Р Е Ш Е
Н И E
№ 404
07.11.2017 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На тридесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета
година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Ани
Цветанова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер121
по описа за 2017 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Б.К.Г. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „С."
бл. **, вх.*, ет.*,ап.** и съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Св.П.Евтимий“ №67, против Застрахователно дружество „Бул
инс” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймз Баучър” №87, представлявано от изпълнителните директори С. Д. П. и К. Д.
К., с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 75 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
настъпило на 25.04.2016 год. ПТП,
причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил - Т. Х. К. с ЕГН **********, ведно със законната лихва
за забава, считано от деня на увреждането - 25.04.2016 г. до окончателното й
изплащане.
От фактическа
и правна страна ищцата твърди, че е претърпяла травматични увреждания от ПТП
при покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника, а именно – нестабилна фрактура на таза, счупване напречните израстъци на лумбалните
прешлени, фрактура на 6-та и 7-ма ребрени дъги в дясно, кръв в дясната гръдна
половина. Заявява се в исковата молба, че ищцата била лекувана в ОАРИЛ,
по-късно в отделение по ортопедия и травматология, където била поставена в
специално легло с цел пълно обездвижване. Твърди се, че след изписването от
болничното заведение за домашно лечение,отново била поставена на легло,
неподвижно, до заздравяване на нараняванията на таза - до 15.06.2016 год.
Твърди, че в резултат на гореописаните травми и увреждания, претърпяла
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, обездвижването
ѝ довело до невъзможност за самостоятелно обслужване, ограничения и
затруднения в обичайния бит. Заявява се, че болките продължават и понастоящем,
като ищцата не може да се задържи права по-дълго от 1 час поради болките в
снагата, не може да започне работа.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсват
доказателства за валидно застрахователно правоотношение, по силата на което да
е легитимиран да отговоря по иска. Прави възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която е пътувала без поставен
предпазен колан и така се е поставила в
превишен спрямо нормалния риск. Ответникът оспорва иска по размер като завишен.
Счита, че дори и да се установяват
сочените от ищцата травми, претендираната сума е завишена и обезщетение в
размер на 8 000 лв. е достатъчно.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа с писмено становище, не се представят
доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
пряк иск против застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото
лице в размер на 75 000 лв.
Няма спор
между страните, че на 25.04.2016 год. е настъпило ПТП, причинено от Т. Х. К.,
за което на последния е било наложено наказание за извършено престъпление по
чл.343 ал.3, предл.4 б.“А“, предл.второ, вр.с ал.1, б.“б“, предл.второ,
вр.чл.342 ал.1 от НК.
Представен е
протокол за ПТП с пострадали лица от 25.04.2016 год., в който е удостоверено,
че произшествието е настъпило самостоятелно, при удар на л.а.“БМВ“ с
рег.№А7039МР, собственост на Т. К., в електрически стълб за осветление. Като
пострадали от произшествието лица са посочени Б.К.Г. и З. М. И.. При
проверката, извършена от служителите на ОД МВР Бургас, е установено, че е
налична полица за застраховка „гражданска отговорност“ в „Бул инс“ АД
№02115001285153, валидна до 10.05.2016 год.
Последователно
съдебната практика приема, че неоспореният констативен протокол за пътно-
транспортното произшествие, съставен от органите на МВР в кръга на възложените
им служебни задължения, съставлява официален свидетелстващ документ, който
обвързва съда с формална и материална доказателствена сила, както относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице - съставител, така и самото удостоверително изявление за извършените от
съставителя действия и възприетите от него обстоятелства – така решение
№110/04.09.2013 год. по т.д.№194/2012 год. ІІ т.о., решение № 85 от 28.05.2009
год., по т.д.№ 768/2008 год. на ІІ т.о., решение № 24 от 10.03.2011 год., по
т.д.№ 444/2010 год. на І т.о., решение №211/14.12.2015 год. по т.д.2782/2014
год. І т.о. и мн.др. Удостоверителното
изявление на съставителя, че по време на проверката е констатирал полица по
застраховка „гражданска отговорност“ на водача на л.а. А7039МР изобщо не е било
оспорено, още по-малко обвързващата му материална доказателствена сила е била
оборена в производство по чл.193 от ГПК, ето защо съдът е обвързан от нея и
следва да приеме, че ответникът е покрил риска по тази задължителна
застраховка. В подкрепа на този извод са и останалите доказателства, а именно
писменото изявление на служител на ответника от дирекция „Уреждане на
застрахователни обезщетения“, с което от ищцата се изискват документи,
необходими за определяне и изплащане на обезщетение, и справката от електронния
регистър на Гаранционния фонд за активна застраховка на л.а.А7039 МР. Поради
оспорването, въведено от ответника, ищцата е поискала дружеството да бъде
задължено да представи пълното копие на щета №**********/16 год., но тези
документи не са били представени, дори след като ответникът е бил предупреден
за последиците по чл.161 от ГПК. Ищцата не би могла да представи доказателство,
пряко доказващо сключването на застраховка „гражданска отговорност“ – тя не е
страна в правоотношението и поради това не разполага със застрахователната
полица, нито с документи, удостоверяващи плащане по нея. Представят се обаче
други доказателства, които косвено в тяхната съвкупност установяват валидна
застраховка „гражданска отговорност“ за л.а.А7039МР, по която именно ответникът
е покрил риска, в същата насока следва да бъде тълкувано и неговото процесуално
поведение, следователно той е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията за
репариране на претърпените неимуществени вреди от ищцата.
Настъпването
противоправния резултат, сочен в исковата молба, както и причинно-следствената
връзка между този резултат и произшествието от 25.04.2016 год., са установени
от споразумението, одобрено от наказателния съд по НОХД № 210/2017 год. на БРС,
приравнено на влязла в сила присъда. Със същото причинителят на увреждането се
е признал за виновен за престъпление, от което на ищцата е била причинена
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на таза, довела до трайно
затруднение движението на долните крайници; счупване напречните израстъци на
лумбалните прешлени, довело до трайно затруднение движението на снагата;
счупване на 6-7 ребрени дъги в дясно, довело до разстройство на здравето,
неопасно за живота. С това искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е доказан по основание, поради осъждането на извършителя от наказателния
съд и обстоятелството, че деянието е осъществено при покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан от ищцата като
пътник в автомобила,с което тя се е поставила в превишен спрямо нормалния риск.
С решение
№67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год. на І т.о. на ВКС се приема, че в случай
на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е
въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради
това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в
отговора си.
Ищцата не
оспорва твърдението на ответника, че действително по време на пътуването не е
поставила предпазен колан, но оспорва довода му за съпричиняване. От
изслушаната и приета комплексна съдебна медицинска-автотехническа експертиза се
установява, че автомобила е бил окомплектован с предпазни колани за предните и
задните седалки. Вещите лица категорично посочват, че поради естеството на
удара евентуално поставения предпазен колан не би предпазил ищцата от тежките
телесни наранявания. Аргументират този извод с предназначението на колана – да
предпази пътниците при челен и заден удар, а при страничен, като процесния –
само да предпази пътниците от изпадане от купето на автомобила. Вещите лица
уточняват в съдебно заседание, че удара в неподвижното препятствие е бил поет
от дясноседящия – ищцата, която не би могла да бъде предпазена от колан, а от
странични възглавници, с каквито автомобила не е бил оборудван. С оглед заключението на комплексната
експертиза, съдът намира възражението за съпричиняване на увреждането за
неоснователно.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде съобразено с конкретните критерии,
съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение №
124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
Болките и
физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни, като
присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени от
три самостоятелни увреждания, всяко от които попада в юридическия критерий
„следна телесна повреда“ - фрактура на таза, счупване напречните израстъци на
лумбалните прешлени, счупване на 6-7 ребрени дъги в дясно с хемиторакс (кръв в
дясно половина).
От показанията
на св.Г. – ***** на ищцата, се установява, че вечерта на 25.04.2016 год., след
обаждане по телефона за катастрофата, отишла в спешния център, където заварила
ищцата цялата в кръв, стенеща от болки в крака и гърба. Свидетелката изнася, че
същата вечер не била допусната до дъщеря си, която била приета в реанимация, а
на следващия ден, когато я допуснали, била в критично състояние, бледа,
интубирана, обездвижена на легло, оплакала се, че не си чувства краката и много
я боли. Свидетелката посочва, че след седмия ден, по време на престоя в
реанимация, ищцата принудително била поставена в кома в продължение на пет дни,
в които отново не я допускали в отделението. След като ищцата излязла от кома,
отново дишала с маска, давали ѝ обезболяващи, имала кръв в урината,
повръщала при опитите да бъде захранена. Свидетелката заявява, че след 20-тия
ден дъщеря ѝ била преведена в
отделението по ортопедия, където я поставили в специално легло, за да не се
движи изобщо. Там започнала да повръща кръв, оплаквала се от болки в гърба и
крака. Според свидетелката, ищцата била лекувана в това отделение седем дни, а
след изписването си била откарана в дома ѝ с линейка, тъй като не била в
състояние да се движи. След като се прибрала за домашно лечение, болките се
усилили, тя не можела да спи, вечер плачела, била на катетър. Според
свидетелката, от залежаването се появили сини петна на гърба ѝ, от това,
че била постоянно на гръб имала болки. Свидетелката заявява, че рехабилитацията
протекла много трудно, с големи болки при раздвижването и упражненията.
Първоначално рехабилитацията се извършвала в техния дом, в леглото на
ищцата, по-късно свидетелката започнала
да води ищцата на басейн, където упражненията
не били толкова болезнени. Свидетелката изнася, че ищцата не може да
започне работа, тъй като при престой от 20 минути на крак получава болки.
Заявява, че все още приема обезболяващи лекарства, тъй като има моменти, в
които много я боли.
От
комплексната експертиза се установява, че уврежданията са съпроводени с
продължителни болки и страдание, както и с неудобства при обслужването по време
на лечението и след изписването от болничното заведение. Установява се, че
болките с възстановяването затихват, за период на възстановяване от около 6
месеца. Видно е от заключението, че към
момента на прегледа и изготвянето на заключението, липсват увреждания, които да
затрудняват функциите на крайниците и снагата, но ищцата е съобщила за болки
при стоене права около час.
Заключението е
изготвено въз основа на копия от медицинската документация и преглед на ищцата.
По искане на последната, ответникът е бил задължен да представи оригиналите на
изследванията и другите документи, които се намират у него, защото са били
изискани по образуваната щета. Поради процесуалното поведение на ответника,
единствената възможност да бъдат изградени изводи от вещите лица и съда е да се
ползват копията, съдържащи се в настоящото дело и в приобщеното НОХД №120/2017
год.
От
свидетелските показания, заключението на комплексната експертиза и писмени
доказателства се установява, че множественото счупване на таза, напречните
израстъци на лумбалните прешлени и ребрата е причинило на ищцата силни болки и
страдания в продължение на шест месеца. Хемиторакса в дясната гръдна кухина е причинил
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Болките и физическото страдание са били
най-силни непосредствено след катастрофата и в първите дни, когато ищцата се е
намирала в реанимация в критично състояние. Видно е от медицинските документи, че многократно
ѝ била преливана кръв, от
свидетелските показания се установява, че принудително била преведена в
състояние на кома. Видно от епикризата и заключението, с оперативен протокол
№436 на 17.05.2016 год. под локална анестезия е била извършена закрита
репозиция. По време на възстановителния период, ищцата е търпяла силна
физическа болка от тежката рехабилитация и раздвижване. Освен силни болки и
физически страдания, ищцата преживяла дискомфорт от принудителното обездвижване
в специално легло, в което била поставена в легнало положение само на гръб, на
катетър, както по време на престоя си в отделението по ортопедия в продължение
на седем дни, така и от изписването ѝ на 20.05.2016 год. до 15.06.2016
год. – двадесет и пет дни. Уврежданията са причинили на ищцата ограничения в
обичайния бит, тя била изцяло зависима от своите близки, довели са до
принудителна изолация, променили са начина ѝ на живот, тъй като
понастоящем тя все още не е в състояние да намери подходяща работа, при която
да не изпитва болки в снагата при престой в изправено положение. Въпреки
пълното възстановяване функциите на крайниците и снагата, ищцата продължава да
търпи болки и страдания.
Като изходи от
вида, интензитета и продължителността на преживените от ищцата болки и
страдания, неудобства, стрес, емоционални и психически сътресения, възрастта на
ищцата, която към момента на травмата е била на 20 години, едва започнала
житейския си път и развитие, и като взе предвид икономическата конюнктура,
Бургаският окръжен съд намира, че на Б.Г. следва да се определи обезщетение в пълния
претендиран размер от 75 000 лв.
Ответникът
дължи лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането -
неговата гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата
на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В
този смисъл е и постоянната практика на ВКС,
изразена в решение № 45/15.04.09 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.09 г. по т. д. №
475/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 594/17.10.06 г. по т. д. № 192/2006 г. на
ВКС-ТК и решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о.,
ТК.
Ищцата е
поискала присъждане на разноски и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна, което е неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено
при условията на 38 от ЗА. Изчислено по реда на Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес,
минималното възнаграждение е в размер на 2 780 лв. и следва да се присъди в
полза на адвокат Петров. Доколкото е осъществено процесуално представителство
пред съд, следва да бъде определено едно общо възнаграждение по реда на чл.7
ал.2 т.4 от наредбата, а не две отделни, доколкото това по чл.7 „поглъща“
възнаграждението за заверка на книжа от адвоката по чл.6 т.13 от
наредбата.
Поради пълното
уважаване на претенцията, разноски на ответната страна не се следват.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.“
Джеймс Баучер“ 87,
представлявано от изпълнителните директори С. Д. П. и К. Д. К., да заплати на Б.К.Г.
с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к.
„С." бл. **, вх.*, ет.*,ап.** и съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Св.П.Евтимий“ №67,, сумата в размер на 75 000
(седемдесет и пет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
настъпило на 25.04.2016 год. пътно-транспортно
произшествие, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил - Т. Х. К. с ЕГН **********, ведно със законната лихва за
забава, считано от деня на увреждането - 25.04.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.“
Джеймс Баучер“ 87, представлявано
от изпълнителните директори С. Д. П. и К. Д. К.ов, да заплати на адвокат Стоян
Петров от Адвокатска колегия – Бургас възнаграждение в размер на 2 780
(две хиляди седемстотин и осемдесет) лева за осъществено процесуално
представителство на ищцата Б.Г. в първоинстанционното производство, на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: