Р Е Ш Е Н И Е
№ 1416
гр.Бургас, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 3496 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.В.Б. с ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № 19-0769-003429/ 10.07.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание „Глоба”
в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв.Д.,
който поддържа жалбата и моли размерът на наложените санкции да бъде намален.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител. В изпратеното съпроводително писмо
към преписката, прави искане, жалбата да бъде оставена без последствия, а
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е
връчено на жалбоподателя на 29.07.2019 г., а жалбата е депозирана лично пред
АНО на 05.08.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.06.2019 г., около 00.20 часа, в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,
от блок 41 в посока към бл.54, жалбоподателят Б. управлявал собствения на Т. Т.
Я. с ЕГН:********** лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№***. Шофирайки с висока
скорост по посоченото трасе, жалбоподателят преминал през кръстовище, на което бил
спрял полицейски автомобил, управляван от св.Ж., и който изчаквал, за да се
включи в движението. Констатирайки високата скорост, с която преминал
автомобилът пред тях, св.Ж. тръгнал след него с полицейската кола и му подал
последователно светлинен и звуков сигнал, за да спре. Въпреки това обаче,
жалбоподателят продължил да управлява автомобила с висока скорост, като пред
бл.54 в ж.к.“Славейков“ блъснал паркираният по-рано пред вх.Б лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег.№А 3161 ММ и му нанесъл имуществени вреди. След това
жалбоподателя спрял и излязъл от управлявания от него автомобил. С оглед на
така развилата се ситуация, св.Ж. извикал полицейски служители към Сектор
„Пътна полиция“.
Пристигналият на място св.Х. съставил АУАН с бланков
м№455322, в който изложил горната фактическа обстановка, като посочил, че с
тези си действия жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП
и чл.103 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, които го
разписали. АУАН бил предявен и на Б., който го разписал без възражения. Такива
не са постъпили и впоследствие.
Сезиран с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем
наказателно постановление, в което при идентичност на фактическата обстановка
на Б. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП наложил
наказание „Глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наложил наказание „Глоба” в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Посочените
доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги
кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки
направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен
от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на нарушението
по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Няма спор, че на
посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал автомобилa си, както и че по време на
движение е настъпило съприкосновение между неговия автомобил и паркирания лек
автомобил „Опел Зафира”. В тази връзка са показанията на св. Х. и св.Ж.. Като
цяло тези факти не се оспорват и от жалбоподателя.
С оглед горното съдът счита, че
правилно АНО е преценил, че с поведението си водачът Б. е нарушил нормата на
чл. 5, ла.1, т.1 ЗДвП,
като по достатъчно описателен и разбираем начин е изложил всички фактически
обстоятелства от състава на нарушението. Съгласно нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП
- всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасност и пречка за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая е прието и
посочено в наказателното постановление, че санкционираното лице вследствие на
поведението си е блъснал паркирания автомобил и му е нанесъл имуществени вреди.
Тази разпоредба има характер на обща, т.е. приложима е при липса на специална
разпоредба. В случая чрез конкретното си поведение, лицето е причинило вреди,
като неговите действия не се подвеждат под никоя друга законова хипотеза,
поради което приложима се явява именно тази на чл. 5. Лицето безспорно е
нарушило посочената в НП разпоредба, поради което правилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП.
Размерът на наказанието е фиксиран в закона – „Глоба“ в размер на 20 лева и не
може да става въпрос за неговото изменение.
По отношение на нарушението по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Според настоящия състав, в тази част наказателното
постановление също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП гласи: „При подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“.
За да бъде наложено законосъобразно административно наказание, то нарушението
следва да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от закона
доказателствени средства. По делото несъмнено се установи, че намиращите се в
колата полицейски служители са подали ясен сигнал посредством звуково и
светлинно сигнализиране на Б. да спре. Въпреки това, обаче, същият е продължил
да управлява с висока скорост автомобила, в който се е намирал и е спрял едва
след като е допуснал ПТП между неговия автомобил и паркирания по-рано пред блок
54 друг лек автомобил.
Наложеното наказание по чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, се явява законосъобразно по вид. За
констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 103
от ЗДвП, се предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Така
наложеното на жалбоподателя наказание, предвид поставените от законодателя
долна и горна граници, се явява индивидуализирано в максимален размер, а именно
200 лв. глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от шест месеца, отчитайки многократните нарушения на жалбоподателя по
ЗДвП, за които е бил санкциониран с множество влезли в сила наказателни
постановление, което е видно от приложената по делото справка за водач. Така
определеното наказание е справедливо. Същото е адекватно на степента на
обществената опасност на деянието и е достатъчно за постигане превантивните
цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.
С оглед всичко гореизложено, атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал. 1, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-0769-003429/10.07.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция”, с което на И.В.Б. с ЕГН: ********** за нарушение на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в
размер на 20 лева и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.