О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №691
гр. Пловдив, 27.02.
Пловдивски Окръжен Съд,
въззивно гражданско отделение, Х състав, в закрито заседание на 27.02.2012 г. в
състав
Председател:Елена Арнаучкова
Членове : Величка
Белева
Пламен
Чакалов
при
секретаря, като разгледа докладваното от съдията Величка Белева гр.д. № 160/2012
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 435 и следв. от ГПК.
Постъпила е
жалба от длъжника „ А. *** и от трето лице „ Български инвестиционен фонд „ ЕАД
– гр. София против действия на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 по негово изпълн.
дело № 529/2010 г. – извършен от ЧСИ на 19.07.2011 г. въвод във владение на
купувачи на публична продан в следните недвижими имоти – Магазин № 4 с
идентификатор 56784.506.747.1.19 със застр. площ 20,98 кв.м. и Магазин № 6 с
идентификатор 56784.506.747.1.15 със застр.площ 40,40 кв.м. – и двата с
административен адрес гр. Пловдив, ул. „ Чавдар Войвода „ № 3. Твърди се между
жалбоподателите да е сключен на 11.06.2006 г. предварителен договор за наем на
осемнадесет недвижими имота, сред които и процесните два магазина, а на
11.06.2010 г. да е сключен и окончателния договор за наем с наемател „ Интер
Кредит „ ЕАД като правоприемник на „ Български инвестиционен фонд „ ЕАД, който
е за срок от 10 години и е вписан в АВ – СВ – гр. Пловдив с акт № 196, том 7 от
19.07.2010 г. По отношение на процесните два имота били проведени няколко
публични продани, действията на съдебния изпълнител по които били обжалвани
като незаконосъобразни, по които жалби липсвало и към настоящия момент
произнасяне на Съда. Независимо от така наличните висящи съдебни производства ЧСИ
Илиев провел публична продан на горепосочените магазини № 4 и 6, по които обявил купувачи и им
възложил имотите с Постановления по чл. 496 от ГПК, вписани в АВ – СВ – гр.
Пловдив, а на 19.07.2011 г. въвел купувачите във владение на основание чл. 498
от ГПК. На въводите представителят на жалбоподателят „ А. „ ЕООД адв. К. Т. възразил че вписания договор за наем остава в
сила за новите собственици на имотите – купувачите на публ. продан, поискал от
ЧСИ да отложи изпълнението и да му даде възможност в 3 – дневен срок да поиска
от Районния Съд спиране на изпълнението. Представили и договорите. Исканото не
било сторено от ЧСИ, макар че договорът за наем би породил спорове относно
правото на владение върху процесните имоти между купувачите им от една страна и
„ Интер Кредит „ АД, упражняващ фактическата власт върху тях на основание
договора за наем. С оглед което жалбоподателите считат извършените на основание
чл. 498 от ГПК въводи от 19.07.2011 г. да се явяват незаконосъобразни и молят
Съда да ги отмени.
Ответника по
жалбата – взискател по изпълнението не е взел становище по същата.
Ответника по
жалбата М.С.П. – купувача от публ. продан на магазин № 6 не е взела становище
по същата.
Ответникът по
жалбата В.К. – купувача от публ. продан на магазин № 4 чрез процесуалния си
представител адв. В.Е. взема становище за недопустимост на жалбата, евентуално
за нейната неоснователност. Поддържа жалбоподателите да нямат право на жалба
против процесното изпълнително действие – въвод по чл. 498 от ГПК, предвид
лимитативно изброените от чл. 435 от ГПК действия, подлежащи на обжалване,
основанията за обжалване и лицата, имащи право на жалба срещу всяко едно от
тези действия на посочените от закона основания. Така длъжникът изобщо няма
право на жалба против въвод във владение на имот, продаден на публ. продан, а
третото лице „ Интер Кредит „ АД не е във владение на имота му, тъй като в
качеството си на негов наемател се явява
само държател. Заявено е възражение за недопустимост на жалбата и поради
просрочието й. Представители на
жалбоподателя били присъствали на въвода, поради което едноседмичния срок за
тях тече от датата му – 19.07.2011 г. и изтича на 26.07.2011 г., а жалбите пред
ЧСИ били депозирани на 13.09.2011 г. Възразява и по основателността на жалбите.
Поддържа че договорът за наем от 11.06.2010 г. е за срок от 10 години, а
отдаването под наем за срок над 3 години представлява действие на разпореждане
с имота. Междувременно магазина бил възбранен във вр. с изпълнението и
възбраната вписана на 15.04.2010 г. Т.е. разпореждането е след възбраняването
на имота и е непротивопоставимо на взискателя – чл.452 ал. 2 от ГПК, а съгласно
чл. 496 ал. 2 от ГПК от влизане в сила на възлагателното постановление
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а правата
на трети лица върху този имот не могат да бъдат противопоставени на купувача,
ако същите не могат да се противопоставят на взискателите. Иска от Съда
оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, евентуално отхвърлянето й
като неоснователна. Претендира разноски, предст. възнаграждение за един адвокат
- съгласно приложено към становището си адвокатско пълномощно и договор за
правна помощ с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 420 лева.
Приложени са
съгласно чл. 435 ал. 3 от ГПК писмените обяснения на ЧСИ Петко Илиев по
обжалваните действия със становище за недопустимост на жалбата поради това че
обжалваните действия не са сред визираните такива от разпоредбата на чл. 435
ал. 2 и ал. 5 от ГПК, че в случая не е хипотеза по чл. 522 от ГПК, а такава по
чл. 498 от ГПК, че третото лице жалбоподател „ Интер Кредит „ Ад не е владелец,
а само държател на имота. Изложени са мотиви и за неоснователност на жалбата,
касаещи недействителността на наемния договор спрямо взискателя, съответно и
спрямо купувача от публичната продан – чл. 496 ал. 2 и чл. 452 ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ГПК.
Съдът
установи следното:
Изпълн. дело № 529/2010 г.
по описа на ЧСИ Петко Илиев е образувано по молба на взискателя Обединена
Българска Банка АД – гр. София и приложен към нея изпълнителен лист, изд. от РС
– Пловдив по негово ч.гр.д. № 3945/2010 г., обективиращ подлежащи на изпълнение
парични вземания на банката срещу длъжника „ А. „ ЕООД, които вземания
обезпечени с ипотека върху недвижими имоти, сред които и процесните два. Те са
били и възбранени в изпълнението от ЧСИ, възбраните вписани на 12.04.2010 г.,
след което са проведени публична продан, за купувач на магазин № 6 е обявена
наддавача М.П., а за магазин № 4 – наддавача В.К., съответно след изпълнение и
на чл. 496 ал. 1 от ГПК са им възложени с Постановления от 02.06.2011 г. и на
06.06.2011 г., след влизането им в сила са вписани в АВ – СВ – гр. Пловдив,
след което и по молба на купувачите същите са въведени във владение на
19.07.2011 г., за което са съставени съответните протоколи от 19.07.2011 г. На
въводите представителя на длъжника „ А. „ ЕООД адв. Т. е представил процесните
договори за наем и приложение, неразделна част към договора, относно имотите,
предмет на договора от 11.06.2010 г.
Разпоредбата
на чл. 435 ал. 2 от ГПК лимитативно изброява подлежащите на обжалване от
длъжника действия на съдебен изпълнител и въвода във владение на купувач на
имот от публична продан не е сред тях. Няма и друга специална разпоредба,
допускаща обжалваемост на това действие от длъжника по изпълнението.
Следователно жалбата в частта й от жалбоподателя „ А. ***, е недопустима.
Визираната в същата разпоредба хипотеза длъжникът да може да обжалва
отстраняването му от имот е във вр. с разпоредбата на чл. 522 от ГПК, когато длъжникът
се отстранява от имота на основание че този имот е присъден на взискателя със
съдебния акт, съответно и с издадения въз основа на него изпълнителен лист. А в
случая въвода във владение е както се каза по горе на купувачи на имотите от
проведена за същите публична продан, а не на взискателя спрямо длъжника за
присъден на първия имот със съдебно решение и издаден по него изпълнителен
лист.
Жалбоподателя
„ Интер Кредит „ ЕАД – гр. София се явява трето за изпълнението лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 435 ал. 5 от ГПК въвод във владение на недвижим имот може
да се обжалва само от трето лице, което е във владение на имота към момент,
предхождащ предявяването на иска, решението по който се изпълнява. В случая „
Интер Кредит „ АД се позовава да е в
имота, предмет на въвода на основание договор за наем от
За пълнота
следва да се отбележи че заявеното от ответника В.К. възражение за
недопустимост на жалбата поради просрочието й е неоснователна. Срокът за
обжалване е считано от 19.07.2011 г. и последният му ден е 26.07.2011 г. Жалбата е входирана в кантората на ЧСИ след
тази дата, но преди това тя е била депозирана в Съда на 25.07.2011 г. чрез
пощата с дата на пощенското клеймо за подаване 22.07.2011 г. – т.е. в срока по
чл. 436 ал. 1 от ГПК, а от Съда изпратена на ЧСИ за администриране и
окомплектоване. С оглед което и на основание чл. 62 ал. 2 от ГПК тя не се явява просрочена.
Предвид
недопустимостта на жалбата същата ще се остави без разглежане. С оглед което и
на ответника В.К. следва и ще се присъдят направените от него за съдебното
производство разноски в размер на 420 лв. – възнаграждение за един адвокат –
договорено и заплатено съгласно предст. договор за правна помощ.
С оглед
изложеното Съдът
О П Р
Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на длъжника „ А. *** и на третото лице „ Интер Кредит „ ЕАД – гр. София
/предишно наименование „ Български инвестиционен фонд „ ЕАД / против извършените
от ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 по негово изпълн. дело № 529/2010 г. въводи във
владение от 19.07.2011 г. на основание чл. 498 от ГПК на купувачите от публична
продан В.К. и М.С.П. по отношение на следните недвижими имоти: Магазин 4 с
идентификатор № 56784.506.747.1.19 със застр. площ 20, 98 кв.м. с
административен адрес гр. Пловдив, ул. „ Чавдар войвода „ № 3 – въвода на В.К.;
и Магазин № 6 с идентификатор № 56784.506.747.1.15 с административен адрес гр.
Пловдив, ул. „ Чавдар войвода „ № 3 – въвода на М.С.П., които въводи
обективирани в съставени на основание чл. 498 от ГПК Протоколи за въвод от
19.07.2011 г. – листи 4822 - 4823 и листи 4826 - 4827 от изпълнителното дело и ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гр.д. № 160/2012 година.
ОСЪЖДА „ А.
*** и „ Интер Кредит „ ЕАД – гр. София да заплатят на В.К., ЕГН – **********
съдебно деловодни разноски в размер на 420 / четиристотин и двадесет / лева –
възнаграждение за един адвокат.
Определението
може да се обжалва пред Апелативен Съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.