Присъда по дело №204/2017 на Софийски окръжен съд

Мотиви по н. о. х. д. № 4

по описа на Софийски окръжен съд за 2017 година

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт от 29.03.2017 г., изготвен от прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 3361/2015 г. по описа на СОП, досъдебно производство № 250/2015 г. по описа на РУ на МВР И., с който е внесено обвинение, както следва:

Срещу подсъдимата Е.И.П., ЕГН **********, родена на *** ***, българка, българско гражданство, със средно образование, неомъжена, фризьор във фризьорски салон „К. Б.“ в ж.к. С. гр. С., неосъждана,

За това, че на 20.07.2015 г., на първокласен път I-8, при километър 119+200 от републиканската пътна мрежа, в землището на с. В., община И., обл. С., посока на движение с. В. - гр. И., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. № ., без да има необходимата правоспособност, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: Пътно превозно средство от категория „В", извън населено място - 90 км/ч " - като се е движила по път, извън населено място със скорост от 102 км/ч., и по непредпазливост е причинила смъртта на С. Н.С.,*** - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,

 

Преди даване ход на съдебното следствие, с протоколно определение в с. з., проведено на 16.06.2017 г. е уважено искане на Н.С.А., в качеството му на наследник на починалия С. С. за конституиране като частен обвинител:

           

Обвинението се поддържа пред съда от прокурор Господинова от С.о.п. която поддържа обвинението както е повдигнато. Счита го за доказано от разпитаните свидетели, съдебните експертизи,  веществените доказателства и извършения следствен експеримент.

Твърди, че по безспорен начин е установено управлението на л.а „Фолксваген Голф”, с рег. № . от подс. П., без същата да има необходимата правоспособност и в резултат на допуснати нарушения на Закона за движение по пътищата е причинена смъртта на С. Н.С. по непредпазливост.

Иска признаване на подсъдимата за виновна и определяне на наказание близо до минимума - 4 /четири/ години „лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим на изтърпяванe. Изтъква чистото й съдебно минало и младата й възраст.

Иска възлагане на разноските но подсъдимата, връщане на веществено доказателство – автомобил, на собственикът му Н.С.А., а останалите веществени доказателства да останат по делото.

 

От страна на процесуалните представители на частния обвинител се иска признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение.

Повереникът адв. Д. счита за доказано, че е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно изискването за непрекъснат контрол над пътното превозно средство, следствие на което то по права траектория е излязло вдясно встрани от пътя, навлязло е в тревната площ, срещнало е по пътя си километричен знак „бетонов стълб”, в който е реализирал челен удар и в следствие на преобръщане е починал С. Н.С..

Счита, че основния спор по делото се отнася до въпроса кой е управлявал моторното превозно средство, като иска да бъде прието, че нарушението е извършено от подсъдимата П., като се позовава на установените данни, че вследствие на осъществения челен удар с бетонен стълб се е отворил еърбег, при което водачът на автомобила е бил предпазен от сериозни наранявания и тялото му е останало в превозното средство, докато тялото на С. С., без поставен предпазен колан, е последвало посоката на движение преди удара, изпаднало е от автомобила, при което е затиснато, вследствие на което е настъпила смъртта на това лице. В тази насока се позовава и на получените от подсъдимата леки наранявания – охлузвания и одрасквания.

Позовава се на установени факти от извършените ДНК експертизи относно оставени по еърбега следи от кръв и епителни клетки от подсъдимата, което свързва с обясненията на вещите лица за действието на тази предпазна система, поради което приема за безспорно, че при отварянето си въздушната възглавница е срещнала лицето на подсъдимата П..

 Позовава се и на установени доказателства от следствен експеримент, като счита за безспорно доказано, че на предна лява седалка не може да е седял починалият С. С.. В тази насока изтъква  и установените доказателства за изправност на механизмите на предните седалки и невъзможността за произволното им разместване.

Позовава се и на гласни доказателства – показания на св. Я., според които тя е  разговаряла по телефон с починалия С. С. по време на настъпване на ПТП-то, преди това и след това, което счита за доказано от приложените разпечатки.

Иска критична оценка на доказателствата, установени от обясненията на подс. П., като изтъква възможността това да е единствената възможна защитна версия.

 Отчитайки смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, млада възраст и трудова ангажираност на подсъдимата, както и отегчаващи такива – отношението й към процеса и към роднините на пострадалия, изразяващо се в неизразено съжаление, изразява становище, че искания от държавното обвинение размер на наказанието е обоснован.

 Повереникът адв. В. иска признаване на Е.И.П. за виновна в престъплението, в което е обвинена. Поддържа изложеното от представителя на държавното обвинение, както и от втория повереник на частния обвинител.

 

Защитата на подсъдимата Е.П. се осъществява от адвокат Д. Д..

Иска постановяване на присъда, с която подсъдимата Е.П. да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Считам, обвинението за недоказано по категоричен и несъмнен начин.

Счита за недоказано обвинението за движение с превишена скорост, като се позовава на заключение по изслушаната в хода на съдебното следствие комплексна експертиза.  

Счита, че по основния спорен въпрос за управлението на автомобила липсва категоричен отговор.

Позовава се на заключение на съдебно-медицински експерт по първата комплексна експертиза, че нараняванията по подсъдимата не кореспондират с обичайните такива, причинявани на водач на автомобил.

Твърди, че е невъзможно причиняване на разкъсно-контузната рана на челото на подсъдимото лице от контакт с еърбега, в каквато насока се позовава и на заключение на експертите по назначената ДНК експертиза. Оспорва заключенията на съдебно-медицинските експерти по втора и трета комплексни експертизи, които посочват, че раната на челото е причинена от контакт с еърбега, но не обясняват липсата на други увреждания по лицето на подсъдимата. Счита за неубедителни обясненията на тези вещи лица на останалите наранявания на подсъдимата – повърхностни порезни рани и кръвонасядания, както и тяхната локализация в дясната част на тялото.

Изразява становище, че нараняването на челото на подсъдимата е причинено от видимо на фотоалбума огъване на тавана навътре, намиращо се вдясно от мислената ос /надлъжна/ на автомобила.

 Счита за неубедителни показанията на свидетелката Я. /приобщени/, като изтъква противоречие по въпроса дали подсъдимият си е позволявал да й звъни в късни часове, както твърди този свидетел, а от друга страна регистрираните обаждания и кратки текстови съобщение в приложена разпечатка.

Счита за противоречиви и показанията на св. Х., като изтъква несъответствие в показанията му в хода на ДП и в хода на съдебното следствие по въпросите колко пъти е виждал подсъдимата да управлява МПС.

Иска изключване на протокол за следствен експеримент от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност, като твърди, че автомобилът  оставен без надзор за периода на произшествието - 20.07.2015 г., до огледът на автомобила като веществено доказателства – 25.09.2015 г.. Счита, че в този период е възможно манипулиране на автомобила. Позовава се на видими разлики във фотоалбуми, изготвени при извършване на процесуално-следствените действия в тези моменти.

Счита, че физическите данни на лицето, което е избрано да извърши следствения експеримент не съответстват на физическите данни на пострадалия.

Позовава се и на липса на отговор на въпроса какви са причините за загуба на управление на автомобила, в каквато насока не приема обяснението на вещите лица – „субективни действия на водача“.

 

В своя защита подс. П. отправя съболезнования към родителите на починалия. Твърди, че няма никакви вина за станалото, иска да бъда оправдана, като твърди, че не е извършвала действия както твърди обвинението.

При упражняване на правото си на последна дума прави искане за преразглеждане на всичко, като твърди, че чутото до момента е невярно. Заявява искане да бъде оправдана, тъй като не е виновна.

 

След преценка на всички събрани доказателства съдът приема за установено следното:

Подсъдимата Е.И.П. е родена на *** ***, като към момента на настъпване на произшествието е била на 22-годишна възраст. Подсъдимата П. не е осъждана, а така също не е придобила право да управлява МПС. Подсъдимата не е санкционирана и за извършени нарушение на Закона за движение по пътищата. Към 2015 г. подсъдимата работила като фризьор в салон, намиращ се в гр. С., ж.к.“С.“, ул. „Й. Й.“ № , стопанисван от неин близък роднина – свидетелката К.И.П.. Към месец юли 2015 г. подсъдимата е ползвала мобилен телефон с номер .. Подсъдимата е висока 148 см., а към 2015 г. е тежала 45-46 кг.

Починалият С. Н.С. към 2015 г. живеел постоянно в гр. С., докато семейството му – жена и две деца /съжителство без брак/, са живели на адрес в с. С., обл. М.. С. С. *** на хотел, докато е бил наеман за различни строителни дейности, за което е получавал възнаграждение, като се е прибирал при семейството си през няколко седмици. В град С. към този момент се е намирал на работа и частния обвинител – Д.С.А., който също е наеман за извършване на строителни дейности. С. С. е работил съвместно със свидетеля Х.В.Х., с който са имали намерение да осъществяват съвместно търговска дейност, като за целта към месец юли 2015 г. е регистриран  търговски субект, но реално дейност не е осъществявана. Пострадалият С. осъждан през 2004 г. за престъпление по чл. 195 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от три години, като присъдата е в сила от 04.10.2004 г. Пострадалият е осъждан и с влязла сила присъда от 10.10.2014 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като отново му е наложено наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Със същата присъда му е наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца, което е изпълнено в периода след 14.05.2015 г., когато е иззето свидетелството му за управление на МПС. Въпреки това подсъдимият е ползвал и управлявал лек автомобил, марка/модел „Фолксваген Голф“ с ДК № ., собственост на неговия баща – частния обвинител А.. Автомобилът, ползван от подсъдимия е бил произведен през 1995 г., като е съоръжен с предпазна въздушна възглавница само за водача на автомобила. Автомобилът е бил съоръжен и с електронна система за блокиране на предпазните колени, поставени на предните две места – водач и пасажер, която чрез механизъм „изпъната струна“ блокира положението на тези предпазни колани при индикиране на значителни инерционни сили – при удар. Към момента на произшествието С. С. е ползвал мобилен телефон с номер . по договор с „М.“ ЕАД, сключен на името на частния обвинител А.. През месец февруари 2015 г. спрямо С. С. е извършена оперативна процедура върху апендикс в МБАЛ „С. М.“ гр. В.. Пострадалият С. е бил с ръст 173 см., какъвто е отразен при издаване на документи за самоличност и тегло около 100 кг. по данни на ЧО А., а според вещото лице, извършило аутопсията е бил с умерено изразено общо охранване.

Подсъдимата Е.П. и починалият С. С. са се запознали няколко месеца преди произшествието чрез комуникации в социална мрежа, като са се срещали няколко пъти, при което според съда са имали близки отношения. Няколко пъти подсъдимият е посещавал подсъдимата на местоработата й, като в неизвестен момент от периода на познанство, е предоставил за няколко дни на подсъдимата автомобилът „Фолксваген Голф“, който е бил управляван от последната.

На 19.07.2015 г., ден неделя от седмицата, подсъдимата се срещнала със С. С. ***, след като е приключила работа около 19.00 часа, като са били заедно и във вечерните часове – 22 часа, когато са се намирали в района на централна автогара гр. С., където С. С. е получил пратка от св. Х.Х., намиращ се в този момент в гр. В., изпратена по автобус. След получаване на пратката, представляваща отпечатани визитки за регистрираната от С. С. фирма, както и изготвен печат на фирмата, подсъдимата и С. С. са отпътували за района на с. К., където около полунощ са се срещнали със свидетеля Д.Н.В., познат на подсъдимата. При пристигане в с. К. и тръгването от там  автомобилът „Фолксваген Голф е бил управляван от С. С.. Престоят в с. К. е продължил по-малко от половин час, при което подсъдимата, С. С. и св. В. са разговаряли и пили безалкохолни напитки в заведение в центъра на населеното място.

Около 01.30 часа автомобилът „Фолксваген Голф“, управляван от подсъдимата се е движил по първокласен път I-8 /ГКПП К.-ГКПП К. А., съвпадащ с Европейски път Е80 и частично с Е86, а в малък участък и с автомагистрала Т./. Автомобилът се е движел в посока към гр. И., като след кръстовище /Т-образно/ с отклонение за с. В., пътят е бил двупосочен, двулентов с маркировка М1 между лентите за движение в двете посоки, с асфалтово покритие, без нарушение на целостта му. Ширината на двете ленти за движение е около 7.50 метра /установено от вещите лица по назначените експертизи/.

Подсъдимата е управлявала автомобила, докато С. С. се е намирал на предната пасажерска седалка и е разговарял по телефон със свидетелката М.С.Я.. Както подсъдимата, така и С. С. са били без поставени предпазни колани, а автомобилът, управляван от подсъдимата се движел със скорост 80км.ч. по посочения първокласен път. Поради неустановена причина, автомобилът, управляван от подсъдимата, се е отклонил вдясно, при което движейки се направо е напуснал платното за движение и е навлязъл в нива, намираща се на около 84 см под нивото на пътя. Автомобилът е изминал около 20 метра извън пътя, като с предната си част се е ударил в бетонен километричен камък, който е бил повален на земята. Вследствие на инерционните сили и удара в километричния камък задната част на автомобила е започнала да се надига и се осъществило завъртане на автомобила около виртуална ос, формирана от предницата на автомобила, В същото време, ударът в километричния камък е осъществен леко вляво от оста на автомобила, поради което е започнало и ротационно движение обратно на часовниковата стрелка. При това сложно ротационно движение в направления, автомобилът е извършил странично завъртане на 540 градуса /оборот и половина/, а в същото време завъртане на 180 градуса през виртуалната ос от предницата /без да има чисто превъртане през тавана по тази ос/.

При това ротационно движение автомобилът е осъществявал допир до земната повърхност със страничните си части, като се е установил на разстояние около 35 метра в посоката, в която е напуснал платното за движение, а в същото време на 6-8 метра /предни и задни гуми/ напречно от асфалтовото покритие. Автомобилът е бил ориентиран с предница към посоката от която е напуснал платното за движение. 

При това завъртане на автомобила, телата на подсъдимата и С. С. са извършвали движение в посока на завъртането на автомобила. Докато подсъдимата е останала в автомобила до преустановяване на движението, С. С. е изпаднал от автомобила през счупеното стъкло на предна дясна врата, като е паднал на земята, при което тялото му е било затиснато от автомобила, при преустановяване на въртенето на последния.

След преустановяване на движението на автомобила подсъдимата излязла от автомобила пълзейки и е потърсила С. С., чийто глас е чувала.

Сигнал за произшествието е подаден от подсъдимата П. от ползваният от нея телефон с номер .. в 02.41 часа на 20.07.2015 г. като на мястото първоначално е пристигнал екип на РУ на МВР И., съставен от свидетелите А.Г.Е. и А.А.В.. Малко след това е пристигна екип на РС „Пожарна и аварийна безопасност“, съставен от свидетелите Д.А.Н. и Е.Л.Д., които също така са участвали като поемни лица при извършеният оглед на местопроизшествие от разследващият орган. На място е пристигнал и екип на „С. п.“ с медицинско лице К.Д..  

С помощта на пристигналите свидетели С. С. е бил открит под автомобила, където е бил затиснат. Свидетелите са повдигнали автомобила странично, при което са успели да измъкнат тялото на С. С., който не е давал никакви признаци на живот. Смъртта му е установена от медицинското лице К.Д.. Подсъдимата не е изпробвана за употреба на алкохол, като е била откарана в МБА „С. А.“***, където е останала на лечение за няколко дни.

Смъртта на С. С. се дължи на механична асфикция от притискане на снагата, съответстващо на установените обстоятелства, отнасящи се до откриване на тялото му. При аутопсията са установени травматичните увреждания:  тежък оток на мозъка с вклиняване; оток на белия дроб с наличието на множествени кръвоизливи под плеврата; тежко изразен остър кръвен застой на вътрешните органи; тъмна течна кръв на трупа; точковидни кръвоизливи по серозите - ивицесто; охлузвания по кожата на гръдния кош. Към момента на смъртта С. С. се е намирал  в горната граница на средна степен на алкохолно опиване, като съдържанието на алкохол в кръвта му е било 2,20 на хиляда.

Подсъдимата е освидетелствана на 22.07.2015 г. от съдебно-медицински експерт, при което по тялото й са установени следните травматични увреждания: множество повърхностни порезни рани; охлузвания и синкави кръвонасядания, локализирани в дясната половина на тялото, а именно - в областта на дясната лопатка, дясното рамо, дясната мишница, десния лакът, дясното бедро, дясното коляно и дясната подбедрица; кръвонасядане в областта на лявото коляно; разкъсно-контузна рана на челото вляво, която е намерена хирургически обработена. Отделните наранявания са причинени както следва: кръвонасяданията – от удари с или върху твърди тъпи предмети; охлузванията – в резултат на косото по допирателното действие на предмет с неравна контактна повърхност, като специално това в областта на дясната лопатка, предвид неговите морфологични характеристики, добре отговаря да е получено от тапицерията на седалка; плитките порезни рани – от парчета стъкла; разкъсно-контузната рана – от удар с или върху твърд тъп предмет или ръбест такъв. Разкъсно-контузната рана представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите наранявания са й причинили болка и страдания.

 

Описаните фактически обстоятелства съдът установи от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, както следва:

От приложените писмени доказателства:

Намиращи се в том първи от ДП: Протокол за оглед на местопроизшествие /препис/, ведно с приложения, л. 31-55; Протокол за извършен следствен експеримент и приложение л. 81- 87; Протокол за вземане на образци за сравнително изследване, л. 88.

Намиращи се в том втори от ДП: Протокол за оглед на веществено доказателство, ведно с приложения, л. 45-50; Справка за съдимост, л. 51; Справка от СДВР- Отдел „П. п.”  за правоспособност на подсъдимата, л. 57; Справка за собственост на л.а. марка „Фолксваген” , модел „Голф” с peг. № ., л.58; Справка от СДВР- Отдел „П. п.” за правоспособност  и наложени наказания на С. С., л. 64-69; Удостоверение за родствени връзки, за наследници и препис от акт за смърт, л. 72-75; Справка от „П.” ЕООД, л. 81; Справка от „М.” ЕАД, л. 83; Справка от Ц. за с. м. п.,  ведно с амбулаторни листове, график за дежурства и извадка от журнал, л. 85-93; Справка от Дирекция „Н. с. 112”, л. 95; Паспорт на автомобилна газова уредба, копие от свидетелство за регистрация част II и разпечатка от разговори, л. 107-128.

Събраните в хода на съдебното следствие: Справка съдимост С. С., л. 210; Справка от „М.” ЕАД с копие от фактура и приложение, л. 274-276;Справка за хоспитализации С. С., л. 339-340.

От разпити на свидетели: А.М.А., Н.С.А., Ц.Н.Е., А.Г.Е., А.А.В., Х.В.Х., Д.А.Н., Е.Л.Д., Д.Н.В.,  К.И.П. и М.С.Я.. Показанията на свидетелката Я. са приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК, след като в хода на съдебното следствие тази свидетелка не е открита за да бъде призована, а от събраните данни се установи, че е напуснала пределите на страната и не се е завръщала.

От заключения по извършени в хода на досъдебното производство експертизи:

Комплексна автотехническа и медицинска експертиза – т. 1, л. 128-139; Комплексна автотехническа и медицинска експертиза – т. 2, л.  4-28; Съдебно-медицинска експертиза на починалия С. С. т. 1, л. 90; Съдебно-медицинска експертиза на живо лице – подсъдимата Е.П. т. 1, л. 106; Съдебно-химическа експертиза т. 1, л. 92; Съдебно-медицинска експертиза за анализ на произход на следи т. 1, 112-113; Съдебно-медицинска ДНК експертиза т. 1, л. 119-122;

От извършени в хода на съдебното следствие експертизи: Допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза; Дактилоскопна експертиза; Комплексна съдебномедицинска експертиза и експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ.

 

Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимата П.. В хода на съдебното следствие подсъдимата дава такива, като отрича наличие на близки отношения с починалия С. С., като посочва, че го е виждала два пъти преди инцидента, които са осъществени след негово идване в козметичния салон, в който е работила. Посочва, че еднократно С. С. е бил придружен от свой приятел, без да разпознава в това лице св. Х.. Подсъдимата твърди, че не е управлявала автомобила „Фолксваген Голф“, ползван от подсъдимия както в гр. С., така и при настъпване на произшествието. Посочва, че са отишли да видят своя приятел – св. В. в гр. К., след което са си тръгнали, като през цялото време автомобилът е бил управляван от С. С., който в момента на произшествието е говорил по телефона. Посочва, че преди автомобилът да се отклони надясно извън пътя, дясно колело е попаднало в дупка, след което е започнало отклонението. Посочва, че автомобилът се  е превъртял няколко пъти, като тя се е осъзнала вътре в автомобила, а с усилие се е освободила от предпазния колан, който тя е поставила за разлика от С. С.. Твърди, че е напуснала автомобила пълзешком през предната дясна /пасажерска/ врата. Посочва, че автомобилът е бил с включени аварийни светлини, като не е открила С. С., чийто глас е чувала да я вика, без да разбере откъде идва гласът. Посочва, че е сигнализирала на тел. за настъпилото произшествие, след което на пътя е спряло лице /неустановено/, което е изчакало с нея пристигане на служителите на МВР, а след това и на медицинските лица.

Основанията на съда да не кредитира с доверие обясненията на подсъдимата е преценката им за несъответни на обективни факти, установени по делото – свидетелски показания, биологични следи, заключения на вещи лица и други, както следва:

Обясненията на подсъдимата, в свои отделни пунктове са в противоречие с показанията на св. Х. що се отнася до ползването на автомобила преди произшествието и управлението му непосредствено преди произшествието. Свидетелят Х. е категоричен, че е присъствал при предаване на автомобила от страна на С. С. в неустановен момент преди произшествието, при което подсъдимата го е управлявала и ползвала няколко дни. Свидетелят Х., макар и неразпознат от подсъдимата като лице идвало в козметичния салон знае местонахождението му, като са издирвали С. С. на 20.07.2015 г. заедно с неговият баща – частния обвинител А. и чрез телефон на стъклото на козметичния салон са успели да влязъл във връзка със св. П., съответно да разберат за случилото се произшествие. Косвено доказателство е налице и в показанията на св. Х. що се отнася до описанието на телефонният му разговор със С. С. в късните вечерни часове на 19.07.2015 г. и получаването от С. на фирмен печат и отпечатани визитки на регистрираната фирма /открити при огледа на местопроизшествие/, които свидетелят е изпратил по автобус.

В същата насока, макар и да не се отнася до съществени факти от обвинението съдът намира, не може да се кредитират обясненията на подсъдимата и що се отнася до характера на отношенията, което е имала със С. С.. Нелогичност е налице в обясненията на подсъдимата по този въпрос, предвид факта, че макар и да се познават бегло /според нейните обяснения/, се е срещнала със С. в вечерните часове на 19.07.2015 г., останала е в неговата компания цялата вечер, след което съвместно са предприели пътуване извън гр. С. в нощните часове, което според съда свидетелства за много по-близки отношения между двамата.   

Обясненията на подсъдимата се опровергават от обективни факти що се отнася до твърдението, че е била с поставен предпазен колан. На първо място следва да се отбележи, че липсват каквито и да е характерни следи от предпазния колан по тялото на подсъдимата, която е освидетелствана на 22.07.2015 г. – заключение по съдебно-медицинска експертиза на живо лице. На база обективни факти, установени от вещото лице, извършило освидетелстването, всички съдебно-медицински експерти, изслушани по делото правят еднозначен извод, че подсъдимата не е била с поставен предпазен колан при настъпване на произшествието. Че подсъдимата е била без поставен предпазен колан може да се направи извод и на база заключение по комплексната автотехническа и медицинска експертиза, извършена в хода на съдебното следствие, както и на фактите, установени при огледът, извършен в съдебната фаза, чрез които средства изрично е установено, че предпазните колани за двете предни места в автомобила се намират в блокирало състояние, в изходно положение /прибрани/ и не могат да се изтеглят, в каквато насока вещите лица по посочената експертиза изрично посочват, че това състояние показва, че при произшествието предпазните колани на предните две места в автомобила са се намирали в изходно положение – непоставени, а блокирането им е технически предвидено от производителя на автомобила със съответния електронен блокиращ механизъм, като целта на тази блокировка е предпазване на водачите при удар с цел непозволяване на тялото да извършва движение вследствие на инерционните сили при удар.

Обясненията на подсъдимата П. се опровергават от обективни факти и що се отнася до твърдението й, че отклонението на автомобила от движението му по платното за движение се дължи на попадане на дясно колело в дупка. Такива липсват по платното за движение, което се установява както от протокола за оглед, където конкретно е записано, че напускането на пътя е станало на прав участък, без неравности, а така също описание на вещите лица, посетили местопроизшествието при изготвяне на отделните заключения.

  Не могат да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимата и по въпроса кой е стоял зад волана на автомобила към момента на произшествието. Освен наличните гласни доказателства – показанията на св. Я., която по косвен път възпроизвежда съобщеното й от С. С. при провеждания в този момент телефонен разговор, са налице и отделни обективни факти, които преценени в съвкупност дават основание за еднозначен извод, че именно подсъдимата П. е управлявала автомобила при настъпване на произшествието, поради което не могат да се кредитират обясненията на подсъдимата и в тази насока.

На ниво преценка на отделните гласни източници на доказателства съдът намира, че няма основание да не се кредитират с доверие показанията на св. Я., която макар и  по косвен път възпроизвежда съобщеното й от С. С. при провеждания по време на произшествието телефонен разговор. Няма доказателства този свидетел да е предубеден поради каквито и да е обстоятелства, а освен това показанията й са последователни и пълни що се отнася до чутите от нея обстоятелства и след настъпване на произшествието, като са налице несъмнени доказателства, че този разговор е бил проведен и то в максималното времетраене – 60 минути, предвидено от мобилният оператор - разпечатка от разговори и справка от „М.“ ЕАД. Следва да се отбележи, че макар и да не е съставен протокол за доброволно предаване на тези документи са налице изрични свидетелски показания – на частния обвинител А., който посочва че е предал тези документи на разследващият орган, поради което не следва да се счита за опорочен начинът за приобщаването им.

По отношение на противоречие на обясненията на подсъдимата с обективни факти, на първо място следва да се отбележи, че извършеният в хода на досъдебното производство следствен експеримент установява факта, че лице с ръст 180 см. и тегло 99 кг. не може да седне на мястото на водача, поради специфичното местоположение на седалка и облегалка, предназначени за водача на автомобила. При извършен оглед на веществено доказателства от 25.09.2015 г. се установява, че седалката се намира на разстояние 50 см. от таблото, а облегалката е на разстояние 32 см. от долната част на волана. При извършения следствен експеримент е установено несъмнено, че лице с посочените физически данни – ръст и тегло, не може да седне на шофьорското място, като това процесуално-следствено действие установява само този факт, давайки възможност за извод, че мястото на водача е било заето от лице с други физически данни, а именно по-нисък ръст и преди всичко по-малко тегло. Макар и да няма следствен експеримент за установяване дали лице с ръста и теглото на подсъдимата може да седне на шофьорското място, на база установените факти, че в автомобила са се намирали единствено подсъдимата Е.П. и С. С., изключвайки възможността последният да се е намирал на седалката на водача, може да се направи извод, че остава налична само възможността подсъдимата да се е намирала на това място, управлявайки автомобила при настъпване на произшествието.

Неоснователни са възраженията на защитата относно извършения следствен експеримент, доколкото по-горе бе посочен единствения факт, установен от това действие по разследването, а извода, че подсъдимата се е намирала на мястото на водача се прави на  база този факт и факта, че в автомобила не е имало други лица освен подсъдимата и С. С.. Възражението на защитата относно местоположението на шофьорската седалка е основателно що се отнася до факта, че действително и изминал период от време – малко над два месеца, от произшествието до огледът на иззетия автомобил. Липсват обаче данни обаче седалките шофьорската седалка да е била манипулирана а възражението в тази насока не се базира на факти, а се прави произволно, позовавайки се на изминалото време и факта, че автомобилът не се е намирал на място, където е под постоянен надзор. Освен че липсват доказателства за осъществена манипулация по отношение местоположението на шофьорската седалка в периода от произшествието до огледът на автомобила от разследващият орган, са налице и данни, че няма осъществена манипулация предвид следното: Снимките на местопроизшествието - № 55,56,57, 58 и 58 /т. 1, л. 54-55/, показват двете предни седалки към момента на произшествието. Тези снимки макар и с определена доза неясност изобразяват предните две седалки, идентично с начинът на заснемането им при оглед на веществено доказателство на 25.09.2015 г. /т. 2, л. 48 и 49/, при следствения експеримент – 01.02.2016 г. /т. 1, л. 87/, както при огледът в съдебна фаза – 12.01.2018 г. /л. 347, 348 и 350/. Показателни за взаимното положение на двете предни седалки са снимка № 58 от оглед на местопроизшествие т. 1, л. 55 от ДП и две отделни снимки на стр. 350  от оглед в съдебна фаза, даващи нагледно основание за извод, че няма манипулации по местоположение на седалката на водача и наклонът на облегалката, тоест те са на идентични места при тези огледи. Макар фотоалбумът да не е самостоятелен източник на факти извън отразените в протоколът за оглед, към който е приложение, посочените снимки дават основание за извод, че няма осъществени манипулации по седалката на водача на автомобила, поради което е неоснователно възражението на защитата в тази насока. Издирването на оригиналните снимки, направени при различните действия, осъществени в хода на ДП не доведе до резултат, след като в изрична справка от страна на РУ на МВР И. е посочено, че не са запазени /л. 336 съдебна фаза/.  При обсъждане на положението на седалката на водача на автомобила следва да се отбележи, че вещите лица по втората комплексна автотехническа и медицинска експертиза, извършена в хода на ДП, както и по допълнителната такава, назначена в хода на съдебното следствие са категорични в становището си, че механизмите за преместване на шофьорската седалка и за регулиране  на наклонът на облегалката й са изправни и механизмите за това преместване и регулиране не позволяват самоволното им задействане, в това число и при претърпяното произшествие /въпрос в тази насока не е задаван на вещите лица по първата експертиза, извършена в хода на ДП/.

При обсъждане показанията на подсъдимата що се отнася до въпроса кой е управлявал автомобила в момента на произшествието съдът отчита и откритите биологични следи по еърбег, намиращ се във волана на автомобила. Еърбегът представлява система за предпазване на водача от инерционните сили, действащи на телата на пътниците в автомобил при осъществяване на челни или странични удари, като при конкретния автомобил тази система е монтирана единствено във волана, тоест предназначена да предпази водача на автомобила. Конкретният еърбег се е отворил при произшествието, като еднозначно всички автотехнически експерти описват еърбега като система, която за части от секундата следва да се отвори – изпълни с газ, при което придобивайки форма на възглавница, възпира тялото на водача да продължи движението си, вследствие на инерционните сили. В случая тези сили са породени от удара в бетонният стълб, като в този момент телата на пътуващите в автомобила са се движели със скоростта на автомобила. Рязкото намаляване на скоростта на движение на автомобила, вследствие на удара поражда естествен стремеж на телата на пътниците да продължат движението си със скоростта на движение на автомобил и пътници преди удара. Предназначението на еърбега е именно да поеме това движение на пътниците за да ги предпази от травми. Системата е предвидена също така и в рамките на части от секундата да се преустанови предпазващото си действие чрез изпускане на създаденото налягане, като отново целта е предпазване на пътниците от притискане и задушаване.

В конкретния случай автомобилът е бил оборудван с еърбег, монтиран във волана, тоест единствено за мястото на водача, като е открит от разследващият орган в отворено положение, при което в централната му част е открито зацапване с червеникава течност. Парче със зацапването е иззето при огледа на местопроизшествие, като извършените физикохимическа и отделна ДНК експертизи еднозначно определят, че зацапването е от човешка кръв и тази кръв е от подсъдимата Е.П.. Този факт е установен несъмнено от цитираните експертизи и не се оспорва от страните, като е излишно в случая да бъдат изрично описвана много високата степен на сигурност на ДНК изследването, което предвижда нищожен процент възможна грешка при обозначаването на лицето, оставило тези биологични следи. В хода на съдебното следствие е извършена и нова ДНК експертиза, като е възложено издирване и на други биологични следи по веществените доказателства /иззети при оглед в съдебна фаза/, в това число и на парчето плат от еърбега, иззет при огледа на местопроизшествие, извършен от разследващият орган. Съдът възприема за пълно и обосновано заключението на вещите лица по тази експертиза, които посочват, че зацапването има капковиден характер, тоест паднали са капки от кървящ източник, след което са размазани от допир. Вещите лица откриват епителни клетки от подсъдимата по повърхност около зацапването с кръв, което дава основание за извод, че тези биологични следи от подсъдимата са оставени от допир на кожата по повърхността на еърбега, какъвто съответства в пълна степен на механизмът на действие на тази предпазна система. Както автотехническите експерти, така и съдебно-медицинските посочват единодушно, че при отваряне на еърбег се осъществява такъв допир на тялото, в случая лицето с платнената повърхност на еърбега, при което този допир е доста силен и в някой случаи предизвикващ наранявания, а в редки случаи и смърт, поради високата скорост – 320 км.ч., с която се придвижва еърбега при задействането на системата. Вещите лица посочват, че механизмът на отлагане на този вид биологични следи – епителни клетки, е отделянето им от тялото при осъществения допир и задържането им в гънките на плата /синтетичен/, от който е направен еърбега, като е невъзможно оставянето на тези следи при попадането на капките кръв – заради различното им местоположение, както и минималната възможност тези епителни клетки да са попаднали при свободно падане от тялото на подсъдимата. Описаните факти дават основание за извод, че освен следите по кръв, намиращи се в еърбега, предназначен да предпазва водача на конкретното моторно превозно средство, са налице и доказателства за допиране на част от тялото – най-вероятно лицето, на подсъдимата в еърбега при неговото отваряне, което несъмнено е основание за извод, че именно Е.П. се е намирала на мястото на водача при произшествието.

