№ 10069
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110163414 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. К. Л., с ЕГН: **********
СРЕЩУ ......
Ищцата претендира да бъде заплатена сумата в размер на 10 000лв., ведно със
законна лихва от датата на уведомлението до окончателното плащане, неимуществени вреди
вследствие на претърпяно от нея ПТП на 16. 11. 2020 г. в гр. София по вина на водач на
застрахован при дружеството автомобил, както и сумата от 806 84 лв. от които сумата в
размер на 790,81лв. законна лихва върху сумата от 2500лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, платени преди завеждане на настоящия процес, за
периода от датата на уведомяване на застрахователя – 20.11.2020г. до 31.10.2023г. – датата на
плащането, както и сумата в размер на 15,83лв. - законна лихва върху главницата от 50лв.,
платени преди завеждане на исковата молба, представляваща имуществени вреди,
претендирана за периода от 20.11.2020г. до 31.10.2023г.
Ищцата оценява претърпените от нея неимуществени вреди в пълен размер на 12 500
лева, като предявява сумата в размер на 10 000лв. в цялост, доколкото извънсъдебно вече са
заплатени на сумата от 2500лв. за претърпени неимуществени вреди и са платени 50лв. -
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Ищцата твърди, че на 16. 11. 2020 г. ок. 18:00 в гр. София се движела пеша по ул.
„Проф. д-р Александър Станишев“ в ж. к. „Люлин“ и на кръстовището с ул. „Добринова
скала“ започнала пресичане по очертаната пешеходна пътека на зелен сигнал на светофара.
На метър преди да достигне тротоара била застигната и ударена в гръб от лек автомобил
марка „......“ с рег. номер ....., управляван от ..... Усетила силен удар в дясната задна част на
тялото си, поради което била изхвърлена на капака на автомобила. С главата си счупила
предното стъкло, като не знае дали е губила съзнание. Опомнила се в момента, в който
лежала на плътното и някой се опитвал да помогне. Водачката на ударилия я автомобил
дошла при нея и я попитала как е, казала, че тя (водачката) е виновна, изказала съжаленията
си и се обадила в полицията. Ищцата седяла на тротоара, изпитвала силна болка в главата и
се повръщало, ръцете треперели, но успяла да се обади на съпруга си, който дошъл на
място след ок. 10 минути. Дошъл екип на спешна помощ, но ищцата отказала да бъде
заведена от тях в болнично заведение, поради това, че инцидентът се случил в разгара на
Ковид-19 пандемията и се страхувала да не се зарази. Консултирала се със свой познат лекар,
1
който я посъветвал да отиде във ВМА, защото там имало обособен отделен вход за пациенти,
които не проявяват симптоми на Ковид.
В спешното отделение на ВМА прегледали ищцата и поставили превръзка на раната
. Направили няколко рентгенови снимки, но се оказало, че апаратът бил повреден.
Дежурният лекар я насочил към домашно лечение, като обяснил, че при прием в лечебното
заведение рискът от заразяване с Ковид бил голям. Препоръчал на ищцата да почива поне 10
дни в легнало положение на тъмно, тъй като имал съмнения за мозъчно сътресение и дал
оказания превръзката да не се маха поне 5-6 дни, а раната да не се мокри поне 10 дни.
В продължение на 10 дни ищцата лежала в полутъмна стая, без да може да чете или
да гледа телевизия. Тя е адвокат и поради травмата се наложило да отложи ангажиментите
си, сред които имало насрочени дела. Имала силно главоболие и гадене, което наложило
прием на обезболяващи и други предписани медикаменти. Малко след катастрофата
установила, че е получила множество натъртвания по тялото, като още през деня след ПТП
получила силни болки в коляното, в бедрената става, в лакътя на дясната ръка и в областта
на хълбока, имала огромни синини, както и затруднения в движението на дясната ръка и
десния крак. Поради пандемията провеждала медицински консултации само по телефона,
като болката в коляното и бедрото била особено силна и продължила дълго време.
Започнала рехабилитация, но проблемите продължили и след проведените два курса и
консултация със специалист, като преминала и физиотерапевтично лечение, което също не
помогнало.
Ищцата твърди, че към момента на подаване на исковата молба все още изпитва
болки в областта на травмираните стави, особено силни при физическа, макар и не тежка
работа, както и при по-активно движение или застудяване.
Ищцата твърди, че към момента на инцидента автомобилът бил застрахован при
ответното дружество съгласно полица № BG........, валидна към датата на ПТП.
Застрахователят бил уведомен за събитието с писмо вх. № 99-8324/20.11.2020 г.. Той
предложил обезщетение в размер на 2550 лв., от които 2500 лв., за неимуществени вреди и
50 лв. за имуществени вреди, като ищцата заявила, че приема обезщетението единствено
като частично плащане, като предложила да бъде изплатена лихвата за върху
определената сума, но това не се случило.
В срока по чл. 131 ответникът подава отговор на исковата молба, в която оспорва
иска по основание и размер, като твърди, че искове над платената сума не са обосновани от
доказателствата и са прекомерно завишени по размер. Оспорва твърдението, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие, за ищцата са настъпили описаните в исковата молба,
като вид и характер вреди, като посочва, че от Амбулаторен лист № ..... г. и Амбулаторен
лист № ...... г. е видно, че се касае за лека телесна повреда. Това е и причината да оспорва
иска по размер.Не оспорва механизма на ПТП да е настъпил по описания в искова молба
начин и да е по вина на застрахования при него водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, вр. С чл. 45, ал. 1 от ЗЗД обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, изразяващи се във физически болки и
страдания, вследствие на нанесено телесно увреждане при претърпяно ПТП по вина на
застрахован автомобил при ответното за иска дружество. Ищецът следва да докаже в
условията на пълно и главно доказване наличието на реализирано ПТП, което не се оспорва,
противоправното действие и/или бездействие на лицето, причинило увреждането, за което
не също не се спори; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора, което не се
оспорва, вреди, както и конкретен размер; пряка и непосредствена причинна връзка между
причинената вреда и настъпилото ПТП.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които изключват или намаляват
задължението му за плащане, или пък пълно или частично изпълнение на тези задължения.
Съдът е отделил за безспорно и ненужно за доказване, обстоятелството на
реализираното застрахователно събитие по указания в исковата молба механизъм,
извършено частично плащане в размер на 2 500 лв. за неимуществените и 50 лв. за
имуществените вреди - платени извънсъдебно, преди предявяване на иска; наличие на
2
застрахователно правоотношение между страните; застрахователно събитие, настъпило в
срока на договора. Не се спори за вината на водача , застрахован при ответника.
Спори се за размера на причинените имуществени вреди, описани в исковата молба и
дали са в пряка и непосредствена причинна връзка ли са с настъпилото ПТП.
От съдебномедицинска експертиза П-160/2024 г. бяха установени данни относно
следните увреждания: травма с разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата и
хематом на дясна подбедрица; при прегледи и след изследвания във ВМА на пострадалата са
отразени и данни за контузия а гръден кош в ляво и в дясна кръстно-хълбочна област, вкл.
тазобедрена става. При специализиран съдебномедицински преглед обективно са установени
и описани следните морфологични признаци на травми:
Разкъсно-контузна рана, 3,5 см, хоризонтално разположена в дясно теменно на главата
на около 8 см над върха на дясната ушна мида.
Охлузване по задната повърхност на десни лакет на площ от около 3/2 см.
Контузия с масивно кръвонасядане в дясната хълбочна област на площ от 16/14 см,
Контузия с кръвонасядане по страничната повърхност на дясното бедро;
Контузии с кръвонасядания по дясната подбедрица в средата й трета и в областта на
глезена с размери по около 5/3 и 3/2 см.
Според експертизата така установените и описани травми са причинени от механично
действие на твърди тъпи предмети по механизъм на удар с или върху такива и получаването
им много добре може да се обясни със съобщения в искова молба механизъм на ПТП.
Блъскане от л. а. като пешеходец с удар вдясно на ниво подбедрица и тазобедрена става,
почти едновременно с това достигане на главата до челно стъкло на л. а. и удар в дясната
теменна област. Последващо отхвърляне, падане на трен и травмиране на гръден кош в ляво.
Според наличното им описание травмите са били с характер да причинят болки и
страдания, както и временни функционални нарушения за около 2-3 седмици след
инцидента.
