№ 1231
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500156 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 1078/18 г. по описа на СГС Н.Н..
С решение по делото № 5128/25.08.20 г. СГС е уважил обективно съединени искове с
правно основание чл. 500 КЗ, предявени от ЗД Евроинс АД срещу Н. Л. Н. на обща стойност
189 073 лв. – заплатени от застрахователя обезщетения в полза на пострадалите лица В. С. Х. и В.
Я. С. като син, респ. съпруга на загиналия вследствие ПТП С. Х. С. и на В. С. за лично понесените
неимуществени вреди като пряко пострадала от катастрофа, виновно предизвикана от водача на
застрахован при ответника автомобил – ответникът Н.Н., управлявал на 27.01.14 г. ППС в
състояние на алкохолно опиянение. Присъдени са и направените от ответника разноски.
С въззивната жалба ответникът оспорва правилността на решението. Твърди, че изводите
си първоинстанционният съд е формирал без доказано застрахователно правоотношение,
изхождайки от удостоверяването, осъществено в базата данни на Гаранционен фонд. Поради
непредставяне на застрахователната полица ответникът не е могъл да направи възражения,
произтичащи от формата на договора. Съдът е приел, че между ищеца и пострадалите е имало
сключени спогодби, въпреки че представените копия са изключени от доказателствения материал
и е изследвал паричния еквивалент на вредите на пострадалите, като с това е излязъл от рамките на
правния спор. Въпреки излизането от границите на спора, съдебното решение в частта, с която се
определят парични обезщетения за неимуществени вреди на пострадалите са несъразмерни
спрямо разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поради това иска въззивният състав да отмени постановеното
решение и да отхвърли исковете.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на постановения
съдебен акт.
В производството пред апелативния съд не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че обжалваното съдебно решение е валиден и
допустим съдебен акт и на проверка подлежи правилността с оглед доводите за неправилност,
изложени във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и обхвата на въззивната проверка, САС прави
следните изводи:
1
Съобразно извлечение от базата данни на Гаранционен фонд към момента н ПТП
(27.01.2014 г.) за лек автомобил с ДК № ******** е имало валидно сключен договор по риска
Гражданска отговорност на атвтомобилистите с ищцовото дружество.
Присъда, постановена по нохд 267/16 г. на ОС Ловеч установява вредоносния резултат –
смърт на С. С. в причинна връзка с травмите, получени от катастрофа, предизвикана от
подсъдимия Н.. В присъдата като квалифициращо обстоятелство е отчетено шофирането в
нетрезво състояние. Поради липса на преценка за пътната ситуация, водачът Н. загубил
управление и ударил движещите се в дясната част на улицата съпрузи. Описани са травматичните
им увреждания, като е установено, че тези, получени от Стоянов, са довели до смъртта му.
На с. 128 – 133 са класирани оригинали от сключени между ищеца и пострадалите лица три
бр. спогодби от 15.02.17 г.
Видно от приета по делото икономическа експертиза, осъществена от в.л. Л. Б., общо
изплатените от застрахователя на пострадалите по повод катастрофата от 27.01.14 г. обезщетения
възлизат на 189 073 лв., като в полза на В. С. за понесените от нея лични вреди и за страданията
поради смъртта на съпруга й са били изплатени 119 073 лв., а в полза на В. Х. е заплатено
обезщетение за неимуществени вреди – страдания от загубата на родител, в размер на 70 000 лв.
Видно от класирано на с.184 от делото заключение, изготвено от вещо лице д-р Б. Б., от
ПТП на 27.01.14 г. пострадали лицата С. Х. С. и съпругата му В. Я. С.. Първият получил контузия
на гърдите и тялото, с кръвоизлив в дясната гръдна половина и счупване на 6-ти гръден прешлен,
счупване на дясната лакътна кост, открито счупване на костите на двете подбедрици, съпругата му
В. С. имала контузия на главата, разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида, контузия на
мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, открито многофрагментно счупване на костите
на дясната подбедрица. Последното било лекувано оперативно. До 11.03.14 г. тя била
хоспитализирана. Общо в рамките на месеца е протекъл оздравителният процес при Стоянова, а
след това са проявявани остатъчни болки, най-вече при промяна на времето. Удостоверените
разходи, възлизащи общо на сумата 4073 лв. са били необходими за лечението на Стоянова.
В осз от 02.10.19 г. като свидетел е разпитана В. С.. Тя заявява, че със съпруга й
едновременно лежали в болница, като шест дни след нейното изписване съпругът й починал.
Преди това не се били делили. Той бил пенсионер по болест и се грижел за домакинството.
Свидетелката работела като учителка. След смъртта на съпруга й животът на свидетелката се
променил коренно. Търсела помощ от невролози и психиатри, пила лекарства. Свидетелят В. Х.,
разпитан в същото осз, заявява. Болничният престой на баща му бил продължителен, тъй като
имало счупване на прешлен. Свидетелят работел като пътен полицай и бил на работа в деня на
катастрофата. Свидетелят определя, че понесъл смъртта на баща си „зле”.
Настоящият състав приема, че постановеното от СГС решение е правилно. По делото са
представени оригинални договори за спогодба, сборът от сумите по които се равнява на исковата
сума. Икономическа експертиза доказва осъществено реално плащане в изпълнение на спогодбите.
Същите са подписани от лица, имащи представителна власт спрямо застрахователното дружество,
но качеството на същото на търговец и липсата на доказателства за оспорени договори (301 ТЗ)
оборва тезата на ответника за нищожност на спогодбите. Съобразно установените вреди на
пострадалите, изплатените обезщетения, включващи и такива за забавено парично плащане са
съразмерни на икономическите условия към момента на катастрофата и реалните вреди на
пострадалите от неимуществено естество. Тази констатация се дължи поради извънсъдебно
развилите се отношения между пострадалите и застрахователя. Тъй като употребата на алкохол е
включена като квалифициращ признак, то обвързващото действие на присъдата съобразно
разпоредбата на чл. 300 ГПК обхваща и това обстоятелство (част от изпълнителното деяние на
транспортното престъпление). В заключение следва да се потвърди извода на СГС, че са били
налице всички предпоставки за уважаване на регресната претенция в общия размер, присъден с
обжалваното решение.
Тъй като въззивният състав достига до извод за правилност на първоинстанционното
решение, на основание чл. 272 ГПК той се ползва от постановените от СГС мотиви.
На основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., а искането на повереника на ответника за
присъждане на основание чл. 38 ЗА на адвокатски хонорар следва да се остави без уважение.
Водим от разгърнатите съображения САС
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5128/25.08.20 г. СГС, постановено по гр.д. 1078/18 г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК Н. Л. Н. да заплати на ЗД Евроинс АД
юрисконсултско възнаграждение за защита във въззивното производство в размер на 400
(четиристотин) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните в съответствие с разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3