ГДИН към МП, спрямо С. е било определено едно общо най- тежко наказание по НОХД
№№ 135/2005 г. на РС- Казанлък, 408/2006 на ОС- Стара Загора и 1322/2004 г. на
РС- П. в размер на 3 години лишаване от свобода, което било изтърпяно реално на
21.02.2007 г., като лицето е било освободено условно предсрочно с изпитателен
срок от 10 месеца и 8 дни.
С присъда по НОХД № 788/2007 г. на РС-
Казанлък, влязла в сила на 18.10.2007 г., С. е осъден за извършено на 22.02.2007
г. престъпление по чл.144 ал.2 вр. ал.1 от НК, за
което му е наложена глоба в размер на 100 лева.
С присъда по НОХД № 219/2008 г. на РС-
Димитровград, влязла в сила на 20.10.2008 г., С. е осъден за извършено през
месец септември 2007 г. престъпление по чл.211 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което
да се изтърпи при първоначален строг режим. С посочената присъда е групирано и
наказанието по НОХД № 788/2007 г. на РС- Казанлък, като е присъединено
наказанието глоба в размер на 100 лв.
Наказанието било изтърпяно на 30.12.2010
г., като преди това изтърпял и остатъка по чл.70 от НК в размер от 10 месеца и
8 дни.
С протоколно определение по НОХД №
1136/2013 г. на РС- Казанлък, влязло в сила на 11.11.2013
г., е одобрено споразумение, по силата на което С. е осъден за престъпление по
чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, извършено през месец март 2012 г., за което му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се
изпълни при първоначален строг режим.
С протоколно определение по НОХД
№2527/2015 г. на РС- П., влязло в сила на 15.01.2016 г., е одобрено
споразумение, по силата на което С. е осъден за престъпление по чл.211 пр.3 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, извършено на
09.02.2013 г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
С протоколно определение по ЧНД №
1339/2016 г. на РС- П., влязло в сила на 10.06.2016 г. били групирани
посочените по- горе наказанията, наложени на С., като му е определено едно общо
най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на осн. чл.24 от НК било увеличено с още два месеца.
Наказанието следвало да се изтърпи при първоначален строг режим. На осн. чл.25 ал.2 от НК било приспаднато от така определеното
и увеличено общо най- тежко наказание изтърпяното наказание по НОХД № 1339/2015
г. на РС- П..
Определеното общо най- тежко и увеличено
наказание размер на осем месеца лишаване
от свобода било изтърпяно от С. на 22.08.2016 г. Изтърпяването на това
наказание било прекъснато от 24.02.2016 г. до 24.06.2016 г.
Подс. С. и св. М.Л.
се познавали покрай доведения баща на Л.П. К.в Ч., по прякор „Д.“, с когото
подсъдимият имал бизнесотношения. Л. се познавал
лично и със свидетелите И.Ц. и Х.А., за които знаел, че търсят да се снабдят
със свидетелство за управление на МПС, но нямали необходимото образование. През
месец май 2016 г. С. и Л. се срещнали и разговаряли. В хода на този разговор Л.
запитал С., дали може да снабди негови познати с „фалшиви“ шофьорски книжки, с
които да могат да управляват автомобил, както в България, така и в чужбина,
където щели да работят. Подс. С. се съгласил и Л. го
свързал със св. Х.А.. Двамата разговаряли, като в разговора А. уведомил С., че
няма необходимото към онзи момент основно образование за получаване на СУМПС,
тъй като завършил само четвърти клас. С. му заявил, че няма проблем и ще
„оправи работата“ с книжката. За услугата А. заплатил на С. сумата от около 2500
лв. Св. А. знаел много добре, какви са изискванията за получаване на „редовно“
СУМПС, а именно, че трябва да си завършил основно образование, да изкараш курс
за придобиване на правоспособност, да положиш успешно изпит и едва след това
можеш да получиш СУМПС. Знаел също така, че не отговаря на посочените условия,
както и че шофьорската книжка, която ще получи няма да е издадена законно.
Независимо от това, А. уведомил своя зет- св. И.Ц. за възможността да се снабди
с такова СУМПС. Към тази възможност Ц. също проявил интерес и пожелал да се
срещне със С.. Това станало, когато известно време след първоначалната срещна
между А. и С., последният донесъл СУМПС на св. А.. При срещата между С. и Ц.,
последния поискал също СУМПС, като уведомил подсъдимия, че също няма
необходимото образование. Получил обещание от С., че ще му донесе СУМПС. За
това Ц. заплатил 900 лева.
Междувременно, А. започнал да шофира с
осигуреното му СУМПС от подс. С.. Видял също така, че
това в свидетелство били отбелязани всички категории- А,В,Е,СЕ,Т,М. А.
използвал това СУМПС няколко седмици. Междувременно обаче го показал на св. И.Ц.,
който като видял, че в него фигурират всички категории, обърнал внимание на зет
си Х.А., че СУМПС с всички категории е подозрително и
местните полицаи, които го познават, ако го спрат за проверка щели веднага да
се усъмнят, че е фалшиво. При това положение, св. А. се обадил по телефона на подс. С. и му казал, че не желае такава книжка, а иска
книжка с по- малко категории, така че да не буди подозрение, когато го спрат
полицаи. С. се съгласил да смени книжката на А. с друга, но с категория В.
Междувременно обаче, подс.
С. спрял да вдига телефона си на телефонните обаждания на А. и Ц. /подс. С. доизтърпял наказание
лишаване от свобода за срок от два месеца в периода от 24.06.2016 г. до
22.08.2016 г./. Това му поведение предизвикало подозрение у А. и Ц., че
подсъдимият няма да изпълни уговорката си с тях- да им предостави СУМПС, за
която са платили. Така, двамата решили да отидат в полицията и да се оплачат. В
Полицейски участък- С. А. и Ц. заявили на полицейските служители, че подс. С. им обещал „редовни“ книжки, т.е. регистрирани в
системата на КАТ, като изискванията за образование и изкаран шофьорски курс
щели „да прескочат“. Св. А. показал дори и осигуреното му от С. СУМПС с всички
категории. Същото било копирано и копието приложено по делото, но в оригинал не
било приобщено.
Междувременно, бил осъществен разговор
по телефона между Ц., А. и подс. С., който обещал, че
ще дойде до гр. С. и ще донесе книжките на двамата. За този разговор били
уведомени полицейските служители, пред които двамата свидетели отново разговаря
с подсъдимия по телефона и той потвърдил, че ще дойде, за да донесе това, което
„трябва“. Била организирана полицейска операция за залавяне на С. и носените от
него фалшиви СУМПС, която обаче не се увенчала с успех, тъй като в автомобила,
който подсъдимият управлявал не били намерени вещи и предмети от значение към
случая.
На 13.07.2016 г. била заведена в Районна
прокуратура- Карлово молба, подписана от И.Ц., процесната
проверка започнала на 15.07.2016 г., а досъдебното производство, образувано на
07.10.2016 г.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
обясненията на подс. С., дадени в съдебно заседание,
показанията на свидетелите И.Ц., Х.А., М.Л., М.Х., П.П.
и Г.Л., както и прочетените на осн. чл.283 от НПК
писмени доказателства- копие на СУМПС, протокол за претърсване и изземване с
предварително разрешение, ведно с фотоалбум към него, два броя протоколи за разпознаване
на лице, ведно с фотоалбуми към тях, справка за съдимост на подс.
С., бюлетини за съдимост, протоколи за УПО, групиране, протоколно определение
от въззивна проверка по вчнд
№1216/2016 г. на ПОС, справка от ГД „ИН“ към МП за търпени наказания от подс. С., справки за нарушител/водач за Ц., А. и Л.,
експертни решения на ТЕЛК относно подсъдимия, справки за задгранични пътувания,
справки АИС- БДС, характеристична справка на подсъдимия, справки НБДН, справки
от РУ- Карлово, справки от РУ- Казанлък, справки за задгранични пътувания.
Подс. С. дава
обяснения в съдебната фаза на делото, заявявайки липса на съпричастност към
измамливите действия, предмет на обвинението. Твърди, че св. Л. не е плащал за
доставка на СУМПС, а свидетелите Ц. и А. са били
изцяло наясно, че шофьорските книжки, за които са заплатили са неистински.
Обсъждайки обясненията на подсъдимия, съдът отчита двойнствената
им природа, от една страна като доказателствено
средство, а от друга страна като средство за защита. Обясненията на подс. С. досежно липсата на
участие на св. Л. в уговорките за снабдяване с СУМПС и техния неистински
характер, за което знаели А. и Ц. съдът счита за доказателствено
средство, което кредитира с доверие и ползва при постановяване на присъдата си,
тъй като така заявените от подсъдимия обстоятелства се явяват от една страна
подкрепени от кредитираните от съда доказателства, но и житейски логични.
Безспорно е по делото, че именно подс. С. е търсен за
осигуряване на шофьорски книжки, които при липсата на условията, предвидени в
съответните закони и наредби, логично е да са неистински. От друга страна, в
обясненията си подсъдимият заявява, че единственото му участие в снабдяване на
свидетелите със СУМПС е предоставяне на телефон на лицето, което ги изработва,
а именно К. А. от гр. К., самоубил се на 12.06.2020 г. Обясненията на
подсъдимия в посочената част, съдът намира за израз на защитната му функция в
процеса, поради което не им дава вяра и не ги ползва. От една страна, така
заявените факти не биха могли да бъдат проверени, тъй като са съобщени едва в
съдебната фаза на процеса и след смъртта на соченото лице, поради което същото
не може да бъде разпитано, ситуация, която удобно обслужва защитата на
подсъдимия. От друга страна, така изложените факти се явяват в пълно
противоречие с заявеното от свидетелите Ц. и А., Л. и полицейските служители,
свидетели по делото П. и Л., че именно с подсъдимия са извършвани договореностите
и заплащането във връзка с доставяне на неистински СУМПС и именно по отношение
на него са извършени действия от страна на полицията за търсене на такива вещи.
Обсъждайки показанията на свидетелите Ц.
и А., съдът отчита, че същите имат качеството на пострадали по делото, а именно
заплатили са определена сума пари на подс. С. за
осигуряване на СУМПС и се стремят към връщането й, което ги прави
заинтересовани от изхода на делото. Именно връщането на парите е обстоятелството,
което се явява водещо и за двамата свидетели при депозиране на показанията им,
както в досъдебното, така и в съдебното производство. Това е била и причината двамата
свидетели да се обърнат за помощ към полицейските служители, тъй като са се
опасявали, че подсъдимият е взел парите им и няма да им осигури исканите
шофьорски книжки. Показанията на двамата свидетели са подчинени на стремежа им
да докажат добросъвестност в поведението си при снабдяване със СУМПС,
установявайки липсата на знание, че тези книжки ще бъдат неистински.
Подчинявайки се на тази цел, изявленията им, от премълчаване на очевидното, а
именно че не могат да получат друга шофьорска книжка освен неистинска, тъй като
не отговарят на условията за това- нямат завършено основно образование и
успешно завършен шофьорски курс варират до съобщаване на обстоятелства, които
се явяват абсолютно нелогични, а и житейски и юридически невъзможни, а именно в
рамките на три месеца /за колкото се твърди, че е С. е следвало да изпълни
уговорката/ да завършат необходимото образование- от начално до основно и се
снабдят с диплома за завършено основно образование, както и с шофьорска книжка,
която да получат от „гише в КАТ“. Последната посочената версия застъпва в
показанията св. Ц., както първоначални, така и допълнителни, които обаче се
явяват противоречиви вътрешно, тъй като отричайки да знае, че подс. С. ще му осигури неистинска шофьорска книжка, за
която е заплатил сумата от 900 лв., виждайки представеното от зет му св. А.
СУМПС, осигурено от подсъдимия, обръща внимание на последния, че в него са
отбелязани всички категории за водач на МПС, което за местните полицаи би било
подозрително, тъй като няма образование. Показанията на св. А. също се явяват
вътрешно противоречиви и непоследователни. От една страна, същият съобщава в
прочетените на осн. чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 пр.2 от НПК протоколи за разпит като свидетел, че му било обещано от
подсъдимия да завърши образование, докато му стане книжката, като бил заплашен
от същия да вземе готовата книжка и да плати парите за нея. В следващия си, по-
късен по време разпит такива обстоятелства не съобщава, а единствено, че е
получил от подсъдимия шофьорска книжка с всички категории от подсъдимия, което
го притеснило, защото нямал образование, но пък подсъдимия му обещал даже да му
намери работа като шофьор. В съдебно заседание А. съобщава, че дал на С. сумата
от 2500 лв., за да се снабди с редовна книжка, която следвало да получи от
гишето на КАТ, независимо от липсата на основно образование и завършен шофьорски
курс. Едва след прочитане на показанията му от досъдебното производство, на
листи 80-82, заявява, че подсъдимият следвало да му осигури и образованието,
т.е. да получи диплома и редовна шофьорска книжка. В противоречие на така заявено,
А. заявява, че като получил шофьорската книжка разбрал, че в нея има
подозрително много категории, което го притеснило, тъй като нямал образование и
поискал да я замени с такава само с категория „В“. Поредна различна версия А. и
Ц. са заявили пред св. Х., водил полицейската проверка по случая, казвайки му,
че щели да получат книжки като „прескочат“ обстоятелството, че нямат основно
образование и завършен курс. По изложените мотиви, съдът счита, че двамата
свидетели депозирайки, обсъжданите по- горе показания са водени единствено от
намерението да установят изгодни за тях факти, в противоречие с обещанието им
да говорят истината, поради което и не кредитира свидетелските показания на И.Ц.
и Х.А. досежно декларираното незнание от двамата за
неистинността на СУМПС, с които са се уговори да ги снабди подсъдимия.
Показанията на тези свидетели в частта им досежно
срещите с подс. С. във връзка с осигуряване на СУМПС
срещу заплащане на определена сума, както и доставянето на СУМПС на св. А.,
съдът ползва при постановяване на присъдата си, тъй като тези факти се
подкрепят и от другите доказателства по делото, кредитирани от съда. Съдът
ползва и заявеното от свидетелите, че и двамата са били абсолютно наясно с
изискванията за снабдяване на шофьорски книжки, а именно към инкриминирания
момент- завършено основно образование и завършен шофьорски курс, на които и
двамата не са отговаряли.
Налице са и показанията на св. М.Л.,
сочен в обвинителния акт като трети пострадал от престъпната дейност на подс. С.. Депозираните от този свидетел показания в съдебно
заседание, първоначални и допълнителни, се явяват коренно противоречиви помежду
си. В първоначалния си разпит, св. Л. заявява, че е осъществил връзка на А. и Ц.
с подсъдимия за шофьорски книжки, като Л. също е искал да се снабди с такава,
за което също е платил на С.. Св. Л. обаче изрично заявява, че всички са били
наясно, че книжките ще бъдат „фалшиви“ и им трябвали, за да могат да си
изкарват хляба. В допълнителния си разпит Л. отрича да е искал от подсъдимия да
му осигури СУМПС, но потвърждава заявеното първоначално, че е свързал А. и Ц. с
познатия му С., заради шофьорски книжки, които им били необходими да карат в
чужбина, както и че същите ще бъдат неистински. При така констатираните
кардинални противоречия в показанията на св. Л. съдът кредитира с доверие
показанията му, в които отрича участие в уговорки за предоставяне на СУМПС с
подсъдимия, както и че Ц. и А. са били наясно, за неистинските СУМПС, които е
следвало да им достави подсъдимия, тъй като тези обстоятелства се явяват
потвърдени от обясненията на подсъдимия, но и от показанията на св. Х.. Съдът
ползва показанията на св. Л. и относно идентичните обстоятелства, заявени от него
в първоначалния и в допълнителния разпит, а именно, че са провеждани срещи
между подсъдимия и А. и Ц. във връзка с техните уговорки за доставяне на СУМПС,
които се явяват потвърдени и от кредитираната от съда част от показанията на двамата
свидетелите.
Показанията на полицейските служители Х.,
П. и Л. съдът ползва при постановяване на присъдата си, тъй като ги счита за
безпристрастно депозирани, последователни и пряко относими
към предмета на делото. Обсъждайки показанията на свидетелите, съдът отчита, че
същите пресъздават отчасти предаденото им от свидетелите А. и Ц., залегнало и в
показанията на тези свидетели, включително и в некредитираната от съда част от
тези показания. Свидетелите П. и Л. установяват безпротиворечиво
извършването на полицейска операция във връзка с информацията, предоставена от А.
и Ц. за снабдяване с неистински СУМПС, включително и извършено претърсване на
лекия автомобил, управляван от подс. С.. Показанията
на двамата свидетели- полицейски служители за посочените обстоятелства съдът
ползва като доказателствено средство при
постановяване на присъдата си, макар че приложен по делото протокол за така
извършеното процесуално- следствено действие по делото липсва.
Писмените доказателства по делото, съдът
ползва при постановяване на присъдата си, като отчита, че същите /с изключение
на приложеното фотокопие на СУМПС/ касаят пряко обстоятелствата от предмета на
делото и са събрани по реда и във формата, изискуема от закона. Обсъждайки
писмените доказателства, съдът намира, че направеното фотокопие на
представеното „неистинско“ СУМПС от св. А. в хода на предварителната проверка и
приложено към материалите по делото, и прието не следва да бъде ползвано като
доказателство, доколкото липсва приложен оригинала му, с който да бъдат сверени
вписаните във фотокопието данни. Независимо от това, по делото са налице
достатъчно доказателства, съдържащи се в кредитираната от съда част от показанията
на св. А., Ц., както и показанията на св. Х. относно предоставянето на такова СУМПС на Х.А. от подс. С..
При така установената и приета
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С. не е
осъществил фактическия състав на престъплението по чл.211 ал.1 предл. 3-то вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.
„б“ от НК, поради което го призна за невинен в това, че в началото на месец май
2016 г. в гр. С., обл. П., с. К., обл.
П. и землището на с. А., обл. П. при условията на
продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у М.В.Л., ЕГН ********** ***, Х.М.А., ЕГН ********** ***,
И.А.Ц., ЕГН ********** ***, изразяващо се в обстоятелството, че срещу съответно
заплащане ще им съдейства за изготвяне на диплома за завършено образование и
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и с това им е
причинил имотна вреда, както следва:
1) В началото на месец май 2016 г. в гр. С., обл. П. е възбудил и поддържал заблуждение у М.В.Л. и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 1800,00 лева;
2) В началото на месец май 2016 г. в с. К., обл. П. е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А. и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 2000,00 лева;
3) В началото на месец май 2016 г. в землището на с. А., обл. П. е възбудил и поддържал заблуждение у И.А.Ц. и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 900,00 лева; като общият
размер на причинената имотна вреда е в размер на 4700,00 лева /четири хиляди и
седемстотин лева/ и измамата представлява опасен рецидив, тъй като
престъплението е извършено, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение.
Престъплението
измама засяга обществените отношения свързани със собствеността. От обективна
страна съставът
на престъплението по чл.209 ал.1 от НК изисква деецът при наличието на специална
цел- получаване на имотна облага, да възбуди и/или поддържа заблуждение у
физическо лице, като мотивира последното да извърши юридическо или фактическо
разпореждане с имущество, от което да последва вреда за измаменото или за друго
лице. По делото не се установи по несъмнен
и категоричен начин подсъдимият С. да е осъществил от обективна и субективна
страна изпълнителното деяние на престъплението измама, а именно да е въвел
и/или поддържал в заблуждение тримата пострадали, така че да се разпоредят с
паричната сума, предмет на обвинението. По отношение на свидетелите Ц. и А. се
установи безспорно по делото, че и двамата са били наясно каква е процедурата
по издаване на СУМПС. Същата е била уредена с Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията е реда за
издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, в редакцията й от 22.02.2013 г. В разпоредбата на чл.13 ал.1 от
посочената Наредба са изрично упоменати изискванията за първоначално издаване
на СУМПС, сред които са служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и копие от
документ за завършено най- малко основно образование, съгласно т.7 от
посочената по- горе разпоредба /а не както се твърди в обвинителния акт- средно
образование/. Установи се категорично по делото, че свидетелите А. и Ц. не са
имали към инкриминирания период нито завършено основно образование, за да имат
съответен документ, удостоверяващ това обстоятелство, нито успешно завършен
курс за придобиване на СУМПС. Безспорно и двамата са имали нужда от такова
свидетелство, за да изкарват прехраната си, както се установява от показанията
на свидетелите Х., Л., а и обясненията на подс. С.,
според който на двамата свидетели е била необходима неистинска шофьорска
книжка, за да управляват МПС в чужбина, където имали намерение да работят, като
безспорно доказано по делото е, че и двамата работят именно там понастоящем.
Ето защо, обсъждайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че и двамата свидетели са имали намерение да се
снабдят с неистински СУМПС, с каквато цел са се свързали с подс.
С., като същият не им е обещал нищо повече от това да ги снабди с такива СУМПС
срещу съответното заплащане. Доказателствата по делото установяват безспорно и
категорично, че двамата свидетели са заплатили сумите от 2500 лв. за св. А. и
900 лв. за св. Ц. единствено за снабдяване с неистински СУМПС, а не както е
посочено в обвинителния акт, за завършване на образование, придобиване на
диплома и включване в курс за придобиване на СУМПС. Безспорно е, че това би
било житейски невъзможно да се случи в рамките на няколко седмици или дори 3
месеца, каквато според св. А. е била уговорката им за доставяне на СУМПС. В
този срок и двамата свидетели са могли да получат единствено неистински СУМПС,
каквото е и получил св. А. и е управлявал известно време МПС с този документ,
докато на св. Ц. не се сторили подозрителни изписаните всички категории в
предоставено неистинско СУМПС на А., което притеснило
последния и той поискал да го върне на С., който да го замени с друг, само с
категория В. По изложените мотиви съдът намира, че подс.
С. не е въвел в заблуждение свидетелите А. и Ц., както се твърди от
обвинението, така че да се разпоредят с паричните си средства. Не се установи
от доказателствата по делото уговорките помежду им да са били за придобиване на
образование и впоследствие включване в шофьорски курс и придобиване на
„редовно“ СУМПС. По делото не се събраха безспорни и категорични доказателства подс. С. да е извършил измамливи действия и по отношение на
св. Л.. Освен показанията на св. Л. други доказателства, установяващи
деятелност на подс. С. по отношение на този пострадал
във връзка с обвинението не са събрани. Тези показания обаче са взаимнопротиворечивите показания, като в крайна сметка
свидетеля осъзнато отрича първоначално заявеното за обещание от страна на
подсъдимия за снабдяване със СУМПС и дадени от свидетеля 1800 лв., поради което
съдът намира за недоказана обвинителната теза за извършени от страна на подс. С. измамливи действия и по отношение на св. Л.. Установената
деятелност на подс. С., а и тази на св. А. би имала
отношение към обществените отношения, свързани с защита от посегателства на
официални удостоверителни документи, за което обаче не е извършвано разследване
по делото, нито има повдигнати обвинения. При липсата на доказателства,
установяващи съпричастност на подс. С. към
фактическия състав на престъплението измама, съдът го оправда по повдигнатото
му в този смисъл престъпление.
Съдът оправда
подсъдимия по повдигнатото му обвинение, поради несъставомерност,
но за пълнота намира за необходимо да посочи, че не са налице основанията за
приложение на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК по отношение на твърдяното за престъпно в
обвинителния акт деяние. Видно от приложените справки за съдимост и справки за
търпени наказания от ГД „ИН“, осъждането на подсъдимият по НОХД № 219/2008 г.
на РС- Димитровград е било изтърпяно на 30.12.2010 г. и до инкриминирания
период- месец май 2016 г. е изтекъл изискуемия в чл.30 ал.1 от НК петгодишен
срок, изключващ приложението на чл.29 от НК. Що се отнася до наложените на подс. С. наказания по НОХД № 1136/2013 г. на РС- Казанлък и
по НОХД № 2517/2015 г. на РС- П., същите са групирани с протоколно определение
по ЧНД №1339/2016 г. на РС- П., влязло в сила на 10.06.2016 г., като е наложено
едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
което на осн. чл.24 от НК е увеличено с два месеца.
Наказанието било изцяло изтърпяно на 22.08.2016 г. Съгласно разпоредбата на
чл.29 ал.1 б.“Б“ от НК, за да е налице опасен рецидив по посочената норма
следва деецът да „извърши
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66“.
При извършеното групиране на наказанията по ЧНД №1339/2016 г. на РС- П.
е определено едно общо най- тежко и увеличено наказание в размер на осем месеца
лишаване от свобода, т.е. налице е едно осъждане. Посоченото не обуславя
изискването на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК за осъждане на дееца два или повече пъти.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