РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 09.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1155 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че на 06.12.2016 г.
е сключил с ответника Ц.И.Г. договор за потребителски кредит № **********, по
силата на който се е задължил да предостави на ответника заемна сума в размер
на 6 900 лв., към която е включена еднократна такса за оценка на риск в
размер на 931,33 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която
се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план, както и
застраховка „Живот“ в размер на 861,12 лв., която ответникът е пожелал
да сключи. Ответникът се е задължил да върне на ищеца сума в общо размер на
12 486,64 лв., дължима на 32 месечни погасителни вноски, 31 от които в
размер на 390,21 лв., а последната – в размер на 390,13 лв. при ГЛП в размер на
28,36 %. Твърди, че е изпълнил задължението си да предостави на ответника
отпуснатата в заем сума като е превел същата по банкова сметка ***, а
последният е преустановил плащанията и са останали непогасени последните 10
погасителни вноски. На 15.08.2019 г. е настъпил крайният срок на договора, а с
него и падежът на всяко едно от просрочените задължения. За дължимите суми по
договора за кредит ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 3773/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Вземането е оспорено от длъжника, поради което предявява иск за установяване на
вземанията по заповедта за незабавно изпълнение, както следва: главница в
размер на 3 319,10 лв., договорна лихва в размер на 381,36 лв. за периода
от 15.11.2018 г. до 15.08.2019 г., обезщетение за забава в размер на 567,47 лв.
за периода от 15.11.2018 г. до 16.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
26.09.2019 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските
в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът Ц.И.Г. намира предявената искова молба за недопустима, тъй като
заявлението за издаване на незабавно изпълнение е подадено месец и половина след
изтичане на крайния падеж на договора за потребителски кредит и липсват
доказателства за спазване на едномесечния срок за подаване на исковата молба.
По същество оспорва исковете по основание и размер. Счита, че договорът за
потребителски кредит е сключен в противоречие с чл. 5, ал. 1 от ЗПК, изискващ
преди сключване на договора на потребителя да бъде предоставен стандартен
европейски формуляр, както и в противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изискващ
описване по ясен и разбираем начин на условията на кредита – в частност размера
на кредита, и съставянето на шрифт не по-малък от 12 на застрахователното
удостоверение от ЗК „Уника Живот“ АД. Счита, че договорът е недействителен като
сключен от лице без представителна власт, тъй като по делото няма данни кое е
лицето, сключило процесния договор за ищеца и дали същото има правомощия за
това. В тази връзка оспорва истинността на представения договор за
потребителски кредит. Счита, че клаузите на чл. 16, чл. 22.3., чл. 25, т. 4 и
чл. 25, т. 5 от договора са неравноправни и поради това – нищожни, като
противоречащи на Директива № 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. Счита, че са нарушени
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12, вр. чл. 22 от ЗПК и моли съда
да се произнесе относно противоречието на клаузите на договора с императивните
законови разпоредби на ЗПК. Оспорва като нищожна поради противоречие със закона
и като неравноправна клаузата, предвиждаща заплащане на такса за оценка на
риска в размер на 931,33 лв. и включването на същата в размера на главницата по
договора за заем. Оспорва размера на ГПР като противоречащ на максималния
размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва размера на предявената
главница и претендираната възнаградителна лихва, тъй като не става ясно как са
формирани. Оспорва размера на лихвата като нищожен поради противоречие със
закона и морала. Твърди, че ищецът не е положил дължимата грижа да ограничи
имуществените си вреди, като е отказал разсрочване и преструктуриране на
кредита, което е довело до увеличаване на договорните и наказателни лихва по
кредита. Оспорва размера на мораторната лихва като начислена без правно
основание. Твърди, че обезщетение за забава не се дължи, тъй като искът се
основава на настъпил краен падеж, а не на предсрочна изискуемост. По изложените
съображения моли за отхвърляне на исковете.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
От ангажираните от ищеца писмени
доказателства – договор за потребителски кредит, представен по делото и в
оригинал, се установява, че на 06.12.2016 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в
качеството на кредитор и Ц.И.Г. в качеството на потребител е сключен договор за потребителски кредит
№ **********, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя
кредит в размер на 6 900 лв., а потребителят се е задължил да го върне в срок
до 15.08.2019 г. на 32 погасителни вноски, всяка от които в размер на 390,21
лв., а последната – в размер на 390,13 лв., дължими на падежни дати, посочени в
погасителен план, при ГЛП в размер на 28,36 % и ГПР в размер на 44,54 %. Уговорено
е, че потребителят ще заплати застраховка „Живот“ в размер на 861,12 лв., както
и еднократна такса за оценка на риска в размер на 931,33 лв., която се финансира
от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план. Общата сума, дължима от потребителя, е в размер на
12 486,64 лв.
Договорът за потребителски кредит е сключен въз основа на искане за
рефинансиране на договор за кредит и искане-декларация за потребителски кредит,
отправени на 05.12.2016 г. от Ц.И.Г. до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
На потребителя е връчено
застрахователно удостоверение, издадено от ЗК „Уника Живот“ АД за сключената застраховка
„Живот“ с начална дата на застраховката – 07.12.2016 г. и срок на
застраховката, съвпадащ със срока на кредита, договорен в деня на отпускането
му.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза сумата на платените вноски по договора за потребителски кредит към
момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 26.09.2019 г., е общо в
размер на 9 009,31 лв., като със същата са погасени: главница в размер на
5 373,35 лв., договорна лихва в размер на 3 412,83 лв., лихва за
просрочие в размер на 223,13 лв. Сумата на останалите незаплатени месечни
вноски по договора за потребителски кредит към 26.09.2019 г. е общо в размер на
4 268,26 лв., в т. ч.: незаплатена главница в размер на 3 319,10 лв.,
незаплатена договорна лихва в размер на 381,36 лв., незаплатена лихва за
просрочие в размер на 567,80 лв. (за периода от 15.01.2017 г. до 26.09.2019
г.). Сумата на останалите незаплатени месечни вноски по договора към 09.11.2020
г. е общо в размер на 4 647,19 лв., в т. ч.: незаплатена главница в размер
на 3 319,10 лв., незаплатена договорна лихва в размер на 381,36 лв.,
незаплатена лихва за просрочие в размер на 567,80 лв. (за периода от 15.01.2017
г. до 26.09.2019 г.), незаплатена лихва за просрочие в размер на 378,93 лв. (за
периода от 26.09.2019 г. до 09.11.2020 г.). На 07.12.2016 г. кредиторът е
изпълнил задължението си по договора, като е изплатил в брой част от заемната
сума на ответника (4 352 лв.), а с друга част (в размер на 2 547 лв.) е
рефинансирал друго негово задължение. На 06.12.2016 г. кредиторът е превел по
сметка на застрахователя сумата на застрахователната премия (861,12 лв.),
касаеща договора за кредит.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предмет на
делото са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9
от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
съществуване на вземания за главница, договорна и мораторна лихва по договор за
потребителски кредит.
Налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК, против която е постъпило възражение от длъжника, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Исковата молба
е редовна и допустима, тъй като няма законово ограничение на срока след
изтичане на крайния срок на договора, в който може да се подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
Основателността
на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит, по който банката е изпълнила
задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е
настъпил срокът за връщане на заема.
Ответникът
е направил правоизключващи възражения за нищожност на договора поради
противоречие с императивни законови разпоредби и нищожност на отделни клаузи от
договора поради противоречие с императивни законови разпоредби, морала и
добрите нрави и поради неравноправност.
Сключеният между страните договор по своята правна
същност представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗПК, спрямо който са приложими изискванията на ЗПК. За да бъде валидно
сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Съгласно
чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. В случая договорът за потребителски кредит е съставен в писмена
форма, съдържа необходимите реквизити, а клаузите му са ясно и разбираемо
посочени. По ясен и разбираем начин е посочен размерът на кредита, а именно
6 900 лв., като е разграничен от другите елементи на кредита – дължимата
застрахователна премия в размер на 861,12 лв. и таксата за оценка на риск в
размер на 931,33 лв. По този начин за потребителя не остава съмнение за размера
на отпуснатата в заем сума. Изискването за представяне на стандартен европейски
формуляр не е свързано с действителността на договора за потребителски кредит и
неизпълнението на задължението за предоставянето му на потребителя не води до
недействителност на договора за потребителски кредит, доколкото това не е
изрично предвидено в нормата на чл. 22 от ЗПК. Размерът на шрифта на застрахователното
удостоверение, издадено от ЗК „Уника Живот“ АД, е правноирелевантно за
валидността на договора за потребителски кредит, тъй като удостоверението не е
елемент от договора за потребителски кредит и за него не важи изискването на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК за съставяне на шрифт не по-малък от 12. Размерът на
уговорената между страните договорна лихва от 28,36 % не накърнява
добрите нрави, доколкото е в рамките на общоприетия критерий за справедливост и
еквивалентност на насрещните престации, а именно трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити, и следователно не се отразява на валидността на
договора. В съответствие с императивната законова разпоредба на чл. 19, ал. 4
от ЗПК е и уговореният ГПР в размер на 44,54 %, тъй като не надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република Б., която към датата на сключване на договора – 06.12.2016
г., е в размер на 10 % (основен лихвен процент 0,0 % + 10 процентни пункта). Не
може да се приеме също така, че договорът е недействителен поради сключване от
лице без представителна власт за кредитора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКИ
действително предвижда, че банката се управлява и представлява съвместно
най-малко от две лица, от които поне едно владее български език, но разпоредбата
също така дава възможност тези лица да упълномощават трети лица за извършване
на отделни действия. Приложима в случая е и общата разпоредба на чл. 301 от ТЗ,
според която когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. Дори и да се приеме, че лицето, сключило договора за
потребителски кредит от името на банката, не е било надлежно упълномощено от
представляващите банката лица, то най-късния момент в който банката е узнала за
сключване на договора е 26.09.2019 г., когато е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, в което банката се
е позовала именно на този договор за потребителски кредит. От тази дата до
настоящият момент банката не се е противопоставила на извършените от нейно име
действия по сключване на договора, поради което съдът приема, че ги е
потвърдила мълчаливо. При тези данни съдът приема, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит е валиден, породил е желаните от страните правни
последици и надлежно ги обвързва със силата на закон.
С оглед въведените от ответника
възражения за нищожност на отделни клаузи от договора за потребителския кредит
съдът намира за нищожна клаузата, задължаваща потребителя да заплати еднократна
такса за оценка на риска в размер на 931,33 лв., дължима в деня на подписване
на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Тази такса
на практика се заплаща за дейност по проучване на кредитоспособността на
потребителя, която е свързана с предоставяне на
кредита, присъща е на кредитирането и поради това кредиторът не може да иска
заплащането й, както изрично предвижда императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. На следващо място тази клауза въвежда
допълнителни разходи, които са недопустими по действащото законодателство и
надхвърлят значително допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал.
4 от ЗПК. По този начин реално се
оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси, чиято цена не е
включена в определения в договора ГПР,
възлизащ в случая на 44,54 %, и води до значително,
дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя.
Не са налице основания за неравноправност на клаузите,
съдържащи се в чл. 16, чл. 22.3, чл. 25, т. 4 и чл. 25, т. 5 от договора за
потребителски кредит. Клаузата на чл. 16 от договора е част от задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 16 от ЗПК. Клаузата на чл. 22.3 от договора напълно съответства на разпоредбата на
чл. 32, ал. 4 от ЗПК, даваща право на кредитора да получи справедливо и
обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с
предсрочното погасяване на кредита. Клаузата на чл. 25.4 от договора предвижда
ред за погасяване на задълженията при частични плащания и същият съответства на
нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, а клаузата на чл. 25.5 предвижда право на
прехвърляне на вземанията по договора за кредит на трето лице, което също не е
в противоречие с императивни законови разпоредби. По тези съображения не може
да се приеме, че тези разпоредби са уговорени във вреда на потребителя и не
защитават правата му.
С оглед на изложеното и при установеното
по делото чрез заключението на съдебносчетоводната експертиза изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на потребителя заемната сума (част от
нея заплатена в брой на потребителя, а с друга част е рефинансиран съществуващ
дълг) следва да се приеме, че в тежест на потребителя е възникнало насрещното
задължение да върне кредита в уговорения срок. Настъпил е крайният падеж на
задължението – 15.08.2019 г. От заключението на съдебносчетоводната експертиза
се установява, че извършените по кредита плащания са общо в размер на 9 009,31
лв. и остават дължими главница в размер
на 3 319,10 лв., незаплатена договорна лихва в размер на 381,36 лв., незаплатена
лихва за просрочие в размер на 567,80 лв., изчислена за периода от 15.01.2017 г.
до 26.09.2019 г. Доколкото в експертното заключение не се сочи размерът на
дължимата лихва за забава за заявения в исковата молба период от 15.11.2018 г.
до 16.09.2019 г., съдът на основание чл. 162 от ГПК и като съобрази размера на
законната лихва по просрочени парични задължения
съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на
Министерския съвет на Република Б., определя същия на 282,15 лв., която
сума се дължи на ищеца. С оглед установената по делото недължимост на таксата
за оценка на риска в размер на 931,33 лв. тази сума следва да бъде приспадната от
дължимите от потребителя суми. Следователно по правилата на чл. 25.4 от
договора с тази сума се погасяват изцяло вземанията за лихва за забава в размер
на 282,15 лв. и договорна лихва в размер на 381,36 лв., а главницата – частично
за сумата от 267,82 лв. Остава дължима главница в размер на 3 051,28 лв.
По изложените съображения в полза на ищеца следва да
се признае съществуването на вземането за главница в размер на 3 051,28 лв. и
да се отрече съществуването на вземания за договорна и мораторна лихва.
Разноските по делото следва да се определят по съразмерност
като в полза на ищеца се присъдят разноски за исковото и заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, а в полза на ответника – разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ц.И.Г., ЕГН ********** *** дължи на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ №
…, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., главница в
размер на 3 051,28 лв. по договор за потребителски кредит № ********** от 06.12.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 26.09.2019 г., до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 3773/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 3 051,28 лв. до предявения размер от 3 319,10 лв. и исковете за
съществуване на вземане за договорна лихва в размер на 381,36 лв. за периода от
15.11.2018 г. до 15.08.2019 г. и лихва за забава в размер на 567,47 лв. за
периода от 15.11.2018 г. до 16.09.2019 г.
ОСЪЖДА Ц.И.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ №
… представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., разноски в
исковото производство за държавна такса в размер на 105,38 лв., депозит за вещо
лице в размер на 142,99 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 71,50
лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 61,02 лв. държавна
такса и 71,50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № …. представлявано от изпълнителните
директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., да заплати на Ц.И.Г., ЕГН ********** ***
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 139,68 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: