Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260002 28.02.2023 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на единадесети май ........…….................................................
през две хиляди двадесет и втора година в състав
:
Районен съдия: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Теодора Д. ............................................. и в присъствието на
прокурора …..…………........................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 245 по описа
за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗдискр.,
чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. и чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр.
ИЩЕЦЪТ – Я.Н.К. ***
твърди, че работила при ответника от 2006 г. – на различни длъжности,
като последно тр. договор бил прекратен със заповед от 27.11.2017 г., след
което с посочено решение била възстановена на работа, като при явяване на
работа отново получила предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ведно
със заповед за прекратяване на трудовия договор от 05.03.2019 г. Излага
твърдения за извършено нарушение на 02.05.2017 г. с връчване на допълнително
споразумение нарушение чл.14, ал.1 ЗЗД – работодателят не осигурил равно
възнаграждение за еднакъв и равностоен труд, като размерът на възнаграждението
на колегите й бил значително завишен в сравнение с нейното. На 03.05.2017 г. тя
получила разпореждане за обучение, с което била поставена в неравноправно
положение, тъй като времето й за подготовка е било 2 м. вместо 5 – за
останалите служители в отдела. На тази дата била преместена в друга сграда,
далеч от колегите й, като през целия период на обучението й не бил предоставен
компютър, не ставало ясно как ще се самообучава. След проведения изпит на
03.07.2017 г. и била поставена оценка слаб 2. След скъсването на този изпит,
била определена нова дата за изпит, като на 28.04.2017 г. същата се явила,
разработила темите и решила поставената задача, като с цел да бъде унизена,
изпитът отново бил анулиран и насрочен нов за 14.09.2017 г. Счита в случая, че
била умишлено изолирана от работния процес, преместена в друга сграда, за да
замества служител с различно професионално направление и не е била обучавана.
След завръщането си от майчинство до
първото уволнение от 27.11.2017 г. същата се чувствала унижена пред колегите
си, в следствие на това отношение се затворила в себе си, често не можела да
заспи, станала неуверена и се чувствала неудобно в присъствието на колегите си,
което състояние се прехвърлило у дома, което състояние продължило до 05.03.2019
г. Излага твърдения за допуснато нарушение чл.8, ал.1 КТ. Възможността на
работодателя да прекрати тр. договор била използвана целенасочено, като
работодателят действал при злоупотреба с право. Моли за признаване за
установено по отношение на ответника допускане на пряка дискриминация,
изразяваща се в неблагоприятно третиране на лице, по признаците в чл.4, ал.1
ЗЗДискр, осъждане на ответника да преустанови посочената си практика и осъждане
на същия да й заплати сумата от 11 150 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразили се в загуба на трудово възнаграждение от 27.05.2018 г. до 05.03.2019
г., както и обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева в периода 02.05.2017 г. до
05.03.2019 г. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „НЕОХИМ“ АД
–Димитровград подава отговор. Счита
исковете за допустими но неоснователни. Описаните в исковата молба на които се
основава иска на ищцата по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗдискр. За установяване на
нарушението не се подкрепяли от фактическата обстановка и правата уредба.
Излага насрещни твърдения за ползван от ищцата отпуск в периода от 16.05.2015
г. до 04.02.2017 г. по чл.163, ал.1 КТ и отпуск за отглеждане на дете до
2-годишна възраст, а до 10.04.2017 г. ползвала платен годишен отпуск по чл.155 КТ, след което реално е започнало изпълнението на трудовите функции. С
допълнително споразумение страните се съгласили да изменят трудовото
правоотношение чрез промяна на заеманата длъжност и характер на работата от
„инженер химически процеси/малотонажни производства“ на длъжност „инженер,
химически процеси в отдел „Технологии и анализи“ към дирекция „Производство“.
