РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Бургас, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100101936 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на С. П. Л., ЕГН **********, от *****, със съдебен адрес град
Казанлък, ул. „Славянска“ №6, ет. 4, офис № 10 против ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление пл. „Позитано“ № 5, за осъждане на ответното дружество да й
заплати сумата от 26 000 лева, заявена като частичен иск от такъв в общ
размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени й от
настъпило на 25.12.2022 година в град Поморие пътно-транспортно
произшествие, причинено при управление от Т. Щ. К. на лек автомобил марка
и модел „Рено Меган“ с рег. № *******, застрахован при ответника със
застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата от 776.52 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие,
ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано
от 01.01.2023 година - датата на която изтича срока по чл.429 ал.3 от КЗ,
вр.чл.430 ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на обезщетенията.
Ищцата твърди, че на 25.12.2022 год. като пешеходец пострадала от
ПТП в гр.Поморие, причинено от водача на лек автомобил марка и модел
„Рено Меган“ с рег. № *******, застрахован при ответника със застраховка
„Гражданска отговорност“ - Т. Щ. К.. Получила множество телесни
увреждания, а именно фрактура на глезенна става (счупване на други части на
1
подбедрицата), множество наранявания на главата, тялото и крайниците,
психически стрес. Твърди се, че след инцидента ищцата постъпила за лечение
в УМБАЛ Бургас, след направени прегледи и изследвания била установена
фрактура на дясна глезенна става, била поставена гипсова имобилизация и
била освободена за домашно лечение. На 09.02.2023 год. ищцата отново
потърсила лекарска помощ.
Твърди се, че пътният инцидент причинил на ищцата внезапно и
неочаквано увреждане на здравето, болки и страдания, дискомфорт,
трудности в обслужването, леглови режим, безсъние, напрегнатост,
тревожност. Твърди се, че травматичния шок и съпровождащите го
тревожност, депресивно състояние и напрегнатост все още не са отминали.
Заявява се, че ищцата изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените
травми, както и последващи болки, които продължават и понастоящем.
Претендира се присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в
размер на 26 000 лв., частично от 50 000 лв., както и обезщетение за
имуществените вреди в размер на 776,52 лв., ведно с лихва за забава за
периода от 01.01.23 год. до окончателното изплащане на главниците. В хода
на делото претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди е
увеличена на 50 000 лв., частично от 80 000 лв.
Постъпил е писмен отговор от ответника, с който претенцията се
оспорва, както по основание, така и по размер.
Заявява се, че не се представят доказателства за виновно поведение на
водача или нарушаване на правилата за движение от последния, ангажиращо
отговорността на ответника.
Поддържа се, че причина за настъпване на произшествието може да
бъде и поведението на пешеходката, която е имала изненадващо поведение
или е стояла на пътното платно.
Оспорват се вида и характера на уврежданията, посочени в исковата
молба, като и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените
неимуществени вреди. Застрахователят твърди, че е налице съществено
съпричиняване от страна на ищцата, която вероятно неочаквано за водача се е
намирала на пътното платно, в непосредствена близост до автомобила при
евентуално ограничена видимост за водача и е нарушила чл. 113 ал. 1 от ЗДвП,
създаващ задължение за пешеходците при пресичане на платното за движение
да преминават по пешеходните пътеки, при спазване на правилата, посочени в
този законов текст. Заявява се от ищеца, че искът за обезщетяване на
неимуществените вреди е недоказан по размер, а освен това е силно завишен.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди, застрахователят
оспорва разходите в размер на 776,52лв., за които има представени фискални
2
бонове, като твърди, че не е ясно какво е закупено с тях, нито кой е направил
тези разходи. Поддържа се, че представените документи не доказват
необходимостта от закупуването на лекарства и др. медицински услуги и
медикаменти.
Оспорва се претендираната лихва от 01/01/23 година и се твърди, че
застрахователят дължи лихви от друг момент.
В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото
лице в размер на 50 000 лв., част от общо дължимо обезщетение в размер на
80 000 лв., ведно с обезщетение за забава от 01.01.2023г. / датата, на която
изтича седмодневния срок, в който застрахованият водач е задължен да
уведоми застрахователя/ до окончателното изплащане на сумата, както и за
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 776,52 лв. –
направени разноски за проведено лечение, ведно със законната лихва,
считано от горната дата до окончателното изплащане на сумата.
Няма спор между страните, че на 25.12.2022 г., около 11.40 часа е
настъпило ПТП в гр.Поморие между л.а. „Рено Меган“ с рег. № *******,
управляван от Т. Щ. К. и ищцата като пешеходец.
Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска
отговорност“ за моторното превозно средство – лек автомобил.
Със споразумение, одобрено на 13.11.2024 год. по НОХД № 132/2024
година по описа на Pайонен съд - Поморие, обвиняемият Т. Щ. К. се е признал
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 предл.първо, б.“а“,
предл.второ, вр. с ал.1 б.“б“, предл.второ, вр.чл. 342, ал. 1 , вр. чл. 129, ал. 2 от
НК, вр. чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. От съдържанието на споразумението се
установява, че изпълнителното деяние, осъществило състав на престъпление
от НК, се изразява в извършване на маневра „завой на ляво“ с несъобразена
скорост на движение – 18 км./ч, вместо с 16,5 км./ч., която при възприемане на
намиращата се на платното за движение пешеходка С. Л. би му позволила да
спре безопасно, като в резултат на възникналото ПТП с намиращата се на
пътното платно пешеходка по непредпазливост водачът й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната част на дясна
подбедрица – двете кости тибия и фибула, квалифицираща се като трайно
3
затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 2,5-3 м. при
обичаен ход на оздравителния процес.
Съобразявайки се с нормата на чл.300 от ГПК съдът приема, че прекия
иск против застрахователя е доказан по основание.
От заключението на СМЕ и от медицинската документация се
установява, че ищцата е получила в резултат на процесното ПТП фрактура на
дисталната част на дясна подбедрица – счупване на голямата и малка пищялна
кости с разместване, покриваща медикобиологичния признак трайно
затруднение движението на десен долен крайник (средна телесна повреда).
От заключението се установява, че първоначално ищцата е била приета в
Спешно отделение на УМБАЛ Бургас, съдено са й направени изследвания и е
проведена консултация с травматолог. Било й е предложено оперативно
лечение – кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза, което тя е
отказала (в същия смисъл са и показанията на св.Л.). Поради отказа й е било
проведено неоперативно лечение - поставена е лонгета ботуш, отстранен след
45 дни (на 09.02.23 год.). От заключението се установява, че получената
фрактура е зараснала с деформация. Вещото лице изразява становище, че този
вид счупване с дислокация е изисквало задължително оперативно лечение, за
да бъде възстановена костната цялост в наместено положение с цел
възстановяване правилната функция на крайника. В съдебното заседание
вещото лице пояснява, че при този вид счупване не е възможно костите да се
наместят с ръце и да се задържат и именно това е налагало операция за
наместване и поставяне на имплант. Според заключението, при ищцата е
настъпило костно срастване на фрагментите при разместено положение. В
резултат на това походката е с накуцване, налице е силна нестабилност при
моноподален стоеж на десен крак, останалият деформитет е необратим и води
до ограничение движенията на дясната глезенна става – с 10 гр. дорзалната и с
20 гр. плантарната флексия. Според заключението, ищцата не е провела
рехабилитация, ползвала е помощни средства за придвижване,
възстановителният период е продължил 6 – 8 м., през което време ищцата се е
нуждаела от чужда помощ.
Ангажирани са свидетелски показания за последиците от
произшествието и търпените от ищцата болки и страдания.
Според свидетеля Л. майка му отказала операция на крака поради
скорошна тежка коремна операция. След като гипсирали крака й тя изпитвала
много силни болки, наложило се да взема обезболяващи. Не можела да се
обслужва сама, била изцяло на легло и се нуждаела от помощта на близките
си. Възстановяването и раздвижването протекли много бавно и трудно,
отначало с проходилка, после с бастун. В момента се придвижвала с бастун.
Според свидетеля, майка му получила психологически проблеми – получавала
4
паникатаки, имала страхове.
Св.Л. също има наблюдения от състоянието на ищцата. Тя посочва, че в
началото Л. била в къщи на легло, с гипсиран крак, не можела да се
самообслужва, страхувала се да става. Първоначално започнала да се движи с
проходилка, сега ходи самостоятелно – плахо и страхливо, с болки. Според
свидетелката, кракът е все още деформиран, не зараснал правилно, при
вървеж ищцата замахва с десния крак. Психическото състояние на ищцата се
влошило – тя се обаждала на свидетелката за различни въображаеми събития
– за кражба, за пожар, страхувала се, че е напръскана с нещо и ще умре.
Свидетелката заявява, че преди инцидента ищцата имала младежки дух,
постоянно общувала, а сега се страхувала да излиза и затова винаги се
нуждаела от компания.
От съдебно-психологическата експертиза се установява, че ищцата е в
състояние на пост-травматично стресово разстройство, със симптоми на
депресия, увеличена ситуативна тревожност (свързана с процесното ПТП),
наличие на ирационални страхове и генерализиран страх от бъдещето.
Вещото лице заключава, че промяната в психологическото и емоционалното
състояние на ищцата се дължи на преживения стрес от ПТП. Разпитана в
съдебното заседание в.л. пояснява, че е възможно описаните симптоми да
представляват естествено проявление на възрастта, както и е възможно
същата тревожност да бъде отнесена е към по-ранен етап – тежката предишна
операция, но при липса на данни за състоянието на ищцата преди ПТП,
вещото лице-психолог е възприела като вярна изнесената от ищцата
информация. От заключението се установява, че острата стресова реакция в
резултат на инцидента не е била терапевтирана, не е отшумяла и се е
задържала при пациента, Л. не е успяла да се справи с преживяванията си и е
развила пост-травматично стресово разстройство.
При съвкупен анализ на събраните доказателства съдът приема, че в
резултат на ПТП ищцата е понесла неимуществени вреди – физически и
психически страдания, силни негативни изживявания, стрес, ограничения в
личния живот и контакти след произшествието на 25.12.2022 год., които
следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид
конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при
съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така
решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
5
От съдебно-медицинската експертиза и от документацията се
установява, че нараняванията са лекувани консервативно, но продължително –
поне 6 - 8 м. предвид напредналата възраст на ищцата Възстановителния
период е протекъл трудно, като ищцата не е търсила допълнителна
медицинска помощ за раздвижване и рехабилитация и по твърдения на св.Л.
упражнения правила в домашни условия. Болките са били особено интезивни
след катастрофата (СМЕ). Произшествието е влошило съществено качеството
й на живот, тъй като в продължителен период от време тя се е нуждаела от
чужда помощ и грижи при ежедневния си тоалет, била е ограничена в
социалните си контакти, изолирана от приятелски кръг и познати. Функцията
на крайника не е възстановена напълно поради зарастване на костните
фрагменти в разместено положение и деформитетът е необратим.
Освен болка, телесното увреждане са причинило на ищцата силно
психическо страдание – повече от две години след произшествието тя се
намира в пост-травматично стресово разстройство, със симптоми на
депресия.
Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените
от ищцата болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и
психически сътресения, степента на нейното възстановяване и като взе
предвид икономическата конюнктура към момента на деликта и постоянно
нарастващите застрахователни лимити, Бургаският окръжен съд намира, че на
С. Л. следва да се определи обезщетение за неимуществените вреди в размер
от 40 000 лв., а за разликата над този размер претенцията е неоснователна.
Възражението за съпричиняване на вредите съдът намира за
основателно.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато
поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или
е способствало за неговото настъпване, дори и да не е противоправно (т.7 от
ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение
№96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение
№37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).
Възраженията могат да бъдат групирани в две посоки – пропуски във
връзка с оздравителния и възстановителния процес от една страна и
неправилно поведение на ищцата като пешеходец по време на инцидента. И
двете възражения са допустими и следва да бъдат разгледани по същество,
доколкото с решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на I т. о. на
ВКС се приема, че надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД
в първоинстанционното производство може да бъде направено и след
изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на
чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
6
възражението, в частност неправилната преценка за нуждата от оперативно
лечение.
В случая от заключенията на в.л.Т. и на в.л.Т. се установява, че ищцата е
отказала оперативно лечение на фрактурата и продължително време не е
търсила психологическа помощ, което е задълбочило страданията й. Разбира
се, предприетия консервативен метод на лечение с имобилизация не е отречен
от медицината и е напълно възможно чрез него да се постигне костно
срастване, но в случая според вещото лице е било невъзможно разместените
фрагменти да се наместят с ръце и да се задържат и това е довело до
зарастване с деформитет. Невъзможността за пълно физическо възстановяване
е причината за нейното психилогическо страдание и несправяне с
отрицателните преживявания – пояснения на в.л.Т. в съдебно заседание.
По делото е изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза,
която описва механизма на настъпване на произшествието.
Според експертизата, при предприетата от лекия автомобил маневра
„завой на ляво“ водачът е успял да види стоящата в средата на ул.“Ивайло“
пешеходка (ищцата) и да предприеме аварийно спиране, но не е успял да спре,
след което е настъпил удар в областта на десния й крак, без прегазване.
Установява се от заключението, че мястото, на което се е намирала ищцата, е
било на около 3 м. след кръстовището с ул.“Л.Маджаров“. Вещото лице П.
пояснява в с.з., че при навлизане по ул.“Ивайло“ водачът на автомобила не се е
изнесъл максимално в дясно. На снимковия материал от местопроизшествието
е видно положението на автомобила, който не е бил преместван.
Същевременно, св.К. посочва в показанията си, че причината за траекторията
на автомобила били паркираните други коли от дясната страна на улицата,
които му попречили да извърши технически правилна маневра. От отговора
на трета задача се установява, че стоейки на улицата неподвижно ищцата е
имала възможност да възприеме лекия автомобил, но намерението му да
завие наляво тя е имала възможност да възприеме едва след започване на
маневрата, когато разстоянието между нея и колата е било приблизително
около 5 м. В момента на удара скоростта на движение на автомобила е била 8,3
км./ч. (отг. на пета задача). Телесната повреда е резултат от прекия удар на
предната дясна броня на л.а. в десния крак на жената. От удара, след
подпиране с ръце на капака на двигателния отсек на автомобила, ищцата е
паднала на платното за движение на ул.“Илайло“, а краката й са останали под
предния надвес на „Рено“ (отг. на първа задача).
Както от съдебно-автотехническата експертиза, така и от съдържанието
на одобреното споразумение, става ясно, че при настъпване на инцидента
ищцата е стояла на улицата, а не на тротоара, с което е допринесла за
настъпване на инцидента, макар и в степен, значително по-малка от тази на
7
водача. С действията и бездействията си ищцата е съпричинила своето
страдание – както чрез поведението по време на инцидента чрез престой на
платното за движение, така и чрез отказа си да й бъде извършена операция.
Приносът й съдът определя в размер на ¼ , което налага редукция на
определеното обезщетение до размера от 30 000 лв.
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че само част от
сторените разноски, за които се представят разходни документи, имат връзка с
лечението на травмата. На ищцата са били изписани медикаменти във връзка с
лечението и освен това тя е закупила помощно средство (бастун), които са на
обща стойност 125,75 лв. Също така са били закупени консумативи, които
според експертизата също могат да се приемат за относими във връзка с
обслужването и тоалета, общо на стойност 104.92 лв. Останалите лекарства
нямат връзка с конкретното лечение (за кръвно налягане, холестерол и пр.),
общо на стойност 496,15 лв.
Възприемайки изцяло заключението на СМЕ съдът счита, че
имуществените вреди от деликта, представляващи разходи за лечение, са на
обща стойност 230,67 лв. След като се приложи редукция от ¼ в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени 173 лв.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая лихви върху обезщетението за неимуществени вреди се
претендират от по-ранната дата – 01.01.2023 год.
Застрахователят изрично е заявил, че водачът не е отправил
уведомление. Разпитан като свидетел в настоящото производство, водачът
потвърждава, че не е уведомявал застрахователя. При така установеното
претенцията за присъждане на лихва следва да бъде уважена, но не от
претендираната в исковата молба дата, а от датата, на която е отправена
извънсъдебната претенция от ищцата – 05.06.2023 год. За периода от 01.01.23
год. до 04.06.23 год. претенцията за присъждане на обезщетение за забава
следва да се отхвърли.
В обобщение ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение за
8
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., представляваща част от общо
посочено обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от
05.06.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетението и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 173 лв., ведно със законната лихва от
05.06.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетението, а в останалата
част до предявените размери претенциите за главници следва да се отхвърлят,
както и да се отхвърли претенцията за лихва за времето от 01.01.23 год. до
04.06.23 год.
И двете страни имат право на разноски съразмерно на
уважената/отхвърлена част от исковете.
Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 1090 лв. и е била
представлявана от адвокат по реда на чл.38 от ЗА.
От сторените разноски съразмерно на уважената част от иска следва да
й се присъдят 654 лв.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.К. възнаграждение, определено по реда на Наредба
№1/09.07.2004 год. на ВАС върху уважената част от исковете, както следва:
3050 лв. по първия иск и 400 лв. по втория, общо в размер на 3 450 лв. без
ДДС или 4 140 лв. с ДДС.
Ответникът е поискал разноски по списък от общо 1000 лв. – за
възнаграждение на юрисконсулт и за възнаграждение на вещи лица. От така
претендираните разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете на
ответника се следват 400 лв.
Ищцата е заплатила държавна такса върху първоначалния размер на
исковете поради отказа на съда да я освободи с определение №426/13.02.2024
год.
Междувременно са настъпили обстоятелства по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК и
при предприетото увеличение на претенцията държавна такса не е била
внесена. На осн.чл.78 ал.6 от ГПК застрахователят следва да заплати
държавна такса върху част от присъденото обезщетение в размер на 4 000 лв.
или 160 лв., както и съразмерно разноските, заплатени от бюджета на съда –
776 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление пл. „Позитано“ № 5 да
заплати на С. П. Л., ЕГН **********, от *****, със съдебен адрес град
9
Казанлък, ул. „Славянска“ №6, ет. 4, офис № 10 сумата от 30 000 лв.,
представляваща частично обезщетение за неимуществени вреди от настъпило
на 25.12.2022г. пътно-транспортно произшествие, от което ищцата е увредена,
ведно със законната лихва върху горната сума от 05.06.2023г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата до
предявения размер на главницата от 50 000 лв., частично от 80 000 лв., както и
за периода от 01.01.23 год. до 04.06.23 год. за лихвата.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление пл. „Позитано“ № 5 да
заплати на С. П. Л., ЕГН **********, от *****, със съдебен адрес град
Казанлък, ул. „Славянска“ №6, ет. 4, офис № 10 сумата от 173 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – направени
разноски за проведено лечение, ведно със законната лихва, считано от
05.06.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите в останалата част до предявения размер от 776,52 лв. за
главницата и за периода от 01.01.23 год. до 04.06.23 год. за лихвата.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление пл. „Позитано“ № 5 да
заплати на С. П. Л., ЕГН **********, от *****, със съдебен адрес град
Казанлък, ул. „Славянска“ №6, ет. 4, офис № 10 разноски в размер на 654 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление пл. „Позитано“ № 5 да
заплати на адв.П. Керанова възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на С. Л. при условията на чл.38 от ЗА по гр.д.№1936/23 год.
в размер на 4 140 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА С. П. Л., ЕГН **********, от *****, със съдебен адрес град
Казанлък, ул. „Славянска“ №6, ет. 4, офис № 10 да заплати на „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес
на управление пл. „Позитано“ № 5 разноски съразмерно на отхвърлената част
от претенциите в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление пл. „Позитано“ № 5 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Бургас,
държавна такса в размер на 160 лв. и разноски за експертизи в размер на 776
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10
11