№ 42
гр. Т., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20242320100092 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1
и т.2 от КТ. Ищцата моли да бъде признато уволнението й за незаконно и да
бъде отменена Заповед № 11 от 11.03.2024 г. на Кмета на община Т., с която й
е прекратено трудовото правоотношение с Община Т., на основание чл.325
ал.1 т.9 от КТ, където същата е заемала длъжността „финансов контрольор“ в
Общинска администрация, считано от 12.03.2024 г. В исковата молба се
твърди, че заповедта е нищожна, незаконосъобразна, тъй като според ищцата
липсва основание за издаването й. Ищцата твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл.325 ал.1 т.9 от КТ, според която трудовия договор се
прекратява поради болест, довела до трайна или намалена работоспособност,
или по здравословни противопоказания.
Твърди, че е нарушена и процедурата при издаване на атакуваната
заповед, поради което моли съда да постанови решение, с което да обяви тази
заповед за нищожна или да я отмени като незаконосъобразна, тъй като според
ищцата не е осъществено правното основание посочено в нея и това е довело
до нарушаване на материално правни норми при издаване на заповедта. Моли
съда ако отмени заповедта като незаконосъобразна, да бъде възстановена на
1
заеманата длъжност преди уволнение, както и да осъди ответника да й
заплати направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 18.04.2024 г. В законоустановения срок е постъпил отговор
по чл. 131 ал. 1 от ГПК, в който ответникът твърди, че искът е допустим, но
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. В отговора се
сочи, че длъжността, която е заемала ищцата – финансов контрольор в
Общинска администрация Т. изисква извършването на предварителен контрол
по законосъобразност на документи, факти и обстоятелства, свързани с
предоставяне на увереност за спазване на приложимото законодателство и
даване на последващи оценки на изпълнение по договори, финансови
операции, законосъобразност на плащания и др. Постоянната необходимост
от финансов контрольор и постоянното отсъствие на ищцата от работа води
до занижен контрол. Сочи се в отговора, че съгласно направена справка за
периода от 2020 г. до 12.02.2024 г. ищцата е представила болнични листове
общо за 273 дни.
Съдът като прецени събраните доказателства и взе предвид
становищата на страните намира следното за установено от фактическа и
правна страна:
Ищцата е работила в Общинска администрация – Т. на длъжност
„финансов контрольор“. С предложение изх.№ 92-00-2760 от 17.11.2023 г. на
ищцата е било връчено предложение за прекратяване на трудовия договор
срещу обезщетение на основание чл.331 ал.1 от КТ. С писмо вх.№ 92-00-2760-
1 от 23.11.2023 г. ищцата Н. Д. писмено е отказала да приеме направеното й
предложение и заявява, че желае да остане на работа, като същия ден е внесла
болничен лист за отпуск в размер на 9 календарни дни. След това е
представила още три болнични листа – от 01.12.2023 г. до 06.01.2024 г.
включително, от 09.01.2024 г. до 04.02.2024 г. и от 25.01.2024 г до 09.02.2024
г. Или общо за периода 31.10.20223 г до 09.02.2024 г. ищцата е представяла
болнични листове с различни диагнози и не е била на работа. В тази връзка
работодателя в лицето на Кмета на общината е счел, че предвид на
заболяванията на ищцата се е затруднил контрола по законосъобразност на
финансовите документи на общината и е издал заповед № 11 от 11.03.2024 г.
на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ, с която е прекратил трудовия договор №
2
175/04.09.2015 г., като заповедта е влязла в сила на 12.03.2024 г. в 09.00 часа,
с връчването й, както е записано в заповедта. Като причини за прекратяване
на трудовото правоотношение са записани: поради дълго отсъствие, свързано
със здравословното състояние на лицето от 31.10.2023 г. до 08.03.2024 г.
включително и спецификацията на длъжността, изискваща ежедневен
контрол. В заповедта е записано: да се изплати обезщетение на основание
чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. в размер на 4
дни.
Видно от трудовото досие на ищцата за периода от 2020 г. до 2024 г.
същата е била в отпуск по болест в размер на 273 дни.
Заповедта е била връчена на ищцата на 12.03.2024 г. в 09.00 часа в
присъствието на двама свидетели. След това ищцата на 25.03.2024 г. е подала
искова молба против Община Т., в деловодството на Районен съд – Т., с
искане да бъде отменена заповедта, да бъде възстановена на предишната
длъжност.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2
от КТ за признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на
предишната длъжност.
Иска е допустим, тъй като е подаден от лице, имащо правен интерес от
това, в законоустановения срок. Разгледан по същество същият се явява
основателен и доказан, и следва да бъде уважен и заповед на Кмета на
Община Т., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата
следва да бъде отменена и същата да бъде възстановена на длъжността, която
е заемала в Общинска администрация преди уволнението.
В случая, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325
ал.1 т.9 от КТ, според който трудовия договор се прекратява без предизвестие
при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му
работа, поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/
3
или по здравословни противопоказания, въз основа на заключение на трудово
експертната лекарска комисия. В този случай, прекратяването не се допуска,
ако при работодателя има друга работа подходяща за здравното състояние и
работника и служителя е съгласен да я заеме. В заповедта, като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено/ „поради дълго
отсъствие, свързано със здравословното състояние на лицето, от 31.10.2023 г.
до 08.03.2024 г. включително и спецификацията на длъжността, изискваща
ежедневен финансов контрол на документооборота“. В случая, заповедта
съдържа невярно твърдение – за дълго отсъствие, поради здравословно
състояние, тъй като Кметът на общината през този период е разрешил 19 дни
платен годишен отпуск на ищцата, на основание чл.155 и чл.156 от КТ,
считано от 12.02.2024 г. до 08.03.2024 г. Този период от време няма никаква
връзка със здравословното състояние на ищцата, а това е нейно трудово право
– правото на платен годишен отпуск. Така също този период, посочен от
работодателя, като свързан изцяло с проблеми в здравословното състояние на
ищцата, следва да се отчете, че той включва и доста празници, които са
почивни дни – Коледа, Нова година, Трети март, а отделно от това има и дни,
в които ищцата е била на работа от 11.11.2023 г. до 22.11.2023 г., а на
08.01.2024 г. е била в платен отпуск и по този начин, съдът счита, че в случая
не става дума само за отсъствие, свързано със здравословното състояние на
ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.325 ал.1 т.9 от КТ трудовия договор се
прекратява без предизвестие, без която от страните да дължи такова, поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравословни
показания. В случая, няма заключение за това на компетентен орган, както
изрично е записано в закона, а именно заключение на ТЕЛК. Дали е налице
временна или трайно намалена работоспособност се съдържа Наредба за
медицинска експертиза. В зависимост от вероятността за възстановяване на
способността за полагане на труд, неработоспособността се дели на временна
и трайна. Временната може да бъде установявана от лекуващия лекар,
лекарски консултативни комисии и от Националната експертна лекарска
комисия. Експертизата за трайно намалена работоспособност на вида и
степента на увреждане на лицето се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. В случая,
чл.325 ал.1 т.9 от КТ са залегнали две хипотези – работникът или служителят
да е в невъзможност да изпълнява работата, поради болест, довела до трайно
4
намалена работоспособност и 2. Или по здравословни противопоказания, въз
основа на заключение на ТЕЛК. Продължителността на отсъствието на
работника или служителя по здравословни причини, както и спецификата на
задълженията не са от значение при прекратяване на трудовия договор с
посоченото правно основание.
В случая, работодателят неправилно е приел, че е налице това
основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая става
дума за медицински въпрос, който е в професионалната компетентност на
ТЕЛК – няма решение на ТЕЛК по този въпрос и не е от компетентността на
работодателя да преценя здравословното състояние на служителя.
По делото е представена характеристика, изхождаща от ответника,
издадена след прекратяване на трудовото правоотношение, в която е дадена
оценка на трудовата дейност на ищцата и възможността й да изпълнява
длъжността „финансов контрольор“, като оценката е повече от добра и тази
характеристика противоречи на причините, посочени в заповедта. Отделно от
това, ответникът не е изпълнил и кумулативното условие – при работодателя
да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на ищцата.
Заповедта е издадена в нарушение на материално правните разпоредби, като
не е налице основанието за издаването й.
Предвид на липсата на решение на ТЕЛК за наличие на
неработоспособност или намалена такава, прекратяването на трудовото
правоотношение на това основание се явява незаконосъобразно.
Поради тези съображения заповедта на Кмета на Община Т. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата следва да бъде
отменена, като несъобразна и същата да бъде възстановена на
длъжността“финансов контрольор“ в Общинска администрация – Т..
Предвид на този изход на делото, Община Т. следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева и Община Т. следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса в размер на 50 лева.
Съдът отказа на ищцата постановяване на неприсъствено решение, тъй
като не са налице предпоставките за това, а именно: по делото в срока е
представен писмен отговор от ответника.
Водим от гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 11 от 11.03.2024 год. на
Кмета на Община Т., с която е прекратен трудов договор № 175 от 04.09.2015
г. с Н. П. Д. с ЕГН ********** от град Т., ул.**********, на длъжност
„финансов контрольор“ в Дейност „Общинска администрация“, считано от
12.03.2024 г., на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. П. Д. с ЕГН ********** от град Т.,
ул.**********, на длъжност „финансов контрольор“ в Дейност „Общинска
администрация“
ОСЪЖДА Община Т. ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Д. сумата от 900 лева
/деветстотин лева/ - направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Т. –
бюджета на съдебната власт сумата от 50 лева /петдесет лева/ държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
6