РЕШЕНИЕ
№ 1688
гр. Сандански , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
Секретар:Йорданка Н. Стойкова
Прокурор:Районна прокуратура - Сандански
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20201250200398 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. Н. с ЕГН - ***********, законен представител на
„***********“ ЕООД с ЕИК – ***********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който
на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.5, и ал.7, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.3а, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния
фиш. Претендира се неясно описание на самото нарушение, на мястото на извършване на
същото и на ППС, с което нарушението е извършено. На последно място се твърди липса на
субективния елемент от състава на нарушението, предвид наличието на договор за
електронно събиране на такси, посредством сертифицирано устройство за спътниково
позициониране.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата по посочените в нея
съображения. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Същото становище е
представено и при даване ход на делото по същество.
Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо, в
което подробно оборва доводите на жалбоподателя и иска потвърждаване на електронния
фиш. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата. В хода на делото по същество иска от съда потвърждаване на
обжалвания акт. Представя писмено становище в подкрепа на доводите за правилност и
1
законосъобразност на електронния фиш. Оспорва за прекомерност претендираните разноски
от жалбоподателя.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 01.07.2020 година, в 19.32 часа, устройство № 10152, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
А-3, км.140+777, заснело движещо се ППС – влекач МАН ТГА 18.430, с регистрационен №
***********, с обща техническа допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, категория
ППС: ЕВРО 3, в община ***********, по път А-3, км.140+777, с посока Нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като било установено, че за
заснетото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост,
при която е установен неговият собственик - „***********“ ЕООД с ЕИК - ***********със
законен представител Н. К. Н., ЕГН – ***********, е издаден електронен фиш за
нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Н. К. Н., ЕГН -
***********, за нарушение на чл.139, ал.5, и ал.7, в. с чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание
чл. 179, ал.3а, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189ж, ал.5 от ЗДвП вр. чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по
изложените в същата съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на електронния фиш е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на обжалвания акт.
На първо място, съдът констатира допуснати съществени нарушения, изразяващи се в
противоречието между описаните в ел. фиш факти и тяхната правна квалификация. В
обжалвания ел. фиш не е отразено нито като факти, нито като квалификация качеството на
санкционираното лице – собственик на управлявания автомобил или трето лице, което
управлява автомобила, което предполага и различна правна уредба, съответно: чл.187а, ал.1
или ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш са посочени и двете разпоредби едновременно, а не
във връзка една с друга. Отделно от това, като собственик на автомобила е посочен Н. К. Н.,
законен представител на “***********“ ЕООД, ЕИК - ***********, а не като физическо
лице. Същевременно липсва справка както за регистрация на автомобила, така и за
собствеността и представителството на търговското дружество, въпреки изложеното в двете
писмени становища от страна на представителя на АНО, че е изготвен доклад съгласно
разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Така описаното нарушение и най-вече неговия
нарушител, във връзка с вида на наложената санкция възпрепятстват съда – и вероятно
самия жалбоподател, да разбере кое е виновното, съответно – отговорно лице и дори кое е
санкционирано.
На следващо място - като собственик на процесното ППС в атакуваният акт е
посочен Н. К. Н., ЕГН - ***********, законен представител на „***********“ ЕООД, ЕИК -
***********. Именно и на него е наложено административно наказание - „имуществена
санкция“ в размер на 1800 лева. Освен че от самия акт не става ясно кой е собственика на
пътното превозно средство – Н. Н. или „***********“ЕООД, неясно остава от събраните
доказателства – как е установено това обстоятелство. В хода на административно
2
наказателното производство именно наказващия орган е този, който дължи доказване на
обстоятелствата, изпълващи състав на нарушение, неговия извършител и вината – в случай
че е физическо лице. В атакуваният акт липсва ясно посочване на извършителя на
нарушението, съответно на отговорното лице. Посочената неяснота изключва възможността
да се прецени в какво качество се налага санкция на Н. – водач на автомобила, собственик
на автомобила, като физическо лице, законен представител на собственика на автомобила –
юридическо лице. В последния случай, следва да се предположи, че собственик на
автомобила е юридическо лице – „***********“ ЕООД и именно това лице да бъде
санкционирано с имуществена санкция. Това обаче е само предположение, както предвид
липсата на конкретно и ясно описание в атакуваният акт, така и предвид липсата на
конкретни доказателства за такова предположение – справка за регистрация на ППС,
справка от ТР за формата и начина на управление на дружеството, наличието на
представителна власт за Н. Н..
Относно искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на
жалбоподателя, съдът намира, че същото е своевременно направено, а именно: в хода на
съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото, а именно: отмяна на обжалвания акт по изложените по-горе съображения и съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л.42), от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева жалбоподателят е заплатил в
брой на адвокат Ч.. Същевременно, своевременно от страна на представителя на АНО в
съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на възнаграждението. При така
установеното претенцията на защитника за заплащане на разноски в размер на 500 лева
съдът намира за неоснователна, като недоказана, като размерът на същото следва да се
определи съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Чл.18., ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. предвижда за производство по
обжалване на санкционен акт с определен интерес на представителя на жалбоподателя да се
заплати възнаграждение съгласно чл.7, ал.2 от същата Наредба. Съгласно посочената
разпоредба, при производства с интерес от 1000 до 5000 лева – какъвто е настоящия случай
с наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лева +7% от сумата над 1000 лева, т.е – 300 +7% от 800
лева, което е равно на 30 +56 лева, общо 356 лева. Това е и размерът, който според съда, а и
съгласно представените доказателства, направеното възражение за прекомерност и
съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
доказан и основателен.
При това положение Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството за
регионално развитие и благоустройството - органът издал електронния фиш, следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените съдебни
разноски в размер на 356 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя Н. К.
Н. с ЕГН - ***********, законен представител на „***********“ ЕООД с ЕИК –
***********, срещу, за нарушение по чл.139, ал.5, и ал.7, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.3а, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1800 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството за регионално
развитие и благоустройството, да заплати на Н. К. Н., ЕГН - ***********, разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 356.00 (триста петдесет и шест) лева.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4