РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330112407 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, против Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.П., бул. „***” № *, ет.*, ап.*, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: сумата от 519,67 лева, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. за обект на
потребление, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва
от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
*** г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 58,01 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода 03.01.2020 г. – 12.05.2021 г., за които суми е издадена
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
*** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ №
***, ет. *, ап. **, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за
процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
на обща стойност 519,67 лева, представляваща главница, начислена за периода
01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. Начислено било и обезщетение за забава в размер на 58,01
1
лв. за периода 03.01.2020 г. – 12.05.2021 г. Посочва, че за процесните суми била
издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с., срещу която било постъпило
възражение от длъжника. Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, под формата на
възражение, от Р. И. Г., с който се оспорва иска като неоснователен. Ответницата
твърди, че не е ползвател на топлинна енергия и доставената услуга не е поискана.
Посочено е, че е поставено съдебно решение от 2009 г. между страните, с което е
отхвърлен иск на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД и неоснователно се предявявали
отново претенции от ищеца. Направено е възражение за погасителна давност по чл.
112 ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, ***
гр.с., образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена Заповед № *** г. Длъжникът е възразил срещу издадената
заповед, поради което с разпореждане на съда от 29.06.2021 г. и на основание чл.415,
ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си
по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове
са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно
доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответницата по доставката на топлинна енергия през процесния
период, че ответницата е потребител (собственик или ползвател) на услугите за
исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, че ищецът е
изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава
претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ.
Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен
ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно
изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответницата следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху
2
обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, с оглед разпоредбата на
чл.153, ал.1 ЗЕ. Посоченото обстоятелство се установява от приобщените по делото
справка от Служба по вписванията гр. ***, за вписани множество възбрани върху
процесния имот по партида на ответницата, както и от копие на данъчна декларация,
подадена от Р.Г., с която същата декларира, че е единствен собственик на имота,
находящ в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **. От посочените писмени доказателства е
видно, че ответницата е носител на правото на собственост върху процесния имот. От
това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе
същото възниква с конклудентни действия, с оглед на обстоятелството, че ответницата
е потребител на топлинна енергия в качеството й на собственик на топлоснабдения
имот. За пълнота следва за се посочи още, че клиент на топлопреносното предприятие
и живущ в топлоснабдената сграда, дължи винаги заплащане на топлоенергията за
сградна инсталация. Последното се извежда както от чл. 153, ал. 6 ЗЕ, така и от
Тълкувателно Решение № 2 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Разгледаното положение не противоречи и на правото на ЕС, предвид приетото с
Решение от 05.12.2019 г. на Съда на ЕС по присъединени дела C-708/17 и С‑725/17, че
правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Предвид гореизложеното за неоснователни се намират възраженията на
ответницата, че в случая се касаело за непоискана услуга и че тя нямала качеството
потребител.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения
имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и
ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В.Ш., което се кредитира от съда като пълно, обективно и
компетентно изготвено, се установява, че през процесния период 01.11.2019 г. –
30.04.2020 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. П., бул. ул. „***“ № **, ет. *, ап.
**, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо
371,818668 MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи
в размер на 21,740634 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Отопляемият обем на имота е 164 м3, като през жилището преминават 6 бр. щранг-
лири с обща мощност от 2540 W и изразходваното количество ТЕ за отопление от
същите се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло,
поради липса на уред за измерване. В имота на ответницата няма монтирни
отоплителни тела, но има монтиран 1 бр. водомер за топла вода, който е бил на
редовен отчет и е метрологично годен, а изразходваната топлоенергия се е начислявала
по неговите показания. За имота на ответницата са прилагани изискванията на т.6.7 във
връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на етажна
собственост” приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. на
топлоснабдяването, тъй като през имота преминават щранг-лири. Количеството ТЕ,
разпределено за процесния период 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г., в имота на ответницата
възлизало на общо 4,5353 MWh, в това число 1,54691 MWh за отдадената от сградната
3
инсталация, 2,3188 MWh за отопление и 0,66959 MWh за БГВ. Няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответницата ТЕ съответства на специалната методика от Наредба № 16-
334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид тези изводи
на вещото лице, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в
съответствие с действащата нормативна уредба. Установява се още, че освен за
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, ответницата е ползвала и
топлоенергия за отопление и за БГВ. Следва да се посочи и че независимо от това, че
отдадената топлоенергия от наличните в имота на ответницата щранг-лири не е
достатъчна до отоплява цялото жилище, видно от отговора на вещото лица в открито
съдебно заседание, то същите, преминавайки през съответния апартамент, неминуемо
отдават топлинна енергия за него, поради което е предвидена и съответната, цитирана
от вещото лице, нормативна уредба, регламентираща начина на отчитане на
топлоенергията от преминаващите щранг-лири.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено
от в.л. Й.П., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответницата – съгласно издадените към последната фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през
процесния период счетоводството на ищеца е редовно водено. За същия период на
ответницата има издадено едно кредитно известие /„минусуви изравнителни сметки“/
на стойност минус 27,43 лв. Задължението за доставена топлинна енергия за периода
01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. на ответницата възлиза на обща стойност с ДДС в размер
на 519,67 лева, а обезщетение за забава от датата на падежа на всяка фактура от
03.01.2020 г. до 12.05.2021 г. възлиза на 58,01 лева.
Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи като компетентни, обективни и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна
енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация за процесния имот, собственост
на ответницата. Затова и именно ответницата, на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължена
да заплаща цената на доставената топлинна енергия. Ето защо, предявеният иск се
намира за доказан по своето основание. Определеният размер на главницата съгласно
ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата молба, поради което и искът следва
да бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна
искова претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно –
13.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
За основателна се намира и заявената акцесорна претенция с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и
суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредба в общите условия
следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения
срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то
кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира
сумата от 58,01 лева - обезщетение за забава за периода от 03.01.2020 г. до 12.05.2021
4
г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение.
Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
Предвид горното за неоснователно се намира възражението на ответницата за
изтекла погасителна давност, вкл. и абсолютна такава по чл. 112 ЗЗД, в която насока е
и водената межда страните кореспондеция, видно от представените от ответницата в
съдебно заседание от 15.12.2021 г., писмени доказателства. Това е така, защото
предвидения в закона тригодишен давностен срок /за периодични задължение/, респ.
десетгодишен за абсолютната давност, не изтекъл, считано от момента на настъпване
на изискуемостта на вземанията до депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство, съдът не разполага с
правомощието да проверява дали е изтекла давността за предходни, различни от
процесното, вземания на ищцовото дружество спрямо ответницата. Касателно
представените от ответницата в открито съдебно заседание от 24.02.2022 г. писмени
доказателства, съдът, след като се запозна подробно със същите, ги намира за
неотносими към предмета на настоящото дело, доколкото касаят правоотношение
между настоящите страни по предоставяне на услуги от топлопреносното предприятие,
но за различен от настоящия период, или разглеждани по други производства. В същия
смисъл съдът не е обвързан на основание чл. 299 ГПК от Решение № *** г. по в.гр.д. №
*** г. на ПОС, тъй като същото касае различен период.
С оглед на изложените съображения искът като основателен и доказан по размер
ще се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът по силата на чл.78, ал.1
ГПК. В полза на същия ще се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На ищеца следва да се присъдят
и сторените разноски пред първата инстанция в общ размер от 465 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които 75 лв. за държавна такса и общо 390 лв.
депозити за съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. В
общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното
производство в размер на 75 лв., доколкото на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. И. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр.П., бул. „***” № *, ет.*, ап.**, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 519,67 лева главница, представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. за
обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, ведно със
законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 58,01
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода 03.01.2020 г. – 12.05.2021 г., за които суми е издадена
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5
*** г. по описа на Районен съд Пловдив, ***гр.с.
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.П., бул. „***” № *, ет.*, ап.**,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производството, сумата от общо 465 лв. за
сторени съдебноделоводни разноски пред първата инстанция, както и сумата от 75 лв.
– разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд Пловдив, ** гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6