Р Е Ш Е Н И Е №
260185
ПЛОВДИВ 14.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МАЯ КРУШЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 325 по описа за 2020 година и констатира
следното:
Предявени са
субективно съединени искове от Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН ********** ****
и М.К.Ц., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:*** – адв.Д. против „Земеделска
кооперация „Дъбене – 96“, ЕИК *********, с.Дъбене, община Карлово с правна
квалификация чл.422 ГПК във връзка с
чл.535 ТЗ.
Твърди се в
исковата молба, че ищците са наследници на К. Ц., починал на 13.12.2019 г.
Приживе К. Ц. е предоставил на ответника „Земеделска кооперация Дъбене – 96“,
ЕИК *********, с.Дъбене, община Карлово парични заеми както следва:
-на 10.10.2016 г. –
5000 лв със срок на връщане 10.05.2016 г.;
-на 04.07.2016 г. -
4000 лв със срок на връщане 04.09.2016 г.;
-на 26.10.2016 г. -
6400 лв със срок на връщане 20.12.2016 г.;
-на 19.07.2017 г. –
25 000 лв по банков път;
-на 12.04.2018 г. -
2600 лв със срок на връщане 10.06.2016 г.;
-на 01.02.2018 г. -
4700 лв със срок на връщане 01.04.2018 г.
Тъй като не са
върнати заетите суми между К. Ц. и „Земеделска кооперация Дъбене – 96“ е
сключено Споразумение на 01.04.2019 г., с което отделните заеми са новирани в
общ размер от 47 700 лв и е уговорен нов падеж за цялата сума – 01.10.2019
г., като страните са се споразумели връщането на заема да стане по банкова
сметка ***. Председателят на „Земеделска кооперация „Дъбене – 96“
Т.Д. е издал в полза на К. Ц. и Запис на заповед с нотариално заверен подпис за
сумата от 47 000 лв с падеж 01.10.2019 г. с оглед постигнатото
споразумение.
На падежа не е
изпълнено задължението за плащане на сумата 47 700 лв и поради това К. Ц.
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание документ по чл.417, т.9 ГПК –
запис на заповед и по ч.гр.д. 1712/2019 г. по описа на Районен съд – Карлово е
издадена заповед за изпълнение, като е разпоредено „Земеделска кооперация „Дъбене
– 96“ да заплати на К. Ц. сумата 47 700 лв на основание Запис на заповед
от 01.04.2019 г. с падеж 01.10.2019 г., ведно с обезщетение за забава от
11.11.2019 г. до окончателното изпащане, както и разноските по делото – 954 лв
– държавна такса и 1246 лв – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от ответника и поради това ищците, в качеството им
на наследници на К. Ц., починал на 13.12.2019 г., предявяват иск да се установи
вземането на Н.Т.Ц., М.К.Ц. и Н.К.Ц., като наследници на К. Н. Ц., починал на
13.12.2019 г., по отношение на „Земеделска кооперация „Дъбене – 96“ в общ размер
на 47 700 лв, по 15 900 за всеки от ищците с оглед наследствените им
права, на основание Запис на заповед от 01.04.2019 г. с падеж 01.10.2019 г.,
ведно с обезщетение за забава от 11.11.2019 г. до окончателното изпащане, както
и да се осъди „Земеделска кооперация Дъбене – 96“ да заплати разноските в
заповедното производство в размер на 954 лв – държавна такса и 1246 лв –
адвокатско възнаграждение. Претендират разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор. В хода на устните състезания
дава становище за неоснователност на исковете.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
От приложеното
ч.гр.д. 1712/2019 г. по описа на Районен съд – Карлово се установява, че е
издадена Заповед за изпълнение, като е разпоредено „Земеделска кооперация „Дъбене
– 96“ да заплати на К. Ц. сумата 47 700 лв на основание Запис на заповед
от 01.04.2019 г. с падеж 01.10.2019 г., ведно с обезщетение за забава от
11.11.2019 г. до окончателното изпащане, както и разноските по делото – 954 лв
– държавна такса и 1246 лв – адвокатско възнаграждение.
От представения по
делото препис от Удостоверение за наследници изх.№ 3356/23.12.2019 г., издадено
от ***, се установява, че ищците са наследници на К. Н. Ц. – починал на
13.12.2019 г., като Н.Ц. е съпруга, М.К.Ц. – Г. е ** и Н.К.Ц. е ** на К. Ц..
Със Споразумение от
01.04.2019 г. „Земеделска кооперация „Дъбене 96“ - с.Дъбене и К. Ц. се уговарят
за следното: признава се обстоятелството, че към момента на сключване на
споразумението К. Ц. е предоставил на „Земеделска кооперация „Дъбене - 96“ -
с.Дъбене заем в размер на 47 700 лв както следва:
-на 10.10.2016 г. –
5000 лв със срок на връщане 10.05.2016 г.;
-на 04.07.2016 г. -
4000 лв със срок на връщане 04.09.2016 г.;
-на 26.10.2016 г. -
6400 лв със срок на връщане 20.12.2016 г.;
-на 19.07.2017 г. –
25 000 лв по банков път;
-на 12.04.2018 г. -
2600 лв със срок на връщане 10.06.2016 г.;
-на 01.02.2018 г. -
4700 лв със срок на връщане 01.04.2018 г.; страните изрично приемат за
безспорно, че към момента на сключване на споразумението заемополучателят „Земеделска
кооперация „Дъбене - 96“ - с.Дъбене не е изпълнил задължението си да върне в
срок получените в заем парични средства, като договарят следния начин за
погасяване на задължението – заплащане по банкова сметка *** Ц. на пет равни
месечни вноски от по 8 000 лв, считано от 01.04.2019 г. и шеста вноска в размер
на 7 700 лв, като окончателното погасяване на задължението е до 01.10.2019 г.
Изрично се заявява в споразумението, че за обезпечаване на вземането се издава
запис на заповед.
Със Запис на
заповед, издаден на 01.04.2019 г. от „Земеделска кооперация „Дъбене 96“ -
с.Дъбене, ЕИК ********* чрез Председателя Т.Д.,
„Земеделска кооперация „Дъбене - 96“ - с.Дъбене се задължава да заплати
на 01.10.2019 г. в **** сумата 47 700 лв.
Предмет
на настоящия спор е установяването на паричното вземане, за което наследодателят
на ищците, в качеството му на кредитор, се е снабдил със Заповед за изпълнение
въз основа на представен в заповедното производство запис на заповед по чл.417,
т.9 ГПК. Записът на заповед е абстрактна сделка, т.е. договореното по нея
задължение не е свързано с определено основание. По смисъла на чл.535, т.2 ТЗ
записът на заповед материализира само безусловно обещание на издателя за
плащане. Записът на заповед се издава във връзка с конкретни отношения между
издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена
сума, но тези каузални отношения се намират извън съдържанието на ценната книга
и не са условие за действителност на менителничния ефект. Затова в
производството по чл.422 ГПК ищецът, заявител в заповедното производство, на
първо място е необходимо и достатъчно да установи редовността на записа на
заповед от външна страна.
В
т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
След
като ищцовата страна първа е навела твърдение за наличие на конкретно каузално
правоотношение между страните, то доказателствената тежест по отношение на
факта, че страните са сключили договор за заем, предоставянето на паричните
средства, съдържанието и условията на договора за заем, редовността на записа
на заповед от формална страна лежи върху ищцовата страна.
С оглед
представеното Споразумение от 01.04.2019 г. Съдът приема, че ответникът чрез Председателя
си Т.Д. в кръга на неговите представителни правомощия недвусмислено и изрично
признава, че към момента на сключване на споразумението наследодателят на
ищците е предоставил на „Земеделска кооперация „Дъбене 96“ – с.Дъбене заем в
размер на 47 700, като изчерпателно се описва и начинът на получаване и
съответно падежът на всяка предоставена в заем сума:
-на 10.10.2016 г. –
5000 лв със срок на връщане 10.05.2016 г.;
-на 04.07.2016 г. -
4000 лв със срок на връщане 04.09.2016 г.;
-на 26.10.2016 г. -
6400 лв със срок на връщане 20.12.2016 г.;
-на 19.07.2017 г. –
25 000 лв по банков път;
-на 12.04.2018 г. -
2600 лв със срок на връщане 10.06.2016 г.;
-на
01.02.2018 г. - 4700 лв със срока на връщане 01.04.2018 г. С оглед на това
признание Съдът счита, че се удостоверява реалното предаване на паричните
средства. Доколкото изрично в споразумението страните отразяват, че за
обезпечаване на вземането се издава запис на заповед, следва да се приеме, че Записът
на заповед с дата на издаване 01.04.2019 г., който служи като изпълнително
основание за издаването на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1712/2019 г. на РС
Карлово, е издаден във връзка със сключеното Споразумение от 01.04.2019 г.,
обективиращо от своя страна сключените между наследодателя на ищците и
ответника договори за заем.
Съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗК във връзка с чл.21, ал.2,т.5 ЗК Председателят
може да сключи договор за заем с трето лице след предварително съгласие на Управителния
съвет. В случая не се твърди от ищците, че преди сключването на договорите за заем
Управителният съвет на кооперацията е дал съгласие за сключване на договор за
заем. Липсата на такова съгласие обаче не рефлектира върху действителността на
сделката, тъй като по смисъла на чл.26 ЗК Председателят притежава управляващи,
представителни и изпълнителни функции и спрямо третите лица Председателят има
неограничена власт в рамките на провоспособността на юридическото лице. В ТР по
партидата на „Земеделска кооперация „Дъбене – 96“ не са вписани съответни
ограничения на правомощията на Председателя на „земеделска кооперация „Дъбене –
96“, като само при вписване на ограничение в правомощията на Председателя, биха
били противопоставими спрямо третите
лица действия на Председателя на кооперацията, надхвърлящи дадената му
представителна власт. Оттук следва, че изискването за предварително съгласие на
Управителния съвет за сключване на договор за заем с трето лице има значение за
отношенията между Председателя и кооперацията, но не е от значение за третите
лица, каквито се явяват ищците като наследници на К. Ц..
При
така събраните доказателства Съдът намира, че се установява, при лежаща върху
ищците доказателствена тежест, че наследодателят на ищците К. Ц. е предал в
периода 10.10.2016 г. – 01.02.2018 г. на ответника общо сумата от 47 700 лв на
ответника срещу задължението му да я върне в определен срок. От ответника не се
ангажират доказателства за изпълнение на задължението за връщане на получената
в заем сума до приключване на съдебното дирене, до който момент се събират
релевантни за спора доказателства, поради което Съдът приема това обстоятелство
за недоказано.
Записът на заповед
с дата на издаване 01.04.2019 г., въз основа на който е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 1712/2019 г. на РС Карлово, е редовен от външна страна, съдържа
всички реквизити, предвидени в чл. 535 ТЗ. Не е налице непълнота на
съдържанието по смисъла на чл. 456 ТЗ – посочени са дата и място на издаване,
място на плащане. Положен е подпис на издателя, чиято автентичност не се
оспорва.
При
лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи, че е изпълнил
задължението си да върне процесната сума, същият не е ангажирал доказателства в
тази насока.
При така
установеното и направените правни изводи Съдът намира, че Записът
на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на поемателя
спрямо издателя за сумата 47 700 лв.
Доколкото ищците са наследници на поемателя по записа на заповед К. Ц.,
исковете следва да се уважат в размера на наследствената част за всеки от
ищците, а именно в размер от по 15 900 лв за всеки един от тях. Доколкото
исковете се считат предявени от момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, то главницата е дължима ведно със законната лихва от 11.11.2019 год. до окончателното плащане.
По разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 2 200 лв,
от които 954 лв - разноски за държавна такса и 1246 лв - заплатено адвокатско
възнаграждение. Тези разноски в общ размер на 2 200 лв са предмет и на издадената заповед за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Ето защо разноските на заявителя в заповедното производство
следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съобразно
наследствените права на всеки един от ищците като наследници на К. Ц. се
определи индивидуален размер – по 733.33 лв за всеки един от ищците.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят
и направените в хода на настоящото производство разноски, които са в размер на 954
лв внесена държавна такса и 1940 лв - заплатено адвокатско възнаграждение или
на всеки един от ищците се дължи по 964.66 лв.
Ето защо Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО вземането
на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН **********, *** и М.К.Ц., ЕГН **********,***
със съдебен адрес:*** – адв.Д. по отношение на „Земеделска кооперация „Дъбене –
96“, ЕИК *********, с.Дъбене, община Карлово в размер на по 15 900 лв /петнадесет хиляди и деветстотин лева/ за
всеки един, дължимо по силата на Запис на заповед, издаден от „Земеделска
кооперация „Дъбене – 96“ на 01.04.2019 год. в гр. Карлово, с падеж на определен
ден – 01.10.2019 год., ведно с обезщетение за забава в размера на законната
лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното плащане, въз основа на който
запис на заповед е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1712/2019 г. по описа на Районен
съд - Карлово, като е постановено незабавното и изпълнение и е издаден
изпълнителен лист
ОСЪЖДА „Земеделска
кооперация „Дъбене – 96“, ЕИК *********, с.Дъбене, община Карлово да заплати на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН
**********, **** и М.К.Ц., ЕГН **********,*** със съдебен адрес: *** – адв.Д.
по 733.33 лв /седемстотин тридесет и три лева и 33 ст/ за всеки един,
представляващи разноски, направени в хода на производството по ч.гр.д. № 1712/2019
г. по описа на Районен съд - Карлово, за които вече е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист
ОСЪЖДА „Земеделска
кооперация „Дъбене – 96“, ЕИК *********, с.Дъбене, община Карлово да заплати на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН
**********, **** и М.К.Ц., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:*** – адв.Д. по
964.66 лв /деветстотин шестдесет и четири лева и 66 ст/ за всеки един,
представляващи разноски, направени в настоящето производство
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: ………........…………………………