Обясненията на подсъдимата по въпроса кой е управлявал автомобила в момента на произшествието са в противоречие и със заключенията на вещите лица по назначената в хода на ДП повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза, както и със заключението по назначената в хода на съдебното следствие допълнителна такава. Вещите лица по тези експертизи, в това число и съдебно-медицинските експерти посочват, че водач на автомобила към момента на произшествието е именно подсъдимата, като двете експертизи се позовават на различни обективни факти, както и на възприетият от тях механизъм, който е различен и ще бъде обсъден допълнително, в това число и за противоречията между тези заключения и първата експертиза, извършена в хода на ДП. И двете посочени експертизи формират изводите си на база травматичните увреждания на подсъдимата и С. С., като общото в двете заключения, е че за водача на конкретното МПС съществуват обективни пречки да напусне тялото по начин, довеждащ до падането му на земята и затискане от автомобила, каквото се е случило с тялото на С. С.. Вещите лица се позовават на наличните обективни пречки – отворен еърбег и волан, които обективно не позволяват тялото на водача да напусне автомобила по начин, довеждащ до описаното затискане на С. С. на земята от автомобила.

Предвид изложеното съдът намира, че обясненията на подсъдимата в цитираните насоки не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като липсват обективни доказателства, които да го подкрепят, а от друга страна обясненията в тези части противоречат както на гласно установени факти, така и на обективни факти, сочещи еднопосочно, че водач на автомобила към момента на произшествието е била именно подсъдимата Е.П.. Поради това съдът намира, че обясненията на подсъдимата в голямата си част представляват защитна версия и не следва да бъдат отчитани при формиране на фактическите изводи.  

 

При обсъждане на доказателствата, установени от заключенията на вещите лица по назначените в хода на наказателното производство до момента три отделни комплексни автотехнически и медицински експертизи следва да бъде отбелязано противоречие в тези заключения относно механизма на настъпване на произшествието и при определяне на лицето, което е управлявало превозното средство в този момент, а в по-несъществена насока и за скоростта на движение на автомобила при движението му по платното за движение.

Съдът не кредитира с доверие заключението на първата експертиза, в частта, в която се описва механизъм на произшествието – отклонение на автомобила от платното за движение, удар в километричния стълб, след което под въздействие на инерционните сили тялото на С. С. напуска мястото на водача, излитайки през предното панорамно стъкло. Вещите лица описват падане на С. на земята, след което е тялото му е притиснато от автомобила, който е извършил ротационно движение по мислена ос на предницата на автомобила, перпендикулярна на оста на автомобила – извършва половин оборот преобръщане през таван. При това ротационно движение автомобилът застига тялото на С. С., паднало на земята и го притиска. Позовавайки се на този механизъм, на доказателствата, установени в хода на ДП, както и на травматичните увреждания по тялото на подсъдимата и С. С. вещите лица по тази експертиза посочва, че водач на автомобила е бил С. С.. Не може да бъде кредитирано с доверие заключението по посочените въпроси – механизъм, и кой е бил водач на автомобила заради необоснованост и липса на доказателства в тази насока. Вещите лица по тази експертиза се позовават на доказателства от досъдебното производство, като към този момент са били налични показанията на св. Я. и заключението по биологичната ДНК експертиза, а доказателства за управление на автомобила от С. С. са налични единствено в свидетелски показания на Е.П., дадени преди повдигането на обвинение и привличането й в качеството на обвиняем. Извън това заключението не дава отговор на въпроса как водачът на автомобила, пред който се намира волана и в същото време защитен до определена степен от отворилият се еърбег е напуснало купето на автомобила през предното панорамно стъкло, а в същото време между тялото и стъклото се намират и волана на автомобила и отвореният еърбег, която макар и спаднал с голяма скорост е поел до този момент инерционните сили в тялото на водача да продължи движението си напред със скоростта на автомобила преди удара. В най-голяма степен механизмът на произшествието, описан от това първо заключение противоречи на обективни факти, а именно наличните следи по автомобила – следи от деформации по страничните повърхности, както и наличието на трева по гумите на автомобила. Тези обективни факти дават основание за извод, че механизмът на произшествието включва и завъртане през страничните части на автомобила, за да бъдат причинени деформациите по тези части, а така също и напречно усилие между гума и метална джанта, при което е възможно затискането на трева между тези два елемента от колелата на автомобила. Тук следва да се отбележи, че гумите на автомобила са открити в напомпано състояние при огледа на местопроизшествие, поради което е невъзможна хипотезата за попадане на трева на посоченото място /и по четирите колела/ при разхерметизиране на гумите и отварянето на пространство между гума и метална джанта.

Не може да бъде споделен аргумента на първото заключение, че локализацията вдясно на леките травматични увреждания по тялото на подсъдимата показва местоположението му в дясната част на автомобила. Този аргумент се базира на статистически данни, които не се отричат и от останалите вещи лица, но в конкретния случай наличните доказателства, както и механизмът на произшествието, включващ неколкократно преобръщане на автомобила без съмнение дават основание за извод, че преобладаващата част от травматичните увреждания по тялото на подсъдимата, а именно локализираните вдясно леки одрасквания на кожата на ръката и гърба са причинени при попадане на парченца стъкла между тялото и твърда повърхност, докато тялото се е преобръщало ведно с автомобила.

Не може да бъде споделен и извода по втората комплексна автотехническа и медицинска експертиза в частта относно механизмът на произшествието, описан от вещите лица като отклонение от платното за движение, удар в километричният камък, при което автомобилът е извършил единствено завъртане на 180 градуса около виртуална ос на предницата на автомобила, перпендикулярна на оста на автомобила, при което практически автомобилът се е обърнал по таван завъртайки се около предницата му – отново половин оборот преобръщане през таван. Според вещите лица по тази експертиза С. С. се е намирало на предното пасажерско място в автомобила, при което в свито положение е напуснало автомобила през предното панорамно стъкло – излетяло е напред, вследствие на инерционните сили, при което е паднало на земята, а непосредствено след това е затиснато от застигналият го автомобил.

Посоченият механизъм на произшествието не може да бъде приет за достоверен, поради липсващо обяснение на наличните деформации по страничните части на автомобила, показващи съприкосновение с тези части, а така също и предвид наличните следи по гумите – наличната трева между гуми и джанти, показващи напречно – странично, натоварване на колелата. Без да бъде повтаряно изрично, по отношение на заключението в тази част е относимо и казаното по-горе за заключението по първата комплексна автотехническа и медицинска експертиза. По отношение и на двете експертизи, в този им част са налице необоснованост, изразяваща се в липсващо обяснение на посочените странични деформации по автомобила и наличната трева между гума и метална джанта /защипана/, което не може да се получи при описаният в тези две заключения механизъм – преобръщане на автомобила по таван без никакво странично завъртане.

Предвид това съдът приема за възможно най правилно и обосновано заключението по извършената в хода на съдебното следствие допълнителна комплексна автотехническа и медицинска експертиза, описваща последователно движението на автомобила /представена и чрез анимирана визуализация, налична в приложеният към заключението твърд магнитен носител/. Заключението по тази експертиза, в най-пълна степен отчита всички обективни факти, свидетелстващи за поведението на автомобила след удара в километричния камък, както и движението на телата на подсъдимата и С. С. при това движение на автомобила. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи необоснованост на това заключение що се отнася до възприети от вещите лица спирачни следи, оставени от автомобила преди напускане на платното за движение. Такива следи няма описани в протокола за оглед, и не са налице други доказателствени източници, които да описват наличието на такива следи. В протокола за оглед е посочено, че от платното за движение са налице „дири“ в тревата, което не може да бъде определено като спирачни следи. Самите вещи лица в съдебно заседание приемат, че тези дири няма как да бъдат определени като спирачни следи, доколкото са оставени по повърхност – насаждения, което не позволява отграничаването им като следи от преминаване или спирачни следи, оставени при това преминаване. Макар и да не налице възможност за точно определяне на скоростта на движение на автомобила преди напускане на платното за движение, съдът приема за достоверно заключението на вещите лица по тази експертиза, че тази скорост е около 80 км.ч., определена от вещите лица като скорост преди задействане на спирачната система, за каквото няма никакви доказателства. Следва да се отбележи, че в конкретния случай няма обективни факти и следи, които да дадат възможност за точно определяне на скоростта на движение на автомобила, поради което се налага да се приемат математическите модели за определяне на скоростта на движение /различни за двете експертизи/, но намиращи съответно стойността на движение преди напускане на платното за движение.  

Макар и да не е съществено от правна страна, следва да се отбележи, че и по отношение на въпроса за скоростта на движение на автомобила към момента на напускане на платното за движение също е налице противоречие между отделните заключения, като първата експертиза приема за такава скоростта от около 80 км.ч. Тази скорост  определена от вещите лица без някакви изчисления, като вещите лица са отчели профила на терена по който се е движил извън платното за движение, положението на окончателното му установяване, формата на деформация на тавана, както и следите от протриване по дясната част на автомобила. На база тези обстоятелства и приетият механизъм на произшествието, професианалния опит на вещите лица им дава основание да приемат посочената скорост от 80 км.ч. Посочения метод не може да бъде приет за достоверен, поради което в тази част заключението не е обосновано и не може да бъде прието за достоверно и точно.

При втората експертиза е определена скорост от около 102 км.ч. преди напускане на платното за движение и скорост около 96 км.ч. преди удара в километричния камък, като тези стойности са определени математически на база тегло на автомобила и пътниците, както и разстояние от напускане на платното за движение до преустановяване на движението. Предвид изложеното относно механизма на произшествието и основанията да не се приеме за обоснован отговорът в тази насока от тази експертиза не може да бъде прието за точно и определянето на скоростта на движение, след като има различно по вид преобръщане на автомобила – в различна посока и около различна ос, поради което скоростния еквивалент на кинетичната енергия, необходима за преместване на масовия център на тежестта на автомобила от мястото на удара до мястото на преустановяване на движението /образно наречена скоростта след удара/ не може да бъде приет за правилно определен.

Третата експертиза /извършена в хода на съдебното следствие/ определя скорост на движение около 81 км.ч., като изхожда от изминатото разстояние от напускане на платното за движение, теглото на автомобила и размера на деформациите от удара. Макар и определена като скорост преди задействане на спирачната система, този метод, макар отчитащ както възприетия от съда механизъм, така и в по-голяма степен обективни данни /размера на деформациите/ не може да бъде приет за изцяло достоверен предвид изложеното по-горе за неправилно възприетия от тези вещи лица факт – наличие на спирачни следи. Вещите лица по тази експертиза са приели спиране още по платното за движение, каквито следи липсват, а би следвало да има такива, ако действително е задействана спирачната система, поради което и този метод не може да бъде възприет като изцяло достоверен.

Неяснотата по отношение на скоростта на движение в конкретния случай е без съществено значение от правна страна, след като не са налице никакви основания за извод, че тази характеристика на движението на автомобила е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, след като на първо място отклонението на автомобила от платното за движение, и осъществените впоследствие удар в километричен камък и  неколкократно преобръщане са довели до настъпване на вредните последици. В конкретния случай скоростта на движение е единствено източник на достатъчно кинетична енергия в автомобила за да осъществи удара и преобръщането. 

Изложеното мотивира съдът да се довери в най-пълна степен на заключението на вещите лица по извършената в хода на съдебното следствие комплексна автотехническа и медицинска експертиза с направеното уточнение за скоростта на движение на автомобила преди произшествието.

 

Предвид установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Подсъдимата Е.П. следва да бъде призната за виновна в извършване на престъпното деяние, за което е ангажирана отговорността й, чрез повдигнатото пред съда обвинение. Налице е типичното транспортно престъпление, изразяващо се в причиняване на смърт на лице - С. Н.С., при извършване от дееца на дейност, която е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност - управление на моторно превозно средство. Налице са и характерните черти на този вид престъпления, а именно извършване на нарушение на правилата за движение, което е довело до настъпване на посочените вредни последици, а така също е налице виновно поведение от страна на подсъдимата – непредпазливост,  по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Осъществен е и допълнителен квалифициращ признак на престъпното деяние, а именно липсата на съответна правоспособност за подсъдимата да управлява моторно превозно средство.

Осъществени са посочените обективни признаци на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 4 от НК, във връзка с чл. 343, ал. 1 и чл. 342, ал. 1 от НК, след като на 20.07.2015 г., в района на километър 119+200 от първокласен път I-8, в землището на с. В., община И., обл. С., подсъдимата П., като водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „Фолксваген Голф", с peг. № ., без да има необходимата правоспособност, е нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, вследствие на което е причинила смъртта на С. Н.С..

  Фактическите обстоятелства, приети от съда за установени, еднозначно обозначават подсъдимата П. като водач на посоченото моторно превозно средство при настъпване на произшествието. Този извод се базира на самостоятелна преценка на отделните доказателства, както и в съвкупност с останалите, при което наличните от гласни източници – показания на св. Я., така и обективните доказателства – характеристики на превозното средство, наличните биологични следи по елементи от автомобила и системите му, състоянието на превозното средство – положение на седалката на водача, еднозначно обозначават подсъдимата като водач на превозното средство при настъпване на произшествието. В същата насока е и заключението на вещите лица по назначените комплексни автотехнически и медицински експертизи, при което вещите лица обосновано достигат до същият извод, отчитайки наличните обективни данни за автомобил и травматичните увреждания по тялото на починалия С. С. и на подсъдимата Е.П., които са били единствените лица, намирали се в автомобила към момента на произшествието.

Настъпили са предвидените в закона вредни последици – причинена е смъртта на С. Н.С., като няма съмнение, че това се дължи на произшествието, след тялото му е измъкнато изпод обърнатият по таван автомобил, което съответства изцяло на заключението на вещо лице за причината за смъртта – механична асфикция.

Налице е също така и основния, специфичен признак за транспортните престъпления, а именно извършване на нарушение на правилата за движение, което да се намира в причинна връзка с настъпилият вреден резултат.

 Извод за наличие на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, извършено от подс. П., съдът прави съобразявайки факта, че автомобилът е напуснал платното за движение /което представлява и друго нарушение на правилата за движение/, като не са налице никакви доказателства за причини извън поведението на водача. Вещите лица и по трите комплексни автотехнически и медицински експертизи са извършили оглед на автомобила, като еднозначно определят, че автомобилът е бил технически изправен, поради отклонението от платното за движение следва да се търси единствено в поведението на подсъдимата П., която не е упражнила достатъчен контрол над превозното средство, отклонявайки го извън платното за движение, вследствие на което е настъпило произшествието, довело до настъпване на съставомерен резултат. Налице е причинна връзка между това нарушение на правилата за движени, след като без съмнение при осъществяване на контрол над управляваното МПС не би се стигнало до отклонение на автомобила извън платното за движение и не би настъпило произшествието, довело до причиняване смъртта на С. С..

Недоказано е обвинението в частта за извършване на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно движение със скорост от 102 км.ч., тоест надвишаваща максимално разрешената за движение за конкретното превозно средство извън населено място. Както бе посочено по-горе скоростта на движение не е определена точно, но това не представлява съществен недостатък, доколкото скоростта на движение не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Произшествието би настъпило по описаният този начин и при скорост на движение на автомобила както под, така и над  максимално разрешената, като за този извод съдът отчита отговорите и на вещите лица по първата и втората /такъв въпрос не е задаван на третата/ комплексни автотехнически и медицински експертизи. Заключенията на вещите лица са категорични в тази насока определяйки като причина за произшествието именно неупражняването на контрол над автомобила, довело до отклонение от праволинейно движение по платното за движение и напускане на последното. Предвид това в тази част подсъдимата П. следва да бъде оправдана, след като скоростта на движение не се намира в пряка причинно следствена връзка с настъпване на произшествието, съответно не е причина за настъпване на вредните последици.

 

От субективна страна съдът намира, че деянието е осъществено в първата хипотеза на чл. 11, ал. 3 от НК, а именно подсъдимата П. не е предвиждала и не е не е искала, настъпване на вредните последици, тоест не е съзнавала, че има опасност да настъпи произшествие, вследствие на него да причини смъртта на С. С., но е бил длъжна като водач на МПС, и според конкретните обстоятелства е могла да предвиди, че с неосъществяване на контрол над превозното средство и като следствие напускане на платното за движение е налице опасност от настъпване на произшествие.

Поради това съдът намира, че следва да признае подсъдимата Е.П. за виновна в това, че на 20.07.2015 г., на първокласен път I-8, при километър 119+200 от републиканската пътна мрежа, в землището на с. В., община И., обл. С., посока на движение с. В. - гр. И., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. № ., без да има необходимата правоспособност, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и по непредпазливост е причинила смъртта на С. Н.С.,*** - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като подсъдимата бъде оправдана по обвинението, че е извършила и нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

 

При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата Е.П. съдът отчита на първо място, че в съответствие с принципа по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК,  наказанието следва да бъде определено в редакцията на чл. 343, ал. 3, б. „б“, действала към момента на извършване на деянието – 20.07.2015 г., след като с измененията с ДВ бр. 74/2015 г. от 26.09.2015 г. е завишен максималният срок на предвиденото за такова деяние наказание лишаване от свобода.

Поради това наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено в рамките от три до десет години, като предвид доказателствата по делото съдът намира, че на основание чл. 54 от НК, конкретния размер следва да бъде определен при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимото лице, както и липсата на предходни нарушения на правилата за движение. Следва да бъде отчетена като смекчаващо обстоятелство и младата възраст на подсъдимата, поради което съдът определи минималното предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.

  Съдът постанови отлагане изтърпяване на това наказание с изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, след като освен, предпоставките, свързани с размера на наказанието, както и липсата на предходни осъждания, съдът намери, че за постигане на целите по чл. 36 от НК не е необходимо да бъда изтърпяно ефективно определеното наказание. Основание за този извод на съда е на първо място младата  възраст на подс. П., в каквато насока и останалите смекчаващи вината обстоятелства разкриват ниска степен на обществената опасност, разкривана от личността на дееца. Според съда тези обстоятелства индикират налична възможност за постигане на личната превенция чрез определяне на максимално възможния изпитателен срок, през който чрез угрозата от изтърпяване на определеното наказание ще бъде оказано достатъчно силно въздействие спрямо подс. П., без да бъде ограничено правото й на свободно придвижване. Поради това съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет години.

Съдът не налага кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, след като несъмнено подсъдимата Е.П. не притежава такава правоспособност, което е абсолютна предпоставка за налагане на този вид наказание.

 

По отношение на веществените доказателства съдът постанови връщане на иззетият лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. № ., намиращ се на съхранение в гр. И., ул. „З." - база на фирма „В.“ на неговият собственик - Н.С.А., ЕГН **********, докато останалите веществени доказателства следва да се унищожат след вризане в сила на присъдата.

 

На основание чл. 189, ал. 3, с оглед признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение бе постановено същата да заплати разноските за производството, съответно сумата от 4 000.20 лева по сметка на МВР, и сумата от 5 886.73 по сметка на Софийски окръжен, за направените разноски в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.

Мотивите са изготвени на 13.03.2020 г.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                                                  С. Стойков