По този начин съществено била изменена трудовата функция на ищцата от заеманата
длъжност преди това, поради което и бил уговорен изпитателен срок. Основните
трудови функции и задължения по двете длъжности се различавали. В дружеството
била въведена и приета Основна процедура 13, която регламентирала управлението,
подбора и обучението на персонала. Поради отсъствието от работа, лицето
преминавало обучение – организирано с Разпореждане 50/03.05.2017 г. било
организирано обучение, като с оглед поставената оценка е дадено допълнително
време за обучение, насрочена е нова дата за изпит, като с цел подобряване и по
лесно-усвояване на необходимите знания, професионални умения и навици, ищцата е
била преместена на производствената площадка, където в непосредствена близост
до производствените инсталации и измервателни уреди и помощта на посочен
служител е можела да придобие знанията и подобри своята ефективност. С
разпореждане № 68/24.02.2016 г. било въведено оценяване на персонала и
определяне на допълнително трудово възнаграждение при постигнат положителен
финансов резултат за месеца. Ищцата била оценявана от прекия и ръководител.
Излагат е се и доводи и становище по твърденията на ищеца. Моли за отхвърляне
изцяло на исковете
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоначално ищцата била
назначена в ответното дружество по тр.
договор № 215/24.03.2006 г. на длъжност
технолог минерални торове в отдел „ПРОИЗВ.-ТЕХНОЛ” ПТО 017. посочено образование
висше ХТМУ-софия „индустриална химия”.
Със заповед №
329/27.11.2017 г., тр. договор е бил
прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, след отправено предизвестие, на
длъжност инженер-химически процеси, цех 017, отдел Технологии и анализи,
считано от 28.11.2017 г.
С Решение №
177/18.05.2018 г. по гр.д. № 126/2018 г. на РС-Димитровград уволнението е
признато за незаконно и същата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „инженер, химически процеси в отдел „технологии и анализи”. Решението
е влязло в сила на 15.02.2019 г.
Същата е възстановена на
работа със заповед № 1/2019 г., считано от 05.03.2019 г., като на същата дата е
била връчена заповед № 201942, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ,
предл.2(съкращаване в щата), съгласно заповед № 522/28.12.2018 г. за влязло в
сила от 01.01.2019 г. ново щатно разписание, вр. чл.335, ал.1 КТ и чл.128а,
ал.3 КТ, трудовият договор е бил прекратен – поради съкращаване в щата.
Това уволнение също е
атакувано пред съда, като с Решение № 314/12.07.2019 г. по гр.д. № 788/2019 г.
на РС-Димитровград, отново се признава уволнението за незаконно и същата се
възстановява на заеманата преди уволнението длъжност. Няма данни за влизане на
решението в сила.
Представят се от ищеца:
1./длъжностна характеристика на длъжността „инженер химически
процеси/малотонажни производства от 2010 г., 2./Разпореждане от 19.04.2017 г.
за провеждане на обучение и последващо
полагане на изпит, поради период на отсъствие от 01.01.2015 г. до 09.04.2017
г., на основание чл.26, ал.2, т.1 ЗЗБУТ – по посочени теми, обучението да се
проведе в продължение на един ден и дата на полагане на изпит чрез тест на
27.04.2017 г., както провеждане на обучение по утвърдената за работното
място учебна програма/ОД 13-03, по
теория и практика с наставник Й.Т. и обучаващ С. А. – дата на изпит по теория и
практика 19.06.2017 г. , при състав на изпитната комисия РСЗ, представител на
отдел ЧР, други лица при необходимост; 3. Учебна програма 320 ч. с посочени
теми; 4./Протокол № 137 за резултати от проведено обучение/проверка на знания
от 27.07.2017 г., 5 /Допълнително споразумение № 115/02.05.2017 г. към трудовия
договор на ищцата, на основание чл.119 КТ вр. чл.67, ал.1, т.1 КТ и чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване в полза на работодателя при основно възнаграждение
1120 лева; Длъжностна характеристика от 2017 г.; Разпореждане за провеждане на
обучение от 03.05.2017 г. и провеждане на изпит по теория и практика на
03.07.2017 г. с учебна програма; Протокол 299 за резултатите от проведено
обучение/проверка на знания от 14.07.2017 г. със заключение на комисията, че не
може да работи самостоятелно; Рапорт относно проведен повторен изпит на
24.08.2017 г., в който е посочено, че ищцата се е явила на изпит и е
разработила темите, посочени от РСЗ. Поради отсъствие на членовете на
комисията, е поискано признаване на резултатите от изпита – разпоредено е
провеждането на нов изпит от комисия с пълен състав; Протокол № 500 от
14.09.2017 г. за резултати от проведено обучение/проверка на знания и отразено
заключение – отразено отговорите на въпросите не са изчерпателни, липсва
правилно решение на задачата, представянето е незадоволително, не може да
работи самостоятелно;
Представят се още:
Разпореждане 68/24.02.2016 г. – във връзка с оценяване на персонала и
определяне на бонус при постигнат положителен финансов резултат за месеца, като
оценяването е следвало да се извърши от посочени лица –съответно РСЗ – оценяват
работещите в структурното звено. , чрез карта за определяне на индивидуалното
трудово представяне и максимална сума на индивидуален бонус до 450 лева;
Оценъчни карти за ищеца за периода от м.05.2017 г. до м.11.2017 г. съответно с
оценка между 0,8 и 1.0 и бал между 4.0 и 5.0 с оценяващо лице Й.Т..
Представят се 3 бр.
Допълнителни споразумения от 06.02.2017 г. за лицата С. В. А., В.Т.М.и П.В. В.–
и тримата инженер химически процеси в същия отдел, съответно с основни месечни
трудови възнаграждения от 1350, 1400
лева и 1500 лева.
От ответната страна се
представиха: 1./Фиш за работната заплата на С. В. А. за м.01.2016 г. с основно
тр. възнаграждение 1350 лева, за м.01.2016 за В.М. – 1400 лева; 2./ Оценъчни
карти за периода м.05.2017 г. до м.11.2017 г. за звеното, видно от които ищцата
Я.К. е с най-ниска обща оценка 5.0, С. А. и В.М. са с оценки 7.0, с оценка 6,5
са П.В.и С.Д. – за м. май 2017 г., като ищците оценки за всеки месец са
различни и варират. За м. 10.2017 г. ищцата има обща оценка 4.0; 3. Трудов
договор № 575 от 29.12.2014 г. на С. А. с основно трудово възнаграждение 1100
лева.
В съдебно заседание
ищцата представя копие на трудова книжка стр.8 –стр.11.
По искане на ищеца бяха
разпитани свидетелите Т., Д. и Г., Х.и Щ..
От показанията на свид. Т.
– сега в цех за производство на амоняк, а през 2017 г. в Производствено
технологичен отдел – ръководител на отдела.ищцата била в отпуск по майчинство,
в отдела имало промяна на длъжностите с нов класификатор. Свидетелят бил
определен за наставник на Я. К., а обучаващ бил С. А., за период 4 или 6
месеца, през това време човек се обучавал за съответната длъжност. Работното
място на отдела било в сградата на управлението, но част от отдела бил в
централния екип, където се помещава отдела за събиране на база данни от
разходомери и отчитане на производството и продукцията. Свидетеля бил в друга
сграда, а Я. К. била пренасочена към вътрешната сграда, т.н. КИП. Останалите
трима служители работили в тяхната сграда. Отдела се състоял от няколко звена,
които работели на други места. Винаги можел да окаже съдействие, на ищцата били
предоставени всички материали, никога не отказвал помощ, когато била поисквана.
Служителите в отдела не било възможно да работят без компютри или поне един на
няколко човека. Бил член на изпитната комисия и оценявал работата на Я. К..
Вярно било, че на първия изпит била оценена и в последствие това било променено
от работодателя. Не е запознат за втория изпит на който се е явила ищцата,
когато работата й била анулирана. Оценъчните карти се попълвали на базата на
работата, която е показал отделния служител. Свидетелят въвеждал данните и
поставял оценките. Я. К. имала възможността да посещава и други цехове, където
е можела да получи необходимата информация. Основният източник на информация
във връзка с обучението на съответната длъжност, били предоставените материали.
Данните които се събирали в КИП-а се събирали от трима човека.
Свид. Д.Д. установи, че
работи в
дружеството от 2011 г., отдел „ЧР” като ръководител, с прекъсване за кратко
през 2017 г. била експерт „обучение и квалификация”. Преди обединяването на
длъжностите, всеки отговарял за различни производства. След като били обединени, след преназначението, възнагражденията не
били променяни. Първо имзало обучение, след това изпит за работното място и
вече в последствие, когато се коригирали възнагражденията тога се променяли.
Била в изпитната комисия, която оценявала Я. К., но не била оценявала нейната
работа. На 24.08.2017 г. свидетелката била в командировака и г-н Димитров също
отсъствал и комисията не била налична. За всяко работно място имало изготвена
учебна програма. Лицата получавали материалите и могли да се обръщат към
наставника или контролиращия обучението. В дружеството имало четири синдикални
организации, вкл. и «Аха», като съпругът на ищцата бил член на тази
организация. Имало въведена оценка на длъжностите – по категории и степени,
всяка категория имала седем степени, за всяка длъжност е създадена карта за
оценка на изпълнението и прекия ръководител ежемесечно оценявал работниците в
неговото структурно звено. При назначаването на колегите на ищцата на новата
длъжност инженер химически процеси, не е било увеличавано възнаграждението в
сравнение с предходно заеманата длъжност.
Свид.
Г.Г. – съпруг на ищцата установи, че работил в дружеството открая на 2005 г. до
2021 г. Съпругата му била в майчинство, ползвала полагащия се отпуск и от
намчалото на м. май постъпила на работа. След това трябвало да мине изпити, тъй
като отделът бил реформиран. Започнало специално отношение към нея. Първия път
взела изпитите, но бил анулиран, след това отново се явявала и я късали
неправомерно. Била прехвърлена на място, където трябва да се обучава и работи,
вътре в завода на около 500-600 метра от работното й място. Работодателят я
заплашвал, тормозел, предлагал й прехвърляни в други отдели, които не
отговаряли на нейната специалност. Имало много специфично отношение към нея.
Знаел за заплахата, тъй като бил част от синдикален съюз «Аха», който участвал
в преговорите за работната заплата, бил в управителния съвет на този синдикат и
към него имало специално отношение. Един ден съпругата му се прибрала
разплакана и разстроена, защото г-н Стефан Димитров я обвинил, че била
некомпетентна и некадърна след 11 години работа в завода. Не знаел конкретно
начина на определяне на залатите, но знае, че не трябвало да има по-голяма
разлика от 100 лева. Съпругата му изживяла тежко уволнението. Посочва още, че
след негови показания пред съда, получавал
предложение за повишение, но той отказвал, защото предполагал, че ще го
уволнят след това и след това бил наказан неправомерно, за което имало дело.
Свид.
Х.установява, че след завръщане от майчинство, длъжността на ищцата била
променена. Работата й се извършвала в офиса на отдела, на компютър където се
събирали данните от цеховете и се обработвали. Данните се събирали електронно и
на хартия. Ходили заедно пеш, защото били в една посока. Ищцата споделила, че
имало тенденциозно отношение към нея. Свидетелят бил председател на синдикален
съюз «Аха». Имало и други случаи, в които служители били принуждавани да
напуснат. Възнаграждениято в отдела било различно и това било обичайно, но до
100 лева на едно и също работно място. Ищцата била уволнена, сподели, че е
много разстроена. За психическото й състояние на Я.знаел от Г., че се чувства
много разстроена. Не бил пряк свидетел на отправените заплахи към Я.или нейния
съпруг.
Свид.Щ.
установи, че познава ищцата от детските години, сега живеели в един район в
гр.Хасково. След майчинството ищцата се завърнала на работа, явявала се на
изпит и учела от дома си. Не си спомня какво е станало на първия изпит, но след
него не се чувствала добре. Знае, че е била уволнена през 2017 г. В началото
отказвала да говори със свидетелката, спряла да излиза от дома си и
непрекъснато била разстроена. В един момент споделила, че е била освободена от
работа, уволнена, понеже са установили, че е некомпетентна. Била засрамена.
Първоначално предположила, че е заради детето, което е малко и много
боледувало, но също така казала, че съпруга й е в синдиката и това допълнително
утежнявало нейното положение.
От
показанията на свид.Търпова се установи, че работи в дружеството от 2012 г. –
оттогава сменила няколко позиции, като от 2017 г. и към момента била апаратчик
химически процеси в цеха за производство на азотна киселина. Върнала се от
майчинство през 2020 г. и трябвало да положи изпити, имала дадени учебни
материали, имала наставник към когото следвало да се обръща. Като цяло
материалите били достътъчни. Там бил описан целия процес, който сведетелката
трябва да ръководи. Не познава ищцата. По време на обучението си, била на
работното си място, ръководела процеса, работата им била такава, 12 часа не
напускали сграда.
Свид Манолова установи, че от 2003
г. работи в цеха за амоняк, през 2006 г. преназначена в отдел ПТО. След първото
й майчинство когато се завърнала през 2008 г. отделът бил вече с името
«Технологи и анализи» и длъжност инженер химични процеси в амонячното
производство. След това имало промяна в отдела и трябвало всички да бъдат
взаимо заменяеми и да не бъдат изолирани в отделен цех, а всеки да познава
всички цехове. Познава ищцата, която вече била в отдела при постъпването на
свидетелката в отдела. Посочва, че не е имало промяна на възнаграждението от предходно заеманата длъжност. Увеличение
имало за всички, когато е имало периодично увеличаване. Тя също била преминала
обучение – с програма и наставник. Обучението в отдела било на самообучение.
Материалите били в стаята, имали достъп до цялата информация. Обучението било
на работното място – в управлението на втория етаж. След завръшане на Я. от
майчинство, същата била при А.Д., която се водила към отдела, но физическата й
стая била в предприятието, в сградата на КИП-а. На това работно място
пристигали всички данни за производството. Там имало много полезна информация,
която давала реално какво се случва в предприятието и когато се правел месечния
анали от там се вземали данните, които се подавали към счетоводството като
суровини и материали. Информацията, която изучава на това място, можела да
помогне на обучението. Основният цех бил
с най-голяма тежест – цеха за производство на амоняк. Имало процедура за
обучението. Когато се явявали на изпити не били всички заедно. Когато се
върнала от майчинство не й било преизчислявано възнаграждението.
Допълнително
се представят от ответната страна по искане на ищеца – Вътрешни правила за
работна заплата, Колективен трудов договор от 2017 г., допълнителни
споразумения на П.В. В., В.Т.М., трудов договор и допълнителни споразумения на С.
В. А., Заповед № 21/29.01.2016 г. за
увеличаване на основните месечни заплати на работниците и служителите по приложен
списък, считано от 01.01.2016 г.
Видно
от приетото по гр.д. № 126/2018 г.
експертно заключение, БТВ за определяне
на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е 1139,65
лева за 21 отработени дни, за 1 ден БТВ е 54,27 лева или БГВ за пълен
отработен месец е в размер на 1193,92 лева. За периода от 03.12.2017 г. до
03.05.2018 г. – за шест месеца обещетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ – би
възлязло на 7 163,52 лева. Между страните липсва спор относно този размер
на БТВ.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 4 от Закона
за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна.
Съгласно
ал. 2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Съгласно
ал.3 непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак
по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак,
съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в
особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими.
За
да е налице дискриминация, е нужно да се установи по делото наличието на
различно, при това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания обект,
основано на някой от изброените в чл.4 ЗЗДискр. признаци. Когато
неравностойното третиране не се дължи на някой от лимитираните признаци, липсва дискриминация
по смисъла на антидискриминационния закон, тъй като подобен случай излиза извън
предмета на охраняваните от него
обществени отношения.
За
прилагане в производството за защита от дискриминация на оборимата презумпция
на чл.9 ЗЗДискр за нарушаване на принципа на равно третиране, е нужно страната,
която твърди, че е дискриминирана, да представи в производството факти, въз
основа на които да може да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация.
Едва при наличието на такива факти настъпва разместване на доказателствената
тежест като ответникът е вече този, който следва да обори посредством пълно и
главно доказване презумпцията за нарушаване на равно третиране, привеждайки
доказателства за обратното.
В
случаоя съдът намери, че от представените факти не би могло да се изгради
предположение, че спрямо страната е извършена дискриминация.
Ищецът
в исковата си молба не посочва признак, но който да е осъществена
дискриминацията. Едва в писмените си бележки посочва, че дисриминацията била
осъществена на лично положение.
В случая не се доказват изложените твърдения,
че след завръщането й от дългосрочен отпуск, било и връчено допълнителноп
споразумение, с което й била променена
длъжността. Тази промяна е било обуслувена от изврешена реорганизация в
предприятието и конкретния отдел, което е било необходимо, като това е относимо
и за останалите работещи в отдела на
тази длъжност. Неоснователно е и твърдението, че само нейното споразумение е
сключено със срок на изпитване. Такова споразумение е било сключено на
01.07.2016 г. и с П.В.– със срок на изпитване в полза на работодателя. Следва
да се държи сметка обаче за това, че същата е ползвала отпуск до 10.04.2017 г.,
а същевременно се касае за сключено на 02.05.2017 г. допълнително споразумение, което е сключено
по съгласие между страните и не се касае за едностранно – от страна на
работодателя изменение на трудовото правоотношение.
Неоснователно
е и твърдението за това, че съгласно допълнителните им споразумения, размерът
на възнагражденията им бил значително завишен
с това на ищцата, което било нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗДискр, според
който работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен
труд. След завръщане от отпуск за отглеждане на дете, работникът има право да
се възпозва от всяко подобрение на уславията на труд, на което би имал право,
ако не беше в отпуск.
В
случая действително със лицата С. А. и В.М. са били сключени допълнителни
споразумения през 2017 г., но техното основно възнаграждение е запазено в
размера, съгласно Заповед № 21/29.01.2016 г., съгласно приложен списък.
Следва
да се държи и сметка за това, че в дружеството е въведена система за ежемесечно
оценяване, като видно от представените оценъчни карти, оценките по различните
критерии за оценяване са били поставяни от свид. Й.Т. – ръководител на отдела, като видно от
същите карти останалите колеги на ищцата
са с по-високи общи оценки и средни такива, което очевидно се отразява и на
трудовото възнаграждение.
Не
се доказват и изложените твърдения за това, че същата изначално е била
поставена при неравноправни уславия, тъй като времето й за подготовка било 2
месеца, а на останалите трима 5 – месеца, което било видно от допълнителните им
споразумения. В допълнителните споразумения на останалите служители в отдела за
заемане на длъжността «Инженер химически процеси» не са посочени датите за
явяване на изпит. Срокът/респ. времето за подготовка се определя от датата на връчване на
разпорежданията за обучение, като разпореждането за обучение е от 03.05.2017
г., като след неуспешно положения първи
изпит е бил насрочен повторен изпит, на който ищцата се е явила и е разработила
темите, посочени от РСЗ, но поради липса на двама от членовете на изпитната
комисия е разпоредено провеждане на нов изпит в комисия в пълен състав.
Действително
по делото е установено, че за срока на обучение същата е била преместена в
друга сграда – сградата на КИП-а, която била на почти километър разстояние,
далеч от останалите колеги и от наставника и обучаващия г-н. Й.Т., като за
целия период не й бил предоставен ко мпютър и по някаква причина се
предполагало, че трябва да се самообучава, като не ставало ясно как се
покриват посочените часове в учебната
програма.
