Р
Е
Ш Е Н
И Е
№ 100/17.1.2023г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на девети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Недялка Петкова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 2503 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на М.А.А., срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-6207-000183 от 16.09.2022 г., издадена
от Младши автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП, а именно
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат
аргументи защо се приема същата за
незаконосъобразна и неправилна. Иска се отмяната и. В
допълнителна жалба се сочи, че не е доказано по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, а по
отношение на извършената проба с Дрегер Дръг Чек се сочи, че не са били налице
основания за извършване на проверка и е опорочен редът за тестване.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява. В предоставения срок не представя писмени бележки.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, не взема становище по делото.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Младши
автоконтрольор при ОД на МВР Пловдив, РУ Труд. Волеизявлението за налагане на
принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се
издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед
на основание чл. 171 т. 2а,б.Б от ЗДвП е установяване на управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Законът предвижда, че при наличие
на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че на 16.09.2022 г., около 07.59 часа е
установено, че в с.Граф Игнатиево, на ул. „Карловска“ № 2, М.А. е управлявал
лек автомобил „БМВ 45 ЦИ“ с ДКН ***, като е бил спрян за проверка от служители
на ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, като е изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дрегер Дръгтест
5000 с фабричен номер ARDM
– 0126, като е отчетена
положителна проба за бензодиазепини. Сочи се, че резултатът е показан на
жалбоподателят, като и е издаден и талон за медицинско изследване на кръвта с
номер 108335. Бил съставен Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества. За установените факти спрямо него бил
съставен и АУАН бл. № 34086/16.09.2022 г., тъй като тези факти били приети за
административно нарушение от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал.
2 от ЗДвП, което съставило сочения по-горе АУАН поради извършени
административни нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съставения АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на
чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при
проверката АУАН бл. № 34086/16.09.2022 г, като възпроизвежда направените в него
констатации и същата е издадена от органът, който е съставил сочения АУАН.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е младши автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 317з-3359/26.04.2022г. на директора на ОДМВР-Пазарджик.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС водач, който е
управлявал същото след употреба на наркотични вещества, като са
изложени и установените обстоятелства по отношение на това как е установена
тази употреба. Следва да се посочи, че от доказателствата по делото се
установява, че техническото средство е преминало сервизна проверка на
19.10.2021 г. и към момента на използването му е било технически годно. Съдът намира,
че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на
основание чл.171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП, поради това, че МПС се
управлява от водач, който е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества, която е установена по надлежния ред с техническо
средство.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, удостоверяващи липса на управление на МПС на сочената дата и място или доказателства, че е
доказано с изследване на кръвта, че не е употребил наркотични вещества.
Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1
изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция
е оборима. От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по
категоричен начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало
данни за управление на МПС след употреба на наркотични вещества от
жалбоподателят, поради което и се доказва наличието на основание за прилагане
на ПАМ по отношение на водача – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от
6 месеца до 1 година. В конкретния случай е наложен минималния срок на ПАМ.
С оглед на посоченото дотук, съдът счита че липсва
основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна
мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на
процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически
състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. От
друга страна следва да се посочи, че действително в съставения Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества се сочи,
че жалбоподателят с очи без особености и сигурна походка, но е показвал
безпокойство, което е било съмнителен физически признак и е дало основание за
извършване на проверката с техническо средство. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при наличие на
външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване. От казаното следва, че е имало основание за
осъществяване на такава проверка, а е доказано и попълването на протокол по
чл.5, ал.2 от същата Наредба.
Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на
всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде
потвърдена. На този извод не влияе обстоятелството дали жалбоподателят е дал
проба за изследване или не, тъй като до излизане на резултата от тази проба
няма как да се игнорира резултата от техническото средство.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А., срещу Заповед за прилагане на
ПАМ № 22-6207-000183 от 16.09.2022 г., издадена от Младши автоконтрольор към ОД
на МВР Пловдив, РУ Труд, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: