№ 70
гр. Исперих, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РА.ЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100649 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна
делба.
Постъпила е искова молба вх.№ 3030/12.09.2023 г. от О. Ш. К. от с.Малко Йонково,
действащ чрез адв.В. К. от АК - Разград, против Ю. Ш. А. от с.Малко Йонково, за делба на
съсобствен имот, находящ се в с.Малко Йонково, обл.Разград, при квоти по 1/3 ид.ч. за
ищеца и 2/3 ид.ч. за ответника.
В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са братя. Приживе техните родители
Ш. А. К., починал на 29.10.1999 г. и Ф. Ю. К., починала на 04.01.2013 г. са притежавА. в
чертите на с.Малко Йонково дворно място, заедно с построените в него жилищни сгради,
подробно описано в исковата молба. От 1989 г. двамата братя живеели в Турция, като
родителите им също били при тях. В последствие те се върнА. в България и до смъртта си
живеели в процесния имот. След смъртта на наследодателя Ш. К. ищецът започнал да се
грижи за майка си и прекарвал в България по 3-4 месеца, като се грижел и за имота. След
смъртта на родителите им двамата братя и сестра им Ю.Ш.Ч. нямА. проблеми помежду си
да ползват имота. И ищеца, и ответника се връщА. в България и оставА. по няколко месеца
в бащината къща, като ищецът ползвал по-малката къща, а ответникът – по-голямата.
Междувременно през 2022 г. сестра им продала нейната част от имота на ответника, за което
ищеца разбрал едва това лято, когато брат му поискал той да се изнесе от имота, тъй като
вече притежавал по-голямата част от него и не бил съгласен ищеца да ползва неговия дял. С
изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковата претенция.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ю. А. депозира писмен отговор, като считат иска
за допустим, но не и в исканите права. По отношение на личните отношения между страните
излага интерпретация различна от посоченото в исковата молба. Основните възражения на
ответника се базират на обстоятелството, че не ищеца, а сестра им е изгледала и двамата им
родители до смъртта им. Още приживе на майка им ищецът започнал да тормози сестра им
и да я гони от имота, като настоявал тя да му продаде нейната част. Понеже сестрата не се
съгласила това изострило още повече отношенията им. След като узнал, че сестра им е
продала нейната част от имота на ответника, ищецът поискал ответника да напусне имота и
настоял да му заплати неговия дял. Тъй като ответникът отказал, ищецът предявил
настоящия иск за делба. Освен това ответникът претендира, че е собственик на 1575/1999
ид.ч. от дворното място по давностно владение, за което представя нотариален акт, като
именно при тези квоти моли да бъде допусната делбата.
1
В отговор на твърденията в пимения отговор ищецът депозира искова молба вх.№
3873/14.11.2023 г. с която е предявил срещу ответника Ю. А. инцидентен установителен иск,
като моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че не е собственик по давностно владение на 728/1999 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 50512.502.1860, находящ се в с.Малко Йонково, с площ 1999 кв.м. и на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен издадения в полза на ответника НА от
14.07.2022 г. за собственост по давностно владение № 140, том 3, рег. № 5122, дело №
394/2022 г. на нотариус Р. А., рег.№ 254 на НК. Претенцията се основава на твърдения, че
ищецът не е знаел за съществуването на посочения НА до получаването на писмения
отговор, а освен това счита, че няма как ответникът да е осъществил по времеви начин
необходимото владение върху посочената ид.ч. от имота, тъй като живеел постоянно в
Турция и идвал в България инцидентно и за кратко. Заявява, че имота е съсобствен по
наследство, той винаги е владял и обработвал имота и никога не се е дезинтересирал от
него, нито пък брат му е демонстрирал, че иска да го придобие за себе си. Ползването на
имота – ищецът обитавал малката къща с част от дворното място, а ответникът обитавал
голямата къща с по-голямата част от дворното място, било по взаимно съгласие и не касаело
подялбата на съсобствеността. Предвид особени характер на делбеното производство, в
което решението за допускане на делба се ползва със сила на присъдено нещо между
страните относно това кои имоти, за които е поискана делба са съсобствени и при какви
квоти, ищецът счита, че в настоящата първа фаза следва да се разгледат и оспорванията на
правни сделки, с които някой съсобственик се е разпоредил с повече права, отколкото
притежава или е поискал и е бил признат за собственик с констативен НА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ю. А. депозира писмен отговор по инцидентния
установителен иск, като счита същия за допустим, но неоснователен. Поддържа заявеното в
първоначалния писмен отговор относно правата на ищеца.
В с.з. ищецът се явява лично и с адв.В.К., който поддържа така депозираната искова
молба и инцидентния установителен иск.
В с.з. ответникът се явява лично и с адв.Е. С. от АК – Разград, която заявява, че
принципно поддържа писмения отговор, но доверителят й признава по отношение на ищеца,
че последният е собственик на 1/3 ид. част от дворното място с площ 1999 кв.м., ведно с
построените в дворното място жилищни сгради.
С оглед на изявлението процесуалния представител ответника процесуалният
представител на ищеца заявява, че оттегля така предявения инцидентен установителен иск.
При това положение с протоколно определение от 28.03.2024 г. съдът е прекратил
производството по делото в частта на предявения инцидентен установителен иск на
основание чл. 232 ГПК, като определението не е обжалвано и е влязло в сила на 05.04.2024
г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ответниците са от кръга на законните наследници на Ш. А. К., починал на 29.10.1999
г. и Ф. Ю. К., починала на 04.01.2013 г. Съгласно представените по делото НА № 189, том 2,
дело 935/1975 г. от 13.05.1975 г. на Исперихски районен съдия и НА № 85, том 3, дело №
1197/1975 г. от 21.10.1975 г. на Исперихски районен съдия наследодателите приживе са
притежавА. Поземлен имот – дворно място, съставляващо парцел Х-546, в кв.140 по
дворищно-регулационния план на с.Йонково, обл.Разград от 1935 г., с площ по документи
1350 + 65 кв.м., заедно с построената в същото жилищна сграда (л.7 - л. 8, л. 63 от делото).
Според одобрения със Заповед № 62/07.04.1987 г. на Кмета на Община Исперих ЗРП
на с.Йонково описаният имот представлява поземлен имот с начин на трайно ползване
дворно място, находящо се в строителните граници на с.Малко Йонково, общ.Исперих,
ул.“*** № 8, с площ 1.271 дка, представляващо УПИ № V, в кв. 84, образуван от имот 860,
отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: имот УПИ № ХХХVIII от кв.0,
имот УПИ № IV от кв.84, имот УПИ № II от кв.84, имот УПИ № I от кв.84, имот УПИ № VI
от кв.84 (л. 63 от делото).
Съгласно действащите към настоящия момент кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-106/07.12.2021 г. на изпълнителния директор на
АГКК имотът представлява Поземлен имот с идентификатор № 50512.502.1860, с начин на
трайно предназначение – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10 м/, находящ се в с.Малко Йонково, ул.“*** № 8, с площ 1999 кв.м., при съседи: №
50512.502.893, № 50512.502.861, № 50512.502.1893, № 50512.502.859, ведно с построените в
него сгради: 1. Сграда с идентификатор № 50512.502.1860.1, застроена площ 70 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор №
2
50512.502.1860.2, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна (л. 9 и л. 21 от делото).
След смъртта на наследодателите собствеността върху имота преминава върху техните
наследници от първи ред – ищеца, ответника и тяхната сестра Ю.Ш.Ч., които са техни деца.
С НА за продажба на недвижим имот № 49, том 3, рег.№ 4165, дело № 404 от 2020 г.
на Нотариус Пламен Ангелов с рег.№ 688 на НК на 18.08.2020 г. сестрата Ю.Ш.Ч. продава
на брат си Ю. Ш. А. своята 1/3 ид.ч. от процесния имот (л.18 – 19 от делото).
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Безспорно се установи по делото, а и страните не спорят по този въпрос, че в
резултат на наследствено правоприемство и договор за покупко-продажба, обективиран в
НА, между ищеца и ответника е възникнала съсобственост по отношение на процесния имот
при квоти както следва: по 1/3 ид. ч. за ищеца и 2/3 ид.ч. за ответника. Съгласно
действащата към датите на смъртта на двамата наследодатели разпоредба на чл. 5, ал. 1 от
Закон за наследството децата наследяват при равни права. В случая двамата братя О. К. и
Ю. А., и тяхната сестра Ю.Ш.Ч. получават по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях от наследството
на родителите им. След прехвърлянето на частта на сестрата на ответника, същият става
собственик на 2/3 ид.ч. от имота. Действително в последствие ответникът се е снабдил с НА
за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 140, том 3, рег.№ 5122, н.дело
№ 394/2022 г. на Нотариус Р. А. с рег. № 254, за 728/1999 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 50512.502.1860 (л.20 от делото), поради което първоначално с писмения
си отговор той претендира, че е собственик на 1575/1999 ид.ч. от дворното място. В с.з.
обаче ответникът, чрез процесуалния си представител, признава факта, че ищецът е
собственик на 1/3 ид.ч. от целия имот, включително и от дворното място. При това
положение за съда се налага извода, че тъй като когато сестрата е прехвърлила нейната
идеална част от имота на ответника, е действал стария ЗРП, съгласно който дворното място
е било с площ от 1.271 дка, нейната воля е била да му прехвърли именно 1/3 ид.ч. от целия
имот. Обстоятелството, че впоследствие, съгласно утвърдените КК и КР за с.Малко
Йонково, дворното място е описано с площ 1999 кв.м. не променя волята на сестрата му,
като в този смисъл са и изявленията на страните по делото.
С оглед изложеното за съда се налага извода, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от
процесния имот, а ответникът – на 2/3 ид.ч. При тези права следва да бъде допусната
делбата на имота.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между О. Ш. К. от с.Малко Йонково, обл.Разград, с
ЕГН:********** и Ю. Ш. А. от с.Малко Йонково, обл.Разград, с ЕГН **********, ВЪРХУ
следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор № 50512.502.1860 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-106/07.12.2021 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с.Малко Йонково, ул.“*** № 8, с площ 1999 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 860, квартал 84, парцел V, при съседи: №
50512.502.893, № 50512.502.861, № 50512.502.1893, № 50512.502.859, ведно с построените в
него сгради: 1. Сграда с идентификатор № 50512.502.1860.1, застроена площ 70 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор №
50512.502.1860.2, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна,
ПРИ ПРАВА:
- 1/3 ид.части за О. Ш. К. и
- 2/3 ид.части за Ю. Ш. А..
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3