В
съдебно заседание свид. Т. посочи, че е бил определен за наставник на ищцата,
като част от отдела бил в срагада на управлението, като ищцата била пренасочена
във вътрешната сграда т.н. КИП, като останалите трима служители работели в
сградата в управлението. Свидетелят бил
също в управлението, С. А. – също, но според свидетеля същият можел винаги да
окаже съдействие, били предоставени всички материали, като той лично никога не
е отказвал помощ, когато такава е била поисквана. Ищцата е имала възможността
да посещава и другите цехове, където е можела да получи необходимата
информация. Основният източник на информация във връзка с обучението на
съответната длъжност – предоставените материали. Служителите в техния отдел, не
било възможно да работят без компютри. Трябвало да има компютри или поне един
на няколко човека.
В
тази връзка ищцата посочва, че в мястото, където трябвало да се обучава, е
имало компютър, но само с първоначални данни.
Ищцата
се позовава и на допуснато наруишение на чл.8, ал.1 КТ – злоупотреба с правото
на уволнение. Тази разпоредба представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта за уволнение и е
относима при разлеждане на законността на извършеното уволнение.
Предвид
изложеното, съдът не констатира допуснати нарушения на чл.4, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация, както и нарушения на чл.13, ал.3 ЗЗДискр. – при
завръщане на отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, тъй като
ищцата е имала възможността да заеме същата длъжност и да се възползва от всяко
потобрение на уславията на труд, на чл.14 – тъй като е осигурено равно
възнаграждение за еднакъв или равностоен труд ,
на чл.15 – предоставена е възможност за професионално обучение и професионално
израстване, както и на чл.21 – не се установява прилагане на различни критерии
при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по
чл.328, ал.1, т.2-5, 10 и 11 КТ.
Предвид
изложеното, предявените искове за признаване за установено, на основание чл.71,
ал.1, т.1 ЗЗдискр. по отношение на ответника допускане на пряка дискриминация,
изразяваща се в неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците,
посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., отколкото се третира било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, за осъждане на
ответника на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. да преустанови практика,
изразяваща се в неблагоприятно третиране на лице, на основата на признаците посочени в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. и
да се въздържа в бъдеще от по нататъшни нарушения, да се осъди ответника на
основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр. да заплати на ищцата сумата от 11 150 лева,
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на трудово възнаграждение
за периода от 27.05.2018 г. до 05.03.-2019 г. вследствие осъществен акт на
дискриминация – в следствие на нарушено право на равно третиране, обучение и
уволнение, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
5 000 лева за засегната чест, достойнство и претърпени страдания в
следствие на нарушено право на равно третиране, обучение и уволнение за периода
от 02.05.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна не е
направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва се
присъждат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.Н.
К. – Г.А от **********************************,
ЕГН ********** против „НЕОХИМ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Димитровград, ул.“Химкобинатска“ представлявано от С.Д.Д. – изп.
директор, искове: 1/За признаване на установено, на основание
чл.71, ал.1, т.1 ЗЗдискр. по отношение на ответника, допускане на пряка
дискриминация, изразяваща се в неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците, посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., отколкото се третира било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства;
2/За осъждане на ответника на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. да
преустанови практика, изразяваща се в неблагоприятно третиране на лице, на
основата на признаците посочени в чл.4,
ал.1 ЗЗДискр. и да се въздържа в бъдеще от по нататъшни нарушения; 3/Да се
осъди ответника на основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр. да заплати на ищцата сумата
от 11 150 лева, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба
на трудово възнаграждение за периода от 27.05.2018 г. до 05.03.2019 г.
вследствие осъществен акт на дискриминация – в следствие на нарушено право на
равно третиране, обучение и уволнение, както и обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за засегната чест, достойноство
и претърпени страдания в следствие на нарушено право на равно третиране,
обучение и уволнение за периода от 02.05.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да се
обжалва пред Хасковския окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: