Р Е Ш Е Н И
Е № 1692
гр. Пловдив,
17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Дичев адм. д. № 1326 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.М.З. ***, ЕГН **********, чрез адвокат А.П. ***, съдебен адрес ***, като
се претендират обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на 3027 лв.
и неимуществени вреди в размер на 5000
лв., ведно със
законна лихва, считано от 25.05.2023 г. – датата на предявяване на иска.
Твърди се, че считано от 03.08.2020 г. ищецът имал
сключен трудов договор на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ, с "ЛН СЪЛЮШЪНС"
ООД, като в длъжностната му характеристика било указано, че ще изпълнява
длъжността шофьор на лек автомобил до 9 места, с трудово възнаграждение 4,13 лв. на час. В изпълнение на възложената му работа на
28.01.2021 г. управлявал лек автомобил ВАЗ 2105 с рег. № РВ *** КВ, като бил
спрян за проверка от служители на Първо РПУ на МВР - Пловдив. Ищецът бил
откаран в сградата на Първо РПУ на МВР – Пловдив, където бил тестван за
наркотици, като уредът отчел положителна проба за марихуана. Издаден бил талон
за медицинско изследване, като ищецът бил откаран от полицейските служители до УМБАЛ
„Свети Георги“, където дал проба - кръв и урина, за последващо изследване, след което бил задържан за срок от 24 ч. Било образувано
досъдебно производство и прокурорска преписка, както и било иззето
свидетелството за правоуправление на ищеца, съответно издадена ЗПАМ по чл.171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП. В резултат на отнемане свидетелството за правоуправление
дружеството прекратило трудовото му правоотношение. След около пет месеца
излязло заключението на назначената СМЕ, което установявало, че ищецът не е
управлявал лек автомобил след употреба на наркотици-марихуана. С постановление
за прекратяване на наказателно производство РП прекратила образуваното досъдебно
производство ищецът получил от органите на полицията свидетелството си за
управление през м. юни, 2021 г. Твърди
се, че в резултат на отнемането на свидетелството за правоуправление,
напускането на работа, стоенето без работа, ищецът претърпял значителни
неимуществени вреди - безпокойство, уронване на престижа, приятелите му странели от него, невъзможност
да управлява каквото и да е превозно средство, бил и незаконосъобразно задържан
за 24 часа. След прекратяване на досъдебното производство ищецът отново
започнал работа, считано 30.06.2021 г. в същото дружество, на същото работно
място. Моли се съда да осъди ОД на МВР – Пловдив да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и
имуществени вреди – неполучено трудово
възнаграждение за времето от 29.01.2021 до 30.06.2021 г. в размер на 3027 лв.,
ведно със законна лихва, считано от 25.05.2023 г. – датата на предявяване на
иска, както и да му заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуален представител поддържа исковата молба и претендира разноски.
Ответната страна чрез процесуален представител и в писмен отговор оспорва исковете
по основание и размер. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив,
изразява становище за частична основателност.
Фактите по делото не са спорни между страните, като
спорът се концентрира единствено по отношение основателността на претенциите за
обезщетения. Същите са допустими, но по същество са неоснователни и недоказани.
1.
По отношение
претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди – неполучено трудово възнаграждение за времето
от 29.01.2021 до 30.06.2021 г. в размер на 3027 лв., ведно със законна лихва, считано
от 25.05.2023 г. – датата на предявяване на иска:
От представената Заповед /л.14/ се установява, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено „по молба на работника/служителя,
която е приета и е постигнато взаимно съгласие“, а като правно основание за
прекратяването е посочена разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ. При това
положение независимо от това, че ЗПАМ е била отменена с решение на
Административен съд – Пловдив, както твърди ищецът и което се установява при
справка в деловодната система на съда, липсва
причинна връзка между отменения акт и твърдените за претърпени имуществени
вреди, поради което в тази част исковата молба е неоснователна.
2.
По отношение претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 25.05.2023 г. – датата на предявяване на иска:
В СЗ е
разпитана майката на ищеца, която посочва, че случилото се било голям шок за тяхното семейство, което било доста
разтърсено. Голям бил шокът и за родителите на свидетелката, и за
приятелите на ищеца. Свидетелката и приятелите на ищеца се почувствали зле, а
след случилото се качеството на живот на
свидетелката и ищеца се променило /като
не става ясно в каква връзка се е променило, а евентуалното влошаване на качеството
на живот не може да бъде презюмирано/.
Освен че тези показания следва да бъдат преценени
съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, същите са изключително общи и
неконкретни и не дават основание да се направи извод за настъпили конкретно за
ищеца /а не за майка му, приятелите му и т.н./ неимуществени вреди, изразяващи
се например в душевни болки и страдания, стрес, тревожност, безсъние и
т.н. В този смисъл следва да се посочи,
че неимуществените вреди също не се презюмират, а следва да бъдат доказани, а независимо
от указаната му доказателствена тежест ищецът не се е справил с доказването на
претенцията си за обезщетяване за претърпени неимуществени вреди, при липсата
на други доказателства за евентуално настъпили такива вреди /например
медицински документи и др./, поради което и в тази част исковата молба е
неоснователна.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение,
с което да бъде отхвърлен предявеният иск, с които се претендират обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени вреди
– неполучено трудово възнаграждение за
времето от 29.01.2021 до 30.06.2021 г. в размер на 3027 лв., ведно със законна
лихва, считано от 25.05.2023 г. – датата на предявяване на иска.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива се
следват на ответника в размер на 100 лева за осъществената юрисконсултска
защита.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.М.З. ***, ЕГН **********,***,
с който се претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени вреди – неполучено трудово възнаграждение за времето
от 29.01.2021 до 30.06.2021 г. в размер на 3027 лв., ведно със законна лихва,
считано от 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА А.М.З. ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Пловдив разноски в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: