Решение по дело №71/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261178                     03.11.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                        ХХ граждански състав

На шестнадесети септември                              две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретаря Светлана Тонева 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 71/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:     

 

 

               Подадена е искова молба от “Полюси“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.П.К. – изпълнителен директор срещу “Хърсев Ко.“ КДА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.М.Х. за осъждане на ответника на основание чл.631а от ТЗ да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща част от сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от умишлено или при груба небрежност заведен иск за обявяване в несъстоятелност, както и лихва за забава за периода от 24.10.2014г. до 10.06.2019г. в размер на 100 лева, част от сумата от 23499.15 лева, сумата от 2000 лева, представляваща част от сумата от 1050183.70 лева, представляваща преки имуществени вреди от заведения иск за обявяване в несъстоятелност, както и лихва за забава за периода от 24.10.2014г. до 10.06.2019г. в размер на 200 лева, част от сумата 493567.56 лева, както и законна лихва върху двете главници от подаване на исковата молба до пълното изплащане на претендираните суми.

               Твърденията са, че “Хърсев Ко.“ КДА, легитимирайки се като кредитор, е предявил против “Полюси“ ЕАД искова молба за откриване на производство по несъстоятелност. В исковата си молба ответникът, тогава ищец, е твърдял, че е кредитор по договор за заем, с непосочена дата на сключване и размер на задължението. Заявил е, че е кредитор и по два записа на заповед, единият от които още с ненастъпил падеж. В исковата молба било записано, че “Полюси“ ЕАД дължи на “Хърсев Ко.“ КДА сумата от общо 2011607.71 долара, но без да е ясно дали се дължат по заемния договор или по записите на заповед. Изложени били неверни твърдения, че “Полюси“ ЕАД не изпълнява задълженията си и не може да бъде намерено на адреса на управление. Начинът на предявяване на исковата молба за несъстоятелност, а именно без проучване, набързо, без приложени писмени доказателства, сочат на извод, че тогавашният ищец е завел иска си при умисъл, евентуално при груба небрежност и с желание да увреди ответника, който да спре дейността си и да попадне под управлението на синдик. Образувано било търговско дело пред БОС, но в течение на процеса ищецът въобще не представил договора за заем, от който е вземането му, макар и ответникът много пъти да е отправял такова искане. С решението си съдът отхвърлил искането за откриване на процедура по несъстоятелност, тъй като приел, че дружеството е платежоспособно. Ищецът обаче обжалвал решението пред горните инстанции, но жалбите му не били уважени, поради което решението влязло в сила на 24.10.2014г. Ищецът по настоящия иск твърди, че вследствие на действията на ответника по образуване на съдебно производство по несъстоятелност против него, които действия са умишлени или при груба небрежност, е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в накърняване на репутацията и доброто име на ищеца пред неговите контрагенти и работници. Ищецът развива дейност в областта на туризма и съдебният процес, продължил три години, не останал тайна за клиентелата му и накърнил авторитета му. Ето защо счита, че неимуществените вреди, които е понесъл, са в размер на 50000 лева. По отношение на имуществените вреди се заявява, че дружеството е претърпяло пропуснати ползи. Поради ангажирането на ръководството на дружеството със съдебния процес, приходите от хотелски комплекс Полюси спаднали рязко и през 2012г. обектите за хранене били отдадени под наем. Били блокирани и банковите му сметки, което направило почти невъзможна нормалната работа на хотела, а наетият персонал бил сведен до минимум. Влошени били предлаганите хотелски услуги, имало рекламации от операторите, приходите спаднали драстично. Нанесени били вреди за общо 1050183.70 лева. Моли се исковете, предявени като частични, да се уважат.  Исковете са по чл.631а ТЗ.

               Ответникът с отговора си оспорва иска. Прави възражение за погасяване на претенциите по давност. Заявява, че решението на БОС, с което е отхвърлено искането за откриване на производство по несъстоятелност е влязло в сила на 24.10.2014г. Ето защо давността за предявяване на претенцията за обезвреда е изтекла на 24.10.2019г. Искът е предявен на 07.01.2020г. и е погасен по давност. Прави се възражение и за съпричиняване на вредите, тъй като ищецът сам е дал повод за завеждане на делото, като не е изпълнил в продължително време свои задължения по двата записа на заповед. Заявява се, че ответникът е упражнил свое субективно право, завеждайки процедура по несъстоятелност, поради което не се касае за противоправно действие. Ответникът не е злоупотребил с правата си, а е действал добросъвестно, с цел защита на свои права. Вината по чл.631а ТЗ не се предполага, а следва да се докаже. В случая няма данни ответникът да е действал с умисъл или с груба небрежност. Не се предполага от закона и настъпването на вредите. Заявява се, че търговско дружество не може да претърпи неимуществени вреди, тъй като не е физическо лице. Дружеството има права и задължения с имуществен еквивалент, но няма неимуществени активи и пасиви. Не се установява и че доброто име на ищеца е било накърнено заради заведеното дело за несъстоятелност. Не са налице извършени от ответника действия с умисъл или груба небрежност, като предявяването на иска за несъстоятелност е правомерно и позволено от закона действие. Според ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В конкретния случай ищецът е бил спрял плащанията към всички свои кредитори. По отношение на пропуснатите ползи се заявява, че няма доказателства ищецът да би могъл да постигне пълна заетост на предлаганите хотелски услуги. Няма данни за постигнати конкретни договорености за ангажирано хотелско настаняване в обектите на ищеца. Ответникът заявява също, че липсват данни кога е настъпило твърдяното увреждане. Според Търговския регистър, ГФО на ищеца не е бил публикуван в периода от 2008г. до 2015г., както и след 2016г. Съгласно закона, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако не е заявил за обявяване в ТР годишните си финансови отчети за последните три години. Освен това против Полюси ЕАД през 2011г. са били образувани различни изпълнителни дела от кредитори, ето защо следва извод, че подаването от страна на ответника на искане за откриване на производство по несъстоятелност не е било прибързано или недобросъвестно предприето действие. В хода на делото от всички експертизи се потвърдило, че Полюси ЕАД е свръх задлъжняло. Освен това не се доказва настъпването на търсените имуществени вреди в сферата на ищеца, като е несъстоятелно твърдението, че е имало рязък спад на приходите, понеже изпълнителният директор е бил ангажиран със съдебния процес. Това е така, тъй като в процеса изпълнителният директор не е представлявал пряко дружеството, а е ползвал адвокат за целта. Липсва причинна връзка между твърденията за намаления персонал на хотела и производството по несъстоятелност. Моли се за отхвърляне на исковете.

               Бургаският районен съд предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

               Исковете са неоснователни.

               Няма спор, а и се установява от доказателствата, че Хърсев и Ко. КДА е подало молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на Полюси АД. По повод на подадената молба е образувано т.д. № ***г. по описа на БОС. С решение № 310/22.08.2013г. окръжният съд е отхвърлил молбата за обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на Полюси АД. Счетено е от съда, че длъжникът разполага с налични парични средства за погасяване на задълженията си. Решението е потвърдено от БАС с решение № 157/16.01.2014г. по т.д. № ***г. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 601/24.10.2014г. Следователно решението на БОС е влязло в сила на 24.10.2014г.

Според чл.631а, ал.1 ТЗ когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът - физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Съгласно ал.2 обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично. Ал. 3 гласи, че ако длъжникът е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Според ал.4 обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. А съгласно ал.5 ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.

В случая районният съд намира, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл.631а ТЗ предпоставки, за да бъде уважен иск за обезвреда. На първо място, за да се дължи обезщетение, следва кредиторът, подавайки молбата за откриване на производство по несъстоятелност, да е действал умишлено или с груба небрежност. За разлика от общата разпоредба на чл.45 ЗЗД, в случая вината не се предполага от закона, т.е. в тежест на ищеца е да докаже умисъла или грубата небрежност на ответника. БРС счита, че от данните по делото не се установява нито умисъл, нито груба небрежност.

Кредиторът, сегашен ответник, е инициирал производство по чл.625 ТЗ, като се е позовал на свои вземания по два записа на заповед – запис на заповед от 30.09.2010г., с падеж на 31.12.2010г. и запис на заповед от 27.01.2005г. с падеж на 27.01.2015г. Към датата на образуване на делото за несъстоятелност – 27.04.2011г., е било падежирало задължението по първия запис на заповед и то не е било платено. Ето защо кредиторът вече е разполагал с титул на изискуемо свое вземане, поради което е бил добросъвестен и се е възползвал от правото си да иска длъжникът да се обяви в несъстоятелност. Оригиналите на записите на заповед са представени от кредитора в съдебното заседание на 22.11.2012г., видно от отбелязването в протокола.

Поводът за иницииране на производството по несъстоятелност е обявяването на публична продан по реда на ГПК на недвижим имот, собственост на длъжника Полюси АД, представляващ поземлен имот с идентификатор *** и находящите се в него общо четири сгради. Проданта е насрочена по изп.дело № ***г. В обявлението на ЧСИ е записано, че срокът на публичната продажба е от 18.04.2011г. до 18.05.2011г. Именно в този срок, преди той да изтече, е подадена от кредитора и молбата по чл.625 ТЗ. Това му действие съдът счита за резонно, тъй като “Хърсев и Ко.“ КДА е бил кредитор на “Полюси“ АД по записа на заповед за много голяма сума, а именно 1653986.19 долара, която е била падежирала преди 4 месеца, но не е платена. Публичната продан на имотите на длъжника, по реда на отделно изпълнително производство, в полза на друг кредитор би могла да увреди интересите на Хърсев и Ко. КДА, който не е бил взискател по това изпълнение, ето защо е логично да иска да се образува производство по несъстоятелност, т.е. универсално принудително изпълнение, в което да заяви и своите вземания против длъжника. Представени са към исковата молба нотариални актове, с които са учредени договорни ипотеки в полза на *** /България/ ЕАД върху имоти на “Полюси“ АД за дългове на това дружество. Явно е било, че длъжникът не е заплащал задълженията си, за което свидетелстват и издадените в полза на банката заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове през 2010г., на основание на които са вписани и възбрани върху имотите му. Така е образувано и изпълнителното дело против дружеството, по което е била насрочена и публичната продан на имотите. При това положение е логично “Хърсев и Ко.“ КДА да защити интересите си и да иска образуване на производство по несъстоятелност, в което да предяви своите вземания. Ето защо е поискало от съда по несъстоятелността да спре изпълнителното дело, като така се спре и насрочената публична продажба. И действително, с определение от 28.04.2011г. БОС е допуснал предварителни обезпечителни мерки чрез спиране на изпълнителното дело.

               При това положение не може да се приеме, че кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Действията му са логични и законосъобразни, предизвикани от неплащането на сумата по записа на заповед и от вече образувано против длъжника индивидуално принудително изпълнение от друг кредитор. След като няма умисъл или груба небрежност, искът само по тази причина трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

               Независимо от горното, не се установява според БРС и че от действията на ответника като пряка и непосредствена последица са настъпили претендираните вреди – чл.631а, ал.2 ТЗ. Изготвените съдебно-икономически експертизи – основна и допълнителна са дали заключение за приходите в лева на хотела, стопанисван от ищеца, в периода от 2006г. до 2015г. Видно е, че след 2008г. е започнало постепенно намаляване на приходите на дружеството. Например през 2008г. приходите са 2135 хил. лева, а през 2015г. те са само 234 хил. лева. Няма доказателства обаче според районния съд, че това намаление на печалбите се дължи на действията на ответника по иницииране на делото по несъстоятелност. Прави впечатление, че приходите рязко са намалели още през 2009г., когато те са 629 хил.лева, при положение, че предната година са били 2135 хил. лева. Намаляването е продължило и през 2010г. Тези две години прехождат образуването на производството по несъстоятелност /април 2011г./, ето защо следва да се приеме, че започналото намаляване на приходите няма връзка с действията на ответника.

               Съдът взема предвид и показанията на св.Т., която е водила счетоводството на ищеца, и която е заявила, че през 2011г. и 2021г. е имало по-малко туристи в хотела и се наложило да се намали обслужващият персонал. Плащанията по кредита към банката вървели добре до 2010г. и след това започнали трудностите, като намалели туристите и приходите. Според свидетелката, след 2011г. хотелът получил отказ от голям туроператор да приподпише договора, като причината за това била, че сметките на дружеството били блокирани. БРС намира, че от показанията на тази свидетелка не може да се установи, че именно действията на ответника са причина за икономическите загуби. Следва да се приеме, че трудностите на хотела са настъпили постепенно, в резултат на намаляването на притока от туристи през летния сезон. Що се отнася до запорирането на банковите сметки на “Полюси“ АД, това явно е станало по искане на банката-кредитор в хода на образуваното изпълнително дело, а не се дължи на действия на ответника. Това е така, доколкото по т.д. № ***г. няма данни съдът да е налагал запор на сметките на длъжника. По силата на чл.629а, т.2 ТЗ преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може да допусне мерките по чл.630, ал.1, т.4 ТЗ, т.е. да наложи възбрана или запор. В случая съдът по несъстоятелността само е спрял изпълнителното дело от 2010г., но не е наложил други обезпечителни мерки по искане на кредитора, включително запор на сметките на длъжника. Следователно запорът на сметките е наложен от банката по друго изпълнително дело и дори да се приеме, че в резултат на запора са намалели приходите на ищеца, то това не се дължи на действия на ответника. Ето защо не се доказва пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и имуществените вреди. Това е друго основание за отхвърляне на претенцията.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът намира, че и тя е недоказана. Освен че няма данни ответникът да е действал с умисъл или груба небрежност, при подаване на молбата по чл.625 ТЗ, не се установява и настъпване на негативни последици, изразяващи се в накърняване на репутацията и доброто име на ищеца пред неговите контрагенти и работници. От показанията на свидетелката въобще не става ясно, че репутацията и доброто име на ищеца са накърнени. Тя само е заявила, че хотелът е получил през 2012г. отказ от един от туроператорите да поднови договора, но това се дължало според нея на блокирането на банковите сметки на дружеството. Самото блокиране на сметките обаче, според БРС, не може да води автоматично до накърняване на репутацията и доброто име на дружеството, още повече че въобще не е ясно дали контрагентите са знаели за запора. Други доказателства не са ангажирани, поради което не се доказват търсените неимуществени вреди.

Следва решение, с което исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и акцесорните претенции за лихви се отхвърлят като неоснователни.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева за експертиза. Няма данни за заплащане на адвокатски хонорар, поради което такъв не се присъжда.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ исковете на “Полюси“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.П.К. – изпълнителен директор срещу “Хърсев Ко.“ КДА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.М.Х. за осъждане на ответника на основание чл.631а от ТЗ да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, предявена като част от сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от умишлено или при груба небрежност заведен иск за обявяване в несъстоятелност по т.д. № ***г., както и лихва за забава за периода от 24.10.2014г. до 10.06.2019г. в размер на 100 лева, предявена като част от сумата от 23499.15 лева, сумата от 2000 лева, предявена като част от сумата от 1050183.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от заведения иск за обявяване в несъстоятелност, както и лихва за забава за периода от 24.10.2014г. до 10.06.2019г. в размер на 200 лева, предявена като част от сумата 493567.56 лева, както и законна лихва върху двете главници от подаване на исковата молба до пълното изплащане на претендираните суми.  

               ОСЪЖДА “Полюси“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.П.К. – изпълнителен директор да заплати на “Хърсев Ко.“ КДА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.М.Х. сумата от 100 лева /сто лева/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Вярно с оригинала: СТ                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)