№ 265
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора И. Б. А.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600667 по описа за 2023 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С определение № 2339 от 15.05.2023 год. по НЧД № 1843/23 год. на СГС,НО,36 състав,на
основание чл.306,ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК на осъдения
С. Й. Г. е определено едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД №
2778/16 год. на СпНС и НОХД № 1306/14 год. на същия съд в размер на две години и десет
месеца лишаване от свобода,което е увеличено на основание чл.24 от НК с една година при
първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от
ЗИНЗС.
На основание чл.23,ал.3 от НК към него е присъединено изцяло наказанието глоба в размер
на 5000 лв.,наложено му по НОХД № 2778/16 год. на СпНС.
На основание чл.59,ал.1,т.1 от НК е приспаднато времето,през което е бил задържан под
стража по делата,включени в групата-от 15.02.2010 год. до 18.02.2010 год. и на 26.05.2010
год. по НОХД №1306/14 год. на СпНС и по ДП № 39/15 год. по описа на ГД“БОП“-
МВР,приложено по НОХД № 2778/16 год. по описа на СпНС в съотношение 1 ден
задържане под стража да се зачита 1 ден лишаван от свобода.
На основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднато частично и изцяло наказанието лишаване от
свобода по НОХД № 1306/13 год. на СпНС и по НОХД № 2778/16 год. на същия съд.
Оставени са без уважение предложението на СГП и молбата на защитникът на осъденото
1
лице в останалата им част като неоснователни.
В срока за обжалване е постъпила жалба от защитникът на осъдения в частта,с която е
оставено без уважение искането в групирането да бъде включено и наказанието по НОХД
№ 5815/09 год. по описа на СРС,в частта,с която е оставено без уважение искането за
приспадане на времето,през което Г. е бил задържан под стража по НОХД № 2947/09 год. на
СГС и в частта,с която общото наказание е увеличено на основание чл.24 от НК с една
година.Счита,че са налице предпоставките за определяне на едно общо най-тежко наказание
измежду наложените по НОХД № 1306/13 год. по описа на СпНС,№ 2778/16 год. по описа
на същия съд и НОХД № 5815/09 год. по описа на СРС в размер на две години и десет
месеца лишаване от свобода,като се зачете изтърпяната част от наказанията по делата в
групата.В тази насока излага,че споразуменията по последните две дела са влезли в сила
преди акта по НОХД № 1306/13 год.
На следващо място поддържа,че СГС неправиилно е отказал да приспадне времето,през
което Г. е бил задържан под стража по НОХД № 2947/09 год. по описа на СГС,приключило
с оправдателен съдебен акт.Намира за вярно обстоятелството,че с постановление на
прокурор от СРП част от това задържане е било приспаднато от наказанието по НОХД №
5815/09 год. по описа на СРС,но тази част касае времето от 11.12.2008 год. до 10.03.2009
год.,а той е бил задържан до 17.12.2009 год.,когато е влязло в сила определението на СГС и
е била отменена мярката за неотклонение.Изтъква,че и по отношение на това наказателно
производство,при съпоставка с инкриминирания период на деянието по НОХД № 1306/13
год. на СпНС е видно,че същото се явява задържане по друго наказателно производство
преди да има влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 1306/13 год. на СпНС.
Не на последно място счита за неправилно приложението на чл.24 от НК,в която насока
излага,че Г. действително е осъждан многократно,но деянията му касаят един изключително
отдалечен период от време,в който се е намирал в ранна житейска възраст и е понесъл
наказанието си.
С оглед на изложените съображения прави искане за изменение на определението и за
неговата отмяна в частта относно приложението на чл.24 от НК или за намаляване на
размера на същото.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба по изтъкнатите в нея
съображения.
Представителят на САС счита жалбата за неоснователна,тъй като съдът е извършил
групиране на наказанията по най-благоприятния за осъдения начин и поради това няма
основания за отмяна на определението.
Осъденият моли жалбата да бъде уважена.
Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за
установено следното:
СГС е бил сезиран с предложение от СГП за групиране на наказанията на Г.,постановени по
НОХД № 1306/13 год. на СпНС,НОХД № 5815/09 год. на СРС и НОХД № 2778/16 год. по
2
описа на СпНС,като се определи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от две години и десет месеца,към което се присъедини наказанието глоба от 5000 лв.,да
се зачете изтърпяната част от наказанията,включени в групата и общото наказание се
увеличи на основание чл.24 от НК с ½.
С молба защитникът на осъдения е поискал да се зачете изцяло задържането и домашния му
арест по НОХД № 2947/09 год. на СГС.
С атакуваното определение състав на СГС е приел,че по отношение на Г. могат да се
извършат групирания в различни конфигурации-например по НОХД № 2778/16 год.,№
1306/13 год. на СпНС,както и по НОХД № 5815/09 год. на СРС и НОХД № 1306/13 год. на
СпНС.Посочил е,че наказанията по НОХД № 1306/13 год. на СпНС,НОХД № 5815/09 год.
на СРС и НОХД № 2778/16 год. не могат да бъдат кумулирани,тъй като престъпленията по
последното дело са извършени след влизане в сила на осъдителния съдебен акт по НОХД №
5815/09 год. на СРС и са в съотношение на рецидив едно към друго.В съотношение на
рецидив е приел,че са и осъжданията по НОХД № 1306/13 год. и НОХД № 2778/16 год.
спрямо деянието по НОХД № 2947/09 год. на СГС,тъй като престъпленията по първите две
дела са извършени след като е влязла в сила присъдата по третото дело – на 29.12.2009
год.Приспадането на задържането под стража по същото дело е било приложено вече с акт
на СРП при изпълнение на общото наказание по НОХД № 5815/09 год. и НОХД № И-634/06
год.,но дори и да се приспадне домашния арест ,то определяне на общо наказание по НОХД
№ 1306/13 год. и НОХД № 5815/09 год. не би било по-благоприятно за дееца.
С оглед спазване на този принцип съдът е определил едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода по НОХД № 1306/13 год. и НОХД № 2778/16 год. на СпНС ,като е
отбелязал,че наказанието по последното е по-голямо от това по НОХД № 5815/09 год. и
респ. би се приспаднало по-голям размер наказание лишаване от свобода при групирането
му с НОХД № 1306/13 год.,поради което е определил най-тежко наказание от две години и
десет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.Посочил е,че към тази група не
могат да бъдат включени наказанията по НОХД № 1053/04 год. на РС-Стара Загора и НОХД
№ И-634/06 год. на СРС,тъй като актовете по тях са влезли в сила преди извършване на
престъпленията по НОХД № 5815/09 год. на СРС,НОХД № 2778/16 год. и НОХД № 1306/14
год. на СпНС.
Съдът е приложил разпоредбата на чл.24 от НК,като е увеличил общото най-тежко
наказание с една година,в която насока е изтъкнал,че Г. е осъждан пет пъти извън двете
дела,включени в съвкупността ,налице са извършени множество криминални деяния и то
след като вече е бил осъждан,налице е висок интензитет на престъпна дейност,от която са
пострадали немалък брой лица и са засегнати важни обществени отношения,поради което и
за да се постигне справедлив и достатъчен за поправянето на лицето размер,е необходимо
наказанието му да бъде увеличено.Съдът е съзрял липса на поправителен ефект и
превъзпитание върху осъдения,която го е мотивирала да определи изолирането му от
обществото за един по-продължителен период от време с цел преодоляване на
противоправното му поведение.
3
След като провери изцяло законосъобразността на атакуваното определение настоящият
съдебен състав намира жалбата изцяло за неоснователна и съображенията за това са
следните:
Г. е осъждан както следва:
1.Със споразумение по НОХД № 1053/04 год. на Районен съд-Стара Загора,влязло в сила на
05.10.2004 год.,за деяние извършено през периода юни.2003 год.-13.02.2004 год.,на
основание чл.195,ал.1,т.3 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца,изтърпяването на което е отложено
на основание чл.66 от НК за срок от три години и шест месеца.
2.Със споразумение по НОХД № 1030/04 год. на Районен съд-Стара Загора,влязло в сила на
28.10.2004 год.,за деяние извършено на 14.04.2004 год.,на основание чл.197,т.3 във вр. с
чл.195,ал.1,т.3 във вр. с чл.194,ал.1 и при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК е осъден на
глоба в размер на 200 лв.
3.Със споразумение по НОХД № 1105/04 год. на Районен съд-Стара Загора,влязло в сила на
02.12.2004 год.,за деяние извършено в периода 08.03.2004 год.-09.03.2004 год.,на основание
чл.197,т.3 във вр. с чл.195,ал.1,т. 3 и т.4,пр.2 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК и
във вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК е осъден на глоба в размер на 750 лв.
4.Със споразумение по НОХД № И-634/06 год. на СРС,влязло в сила на 06.03.2006 год.,за
деяние извършено на 19.06.2005 год.,на основание чл.198,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК и
във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода при общ режим
на изтърпяване.Зачетено е времето на предварителното му задържане,считано от 11.07.2005
год. до 06.03.2006 год.На основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
лишаване от свобода от една година и два месеца,наложено му по НОХД № 1053/04 год. на
Районен съд-Стара Загора.
5.Със споразумение по НОХД № 5815/09 год. на СРС,влязло в сила на 01.04.2011 год.,за
деяние извършено на 26.06.2005 год.,на основание чл.198,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК във
вр. с чл.26,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален строг режим на изтърпяване.Това наказание е групирано с наказанието по
НОХД № И-634/05 год. на СРС ,като е определено едно общо най-тежко наказание в размер
на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.На
основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното наказание по НОХД № И-634/05 год.
на СРС ,както и времето на задържането му по тези дела.Постановено е наказанието по
НОХД № 1053/04 год.,приведено в изпълнение по НОХД № И-634/05 год. на СРС да се
търпи отделно,като на основание чл.25,ал.2 от НК да се счита за изцяло изтърпяно.
6.Със споразумение по НОХД № 2778/16 год. на СпНС,влязло в сила на 24.10.2016 год., за
деяния извършени в периода от неустановена дата на м.август 2011 год. до 07.11.2014 год.,
на основание чл.214,ал.2,т.2 във вр. с чл.213 а,ал.3,т.3 във вр. с чл.20,ал.2 от НК на Г. е
определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца при строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 5000 лв.Зачетено е
4
времето на задържането му.
7.С присъда по НОХД № 1306/13 год. на СпНС,влязла в сила на 22.02.2023 год.,за деяние
извършено в периода от неустановена дата на 2009 год. до 13.01.2010 год.,на основание
чл.321,ал.3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца при
строг режим на изтърпяване.Приспаднато е времето на задържането му от 15 до 18.02.2010
год. и на 26.05.2010 год.
8.С присъда по НОХД № 2947/09 год. на СГС,влязла в сила на 29.12.2009 год.,Г. е оправдан
да е извършил на 11.12.2008 год. деяние по чл.213а,ал.3 във вр. с чл.29,ал.1,б.“б“ от НК.
С постановление от 02.06.2011 год. на СРП е приспаднато от общото му наказание от една
година лишаване от свобода,определено му по НОХД № 2947/09 год. и НОХД № 5815/09
год. времето на предварителното му задържане,считано от 12.12.2008 год. до 10.03.2009
год.Установено е освен това,че по това наказателно производство същият е търпял и мярка
за неотклонение „Домашен арест“ за периода от 11.03.2009 год. до 17.12.2009 год.
С оглед наличните данни САС счита за правилна преценката на първостепенния съд,че
групирането на наказанията по НОХД № 2778/16 год. и НОХД № 1306/13 год. на СпНС се
явява най-благоприятно за осъдения,по който начин в групата попада наказанието от една
година и шест месеца лишаване от свобода,което е по-голямо по размер от това от една
година,наложено на Г. по НОХД № 5815/09 год. на СРС.
Не са налице материално-правните предпоставки за включване в групата и на наказанието
по така посоченото дело,каквото е искането на защитата,тъй като деянията по НОХД №
2778/16 год. на СпНС са извършени след като Г. е бил вече осъден с влязла в сила присъда
по НОХД № 5815/09 год. на СРС,поради което и тези деяния са в съотношение на рецидив.
Несъмнено е налице и възможност за групиране на наказанията по НОХД № 5815/09 год. на
СРС и НОХД № 1306/13 год. на СпНС,като се определи едно общо най-тежко наказание от
две години и десет месеца лишаване от свобода,тъй като деянията по двете са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,в който случай обаче в
кумулацията се включва по-малкото по размер наказание от една година лишаване от
свобода,докато това по НОХД № 2778/16 год. е в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода.Макар и това групиране да позволява зачитането и на мярката за
неотклонение „Домашен арест“,която Г. е търпял в периода от 11.03.2009 год. до 17.12.2009
год. по НОХД № 2947/09 год. на СГС,по което е била постановена оправдателна
присъда,групирането по този начин би довело до отделното изтърпяване на наказанието от
една година и половина лишаване от свобода по НОХД № 2778/16 год. на СпНС,което не
води до по-благоприятно групиране за осъдения.
Жалбата е неоснователна и в частта досежно приложението на чл.24 от НК и това е
така,защото при Г. наложените до този момент наказания не са постигнали своята цел по
смисъла на чл.36 от НК.Видно е от справката му за съдимост,че той е осъждан общо седем
пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер,част от които при условията на
опасен рецидив.Това налага една по-засилена наказателна репресия по отношение на него за
5
постигането на поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието и в конкретния
случай е напълно оправдано определеното му общо наказание да бъде завишено .
Съгласно трайната съдебна практика,съдът прилага разпоредбата на чл.24 от НК само ако
приеме,че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от
престъпните деяния и че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на
наказателната репресия,в която връзка значение имат броят,видът,характерът и
обществената опасност на извършените престъпления,както и обществената опасност на
самия деец.
В конкретния случай, първият съд правилно е приел,че извършваната от Г. престъпна
дейност е с висок интензитет ,с множество пострадали лица и при условие,че част от
деянията са били извършени след като е бил осъден с влезли в сила присъди,се налага
извода,че за постигане на целите на наказанието е необходимо завишаване на определеното
му общо наказание.В отговор на доводите на защитникът,че деятелността на Г. касае
изключително отдалечен период от време,когато се е намирал в ранна житейска
възраст,следва да се отговори,че криминалните му прояви са започнали още през 2003 год. и
са продължили до края на 2014 год.,през който значителен период от време същият е бил
задържан многократно както по мерки за процесуална принуда,така и за изтърпяване на
наказания,но задържането му не е постигнало резултат,тъй като и след изтърпяване на тези
наказания същият е продължил да извършва противоправната си дейност.
Правилно съдът е определил строг режим на изтърпяване на общото наказание по реда на
чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС и на основание чл.25,ал.2 от НК и чл.59,ал.1,т.1 от НК е
приспаднал изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1306/13 год.на СпНС и това по
НОХД № 2778/16 год. на СпНС,както и предварителното му задържане по посочените дела.
С оглед на горното атакуваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
РЕШИ:
По изложените съображения Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2339 на СГС,постановено на 15.05.2023 год. по НЧД №
1843/23 год. на СГС ,НО,36 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7