Решение по дело №1461/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ……………

 

гр. Варна, …..10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд – VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 СТОЯН КОЛЕВ

 

при участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН И., като разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас. адм. нак. д. № 1461 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ц.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Решение № 628/16.04.2020 г., постановено по НАХД № 826/2020 г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), с което е потвърдено НП № 19-0433-000445/16.01.2020 г. на Началника на І-во РУ при ОДМВР-Варна, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от с.з.

Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени, както и да отмени процесното наказателно постановление. Поддържа, че на шофьорите по линия № 10 на „Градски транспорт“ ЕАД в някои случаи се разрешава да правят дребни нарушения на ЗДвП, като причината да навлезе в насрещното пътно платно е за да достигне по-бързо до кръстовището, където да направи ляв завой, тъй като пред него е имало множество чакащи на червен светофар автомобили, а бил закъснявал за графика си. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и подържа жалбата на наведените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован. В писмени бележки, чрез пълномощник – ст.юриск. К.Л.-А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Ц.С.И. против Наказателно постановление № 19-0433-000445/16.01.2020 г. на Началника на І-во РУ при ОДМВР-Варна, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от с.з.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел следната фактическа обстановка: На 05.12.2019 г. в около 10:38 часа в гр. Варна на ул. „Отец Паисий” до сладкарница „******“ като водач на автобус по линия № 10 на „Градски транспорт“ ЕАД с peг.№ ****** Ц.С.И. преминава през единична непрекъсната линия М1 и навлиза в насрещното пътно платно като създава предпоставка за ПТП и застрашава здравето и живота на останалите участници в движението. В този момент мл.експерт П. Д. и мл.експерт К. К. двамата младши полицейски инспектори при Първо РУ-Варна, изпълнявали служебна задача по установяване на нарушения по ЗДвП със служебен автомобил „Опел Астра“ рег.№ ********, и установили така извършеното нарушение. Последните съставили срещу касатора АУАН № 958095 от същата дата. В АУАН И. е записал, че има възражения. Депозирал е и писмени такива, извън срока по чл.44 от ЗАНН, които са разгледани от Началника на Първо РУ при ОДМВР-Варна, но са оставени без уважение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушенията и е наказал Ц.И., налагайки му „глоба“ в размер на 150 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП, като е квалифицирал извършеното нарушение като такова по чл. 6 т. 1 от с.з.

Тази фактическа обстановка районният съд е приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства - писмени доказателства, включително такива за компетентността на административнонаказващия орган, както и гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля мл.полицейски инспектор Д..

Въз основа на така събраните доказателства, районният съд е счел, че жалбата срещу спорното НП е неоснователна. Намерил е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП. При съставянето на АУАН и при издаване на оспореното НП не са допуснати съществени нарушения. Както АУАН, така и НП са съставени от компетентен орган и при спазване на материалния закон. Налице е съответствие между посочените като съставомерни елементи и дадената правна квалификация на нарушението. По същество на оспорването съставът на ВРС е приел, че Ц.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е наказан – при управлението на автобус по линия № 10 на „Градски транспорт“ ЕАД по ул. „Отец Паисий“ в посока от бул. „Сливница“ към бул. „Владислав Варненчик“ преминава през единична непрекъсната линия М-1 и навлиза в насрещното пътно платно, като създава предпоставка за ПТП и застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, с което е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка. Предвид това, съдът е намерил, че И. следва да понесе административнонаказателна отговорност за поведението си. По тези съображения е потвърдил спорното НП в неговата цялост.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото е правилно.

Настоящият касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за които е привлечено към административно-наказателна отговорност.

Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

При реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Оспореното НП е издадено от компетентен да го издаде орган – началникът на Първо РУ при ОДМВР-Варна, на когото съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла на чл. 47, ал.2 ЗАНН. При съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно вмененото като извършено нарушение от страна на касатора И.. От показанията на полицейския служител П. Д. се установява, че на процесната дата и място, изпълнявайки служебна задача по установяване на нарушения на ЗДвП със служебен автомобил „Опел Астра“ рег. № ******, при извършване на обходна дейност по ул. „Отец Паисий“ ясно е възприел автобуса, управляван от жалбоподателя, който е напуснал своето пътно платно, преминал е през единична непрекъсната линия и е навлязъл в насрещното пътно платно, движейки се точно срещу служебния автомобил, управляван от свидетеля. С поведението си касаторът несъмнено е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението следва да съобразяват поведението си с пътните знаци и пътната маркировка. Посочените обстоятелства са били ясно възприети от контролните органи, предвид осветеността на мястото, на което се намирали полицейските служители. От субективна страна нарушението е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, обективиран в действията на правоспособния водач (още повече, че касаторът е професионален такъв).

На практика по голяма част от възраженията на касатора вече е отговорил въззивния съд, поради което съдът намира, че не следва да бъдат повтаряни.

В тази връзка следва да се посочи, че издаденият АУАН е редовно съставен и поради неопровергаването на фактическите обстоятелства, доказателствената му сила относно съдържащите се в него констатации следва да се зачете от съдебния състав. След като в производството по обжалване не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението.

Само като допълнение на изложението по отношение твърденията в касационната жалба, че на шофьорите по линия № 10 на „Градски транспорт“ ЕАД в някои случаи се разрешава да правят дребни нарушения на ЗДвП, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Извършеното от И. не може да бъде квалифицирано като „дребно нарушение“ или „маловажно“ такова по чл.28 от ЗАНН, с оглед държавната политика, във връзка с усложнената пътно-транспортна обстановка в страната, за ограничаване и преустановяване на нарушения по ЗДвП, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от пътно-транспортни произшествия. В тази връзка именно професионалните шофьори, какъвто се явява касаторът в качеството му на водач на автобус по градска линия, би следвало в най-пълна степен да спазват правилата на ЗДвП, имайки предвид и обстоятелството, че носят отговорност освен за своя живот и здраве, за този на останалите участници в движението, но и за тези на лицата, намиращи се в автобуса. Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че настоящият случай не се различава от останалите по малозначителност. Точно обратното, неговата обществена опасност е повече от значителна, поради което правилно ВРС е приел, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

От изложеното става ясно, че Варненският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се заплати от жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 628/16.04.2020 г., постановено по НАХД № 826/2020 г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА Ц.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.