По делото липсва проследяваща медицинска документация до 21. 06. 2021 г., когато
на Л. след преглед е поставена диагноза: Друга първична коксартроза. Пострадалата се е
оплаквала от болки в дясна тазобедрена става и дясно коляно, скованост и леко затруднени
движения, като болките са били по-силни нощем и при натоварване на крака. Обективно е
установено болезнено отвеждане на десен крак в тазобедрената става с болка при пипане в
дясна слабинна гънка и в обл. На големия трохантер. Обемът на движенията е бил слабо
ограничен.
Коксартрозата е често срещано прогресиращо заболяване на тазобедрената става,
което се развива при хората в средна и напреднала възраст. То се развива от ставни проблеми
по-често в тази става, тъй като е подложена на голям механичен натиск. При причинени
травми, каквито данни има в конкретния случай за дясна тазобедрена става, заболяването
може да се инициира като клинично изявено или да се насложи като обостряне на фона на
съществуваща пренебрежима преди травмата симптоматика.
Съгласно СМЕ е теоретично напълно възможно така установеното състояние месеци
след инцидента да е посттравматично и във връзка с получени при инцидента от 16. 11. 2020
г. увеждания, когато при пострадалата обективно са установени контузна травма на дясна
тазобедрена област и дясна подбедрица. СМЕ посочва още, че при липса на имобилизация и
спазване на подходящ щадящ режим, с по-голяма вероятност могат да настъпят
посттравматични промени или да се ускори принципно бавно прогресиращия във времето
процес на увреждане при съществуващи ставни заболявания.
След изслушване на СМЕ в открито съдебно заседание Вещото лице д- р Г. допълва
извода си, като взема предвид депозираните пред съда свидетелски показания, в негово
присъствие от св. ..., който съобщава , ч е преди да потърси медицинска помощ за втори
път, че е забелязал накуцване и че има болка в тази става, от страната на травмата.
Следователно, вещото лице обяснява, че доколкото коксартрозата е заболяване особено на
тазобедрена става и е характерно за възраст над 50г., като в зависимост от пола и
двигателната активност, може да стигне до по-ранно или по-късно развиване, но няма
стриктно определена възраст, при която да се развие и не е задължително развиването на
това заболяване у всеки човек, и след като вземе предвид, че се касае за едностранна
3
коксартроза, изразена само в един крайник и то от страната на травматичното увреждане,
по-скоро може да говорим за травматично предизвикано състояние. Когато е болестно, е
логично да се развие и в двете стави, симетрично почти.
С оглед горното, съдът приема установено и доказано, че причинител на претърпените болка
и страдания е травмата , получена от процесното ПТП.
От свидетелските показания на ..... ..., - съпруг на пострадалата ищца в настоящия
процес, които съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, като същите не са
вътрешно противоречиви и съответстват с останалия доказателствен материал, съдът приема
за установено следното: Съпругът на пострадалата пристигнал на мястото на ПТП около 15
минути след като тя му позвънила, че е претърпяла посочения инцидент. Видял, че има рана
на главата, от която течало кръв, както и че кръв имало и по горната дреха на съпругата му.
Двамата отишли във ВМА, където приели съпругата му, превързали главата , но не могли
да направят рентгеново изследване, тъй като апаратът не функционирал правилно в този
момент. Лекарите им препоръчали да се приберат вкъщи и да наблюдават състоянието на
пострадалата самостоятелно, като не са изпратили пострадалата за допълнително
извършване на рентгеновото изследване в друг ден или на друго място.
Свидетелят разказва, че на следващия ден съпругата му се събудила със силно
главоболие и споделила, че има болки и долу в ставата. Като станала, имала силен
световъртеж и гадене. Двамата позвънили на личния лекар на ищцата, като той потвърдил,
че според него това са симптоми на мозъчно сътресение или комоцио и че пострадалата
трябва да остане 10-тина дни вкъщи без светлина. Заради ситуацията с Ковид пандемията, не
посетили лекар след това. Свидетелят разказва още, че съпругата му нямала възможността
да извършва каквато и да е работа и не успяла да се яви по служебните си ангажименти,
което създало допълнителна тревожност. През целия възстановителен период нейният
съпруг се полагал грижи за нея, като не е могла да извършва никаква работа - нито
домакинска , нито служебна, което довело до промяна в психическото и състояние -
съобщава, че съпругата му била потисната и стресирана. След като се раздвижила, имала
период на стабилизиране на походката, но впоследствие започнала да накуцва, като
споделила на свидетеля, че има постоянна тъпа болка, и на следващата година, лятото –
юни, юли – била назначена физиотерапия, като свидетелят не помни точно къде, но
посочва, че била „на бул. „Г. М. Димитров“, „може би „Софиямед“, където направили
процедури, които облекчили болката. Свидетелят разказва още, че към момента на даване на
показанията си, съпругата му още изпитвала болки при промяна на времето, както и страх да
пресича на светофар сама, поради което се опитвал да я придружава вечер, когато се прибира
вкъщи. Разказва също, че преди инцидента, със съпругата му имали активен начин на живот,
ходили често в планината, като не е имала никакви проблеми със ставите.
Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства се налага изводът, че в полза на
ищеца срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е възникнало
вземане за обезвреда на причинените с деликта неимуществени вреди, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост.
Съобразявайки се с установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, както и с
характера и интензитета на претърпените болки и страдания /по време на травмата - във
висок интензитет в първите до 10 дни според свидетелските показания както и периодът на
възстановяване около до 3 седмици, според СМЕ, както и липса на твърдения и информация
за последващото лечение, като се вземе предвид възрастта на пострадалата от ПТП, следва
да се вземе предвид, че липсата на имобилизиция, довела до тежестта на симптоматика и
диагнозата , е причинена не от пострадалата, доколкото не е имала лекарско предписание за
това, но едновременно с това с горното следва да се вземе предвид и като причина за
4
утежняване на състоянието. С оглед горното, съдът счита, че обезщетението за причинени
неимуществени вреди следва да се определи в общ размер на 6500 лв., от който следва да се
приспадне вече платеното извън съдебно, поради което искът да се уважат до признатия
размер от 4000лв. , а за остатъкът до пълния размер от 10 000 лв. да се отхвърлят.
Освен горното, съгласно даденото тълкуване в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д.№
2466/2018 г. на ВКС, І т.о. в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429,
ал.3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/
изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 КЗ.
Ответникът не оспорва да е уведомен на 19.11.2021г., като съдът, счита, че от тази дата
застрахователят дължи обезщетение за забава." / така Р Е Ш Е Н И Е № 50106 от
03.11.2022г. на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска
колегия, І отделение, по т.д.№ 1865 по описа за 2021г., ВКС/ .
Доколкото по делото няма спор за датата на която е уведомен застрахователя лихва
върху вече платената сума в размер на 2550 лв. се дължи от тогава до момента на
плащането, поради което искът за лихва следва се уважи изцяло.
При този изход на спора, разноски се дължи на ищците , с оглед уважената част от
исковете.
При този изход от спора право на разноски има ищеца. Сторени са разноски в размер
на 900 лв., за дт и СМЕ, като се претендира възнаграждение за сторена безплатна
помощ, която следва да се определи от съда в размер на 550 лв., от които на ищеца следва
да се уважи претенцията от 45 % или сумата в размер на 652.5 лв.
Ответникът претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което следва
да се определи в размер на 100 лв., от които следва да му бъдат присъдени сумата в размер
на 55 лв. ( 55 %).
Мотивиран от горното, СРС
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... да заплати на К. К. Л., с ЕГН: ********** сумата в размер на 4 000лв., ведно
със законна лихва от датата на уведомлението до окончателното плащане, неимуществени
вреди вследствие на претърпяно от нея ПТП на 16. 11. 2020 г. в гр. София по вина на водач
на застрахован при дружеството автомобил както и сумата от 790,81лв. законна лихва върху
сумата от 2500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
платени преди завеждане на настоящия процес, за периода от датата на уведомяване на
застрахователя – 20.11.2020г. до 31.10.2023г. – датата на плащането, както и сумата в размер
на 15,83лв. - законна лихва върху главницата от 50лв., платени преди завеждане на исковата
молба, представляваща имуществени вреди, претендирана за периода от 20.11.2020г. до
31.10.2023г., като отхвърля иска за сумата над уважения размер от 4 000лв. до пълния
предявен размер от 10000 лв, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ..... да заплати на К. К. Л., с ЕГН: ********** сумата в размер на 652. 5л;в. -
разноски, сторени в процеса, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА К. К. Л., с ЕГН: ********** да заплати на ..... сумата в размер на 55 лв. -
разноски, сторени в процеса, съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на
препис от решението.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6