Р Е Ш Е Н И Е
№
От публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 09.10.2019 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 09.10.2019 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
септември, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж.и участието на
прокурора....................... като сложи на разглеждане докладваното от
районния съдия гр.дело No117 по описа на Тервелски районен
съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
.
Депозирана е искова молба вх.№ 765 от
26.03.2019 година от „Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59,
представлявано от изпълнителния
директор инж. Тодор Гикински, чрез юрисконсулт Е. М. Т. -
М., срещу Т.А.Ю.
с ЕГН ********** ***.
По исковата молба претенцията
е за главница в размер на 326,30
лева и
мораторна лихва в размер на 12,58 лева .
Предявения положителен установителен иск черпи своето
правно основание от разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като по същия
се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №59 2019 година по описа на
Тервелски районен съд , в полза на
ищцовото дружество съществува парично вземане против ответника-
в размер ,така както е посочено по исковата молба а именно: да се признае за
установено, че ответника дължи
на ищцовото дружество: 326,30 / триста
двадесет и шест лева и 30
ст. / лева - главница, представляващи не заплатени ВиК услуги / водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води/ предоставени от заявителя на длъжника през
периода от 23.01.2018 година до 22.11.2018 година за обект находящ се в ****************, законна лихва в размер на 12,44/ дванадесет лева и 44 ст. / лева
начислена за периода от
03.09.2018 година до подаване на
заявлението ,ведно със
законната лихва върху главницата от дата
на подаване на заявлението пред съда – 06.02.2019 година до окончателното
погасяване на задължението .
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски по
делото в размер на 25,00 / двадесет и пет
/ лева -заплатената държавна такса.
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски по
делото в размер на 50,00 / петдесет /
лева - юрисконсултско възнаграждение .
Претендират се и
разноските по настоящото дело .
След
размяната на съдебните книжа от
ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба . Книжата са връчени на
ответника на 03.04.2019 година. По делото
е депозиран писмен отговор по предявения иск- вх. № 1059 от 02.05.2019
година.
Ответника приема така предявения иск
срещу него за допустим, но не
основателен, като и излага съображения
в тази
насока. С дадения писмен отговор ответника
депозира 6 / шест / броя касови бележки за внесени суми
по сметката на ищеца, с които твърди, че е заплащал
задълженията си за прицесния период
от 23.01.2018 година до
22.11.2019 година към
оператора. Твърди, че това е вече
трето дело което ВиК оператора – ищцовото дружество
води срещу ответника за едни и
същи вече заплатени от
него задължения, кято и в тази
насока прави доказателствено искане съдът
да изиска и приложи по делото
писмените доказателства съдържащи се по гр. Дело № 336 / 2018 година по описа на РС
Тервел .
С Определение № 103
от 08.05.2019 година, съдът
изготви проекто доклад по делото с който и разпредели
доказателствената тежест на страните – съобщен на страните, не оспорен в
първото съдебно заседание .
За съдебно
заседание ищцовата страна редовно
призована не излъчава свой
представител. По делото е депозирана молба вх. №
1375 от 11.06.2019 година от
ищцовата страна, с която и
страната заявява съгласие
съдът да даде ход на делото в отсъствие на представляващ дружеството ищец . ИМ се
подържа по основание
и размер, подържат се и доказателствените искания заявени с исковата
молба .
Ответника
редовно призован явява се лично и с процесуалния си представител – адвокат Р. Б. *** -
процесуалния представител на ответника
подържа дадения писмен отговор,
като се подържа тезата , че
през 2018 година ответника е извършил 6
плащания към ищеца, с които и
плащания се твърди, че ответника е
изплатил задължениета си към
ВиК оператора за посочения
период - 23.01.2018 година
до 22.11.2019 година.
От становищата на
страните, от събраните по делото писмени
доказателства - депозирани с исковата
молба, тези съдържащи се по изисканото за послужване
ч. гр. Дело № 59 /
2019 година, изисканото гр. Дело №
336 / 2018
година по описа на РС Тервел,
от заключението на вещото лице по
назначената по искане на
ищеца ССЕ, приема за
установено следното от фактическа
страна :
По делото не се спори
че ответника е ползвател на услуга по
водоснабдяване на имота му от
ищцотвото дружество. Спорът помежду страните е
дължи ли ответникът претендираните от ищеца суми по издадените
фактури- описани по
исковата молба .
Ищецът твърди, че по образуваното ч.гр.д. № 59 / 2019
година по описа на Районен съд
гр. Тервел е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
сумата от 326,30 / триста двадесет и
шест лева и 30 ст. /
лева - главница, представляващи не
заплатени ВиК услуги / водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води/ предоставени от заявителя на длъжника през периода от 23.01.2018 година до 22.11.2018 година за обект
находящ се в ****************,
законната лихва в размер на 12,44/ дванадесет
лева и 44 ст./ лева начислена за
периода от 03.09.2018 година до подаване
на заявлението, ведно
със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението пред
съда – 06.02.2019 година до окончателното погасяване на задължението. По същото
ч. гр. Дело № 59 / 2019
година е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 33 от 11.02.2019
година, по силата на която съдът заповадва: ДЛЪЖНИКЪТ Т.А.Ю. с ЕГН ********** ***, като ползувател на ВиК услуги- представляващи
незаплатени ВиК услуги /водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води/
предоставени от заявителя на длъжника през
периода от 23.01.2018 година до 22.11.2018 година за обект находящ се в ************, ДА
ЗАПЛАТИ на
КРЕДИТОРА „Водоснабдяване и канализация -Добрич" АД гр. Добрич, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Добрич, бул. „ Трети март „ №59, представлявано от изпълнителния директор – Тодор Гикински, следните суми : 326,30 / триста двадесет и шест лева и 30 ст. / лева - главница, представляващи не заплатени ВиК услуги / водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води/
предоставени от заявителя на длъжника през
периода от 23.01.2018 година до 22.11.2018 година за обект находящ се в ****************,
законна лихва в размер на 12,44/ дванадесет лева и 44 ст. / лева начислена за периода от 03.09.2018 година до подаване
на заявлението,ведно със законната лихва
върху главницата от дата на
подаване на заявлението пред съда – 06.02.2019 година до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева – сторени по делото
съдебно деловодни разноски - платена държавна такса и сумата от 50,00 / петдесет / лева - възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът е
възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение - по делото е
депозирано възражение вх.№ 394
от 14.02.2019 година, което и възражение е дало
основание на съда да укаже
на заявителя със свое
Разпореждане № 132 от 18.02.2019
година, че може да да
предяви установителен иск относно вземането си, като довнесе следващата се ДТ в
размер на 75,00 лева .
Видно е, че
настоящия ответник е ползвател на услуги на ищцовото
дружество и като такъв има открита индивидуална партида - кл. № 7294, за обект,
находящ се на адрес ************.
За процесния период 23.01.2018 година
до 22.11.2018 година за
задължението на ответника ищцовата страна е
издавала фактури – опирани
по ИД,
ответника не е заплащал стойността
на доставеното до
дома му питейна вода, в която и сума влиза разходи
по отвеждане и пречистване на вода, поради което и е заявена претенция страните да бъдат призовани на съд,
при което и по предявения иск съдът да признае за установено в отношенията между страните, по
реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, че ответникът дължи на
ищцовото дружество посочените суми представляваща неплатена цена за
предоставени ВиК услуги за ползвана, пречистена и отведена вода за процесния
период - периода от
23.01.2018 година до
22.11.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване; законна лихва
в размер на 12,44/ дванадесет лева и 44 ст. / лева начислена за периода от 03.09.2018 година до подаване
на заявлението. Ищеца претендира и направените по заповедното производство
и по настоящото дело разноски.
Ответника твърди, че е
правил през 2018
година плащания - 6 /
шест / броя, като приема, че с тези плащания е изпълнил
задължението си за процесния период.
От правна
страна :
Не се
спори, че между страните
бил сключен договор
при общи условия по смисъла на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВиКУ/. В този смисъл дружеството
ищец се явява „ВиК оператор“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗРВиКУ, а
ответника- „потребител на ВиК услуги“ по смисъла на пар.1, ал.1, т.2 от ЗРВиКУ
и клиент на дружеството. Не се спори, че
Общите условия са изготвени от оператора, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) и публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
За процесния период кредиторът изпълнил
задълженията си по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени
и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води до и от
имота на потребителя като консумацията била редовно отчитана. Видно от доказателствата / лист
26 и следващи по делото / – по делото
са депозирани заверени копия от страници от карнет на името на
абоната - ответника Т.А.Ю..
Разхода за водата е формиран
правилно, като съдът има в предвид факта, че
ответника не оспори съдържанието на
карнета, не оспори
обстоятелството,че за отразеното количество консумирана питейна вода за процесния период
е бил запознаван от служители на ищцовото дружество
и това
е удостоверявал с
подписи положени от
него – неоспорени по делото .
В хода на производството ищцовото
дружество успя да докаже реално
доставеното количество ВиК услуги -
количесвата са отразявани по
карнета по партидата на абоната – настоящия ответник- до дата на
прекъсване на водоподаването към
имота на ответника обективирано в
констативен протокол № 023468 от
12.12.2018 година, когато е демонтиран
водомер № 230069
и са отчетени показанията на водомера към момента на демонтажа и
прекъсването на водоподаването към
имота на ищеца – лист 29 по
делото. Ищецът с показанията на издадените на ответника фактури за извършена
услуга-консумирана вода за процесния период за обект с кл. №7294 находящ се в
**************** и извършеното отразяване по карнета
и констативния протокол установи размера
на потребеното от ответника количество питейна вода. Основанието за заплащане
на дължимата цена за извършена услуга обаче не е издаването на фактурите и
съответно им осчетоводяване, а извършването на реалната доставка и размера на
количеството потребена вода,което и се доказва от приобщените
по делото доказателства. Ищцовото
дружество представи заверени страници от карнет,
касаещ отчитането на кансумацията
на питейна вода за водоснабдения имот, за процесния период, като по същия се установи, че
под отчетените показания от инкасатора има
подписи положени от ответника в качеството му на абонат на дружеството. Подписите не са
оспорени в настоящия процес от ответника
, поради което и съдът приема, че карнетът е годно
доказателство за доказване на количеството разходвана вода, като се има в предвид, че с подписа си ответника
потвърждава неизгодни за
него факти .
При тези съображения съдът намира, че ищцовото дружество успя в хода на производството да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, както
и размера на реалното количество
доставени ВиК услуги, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
за заплащане на главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги следва да бъде
уважен като основателен , като тези изводи на съда касаят и уважаването на втория иск- за
лихва за посочения период .
Да и от заключението на вещото лице и видно, че през 2018 година ответника
е правил общо 6 / шест / броя
плащания към ищцовата
страна но тези плащания според
неоспореното от ответника
заключение на вещото лице
са сторени действитеноо от
ответника но касаят
задължения към ВиК
оператора по време
предшестващи посочения по
исковата молба времеви период.
При този изход на спора, на ищеца се
следват сторените по настоящото дело и по ч.гр.д.№59/2019 година по описа на РС Тервел съдебно деловодни разноски
.
По отношение претенциите за направени разноски от ищеца, съдът, като се
запозна с доказателствата в тази насока, поради липсата на представен списък по
чл.80 ГПК, установи следното: по приложеното ч.гр.д. №59/2019 година
по описа на РС Тервел са
присъдени 25,00 лева - заплатена държавна такса и 50,00 лева
заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, а по по
настоящото производство ищцовото дружество е сторило разноски, както следва - сумата от
75,00 лева- доплатена държавна такса и сумата от 200,00 лева разноски
по вещо лице по назначената по искане на ищеца ССЕ . С оглед
изхода на спора следва тези
разноски да бъдат понесени от ответника.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника Т.А.Ю. с
ЕГН ********** ***, като ползувател на ВиК
услуги- представляващи незаплатени ВиК услуги / водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води/
предоставени от заявителя на длъжника през
периода от 23.01.2018 година до 22.11.2018 година за обект находящ се в **************** дължи
на ищеца „ Водоснабдяване и канализация Добрич” АД , с ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр. Добрич, бул. „ Трети март” № 59, парично вземане , в размер на :
326,30 / триста двадесет и шест лева и 30 ст./ лева - главница, представляващи не заплатени ВиК услуги / водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води/
предоставени от заявителя на длъжника през
периода от 23.01.2018 година до 22.11.2018 година за обект находящ се в ************, законна лихва в размер на 12,44/ дванадесет лева и 44 ст. / лева начислена за периода от 03.09.2018 година до подаване
на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване
на заявлението пред съда – 06.02.2019 година до окончателното
погасяване на задължението, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК -№33 от 11.02.2019
година по ч. гр. Дело № 59 / 2019 година по описа на РС Тервел .
ОСЪЖДА ответника Т.А.Ю. с ЕГН ********** *** да
заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с ЕИК
********* сторените
от ищеца съдебно деловодни разноски -разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № 59/2019 година -внесена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът по ч. гр. дело № 59/2019 година е определил в размер на 50,00 лева, както и разноски по настоящото исковото
производство в размер на 75,00 лева- доплатена държавна такса и сумата от 200,00 лева разноски по вещо лице по назначената ССЕ.
След влизане на решението в законна сила препис от
него ведно с приложеното ч. гр. Дело № 59/2019 година по описа на Тервелски
районен съд да се върне в деловодството
на съда.
Решението подлежи на обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Районен съдия :